Решение № 15675 от 18.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15675 гр. София, 18.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20241110168889 по описа за 2024 година

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания на ищеца спрямо ответника, съответно за сумата в размер на 1626,04 лв.– главница, представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2021г. до

30.04.2023 г., за топлоснабден имот, находящ се в

*****************************, аб. № ******, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 08.07.2024г. до окончателното плащане, сумата в размер на 247,67 лв. – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022г. до 06.06.2024 г., както и суми за дялово разпределение: 41,13 лв. – главница, за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва за периода от 08.07.2024г. до окончателното изплащане на вземането и сумата в размер на 9,33 лв. – лихва за периода от 16.07.2021г. до 06.06.2024 г., и за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 05.08.2024 г., издадена в производството по ч.гр.д. № 41128/2024г. по описа на СРС, 45-ти състав.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Въз основа на сключен договор от ищцовото дружество разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда-етажна собственост се извършвало по системата за дялово разпределение, което било възложено на „*****************“ ****, поради което последното се иска да бъде привлечено в производството като трето лице – помагач, предвид евентуално предявяване на регресни претенции срещу него при отхвърляне на исковете.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника. Оспорва 1 наличието на облигационно правоотношение с ищцовото дружество, като излага съображения, че за имота, за който са начислени процесните суми, няма ангажирани безспорни доказателства да е собственост на ответника, че се ползва от него и че в имота са монтирани отоплителни уреди. Твърди, че в имота не е доставяна топлоенергия в претендирания размер. Прави възражение за погасителна давност на задължението за част от процесните суми. Оспорва валидно правоотношение между ищеца и третото лице – помагач за извършване на услугата „дялово разпределение“.

В съдебно заседание ищецът ************************, редовно прИ.ан, се представлява от юрисконсулт ******, която поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковите претенции.

В съдебно заседание ответникът И. Л. П., редовно прИ.ан, не се явява, представлява се от адвокат Т., която моли за отхвърляне на исковете.

Третото лице помагач, конституирано на страната на ищеца „*****************” ****, редовно прИ.ано, не изпраща представител.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото писмени доказателства и като ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235 ГПК и чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа страна следното:

Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса на основание чл.154, ал.1 от ГПК, в производството ищецът следва да докаже фактите, от които произтича вземането му. В тежест на ищеца е да докаже основанието, което поражда претенцията му, както и размера на същата. Ищецът следва да доказва, че ответниците имат качеството „потребител“ на топлинна енергия съгласно цитираните от него правни разпоредби в рамките на процесния период, и съобразно притежаваната от тях квота в съсобствеността, ползването на топлинна енергия през процесния период в количество, съответно на начислените суми формиращи начислената главница за ТЕ и периода и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже възраженията си срещу вземането, поради което отрича съществуването на спорното право, както и положителният факт на плащането. При релевирано възражение за давност в доказателствена тежест на ищеца е да установи факти и обстоятелства, довели до прекъсване/спиране течението на давностния срок.

От приетия по делото договор за дарение, обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 63/28.08.2002г., се установява, че лицата Л. И. П. и Р.Х.М. са дарили на сина си – ответникът И. Л. П. имот, представляващ ******************************.

Приета е в тази връзка по делото и молба – декларация от ответника за открИ.е на партида от 12.09.2002г. Също така, установява се по делото, че с решение на ОС на етажните собственици на адрес в **********************, обективирано в протокол от 18.07.2002г., приет на л.24 от досието по делото е взето решение да се сключи договор за извършване на услугата топлинно счетоводство с „*****************” ****. Към протокола е приложен и списък на етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение, като за ап.8 протокола е подписан от ответника, обстоятелство, което не се оспори в хода на производството. Решението на ОС не е оспорено по съответния ред, относно неговата незаконосъобразност, влязло е в сила и обвързва всички етажни собственици, включително и тези които не са го подписали, както и правоприемниците в задълженията на подписалите го етажни собственици. Въз основа решението на ОС, ЕС е сключила договор № 4632/02.10.2002г. с „*****************” ***за извършване на услугата „топлинно счетоводство”, като по делото не е спорно, че към днешна дата „*****************“ ****извършва услугата „топлинно счетоводство“, последното се установява и от изслушаната СТЕ. Договорът е подписан за срок от две години с опция за автоматичното му подновяване, в случай, че никоя от страните не го прекрати с писмено предизвестие, направено един месец преди изтичане на срока му. Няма данни по делото да е отправено 2 такова предизвестие, поради което съдът приема, че между ЕС и третото лице – помагач – „*****************“ **** е валидно сключено правоотношение за извършване на услугата „топлинно счетоводство“.

Установява се от изслушаната СсчЕ, че е начислена сума по прогнозни данни за плащане в размер на 1561,43 лева, като след изравняване сумата е ревизирана на стойност от 1626,04 лева. Установена е и сума за такса за дялово разпределение в размер на 41,13 лева, за периода от м.05.2021г. до 30.04.2023г., както и сума за мораторна лихва върху главницата за отопление на имота в размер на 245,68 лева, за периода от 15.09.2022г. до 06.06.2024г. и в размер на 9,40 лева за мораторна лихва, начислена върху главницата за такси за дялово разпределение, за периода от 16.07.2021г. до 06.06.2024г.

Приложимите Общи условия за продажба на топлинна енергия, действащи към процесния период са общите условия, одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-1 от 27.06.2016г., приети по делото, както и Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. на Министъра на енергетиката.

Въз основа на гореустановената фактическа обстановка, въз основа на заключението по СТЕ, съдът намира следното: По смисъла на ЗЕ потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата на вещно или по силата на облигационно право на ползване.

По силата на закона - чл.150 от ЗЕ, между бИ.ия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни Общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Съгласно чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката продажбата на топлинна енергия за бИ.и нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия, коментирани по-горе, които се изготвят от ищцовото дружество и се одобряват от ДКЕВР, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Договорът за продажба на топлинна енергия е неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното дружество и ползването и от потребителя. Потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата на вещно или по силата на облигационно право на ползване. Ето защо облигационната връзка по договора за доставка на топлинна енергия възниква от момента на възникване на вещното или облигационно право на ползване. Съобразявайки изложеното дотук, съдът приема, че по делото безспорно се установи, че в рамките на процесния период ответникът И. Л. П. е собственик на имота, поради което е пасивно легитимиран да отговоря по така предявените искове. Съгласно т. 1 от ТР № 2/2017г. на ОСГК на ВКС собствениците, съответно бившите съпрузи, или титулярите на ограничено вещно право на ползване върху топлоснабдения имот дължат цената на доставената топлинна енергия за бИ.и нужди съгласно ЗЕ в хипотезата, при която топлоснабдения имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и ищеца е сключен договор за продажба на топлинна енергия за бИ.и нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия дължи цената й.

Прилагайки по аналогия тази трактовка, съдът намира, че не се установи в производството между ответника и трето лице да е налице правоотношение, за което ищцовото дружество да е уведомено, по силата на което имота да се ползва от трето за спора лице, още повече, че партидата е открита на името на ответника и не са налице доказателства по делото имота да е транслиран в партимониума на трето за спора лице.

Съдът намира, че доставката на топлинна енергия за процесния период е установена в производството от изслушаната СТЕ. Експертизата установява, че третото лице – помагач е извършвало разпределението в блока след отчет на уредите за дялово разпределение и водомерите за топла вода, монтирани в имотите на абонатите в СЕС. Установено е че 3 общият топломер в СЕС е преминавал проверки на всеки две години, съгласно ЗИ, като са отчитани технологичните разходи за сметка на ищцовото дружество. Безспорно се установи, че е начислявана топлинна енергия само по пера сградна инсталация и БГВ, тъй като в жилището не е имало монтирани отоплителни тела и съответно не са монтирани топлоразпределители. Установено е отчитане на водомера в имота за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г., като след отчитане са съставени главни отчети, приети по делото, които са подписани от потребител, като отчетите коректно са отразени в изравнителните сметки.

Установено е също така, че процесният имот има отопляем обем от 159м3, съгласно Акт за разпределение на кубатурата в жилищната сграда, като за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г. количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация в СЕС е изчислено от ФДР по приложението към Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. на Министъра на енергетиката, действаща към процесния период. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал.2 от ЗЕ/. Според чл. 145, ал.1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на третото лице - помагач. Съгласно нормативната уредба всички собственици на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост независимо дали техния имот се отоплява или не, са длъжни да заплащат пропорционално и такса сграда инсталация, която в случая съдът намира, че е правилно начислена. Правилно е начислена и сумата за отдадена топлинна енергия за БГВ. Сумите за БГВ са начислени въз основа на реален отчет на уредите /водомера/, като за тази цел по делото са приети главни отчети. Главните отчети са частни свидетелстващи документи, които удостоверяват неизгодни за ответника факти с правно значение, относими към спора.