Решение № 515 от 10.07.2026, Районен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 515 гр. Благоевград, 10.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:

РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА при участието на секретаря Величка Н. Оркова като разгледа докладваното от РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА Гражданско дело № 20251210101194 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на постъпила искова молба, подадена от В. Г.

Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. чрез адвокат Г. М. срещу Община Благоевград, с адрес, гр. Благоевград, пл. "Г. Измирлиев" № 1, ЕИК 000024695, представлявана от Кмета М.

Б.

С исковата молба се иска от съда да постанови решение, с което да се признае за установено по отношение ответника Община Благоевград, с ЕИК 000024695, с административен адрес : гр. Благоевград, пл. „Г. Измирлиев“ № 1, представлявана от Кмета на Община Благоевград, че В. Г. Н., ЕГН ********** е собственик на поземлен имот с идентификатор № ***, находящ се в област с площ от 3757 кв.м (три хиляди седемстотин петдесет и седем квадратни метра), трайно предназначение на територията :

„земеделска“, начин на трайно ползване : „изоставена нива“, категория на земята при неполивни условия : 9, с номер от предходен план : 012008, при граници (съседи):

***, ***, ***, въз основа на давностно владение по смисъла на чл.

77, ал. 1, пр. второ ЗС във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗС във връзка с чл. 82 от ЗС. Претендират се и сторените съдебни и деловодни разноски.

Твърди се, че от 1945 г. дядото по бащина линия на ищцата - С. Д. К. е започнал да владее и стопанисва процесния поземлен имот, като през 1950 г. бащата на ищцата Г. Ст. К., който е бил животновъд е започнал да владее имота до 2010 г., а след 2010 г. и до настоящия период от време В. Г. Н. лично е започнала да упражнява фактическа власт върху спорния поземлен имот. Предвид продължителното и необезпокоявано владение на този имот в течение на 80 години, упражнявано от семейството на ищцата се сочи, че същата предприела действия по сдобиване с констативен нотариален акт, като на 13.03.2025 г. подала Молба-декларация до Община Благоевград. Сочи се, че на 27.03.2025 г. ищцата била уведомена, че имотът е актуван като частна общинска собственост с Акт за частна общинска собственост (АЧОС) № 14432/26.03.2025 г. Въпреки издадения АЧОС се сочи, че фактическото владение на процесния имот през посочения период се е осъществявало първо от дядото на ищцата по бащина линия, след това - от нейния баща, като от 2010 г. лично от нея, поради което се твърди, че същата е придобила правото на собственост на спорния имот по давност, чрез непрекъснато, явно и необезпокоявано владение в продължение на 10 1 години. Навежда се, че правото на собственост на ищцата е възникнало по отношение на процесния имот, въз основа на давностно владение съгласно разпоредбата на чл. 77 от Закона за собствеността (ЗС) във връзка с чл. 79 ЗС във връзка с чл. 82 от ЗС. Твърди се, че от 1945 г. до настоящия момент, в продължение на 80 години, семейството на ищцата владеят лично и непрекъснато спорния поземлен имот, като владението е установено още от дядото на ищцата - Станко Д. Китанов, като през 1950 г. неговият син и баща на ищцата - Г.

Станков Китанов е започнал да владее и стопанисва имота, като в него е отглеждал около 80 бр. овце. Освен това се сочи, че имотът се е косял, като сеното се е ползвало за изхранване на животните през зимата. Твърди се, че в периода 1999 г. - 2000 г. бащата на ищцата е предоставил имота на софийска фирма за изграждане на пейнтбол игрище, като до момента има следи от игрището - в имота има панели, гуми, окопи от полигона за игра. Сочи се, че след 2010 г. ищцата е започнала лично да владее имота, като го е давала на животновъди за пасене безвъзмездно, които животновъди са осъществявали владението върху имота от нейно име. В посочения период се твърди, че семейството на ищцата и лично тя са упражнявали фактическа власт върху имота необезпокоявани, а намерението им е било своене на вещта, изразяващо се в извършване на различни действия: отглеждане на животни, косене на трева, отдаване на имота за изграждане на игрище и др. Сочи се, че имотът не е ограден, но съседите ясно знаят, че този имот е именно на ищцата. Твърди се, че считано от 1945 г. владението на имота от семейството на ищцата и лично от нея е постоянно, изразяващо се в трайна воля да държи вещта за себе си; непрекъснато - не е отнемано от никое друго лице, несъмнено и спокойно, защото не е установено по насилствен начин и явно - ищцата е демонстрирала по явен и безусловен начин упражняването на фактическа власт върху поземления имот. До настоящия момент се сочи, че трети лица не са имали претенции към собствеността на процесния имот, като никой не се е противопоставял на явното владение на имота от ищцата.

На следващо място се оспорва издадения АЧОС. Твърди се, че процесният имот не е общинска частна собственост, а собственост на ищцата, която го е придобила въз основа на разпоредбата на чл. 77, ал. 1, пр. второ ЗС във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗС във връзка с чл. 82 от ЗС, а именно давностно владение от семейството й, както и лично от нея през последните 80 години - от 1945 г. до настоящия момент.

Изпълнена е процедурата по чл. 131 от ГПК.

Видно от материалите по делото в указания на ответника едномесечен срок от получаване на съобщението НЕ е депозиран писмен отговор.

С Определение № 1673/13.09.2026г. по делото е насрочено открито съдебно заседание, като съдът се е произнесъл по доказателствените искания на страните, съобщил им е проект на доклад по делото, като ги е напътил към процедура по медиация или друг способ за доброволно разрешаване на спора, но съдът с Определение № 1869/13.10.2025 година е приел, че е депозиран в законоустановения срок писмен отговор от ответника, но приложен по друго дело, поради което е допълнил Определение № 1673/13.09.2025 година, в следния смисъл:

- обстоятелства, от които произтичат претендираните от ответника възражения :

Оспорва се твърдението, че ищците са собственици на поземлен имот с идентификатор ***, по КККР на с. Марулево, м. Турчинов Рид, общ. Благоевград, област Благоевград. Твърди се, че Община Благоевград е собственик на претендирания поземлен имот на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 и 7 от Закона за общинската собственост и чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ във вр. с Протоколно решение № 3/25.07.2008 г. на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ.

На следващо място, се твърди, че Община Благоевград е собственик на процесния имот на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ЗОС във връзка с чл. 25, ал. 1, изр. 1 от ЗСПЗЗ; че е собственик на претендирания имот и на основание чл. 2, ал. 2, т. 5 от ЗОС /в редакцията до 2

05.11.1999г./, съгласно който общинска собственост са недвижимите имоти на територията на общината, чийто собственик не може да бъде установен. Оспорва се твърдението на ищците, че процесният имот не фигурира в обхвата на Протоколно решение № 3/25.07.2008 г. на комисията по чл.19, ал. 2 от ЗСПЗЗ. Навежда се, че провеждането на реституционната процедура не е от компетентността на Общината, при което същата действа само и единствено в изпълнение на взето и одобрено от компетентния орган решение, като за процесия имот това решение е Протоколно решение № 3/25.07.2008 г. на комисията по чл.19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, одобрено със Заповед № РД-10-121/28.07.2008 г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ - Благоевград. Сочи се, че видно от Протоколно решение № 3/25.07.2008 г. на комисията по чл.19, ал. 2 от ЗСГ ЗЗ процесният имот е включен в Приложение № 1 за земи - общинска собственост на основание чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ за землището на с. М. Процесният имот е посочен под пореден № 77 като имот 012008, с площ:

3,757 кв.м., начин на трайно ползване: „изоставена нива“, начин на възстановяване: в съществуващи СРГ, както и видно от същото, както и от одобрената КВС и регистър към нея, процесният имот е включен във фонда по чл. 19 от ЗСПЗЗ и същият е общинска собственост. Навежда се, че с Акт за общинска собственост № 14432/26.03.2025 г. поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на с. М., с номер по предходен план: 012008 по КВС на с. Марулево, общ. Благоевград, на основание чл. 56, ал. 1, чл. 2, ал. 1, т. 7 от ЗОС и чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ във вр. с Протоколно решение № 3/25.07.2008 г. на комисията по чл.

19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, е актуван като общинска собственост. Сочи се, че процесният имот е заснет с идентификатор *** по КККР на с. Марулево, общ. Благоевград, одобрени със Заповед №РД-18-83 от 26.11.2021 г. на ИД на АГКК, находящ се в с. М, местност с площ:

3757 кв. м., трайно предназначение на територията: Земеделска; начин на трайно ползване:

„изоставена нива“, категория на земята; 9, номер по предходен план : 012008.

По отношение на твърдението на ищцата, че от гледна точка на реституционното законодателство не е налице основание за включването на процесният имот в режим на възстановяване по ЗСПЗЗ, се посочва, че съгласно чл. 15, ал. 6 (Нова - ДВ, бр. 122 от 1997 г.) ППЗСПЗЗ, земи, които не са били внесени в ТКЗС или ДЗС, се възстановяват на собствениците им. В тази връзка се иска да се отчетат и мотивите в Решение № 7/19.06.1995 г. по к. д. № 9/1995 г. на Конституционния съд, с което е обявено за противоконституционно изменението на чл. 10, ал. 1 от ЗСПЗЗ от 1995г., в което КС е изследвал хипотезите, в които земите не са включени в посочените организации, защото след образуване на ТКЗС са били отнети от собствениците, или включването им не е отразено в опис-декларациите за приемане на член-кооператорите, като е приел, че и в тези хипотези земите подлежат на възстановяване. Твърди се, че след като процесният имот е имал земеделски характер преди образуване на ТКЗС, ДЗС и други подобни организации, същият попада в обхвата на ЗСПЗЗ.

Ето защо се сочи, че твърдението, че от гледна точка на реституционното законодателство не е налице основание за включването на процесния имот в режим на възстановяване по ЗСПЗЗ, според ответника се явява напълно голословно и не може да обоснове извод, че Общината не е придобила собствеността върху процесния имот. Сочи се, че Поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. М е представлявал и представлява земеделска земя, поради което, както се посочи попада в o6xi ата на ЗСПЗЗ. В конкретния случай, се твърди, че придобиването на правото на собственост върху процесния имот от Общината, на основание по чл. 19 ЗСПЗЗ и чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ е станало по силата на закона.

На следващо място, се твърди, че имотът е общинска собственост на основание чл. 2, ал. 2, т. 5 от ЗОС /в първоначалната редакция до 05.11.1999г./, според която общинска собственост са недвижимите имоти, на територията на общината, чиито собственик не може да бъде установен, като се сочи, че аналогична е разпоредбата на чл. 6 от ЗС /в първата му редакция до ДВ бр. 77/07.09.1991г./, съгласно който държавни стават и имотите, които държавата придобива съгласно законите, а така също и имотите, които нямат друг собственик. Твърди се, че при отразяването на имота в одобрената КВС за същия не са 3 налице данни да е собственост на конкретно лице, поради което след като не е установен собственикът на земята, не може да се направи друг извод, освен че земята е общинска. В гореизложената хипотеза се твърди, че общината е станала собственик на процесния имот на основание чл. 2, ал. 2, т. 5 от ЗОС /в първоначалната редакцията до 05.11.1999г./. Оспорва се и твърдението в ИМ, че наследодателите на ищцата и самата тя, са упражнявали владение върху имот с идентификатор *** по КККР на с. Марулево, като се излагат твърдения в тази насока. Дори ищцата и нейните наследодатели да са владяли процесния имот от 1945 г. до настоящия момент, се твърди, че в тяхна полза не е могъл да изтече давностният срок, тъй като през целия период са били налице законови пречки за това. Счита се, че Община Благоевград е станала собственик на процесния имот поземлен имот по силата на закона.

Предвид гореизложеното, се иска от съда да отхвърли предявения от В. Г. Н. срещу Община Благоевград иск, с правно основание чл. 124 от ГПК, във връзка с чл. 77 от ЗС, във връзка с чл. 79 от ЗС, във връзка с чл. 82 от ЗС, като недоказан и неоснователен. Претендират се и сторените по делото разноски.

Разпечатката съдържа 31 от 87 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c3883dc3-7fc5-4c77-ad48-153cb6a78f68