Решение № 123 от 13.03.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 123 гр. Пловдив, 13.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Т. Кюртова при участието на секретаря Боряна Д. Козова като разгледа докладваното от Росица Т. Кюртова Търговско дело № 20235300900512 по описа за 2023 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищците И. Д. И., ЕГН **********, действаща лично и като майка и законен представител на Г. П. М., ЕГН **********, и М. П. М., ЕГН **********, всички от гр.****, чрез пълномощниците си адв.Т. Д. и адв.И. И., твърдят, че при пътнотранспортно произшествие на 30.09.2018 г. е загинал П. Г. М... Описват подробно механизма на произшествието, състояло се около 21,20 ч. на път І-8, 214-ти км, при което М. Н. Г., управлявайки лек автомобил Мерцедес 310 Д Спинтер с рег.№****, напуснал без причина лентата си за движение и навлязъл в лентата за насрещно длижение, където се ударил челно в лек автомобил Фолксваген Пасат с рег.№****, управляван от починалия вследствие на произшествието П. М.. Твърди се, че първата от ищците е съжителствала дълги години на съпружески начала с починалия, а от това съжителство двамата имат две деца – останалите двама ищци. С влязла в сила присъда М. Г. е признат за виновен по внесеното срещу него обвинение. За автомобила, управляван от осъдения, е бил сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с покритие от 05.07.2018 г. до 05.07.2019 г.

През октомври 2018 г. ищците са сезирали застрахователя с искане за изплащане на застрахователно обезщетение, който предложил да изплати обезщетение в размер 100 000 лв. на първата от ищците и по 120 000 лв. – на останалите двама, но ищците не приели предложението и отказали да подпишат споразумение с ответника в този смисъл. Понататък в исковата молба се описват отношенията между ищците и ответника приживе на последния и понесените от ищците душевни страдания в следствие на загубата. Твърди се, че до днес ищците не са превъзмогнали липсата на близкия им човек. Описват се промените, 1 настъпили в живота на всеки един от тях вследствие на смъртта му. Въз основа на изложените обстоятелства е формулирано искане ответникът да бъде осъден да заплати на всеки един от ищците сумата 170 000 лв., представляваща обезщетение за понесени от съответния ищец болки и страдания в следствие загубата на П. Г. М.. при описаното пътнотранспортно произшествие, ведно със законна лихва от 09.10.2018 г. (датата на сезиране на застрахователя с извънсъдебна претенция от ищците) до окончателното плащане. Претендират се деловодни разноски.

Ответникът „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“АД, ЕИК 121130788, седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Симеоновско шосе“ №67А, чрез пълномощник адв.В. Д., оспорва исковете. Признава, че е сключен договор за застраховка „ГО“ на автомобилистите за посочения в исковата молба автомобил, като срокът на застраховката обхваща описаното произшествие. Не се оспорва настъпването на произшествие на посочените от ищците дата и място, както и противоправния характер на поведението на водача на застрахования автомобил и неговата вина за настъпилия пътен инцидент, като в тази връзка се признава обвързващото действие на влязлата в сила присъда. Възразява се за това, че пострадалият е съпричинил вредите, тъй като от своя страна също е нарушил правилата за движение по пътищата, като е управлявал МПС без поставен обезопасителен колан. Възразява се, че ако беше управлявал автомобила Фолксваген Пасат с правилно поставен обезопасителен колан, починалият при произшествието родственик на ищците нямаше да получи животозастрашаващи травми.

Това му поведение е допринесло и улеснило настъпването на вредите. Възразява се по размера на исковите претенции за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в аспекта на правилото на чл.52 ЗЗД, като се развИ.т подробни съображения в тази насока.

Направено е и възражение за погасяване по давност на претенцията за законна лихва, като се поддържа, че давността е тази по чл.111 ЗЗД.

Конституиран е като трето лице-помагач М. Г. Г., ЕГН **********, от с.****. От подпомагащата страна е подаден отговор на искова молба чрез пълномощник адв.Л. Л.. С отговора се възразява по размера на претендираните обезщетения в аспекта на нормата на чл.52 ЗЗД. Подкрепени са възраженията на ответника за съпричиняване и погасителна давност.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Няма спор, а това се установява и от приложените по делото удостоверения за раждане, издадени от Община Пловдив, че ищците Г. П. М., ЕГН **********, и М. П. М., ЕГН **********, са деца на П. Г. М.., ЕГН **********, а тяхна майка е ищцата И. Д. И., ЕГН **********. От приложеното препис-извлечение от акт за смърт се установява, че П. Г.

М.. е починал на ****одишна възраст на 30.09.2018 г.

Установява се, че с влязла в сила присъда по н.о.х.д.№2229/2020 г. на ОС Пловдив М.

Г. Г., ЕГН **********, е признат за виновен в това, че на 30.09.2018 г., в землището на с.****, на път №І-8, км 214, при управление на товарен автомобил Мерцедес Спринтер с рег.

2

№****, е нарушил правилата за движение по пътищата – чл.16, ал.1, т.1 ЗДвП („На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено, когато платното за движение има две пътни ленти – да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне“), като по непредпазливост е причинил смъртта на П. Г. М.., ЕГН **********, и е управлявал МПС, без да има необходимата правоспособност.

Признато е за безспорно в отношенията между страните по делото, че за товарния автомобил Мерцедес Спринтер с рег.№**** е сключен договор с ответното дружество за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с период на покритие, обхващащ датата на горното събитие 30.09.2018 г. В тази насока е и приетия по делото констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 30.09.2018 г., в който е удостоверена проверка за наличие на застрахователна полица с покритие до 05.07.2019 г.

Установява се, че на 09.10.2018 г. ищците са сезирали ответното застрахователно дружество за това, че е настъпило горното пътнотранспортно произшествие. Установява се, че по повод на уведомлението им при ответника е образувана преписка по щета №00001000-01-18-7747/09.10.2018 г. С молба, получена при ответника на 22.10.2020 г., ищците са отправили искане за изплащане на застрахователни обезщетения. Установява се, че от страна на застрахователя е предложено постигане на споразумение с ищците, като на първата от тях се изплати обезщетение в размер 100 000 лв., а на останалите двама – по 120 000 лв. Неоспорим факт е, че такова споразумение не е било постигнато, както и, че на ищците не са изплатени предложените застрахователни обезщетения.

Разпитани са ****ма свидетели. От показанията им се установява, че от 2005-2006 г. до датата на смъртта му починалият при процесното ПТП П. М. и ищцата И. И. са съжителствали като съпрузи, без да имат сключен брак – живеели са като семейство, имали са общо домакинство и съвместни разходи. Взаимоотношенията им били като между двама обичащи се хора, споделяли общи възгледи и „един чист морал“ по думи на свидетеля М. В..

Двамата били искрени, грижовни, усмихнати и сърцати хора. Първоначално работели заедно при свидетелите В. и В. В.. После П. М. основал ферма **** с брат си, изградили първата мобилна мандра в региона. Финансово семейството било много добре. От съвместното им съжителство се родили две деца – Г. и М.. Сформирало се едно ведро, щастливо семейство с обгрижени и щастливи деца. Цялото си свободно време П. отделял за семейството си, водел ги на почивки, на море, на ски, грижел се за децата си като един истински баща. Смъртта на П. М. преобърнал живота и на ****мата ищци. Ищцата И. приела тежко смъртта на мъжа си. Отсъствала повече от месец от работа, после започнала да боледува, изпадала в емоционални сривове, претърпяла операция, често ползвала болнични, каквито преди това не й били нужни. (В тази насока е и приложената по делото медицинска документация.) Продължила да бъде отговорна и грижовна майка, но усмивката й вече я нямало. Изпитвала трудности да преодолее мъката от загубата. Изпитвала и финансови затруднения. Наложило се да поеме част от работата във фермата, да работи много повече, за да издържа децата си. Наложило се да води децата си на психолог, а впоследствие и тя 3 започнала да го посещава, за да намери отдушник по някакъв начин. (В насока на това е и приложената на л.46 психологическа характеристика, изходяща от И. Б. – психолог, според която в периода от м.октомври 2018 г. до 15.02.2023 г., когато е изготвена характеристиката, са провеждани периодични терапевтични срещи с И. И. и с двете й деца – Г. и М..) Към датата на произшествието ищецът Г. М. е бил на **** години, а ищцата М. М. – на почти ****. От свидетелските показания се установява, че двамата са били уведомени за смъртта на баща си в деня на катастрофата. Двамата приели това по различен начин. Г. се затворил в себе си, нямал емоционален израз на това, което се случва в него, но показвал мъката си с действия. Първият път, когато видял свидетелката В. след смъртта на баща си, той я гушнал и стискал силно дълго време. Страдал, когато свидетелят В. го водел на тренировки по футбол, искал баща му да го води, както преди. Бил тъжен, рядко се усмихвал, отличавал се от другите деца, „израснал без време“ по думи на свидетеля В..

Поведението на детето М. преминало през няколко етапа на разбиране за смъртта на баща й.

Първоначално обвинявала него, че ги е напуснал. След това обвинявала Господ за това, което се е случило с баща й, а накрая смятала, че баща й е звезда. Липсата на баща изразила пред свидетелката В. като й казала, че в къщи имат вече ****, а не четири стола около масата, защото баща й е отишъл при Господ. Непрестанно задавала въпроси за това защо него го няма, на което трудно можел да бъде даден отговор.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл.498, ал.3 КЗ увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл.496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение. В конкретния случай се установява, че застрахователят е бил сезиран за процесното застрахователно събитие преди завеждане на настоящото дело.

Предложението на застрахователя да бъде сключено споразумение с ищците за заплащане на обезщетение в размер, определен от него, не е било прието и обезщетения не са изплатени. Следователно процедурата за доброволно уреждане на спора е приключила без удовлетворителен за ищцовата страна резултат, което прави прекия иск по чл.432 КЗ допустим.

Съгласно чл.432 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“. В тази връзка се констатира, че между ответника и собственика на товарен автомобил Мерцедес Спринтер с рег.№**** е възникнало валидно застрахователно правоотношение по договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, по силата на който застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Съгласно чл.477, ал.2 КЗ по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите застраховани са собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно средство, за 4 което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия по управлението или ползването на моторното превозно средство на законно основание. Съответно трети ползващи се от застраховката лица са всички лица, с изключение на лицето, което отговаря за причинените вреди – чл.477, ал.3 КЗ.