Решение № 2638 от 12.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2638 гр. София, 12.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Стаевски при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело № 20251110139984 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава XIII от Гражданския процесуален кодекс.

Постъпила е искова молба от З. К. Л. И. АД, ЕИК *********, чрез пълномощника си юрк. В. Т. срещу ЗД „Б. И.“ АД, ЕИК *********, чрез пълномощника юрк. Ц. Д., с която се иска осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 2560,98 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № 0000-9801-B4-20-7135, образувана във връзка с ПТП, настъпило на 22.02.2020 г. в гр. София, ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 09.07.2025 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 988.70 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 10.07.2022 г. до 09.07.2025 г.

Ищецът твърди, че на 22.02.2020 г. в гр. С......., спирка на МГТ "Моста Чавдар", е настъпило ПТП, при което водач на МПС марка „Фиат“, с рег. № ********, движейки се в посока от бул. "Д.Николаев" към бул. "Вл. Вазов", самокатастрофира и уврежда съоръжения по спирката, след което напуска местопроизшествието. Твърди, че за ПТП е съставен Протокол за ПТП и че вината е на водача на лекия автомобил. Във връзка със събитието, при ищеца е образувана щета по имуществена застраховка, по която е изплатено обезщетение на увреденото лице „Ц. Г. М.“ ЕАД в размер на 2535,98 лв. и ликвидационни разноски в размер на 25 лв. Твърди, че към датата на събитието гражданската отговорност на водача на лекия автомобил е била застрахована при ответника ЗД „Б. И.“ АД. С плащането на обезщетението ищецът е встъпил в правата на своя застрахован и е отправил покана до ответника за възстановяване на сумата, но е получил отказ. Ето защо моли за уважаване на исковете.

Претендира разноски. Представя писмени доказателства. Прави искане за назначаване на съдебно-автотехническа и съдебно-счетоводна експертизи и за изискване на административно-наказателната преписка от СДВР.

Ответникът ЗД „Б. И.“ АД оспорва предявения иск по основание и размер. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва механизма на ПТП, вината и противоправното деяние на водача на МПС „Фиат Пунто“ с рег. № ******** - Й. М. Х., както и причинно-следствената връзка между щетите и деянието. Изтъква, че в Протокола за ПТП е посочено, че водачът е „напуснал“ и няма взето административно отношение, което да удостоверява вината по безспорен начин. Оспорва размера на претендираната сума, като твърди, че цените на частите, боята и труда са завишени и са надписани дейности, които не са били необходими. Ето защо моли за отхвърляне на така предявените искове. Претендира разноски. Прави искане за привличане на Й. М. Х. като трето лице-помагач, както и за изискване на административно-наказателната преписка по ПТП от ПП КАТ.

Ответникът е предявил обратен иск Й. М. Х. ЕГН: **********, Адрес: гр. С...... в 1 условията на евентуалност в случай че бъде осъден да заплати на ищеца сумата предмет на главен иск ответника по обратния иска да заплати регресно обезщетение равняващо се на заплатената сума.

Ищецът по обратния иск твърди, че на 22.02.2020 г. Й. М. Х., при управление на МПС „Фиат Пунто“ с рег. № ********, е причинила ПТП с материални щети, след което е напуснала мястото на инцидента. Твърди, че ако ЗД „Б. И.“ АД бъде осъдено по главния иск, ще има право на регресен иск срещу застрахованото лице за платеното обезщетение. Поради това моли, в случай на уважаване на главния иск, ответникът по обратния иск да бъде осъден да му заплати сумата, за която ЗД "Б. И." АД бъде осъдено, ведно със законната лихва и разноските по делото.

Ответникът по обратния иск, Й. М. Х., оспорва главния и обратния иск. По главния иск прави възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва вината си за ПТП, като твърди, че е изпаднала във влошено физиологично състояние, прималяло е и е загубила контрол над автомобила. Оспорва размера на щетите. По обратния иск твърди, че попада в изключението за напускане на местопроизшествието поради неотложна причина – отишла е до дома си, за да вземе мобилния си телефон и да сигнализира на органите на реда, след което се е върнала на мястото на инцидента. Твърди също, че не е било задължително посещението на контролните органи съгласно чл. 125 от ЗДвП, поради което и регресното основание е неприложимо.

Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и правна страна намира следното:

Предявени са за разглеждане искове с правно основание чл. 411, изр. 1, предл. 2 от КЗ. Предявен е обратен иск с правна квалификация чл. 500, ал.1, т.3 от КЗ. Направено е възражение за изтекла погасителна давност.

По отношение на иска с правно основание чл. 411 КЗ.

Разпоредбата на чл. 411 КЗ дава възможност на застрахователя по имуществена застраховка при пътнотранспортно произшествие да встъпи в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или на неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. По този иск ищецът следва да установи наличието на валидно сключен договор за имуществено застраховане, в чийто срок на застрахователното покритие и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер до действителните вреди.

Встъпването в правата на увреден от страна на застраховател, който го е обезщетил в изпълнение на поети с договор за имуществено застраховане задължения, срещу застрахователя на гражданската отговорност на деликвента- чл. 411, ал. 1 КЗ се обуславя от установяването в доказателствена тежест на ищеца на три групи факти: 1/ наличие на валиден договор за имуществено застраховане с увредения и плащането по него на обезщетение за настъпили вреди, както и на обичайните разноски за неговото определяне; 2/ възникнали права на увредения срещу причинителя на вредите на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД - т.е., че вредите са причинени от деликвента, с негово виновно и противоправно поведение и 3/ наличие към момента на настъпване на ПТП на сключен валиден договор за застраховка „гражданска отговорност“ между деликвента и ответника.

В тежест на ответника е да докаже въведените с отговора на исковата молба правоизключващи обстоятелства, както и да обори презумпцията за вина на застрахования при него водач.

С доклада си по делото съдът е обявил за безспорни обстоятелствата, че към датата на процесното ПТП е съществувало валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на МПС „Фиат Пунто“ с рег. № ********, сключено с ответника ЗД „Б. И.“ АД.

Не се спори, че между ищеца и Ц. Г. М. ЕАД е имало сключен договор за застраховка „Пожар и природни бедствия“ и „други вреди на имущество“ със застрахователно покритие към датата на настъпване на ПТП.

По отношение на механизма на ПТП.

2

Въз основа на анализа на събраните по делото доказателства – заключението на съдебно-автотехническата експертиза, Протокол за ПТП № 1771991 и обясненията на ответницата по насрещния иск, съдът приема за установена следната фактическа обстановка относно механизма на настъпилото произшествие:

Към 02:30 часа на 22.02.2020 г. в гр. София, лек автомобил „Фиат Пунто“ с рег. № ********, управляван от Й. М. Х., се е движел по ул. „Черешово топче“ (моста „Чавдар“) с посока на движение от бул. „Данаил Николаев“ към бул. „Владимир Вазов“.

В района на спирка на масовия градски транспорт „Мост Чавдар“, автомобилът е отклонил траекторията си на движение и е реализирал пътнотранспортно произшествие (самокатастрофирал е), като е нанесъл удар в намиращите се на спирката съоръжения.

Вследствие на удара са причинени имуществени вреди по 1 бр. информационно табло, 1 бр. соларен панел, 1 бр. указателна табела и 1 бр. метален преграден цилиндър, както и по предната и лявата част на процесното моторно превозно средство.

Й. М. Х. нарушила разпоредбата на чл. 20, ал.1 ЗДВП според която водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. В случая се установява, че Й. М. Х. изгубила контрол над управлявания от нея лек автомобил „Фиат Пунто“ с рег. № ********, поради което последвал ударът в спирката на обществения транспорт.

Също така Й. М. Х. нарушила и правилата на чл. 5, ал.1, т.1 ЗДВП според която всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди. Именно поведението на Х. довело до настъпване на имуществени вреди.

По отношение на размера на имуществените вреди.

По отношение на размера на вредата и причинната връзка.

Съгласно утвърдената съдебна практика застрахователите отговарят за обезщетение съизмеримо с действителната стойност на вредата, определена по средни пазарни цени, като максималната граница на регресната претенция между застрахователи възлиза на общата стойност на фактически платеното обезщетение по имуществена застраховка и обичайните ликвидационни разноски за определянето му- чл. 411 КЗ. Отговорният по чл. 45 ЗЗД дължи поправяне на действителните вреди- необходимите средства по средни пазарни цени за възстановяване на увреденото имущество в състоянието му отпреди деликта.

Застрахователното обезщетение съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ трябва да бъде равно на размера на действително претърпените вреди към момента на настъпване на застрахователното събитие. От съществено значение е размерът на действително причинения вредоносен резултат, като е ирелевантно обстоятелството дали причинените вреди действително са били отстранени чрез тяхното отремонтиране. Обезщетението също така не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество /чл. 400, ал. 1 от КЗ/, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка /чл. 400, ал. 2 от КЗ/. Застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната стойност на имуществото към момента на застрахователното събитие, а от своя страна действителната стойност не може да надвишава пазарната му стойност.

Делинквентът, съответно застрахователят на неговата отговорност, следва да заплати обезщетение, което да постави увредения в положение от преди реализирания деликт.

Застрахователят на делинквента по застраховка „Гражданска отговорност“ не следва да отговаря за повече, отколкото е отговорен самият причинител на вредата.

Съгласно заключението по допуснатата комплексна съдебно-автотехническа и оценителна експертиза което в тази част съдът кредитира като пълно подробно и обосновано стойността, необходима за възстановяване на вредите възлиза на 3055,18 лв. с ДДС по средни пазарни цени.

В случая се претендира сума в по нисък размер искът се явява установен по основание и размер.

По отношение на иска за мораторна лихва.

3

Съдът намира, че предвид основателността на главния иск основателен се явява и акцесорния иск за мораторната лихва. Изчислен по реда на чл. 162 ГПК размерът на законната лихва за исковия период възлиза на сумата от 975.52 лева. За разликата над този размер следва да се отхвърли като недоказан.

По отношение на възражението за изтекла погасителна давност.

Ответникът е направил своевременно с отговора на исковата молба възражение за погасяване на вземането по давност, което следва да се разгледа предвид извода за основателност на претенцията. Съгласно чл. 378, ал. 5 КЗ, регресните и суброгационни искове и исковете на причинителя на вредата по чл. 435 срещу застрахователя по застраховки "Гражданска отговорност" по т. 10 – 13, раздел II, буква "А" от приложение № 1 се погасяват в срок 5 години, считано от датата на извършеното плащане от страна на застрахователя по имуществена застраховка, което в случая е извършено на 01.09.2020г.