Решение № 14387 от 25.08.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14387 гр. София, 25.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. БОГДАНОВА

НОНЧЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА

Гражданско дело № 20211110155084 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация София” ЕАД срещу срещу Т. С. Т., с която са предявени искове за установяване дължимостта на вземания за потребена от ответника топлинна енергия.

В исковата молба се твърди, че ответникът Т. С. Т. била потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, съответно – § 190 от ДР на ЗЕ, поради което за нея били приложими всички нормативни актове в областта на енергетиката. За процесния период били в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители в гр. София, одобрени с решение на ДКЕВР от 2016 г. В чл. 31, ал. 1 от раздел ІХ на Общите условия били определени редът и срокът за заплащане на месечните дължими суми за топлинна енергия, който започвал след изтичане на периода, за който се отнасят тези суми, като клиентите били длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на ищцовото дружество. Ответникът ползвала доставената от ищеца топлинна енергия до следния топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж. к. „****, бл. *** вх*** ет*** апартамент № *** абонатен № ****, за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., но не била заплатила цената на същата. Топлоснабденият имот се 1 намирал в сграда в режим на етажна собственост, за която бил сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Нелбо” ЕАД.

През отоплителния сезон ищцовото дружество начислявало прогнозни месечни вноски, а в края били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За имота на ответника били издадени изравнителни сметки, което означавало, че сумите за топлинна енергия за този имот били начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в него. За вземанията си ищцовото дружество депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК, което било уважено и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от 05.03.2021 г. по ч. гр. д. № 10632 по описа за 2021 г. на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 47-ми състав. Ответникът възразила в срока по чл. 414 ГПК, което наложило предявяването на настоящите искове от ищеца. Ето защо последният моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника Т. С. Т. за отговор, като такъв е подаден в срока по чл. 131 ГПК. Предявените искове се оспорват в цялост като неоснователни. Твърди се, че от представените с исковата молба доказателства не се установявало ответникът да е собственик на процесния топлоснабедн имот, съответно – дали се явявал потребител на доставяната в него топлинна енергия. Релевирано е възражение за погасителна давност. Оспорват се претенциите за мораторна лихва с твърдението, че ищецът не бил поставил ответната стана в забава. Отправено е искане за отхвърляне в цялост на предявените искове.

Третото лице-помагач на страната на ищеца в производството „Нелбо” ЕАД изразява становище, че отчитането и разпределянето на топлинната енергия за процесните имот и сграда били извършени в съответствие с действащата през исковия периода нормативна уредба.

Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е образувано по предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл.

1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че Т. С. Т. в качеството си на потребител на топлинна енергия в недвижим имот, находящ се в гр.

София, ж. к. „****, бл. *** вх*** ет*** апартамент № *** абонатен № ****, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД следните парични суми, за които на 05.03.2021 г. по ч. гр. д. № 10632/2021 г. по описа на СРС, 47-ми състав, е издадена заповед за изпълнение: 1/ 2 сумата от 1061,10 лева, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода от м. май 2017 г. до м. април 2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; 2/ сумата от 248,98 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 09.02.2021 г.; 3/ сумата от 0,05 лева, представляваща лихва за забава за периода от 05.03.2020 г. до 10.06.2020 г., начислена върху такса за дялово разпределение за периода от 01.01.2020 г. до 31.03.2020 г.

За уважаването на иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл.

1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване кумулативните предпоставки на предявената претенция, а именно наличието на правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител на топлинна енергия през процесния период, използването от ответника на претендираното количество топлинна енергия, стойността на същата и изискуемостта на претендираното вземане.

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в Закона за енергетиката като договорно правоотношение, произтичащо от договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ).

Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. В този смисъл са и разрешенията, дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.

3

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.

140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.

Установява се от събраните по делото доказателства (Договор за продажба на държавен недвижим имот от 0.20.06.1995 г, Заявление-декларация за откриване на партида от 17.07.2012 г., справка за регистрирани постоянен и настоящ адрес, разписки за погасяване на част от процесните задължения в хода на процеса), че през исковия период ответникът е бил собственик на процесния недвижим имот, съответно – и потребител на доставената в същия топлинна енергия. Предвид изложеното и като съобрази относимата правна уредба, съдът намира за доказано, че ответникът, в качеството си на потребител на топлинна енергия, дължи заплащането на задълженията за топлинната енергия, потребена в периода от м. май 2017 г. до м. април 2018 г. в находящия се в гр. София, ж. к. „****, бл. *** вх*** ет*** апартамент № *** с абонатен № ****.

Обстоятелствата, че през процесния период до жилището на ответника е доставяна топлинна енергия, нейният обем и стойност, размерът на претендираните задължения и правилността на начина, по който същите са начислени от ищцовото дружество, са отделени като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване с проекто-доклада по делото, приет за окончателен в проведеното о. с. з.

С отговора на исковата молба ответникът е релевирал възражение за погасяване по давност на част от процесните задължения, което съдът намира за основателно.

Съгласно разясненията, дадени с ТР № 3/2011 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл.111, б. „в” ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения, каквито са процесните за главници, давността тече от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/. Задълженията на ответника за заплащане на стойността на доставената енергия са възникнали като 4 срочни – според Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на „Топлофикация София” ЕАД месечните суми за топлинна енергия и изравнителните вноски са били дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно, за всяка една от претендираните от ищцовото дружество главници, касаещи процесния период, тригодишният давностен срок тече от момента, в който изтича срокът за тяхното заплащане. Доколкото заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е депозирано на 23.02.2021 г., то следва да се приеме, че вземанията на ищеца за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2017 г. – 01.12.2017 г. в общ размер на 861,10 лева, изчислен от съда по реда на чл. 162 ГПК, са погасени по давност. Предвид изложеното, предявеният иск за установяване дължимостта на цената за потребена топлинна енергия следва да бъде отхвърлен като неоснователен за сумата от 861,10 лева и за периода от 01.05.2017 г. – 01.12.2017 г. поради изтекла погасителна давност.

За разликата над погасената по давност сума от 861,10 лева до пълния предявен размер от 1061,10 лева и за периода от м. януари до м. април 2018 г. исковата претенция за установяване дължимостта на претендираната главница се явява основателен. Дължимите за този период суми в общ размер от 200,00 лева, обаче, са заплатени от ответника в хода на процеса, видно от представените 4 броя разписки, съдържащи изрично посочване на основанието за извършения паричен превод (вж. л.

85 – 88 от делото). Следователно, предявеният по реда на чл. 422 ГПК иск следва да бъде отхвърлен и в тази си част поради извършеното в хода на процеса плащане, като в полза на ищеца бъде присъдената законната лихва върху платената главница, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до датата на последното плащане – 08.09.2022 г., възлизаща на сумата от 31,28 лева.