Решение № 1771 от 25.11.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1771 гр. Варна, 25.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Наталия П. Неделчева мл.с. Симона Р. Донева при участието на секретаря Галина Г. Славова като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско дело № 20213100502065 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК, образувано е по въззивна жалба на Г. Д. К., ЕГН **********; СТ. Р. П., ЕГН **********, СТ. Р. П., ЕГН **********, М. СТ. Т., ЕГН **********, Й. К. К., ЕГН **********, В. АТ. Р.,

ЕГН **************, Д. АТ. ВЛ., ЕГН **********, Р. К. Г., ЕГН **********,

КР. Р. Г., ЕГН **********, М. Р. Д., ЕГН **********, В. Д. К. и Р. Р. ВЛ., всички чрез адв. А.И. А. срещу решение №261899/10.06.2021г., постановено по гр. дело №9128/2020г. по описа на ВРС, с което е искът им против В. К. В.

ЕГН ********** и Д. ИВ. В., ЕГН ********** за признаване за установено между страните по делото, че ответниците НЕ СА собственици на НИ 501.158 по ПНИ на с.о. „Доброгледски лозя" с площ от 757 кв. м. на основание чл. 124 ал. 1 от ГПК, е отхвърлен като неоснователен. Жалбоподателите считат, че решението е неправилно, постановено в противоречие на материалноправните норми и на трайната съдебна практика на ВКС, поради което молят да бъде отменено, а на негово място да бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде уважен като основателен, като им бъдат присъдени и направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции.

Въззивниците твърдят, че според съдебната практика когато Решението на ПК, с което е възстановено правото на собственост, е постановено при първоначалната редакция на чл. 14, ал.1, т. 3 от ЗСПЗЗ, която не изисква решението да бъде придружено със скица, то същото има конститутивно действие за възстановяване правото на собственост в съществуващи реални граници, но само ако описаният в него имот е достатъчно индивидуализиран.

1

Не е достатъчно само да бъдат посочени съседите на имота преди колективизацията /каквито не са посочени в решението/, а следва да е възможно имота да се индивидуализира към момента на реституцията.

Излагат, че Решение №12207/05.08.1996 год. на ПК Аксаково е постановено преди изменението на чл. 14, ал. 1, т. 3 от ЗСПЗЗ-ДВ бр. 18/1999 г., но то не е породило конститутивното си действие съгласно разясненията, дадени в TP №1/1997 год./ по въпрос първи/на ВКС ОСГК. С постановяването му, съответно с влизането му в сила земеделската реституция не е приключила.

Тъй като решението е постановено преди измененията на ЗСПЗЗ - ДВ БР.18/1999 год. доколкото имотът попада в терен по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ неговите граници могат да бъдат определени едва с влизане в сила на ПНИ, в настоящия случай - Заповед № РД-16-7706-67/04.04.2016 гад. Следователно Решението не е породило конститутивното си действие поради липсата на индивидуализация на имота като самостоятелен обект- част от земната кора.

Позовавайки се на практиката на ВКС/посочена от съда в обжалваното Решение/, съгласно която до приключване на реституционното производство бившите собственици на земеделски имоти не разполагат с правен способ да се противопоставят на владението, упражнявано от трети лица, следва извода, че ответниците не са упражнявали давностно владение върху процесния имот от 05.08.1996г., продължила до предявяване на настоящите искове, както неправилно приема съдът, защото през този период няма реално обособен с граници самостоятелен обект. Твърдят, че придобивна давност в полза на въззиваемите би могла да тече едва след влизане в сила на ПНИ, в настоящия случай - Заповед № РД-16-7706- 67/04.04.2016 год. Следователно, в полза на въззиваемите не е изтекла определената от закона десет годишна давност и по тази причина същите не са придобили правото на собственост върху процесния имот на твърдяното от тях придобивно основание - давност, независимо от издадения в тяхна полза Констативен нотариален акт № 187, нот. д. 14317, вписан в СВ на 14.11.2015 год. По изложените съображения молят обжалваното решение да бъде отменено, а на негово място да бъде постановено друго, с което предявеният срещу тях отрицателен установителен иск за собственост бъде уважен като основателен. В о.с.з. жалбата се поддържа чрез пълномощник.

Въззиваемата страна –в. и Д. В.и са депозирали писмен отговор, в който излагат становище за неоснователност на въззивната жалба. Считат, че изводът на съда за началния момент на конститутивното действие на решение №12207/05.08.1996г. на ПК –Аксаково е правилен, и напълно съобразен с разясненията, съдържащи се в ТР №1/1997г. съгласно което решенията на ПК по чл. 18ж, ал.1 ППЗС:ПЗЗ и чл. 27, ал.1 от ППЗСПЗЗ за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи в съществуващи или възстановими стари реални граници имат конститутивно действие. На следващо място считат, че придобивна давност в полза на ответниците е започнала да тече още от датата на издаване на решението на ПК- Аксаково.

От 05.08.1996г. когато е приключила реституционната процедура до датата на 2 предявяване на иска са изтекли повече от 20 години, поради което и не са налице пречки за придобиване на процесния имот по давност от ответниците.

С оглед на което считат, че предявеният срещу тях отрицателен установителен иск е неоснователен, тъй като с бездействието си, ищците са загубили правото си на собственост. Твърдят, че първоинстанционният съд е формирал правилни и законосъобразни изводи, съобразени със събраните по делото доказателства. По изложените съображения молят въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а първ. решение –потвърдено като правилно и законосъобразно, като им бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски.

Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона и предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, предявен от Г. Д. К., ЕГН **********; ВЛ. СЛ. ВЛ., ЕГН **********;

СТ. Р. П., ЕГН **********, СТ. Р. П., ЕГН **********, М. СТ. Т., ЕГН

**********, Р. Р. ВЛ., ЕГН **********, Й. К. К., ЕГН **********, В. АТ. Р.,

ЕГН **************, Д. АТ. ВЛ., ЕГН **********, **************, ЕГН

**********, и В. Д. К. против В. К. В. ЕГН ********** и Д. ИВ. В., ЕГН ********** за признаване за установено между страните, че ответниците НЕ СА собственици на НИ 501.158 по ПНИ на с.о. „Доброгледски лозя" с площ от 757 кв. м., вид територия-населени места, при съседи на имота: НИ с №№ 501.173

**************;

501.1448-собственост на насл. на

***************** /ищците/; 501.2020 - улица община Аксаково; 501157 ***********. Ищците молят на основание чл. 537 ал. 2 от ГПК да бъде отменен Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение, вписан в Служба по вписванията във вх. peг. № 25967/04.11.2015 год.- Акт № 187, TOM: LXVII, дело 14317, с което ответниците се легитимират като собственици въз основа на давностно владение. Ищците излагат, че са наследници по закон на *****************, бивш жител на село Игнатиево, починал на 28.07.1962 год., който притежавал земеделска земя в землището на село Доброглед, община Аксаково. С Решение №12207 от 05.08.1996год. на ПК Аксаково било възстановено правото на собственост на наследниците на ***************** в съществуващи /възстановими/ стари реални граници имот: Нива от 6,400 дка.

VI категория, находяща се в терен по пар. 4 на село Доброглед, в местността „Под село, заявен с пореден № 1 от Заявление с вх. № 20Е/01.10.1991 год., установен с Декларация по чл. 12, ал. 3 от ЗСПЗЗ. Местоположението на имота се установява с проведена анкета по чл. 18г, ал. 2, т. 2 и 3 от ППЗСПЗЗ, като имотът бил възстановен по разпоредбите на пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

Твърдят, че със Заповед № РД-16-7706-67/04.04.2016 год. на Областен управител на област Варна, е одобрен изготвения на осн. пар 4 к, от ПРЗ на ЗСПЗЗ и чл. 28, от ППЗСПЗЗ ПНИ за с.о. „Доброгледски лозя“. В първоначално изработения и обявен по реда на чл. 28 б, ал. 4 от ППЗСПЗЗ план на новообразуваните имоти, процесният н. п. имоти 501.158 и 501.1484 3 са отредени като един общ имот, записан на наследниците на *****************. В срока за възражения по чл. 28 б, ал. 5 от ППЗСПЗЗ ответникът е подал възражение и е представил доказателства с твърдение за придобито право на собственост по давност върху н. п и. 501.158. Комисията по чл. 28 б, ал. 6 от ППЗСПЗЗ е приела за основателно искането на ответника и е изменила ПНИ като от общия н.п.и на наследниците на ***************** е отредила два новообразувани имота: един с пл. № 501.158 за В. К. В. и един с пл. № 501.1484 - за наследниците на *****************. Именно така измененият ПНИ е одобрен със Заповед № РД-16-7706-67/04.04.2016 год. на Областен управител на област Варна.

Ищците твърдят, че реституционната процедура за процесния имот с пл. № 501.158 не е завършена, тъй като в полза на ищците няма издадена заповед на кмета на общината по реда на пар 4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. От своя страна, ответниците са признати за собственици, по давност в режим на СИО на недвижим имот, находящ се в землището на село Доброглед, община Аксаково, област Варна, селищно образувание „Доброгледски лозя, съставляващ № 158 с площ от 757 кв. м., при граници: на север -път, на изток - имот № 159, на юг - имот № 173 и на запад № 157, за което са се снабдили с Констативен нотариален акт за собственост № 187, том LXVII, дело № 14317, вписан в Служба по вписванията Варна на 04.11.2015 год./. Ищците оспорват придобивното основание - изтека в полза на ответниците придобивна давност, като твърдят, че хипотезата на чл. 79, ал. 1 или ал. 2 от ЗС, е неприложима към при настоящата реституцията, където са приложими нормите на пap. 4 к от ПЗР на ЗСПЗЗ. Твърдят, че в полза на ответниците не е изтекъл предвидения 10 годишен давностен срок по чл. 79, ал. 1 или ал. 2 от ЗС, тъй като началото на срока започва да тече от приключване на административна процедура по възстановяването на собствеността върху земята. В настоящия случай измененият ПНИ е одобрен със Заповед № РД-16-7706-67/04.04.2016 год. на Областен управител на област Варна и ако няма жалба за конкретния имот давност започва да тече от 04.05.2016 год. Твърдят, че правният им интерес произтича от факта, че след успешно провеждане на отрицателния установителен иск, бившият собственик или наследниците му могат да довършат административната процедура по издаване на заповед на кмета на общината и промяна в регистъра към ПНИ. Ищците твърдят, че не са упражнявали фактическа власт върху имота, като различни хора, по различно време са влизали в него, но никой не е бил трайно настанен там.

Ответниците, чрез представения отговор на исковата молба и в о.с.з. чрез пълномощник изразяват становище за неоснователност на иска. Твърдят, че са собственици на процесния недвижим имот, като основават правото си на собственост както на кратка придобивна давност, осъществявана в периода 03.11.2015 год. - датата на снабдяването им с констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение № 157, том III, дело № 494/03.11.2015 год. на Нотариус per. № 194 Александър Ганчев до 12.11.2020 год. - датата на връчване на настоящата искова молба, така и на придобивна давност, осъществявана чрез спокойно и несмущавано владение в периода от 1996 год. до настоящия момент. Оспорват твърдението 4 на ищците, че наследодателят им е притежавал нива, идентична с имот № 176 по ПКП към ПНИ, както и, че притежаваният от тях недвижим имот, съставляващ новообразуван имот № 501.158 по ПНИ на с.о. Доброгледски лозя", с. Доброглед, общ. Аксаково попада в обхвата и границите на притежаваната от наследодателя на ищците нива. В случай, че се установи идентичност, твърдят, че с Решението на ПК - Аксаково, издадено на 05.08.1996 год., реституционната процедура на ищците е приключила и от тогава до настоящия момент те се легитимират като собственици на реституирания имот. Разпоредбата на § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ, въвеждаща двуфазност на реституционната процедура по отношение на земеделски земи, попадащи в терени по § 4 ЗСПЗЗ е приета години по-късно. Поради което по отношение на имота е могло да бъде осъществявано давностно владение, доколкото реституцията на същия е приключила с издаване на Решение № 12207/05.08.1996 год., издадено от ПК – Аксаково. Не оспорват, че в регистъра към първоначално изготвения ПНИ, процесният имот е бил записан на ищците, но ответниците са подали възражение, което е било уважено, тъй като реституционната процедура за ищците е приключила още през 1996 год.