Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 106 от 30.06.2025, Софийски окръжен съд

Съд
Софийски окръжен съд
Дело
Въззивно наказателно дело от частен характер 242/2025
Вид
Решение № 106
Подписан
30.06.2025
В сила
30.06.2025
Състав
Пламен Димитров Петков, Кристина Иванова Тодорова, Адриана Атанасова Велева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 106 гр. София, 30.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Петков

Членове:

Кристина Ив. Тодорова

Адриана Ат. Велева при участието на секретаря Паолина Б. Стоянова като разгледа докладваното от Кристина Ив. Тодорова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20251800600242 по описа за 2025 година С присъда № 1 от 15.01.2025 г. на Районен съд - Е., постановена по н.ч.х.д. № 40/2023 г. по описа на същия съд, подсъдимият Л. Л. Л., с ЕГН **********, е признат за невиновен в това, че в периода от 25.02.2023 г. до 05.03.2023 г. в гр. Е., обл. Софийска, в условията на продължавано престъпление, публично - чрез качване на публикации в социалната мрежа „******“, на стената в групата „Забелязано в Е. - нецензурирана версия“, е извършил нещо унизително за честта и достойнството на Р. Г. Д., в нейно присъствие, както следва:

- на 25.02.2023 г. в гр. Е., обл. Софийска, публично - чрез качване на публикация в социалната мрежа „******“, на стената в групата „Забелязано в Е. - нецензурирана версия“, е извършил нещо унизително за честта и достойнството на Р. Г. Д., в нейно присъствие, като е написал публикация с текст „Анимационна циркаджийска в ******* пред всяка една институция в БГ“, съпроводено с три емотикона „смях“;

1

- на 04.03.2023 г. в гр. Е., обл. Софийска, публично - чрез качване на публикация в социалната мрежа „******“, на стената в групата „Забелязано в Е. - нецензурирана версия“, е извършил нещо унизително за честта и достойнството на Р. Г. Д., в нейно присъствие, като е написал публикация с текст „Тук едни палячовци се правят на анимационни артисти пред целия вход. Смешници без покритие“ и „Естествено навсякъде длъжници“;

- на 04.03.2023 г. в гр. Е., обл. Софийска, публично - чрез качване на публикация в социалната мрежа „******“, на стената в групата „Забелязано в Е. - нецензурирана версия“, е извършил нещо унизително за честта и достойнството на Р. Г. Д., в нейно присъствие, като е написал публикация с текст „Освен да лъжеш друго не можете, еднакви сте“;

- на 04.03.2023 г. в гр. Е., обл. Софийска, публично - чрез качване на публикация в социалната мрежа „******“, на стената в групата „Забелязано в Е. - нецензурирана версия“, е извършил нещо унизително за честта и достойнството на Р. Г. Д., в нейно присъствие, като е написал публикация с текст „Еха, за осми клас е добре“;

- на 05.03.2023 г. в гр. Е., обл. Софийска, публично - чрез качване на публикация в социалната мрежа „******“, на стената в групата „Забелязано в Е. - нецензурирана версия“, е извършил нещо унизително за честта и достойнството на Р. Г. Д., в нейно присъствие, като е написал публикация с текст „Еха, поне си на далавера се медицинските“, поради което и на основание чл. 304 НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК.

Със същата присъда подсъдимият Л. Л. Л. е признат за невиновен и в това, че в периода от 25.02.2023 г. до 05.03.2023 г. в гр. Е., обл. Софийска, в условията на продължавано престъпление, публично - чрез качване на публикации в социалната мрежа „******“, на стената в групата „Забелязано в Е. - нецензурирана версия“, е разгласил позорни обстоятелства за Р. Г. Д., както следва:

- на 25.02.2023 г. в гр. Е., обл. Софийска, публично - чрез качване на публикация в социалната мрежа „******“, на стената в групата „Забелязано в Е. - нецензурирана версия“, е разгласил позорни обстоятелства за Р. Г. Д., като е написал публикация с текст „Анимационна циркаджийска в ******* пред 2 всяка една институция в БГ“, съпроводено с три емотикона „смях“;

- на 04.03.2023 г. в гр. Е., обл. Софийска, публично - чрез качване на публикация в социалната мрежа „******“, на стената в групата „Забелязано в Е. - нецензурирана версия“, е разгласил позорни обстоятелства за Р. Г. Д., като е написал публикация с текст „Тук едни палячовци се правят на анимационни артисти пред целия вход. Смешници без покритие“ и „естествена навсякъде длъжници“;

- на 04.03.2023 г. в гр. Е., обл. Софийска, публично - чрез качване на публикация в социалната мрежа „******“, на стената в групата „Забелязано в Е. - нецензурирана версия“, е разгласил позорни обстоятелства за Р. Г. Д., като е написал публикация с текст „Освен да лъжеш друго не можете, еднакви сте“;

- на 04.03.2023 г. в гр. Е., обл. Софийска, публично - чрез качване на публикация в социалната мрежа „******“, на стената в групата „Забелязано в Е. - нецензурирана версия“, е разгласил позорни обстоятелства за Р. Г. Д., като е написал публикация с текст „Еха, за осми клас е добре“;

- на 05.03.2023 г. в гр. Е., обл. Софийска, публично - чрез качване на публикация в социалната мрежа „******“, на стената в групата „Забелязано в Е. - нецензурирана версия“, е разгласил позорни обстоятелства за Р. Г. Д., като е написал публикация с текст „Еха, поне си на далавера се медицинските“, поради което и на основание чл. 304 НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 148, ал. 2, изр. 1, вр. чл. 147, ал.

1, предл. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

Със горепосочената присъда подсъдимият Л. Л. Л. е признат за невиновен в това, че на 14.03.2023 г. в гр. Е., обл. Софийска, публично - чрез качване на публикации в социалната мрежа „******“, на стената в групата „Забелязано в Е. - нецензурирана версия“, е извършил нещо унизително за честта и достойнството на Г. Г. Д., в негово присъствие, като е написал публикации с текстове, както следва: „Мишоци“; „То си личи кои го бият“; То си личи кой има навсякъде задължения“ и „Добре са ви възпитали в приютите“, като на основание чл. 304 НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 НК.

3

С присъдата подсъдимият Л. Л. Л. е признат за невиновен в това, че на 14.03.2023 г. в гр. Е., обл. Софийска, публично - чрез качване на публикации в социалната мрежа „******“, на стената в групата „Забелязано в Е. нецензурирана версия“, е разгласил позорни обстоятелства за Г. Г. Д., като е написал публикации с текстове, както следва: „Мишоци“; „То си личи кои го бият“; То си личи кой има навсякъде задължения“ и „Добре са ви възпитали в приютите“, поради което и на основание чл. 304 НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 148, ал. 2, изр.1, вр. чл. 147, ал. 1, предл. 1 НК.

С тази присъда всеки от двамата частни тъжители - Р. Г. Д. и Г. Г. Д., действащ чрез своята майка и законен представител Р. Г. Д., е осъден да заплати на подсъдимия Л. Л. Л., сумата в размер на 2250 /две хиляди двеста и петдесет/ лева, представляваща половината от сторените от подсъдимия разноски в първоинстанционното производство.

Присъдата е обжалвана по въззивен ред от адв. С. И. - повереник на двамата частни тъжители, с твърдения за нейната незаконосъобразност и необоснованост. В жалбата се твърди, че при първоинстанционното разглеждане на делото, са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, съставляващи безусловно отменително основание, и изразяващи се в постановяване на мотивите на присъдата извън предвидения законов срок, съгласно чл. 308, ал. 1 НПК, а именно 29 дни след постановяване на присъдата; несъобразяване от страна на първостепенният съд с разпоредбата на чл. 310, ал. 2 НПК, който не е обявил в какъв срок ще изготви мотивите на присъдата. Изтъква се и, че приетите от първата инстанция фактически изводи, не са обосновани и правилно установени. В тази насока се сочи, че събраните по делото доказателства установяват имено изложената в частната тъжба фактическа обстановка и съответно доказват, че инкриминираните с нея твърдения са обидни и позорящи за частните тъжители. Излага се и довод за допусната доказателствена непълнота по делото, поради отказа на съда да разпореди възстановяването на публикацията в социалната мрежа, както и поради несъбиране на относими писмени доказателства - протоколи от общи събрания на етажната собственост. Според повереникът, неясна е и волята на първостепенният съд да не даде вяра на показанията на свидетелите, посочени от частните 4 тъжители, а същевременно да кредитира останалите /оправдателни/ гласни доказателства. В тази връзка се застъпва становището, че показанията на свидетелите М. Г., К. Д. и Г. Д. следва да послужат при извеждане на фактите по делото, а от друга страна, се оспорва се достоверността на показанията на свидетеля Г. Г.. Твърди се още, че възложените на тъжителите съдебни разноски са прекомерни по своя размер, като се заявява претенция този размер да бъде намален от въззивния съд.

Срещу жалбата е депозирано писмено възражение от А. Г. - защитник на подсъдимия Л. Л., в което се изразява несъгласие със заявените с жалбата на повереника оплаквания. Твърди, че присъдата е постановена при спазване на материално и процесуалноправните разпоредби и след събиране на достатъчно допустими и относими доказателства в рамките на проведените множество заседания по делото, в които частните тъжители не са били ограничавани да ангажират доказателства. Изтъква се от защитата, че решаващите изводи на първата инстанция за невиновността на подсъдимия по повдигнатите му обвинение, са правилни, с оглед на което моли постановената от него присъда да бъде потвърдена.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, повереникът на частните тъжители – адвокат С. И., поддържа жалбата срещу първоинстанционната присъда, съобразно оплакванията и исканията, изложени в същата. В частност, поддържа основните си искания, изнесени по реда на чл.320 ал.4 НПК в допълнителното изложение към жалбата – за отмяна на обжалваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от първата инстанция, поради допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на чл.348 ал.3 от НПК; за отмяна на присъдата и постановяване на нова от въззивната инстанция – осъдителна присъда спрямо подсъдимия; за изменение на атакувания съдебен акт, посредством намаляване размера на възложените на тъжителите съдебни и деловодни разноски.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция, защитникът на подсъдимия Л. Л. в лицето на А. Г., моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение и да бъде потвърдена оправдателната присъда на първия съд.

Изтъква се, че последната е правилна и постановена в пълно съответствие със закона.

Настоящият съдебен състав на СОС, след като обсъди доводите на 5 страните, във връзка с данните по делото и като провери изцяло правилността на атакуваната присъда, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, приема за установено следното:

Въз основа на събраните в първоинстанционното съдебно следствие гласни и писмени доказателства, първостепенният съд е направил определени фактически констатации, които изцяло се възприемат и от настоящата инстанция. След съвкупната преценка на събраните и проверени от първата съдебна инстанция доказателствени материали, този състав на въззивния съд намира за безспорно установена и съответно възприема следната, относима към предмета на делото фактическа обстановка, а именно:

Частната тъжителка Р. Г. Д. и семейството й - свидетеля Г. М. Д. - неин съпруг, свидетелката К. Г. Д. - нейна дъщеря, и частният тъжител Г. Г. Д. неин син, живеели в апартамент, находящ се на адрес в гр. Е., обл. Софийска, кв. „*********. Подсъдимият Л. Л. Л. бил техен съсед, като заедно със семейството си, обитавал ап. 12, разположен на четвъртия етаж в същия блок.

През 2020 г. отношенията между горепосочените съседи рязко се влошили, най-вече с оглед обстоятелството, че в апартамента, в който живеел подсъдимият, често била пускана силна музика, включително и в късните часове на деня. Това довело до възникването на чести спорове и скандали между съседите, в хода на които те взаимно се разменяли обидни думи и изрази. Тъй като частната тъжителка Р. Д. не възприемала като нормално това поведение на подсъдимия, тя започнала да подава жалби и сигнали срещу него в РУ на МВР – гр.Е.. Във връзка с това били образувани редица преписки, които били докладвани в прокуратурата. По всички от тях били постановени откази да се образува досъдебно производство, поради липса на данни за извършени престъпления от общ характер (л.291-297, л. 298-300, л. 337-338, л.