Решение № 92 от 04.11.2024, Районен съд - Костинброд

РЕШЕНИЕ

№ 92 гр. Костинброд, 04.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Николов при участието на секретаря А. Вл. А. като разгледа докладваното от Светослав Н. Николов Административно наказателно дело № 20241850200175 по описа за 2024 година Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН .

Обжалван е електронен фиш серия К № 7706588, издаден от ОДМВР – София, на Е. Д. П., ЕГН**********, с адрес гр. В., с което и е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева, на основание чл.

189, ал. 4, във вр. с чл. 189, ал. 1, т. 2 от ЗДвП , за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят по съображения, подробно изложени в жалбата, моли съда да отмени процесния електронен фиш като незаконосъобразен.

Моли същият да бъде отменен поради допуснати нарушения на административно-производствените правила и материално правните разпоредби на закона.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, жалбоподателят не се явява, не се представлява. Упълномощения от негова страна адвокат е представил писмено становище, с което е изразил мнение за отмяна на обжалвания акт, с подробно изложени съображения. Претендира разноски.

Административнонаказващият орган - ОДМВР - София, редовно призован, не изпраща представител, като е взел писмено становище, с което моли съдът да потвърди обжалвания електронен фиш и претендира разноски.

1

Съдът, след като обсъди доводите на страните и ги прецени във връзка със събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Жалбата е подадена в срок, от лице имащо правен интерес да я обжалван, срещу акт подлежащ на съдебен контрол и пред местно и родово компетентен съд, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество се явява неоснователна, поради следните съображения:

Електронен фиш К № 7706588, е издаден срещу жалбопотаделката за това, че на 28.06.23 г., 11,35 ч., в с Гинци, община Годеч, път II – 81, 47+700 при ограничение на скоростта 50 км/h сигнализирано с пътен знак Д11/населено място/, при отчетен толеранс на скоростта от 3 км било заснето извършено нарушение за скорост с МПС - лек автомобил „Ситроен“, модел „Ксара Пикасо 1,6 и“, с рег.№ВР8589СС, с установена скорост на движение от 63 км/ч при въведено ограничение на скоростта в населено място от 50 км/ч, което било квалифицирано като нарушение на чл. 21, ал. 2, вр.ал.1 от ЗДвП.

Нарушението е било установено и заснето автоматизирано техническо средство №120cd16, което е било насочено за заснемане към гр. Монтана, в двете посоки на движение. За извършеното заснемане са били изготвени снимки.

Контролният орган отчел допустимата грешка при измерване на скоростта с техническото средство, като установената скорост намалил с 3 км/ч и приел за наказуема скоростта не 66 км/ч./посочена в снимковия материал/, а 63 км/ч в полза на нарушителя.

При така изложената по делото фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

ЕФ е издаден на основание веществено доказателство по смисъла на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП, а именно снимка, съдържаща освен заснето МПС с посочения рег. №, така и дата, час и място на заснемането, данни за наложеното в района ограничение, измерената скорост на движение на МПС, а така също и данни за настроените параметри на АТСС, отнасящи се до заснемането - посока, трафик и режим. Съдът намира, че по несъмнен начин посоченото веществено доказателство, ведно със справката за регистрация дава основание за извод, че автомобила, собственост на жалбоподателя се е 2 движил на посочената дата и място, със скорост, надхвърляща максимално разрешената в района, така както са отразени в обжалвания ЕФ, поради което и следва да се остави без уважение възражението на жалбоподателят, че снимката е с ниско качество, не може да се установи МПС, както и къде е извършено заснемането.

На следващо място няма основание за съмнение и в установените конкретните стойности на скоростта, с която се движило МПС-то, собственост на жалбоподателката към посочената дата и час, след като тези обстоятелства, както и снимката са заснети/установени/регистрирани с посочената АТСС/конкретен рег.номер на средството е посочен в ЕФ/, което е одобрен тип техническо средство/система, преминало необходимия последващ контрол, съгласно представените удостоверение и протокол за тези обстоятелства. При тези съображения следва да се оставят без уважения и възраженията на жалбоподателя, че не е била правилно изчислена скоростта на движение, не е отчетен правилно толеранс, както и това, че не е било посочено АТС, с което е било извършено измерването.

Съдът намира, че по делото е установено и къде е мястото на заснемането на автомобила, собственост на жалбоподателката/установено от приложената по делото справка от информационните системи на МВР/. Видно от приложената справка от АПИ- Областно пътно управление се установява, че посоченото в ЕФ място на извършване на административното нарушение се намира в границите на населено място, за което има ограничение на скоростта до 50 км/ч., съобразно поставен съответен пътен знак.

Съдът намира, че всички необходими параметри по закон, а именно конкретно движение, дата, място, ограничение, скорост и конкретно МПС са отразени в обжалвания ЕФ по начин, напълно идентичен с данните от приложената снимка, справката за регистрация на МПС, както и протокола, съставен на основание чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на скоростта, от който се установява, конкретното място, където е заснето нарушението.

При тези обстоятелства, установени по несъмнен начин от приобщените писмени доказателства – ЕФ, Протокол от проверка, удостоверение за одобрен тип, заповед № 8121з-172/29.02.2016 г. ведно с 3 образец, заповед № 8121з-931/30.08.2016 г. ведно с образец, снимка веществено доказателство, протокол за използване на АТСС съдът намира, че подадената жалба е неоснователна, поради което следва да бъде потвърден обжалвания ЕФ.

Правилно и законосъобразно ЕФ е съставен срещу жалбоподателя, като посочените в него обстоятелства са установени по несъмнен начин и осъществяват състава на нарушение на правилата за движение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, установяващи забрана за водача на пътно превозно средство, при избиране скоростта на движение да превишава стойността от 50 км/ч.

Законосъобразно е определено и конкретното административно наказание, след като разпоредбата чл.181, ал.1, т.2 ЗДвП наказанието е фиксирано, в размер на 50 лева за такова превишение на скоростта.

Неоснователно е възражението на жалбоподателката за непълно посочване на санкциониращата норма, като макар и да не са посочени всички правни норми за санкционирането, но съдържанието на ЕФ по чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП, то не се съдържа изискване за посочване на санкциониращата норма, а само на нарушената, поради което липсата на пълно посочване на основанието за санкциониране не представлява съществен недостатък, а няма и ограничаване на правото на защита, след като са посочени всички характеристики на нарушението, което дава основание за извеждане и установяване на всички норми, даващи основание за налагане на конкретното административно наказание.

Съдът намира, че не е налице незаконосъобразност за това, че ЕФ е издаден в отсъствие на контролен орган или нарушителя. В случая с оглед представените снимки и данни за конкретното техническо средство може да се направи извод, че е извършено заснемане с АТС, която се разполага временно на пътя и естествено и логично има определено длъжностно лице, което осъществява работата с това средство/система при временното му/й разполагане в участък от пътищата. В закона е предвидено нарушения за които е предвидено издаване на ЕФ да са само тези които са установени и заснети чрез автоматизираната система, за която дейност обаче няма изискване за осъществяването й в отсъствие на контролен орган и нарушител. Посоченото изискване касае съставянето на ЕФ и това се извършено на база веществено доказателствено средство /доказателство/ снимка, на която е идентифицирано 4 конкретното МПС, скоростта, с която се е движило, както и мястото на нарушението чрез координати, показващи точното място, на което е било поставено средството/система. Видно от цитираното веществено доказателство, че освен това са отразени параметрите на извършеното настройване на техническото средство, като контролния орган не взема участие при самото заснемане и не контролира средството в процеса му на работа след неговото настройване според спецификата на конкретното място.

Посочените данни са налице във вещественото доказателство и при проверката им от съда се установи, че съответстват на отразеното в ЕФ, както и в протокола за използване на средството за конкретната дата и час.

На следващо място няма нарушение и противоречие между Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. и ЗДвП, що се отнася до формата – ЕФ, чрез която е ангажирана отговорността на жалбоподателката.

Неоснователно се явява е съображението, че е следвало да се приложи чл.39, ал.2 ЗАНН, доколкото законодателят е фиксирал размера и вида на наказанието, което следва да се наложи на нарушителя, без да може да се извърши преценка в тази насока за всеки конкретен случай.

Предвид изхода от делото е основателно искането на АНО за присъждане на разноски в настоящото производство, които следва да бъда определени в минималния размер по чл. 27е от Наредба за заплащане на правната помощ, а именно 80 лева, доколкото в съдебно заседание не е взел участие упълномощеният юрисконсулт.

Предвид всичко изложено и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН , съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 7706588, издаден от ОДМВР – София, на Е. Д. П., ЕГН**********, с адрес гр. В., с което и е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 189, ал. 1, т. 2 от ЗДвП , за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП .

ОСЪЖДА Е. Д. П., ЕГН********** да заплати на ОД на МВР София област, сумата от 80 лева за направени разноски за юриск. възнаграждение.

5

Решението може да се обжалва от пред АССО, в 14 дневен срок, считано от датата на получаването му.

Съдия при Районен съд – Костинброд: _______________________ 6