Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260145 от 02.12.2020, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Административно наказателно дело 994/2020
Вид
Решение № 260145
Подписан
02.12.2020
В сила
12.05.2021
Състав
ДИМИТЪР БОРИСОВ БИШУРОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.12 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.27 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.118 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.118 ал.4, т.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.185 ал.2 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.37 · Закон за правната помощ
  • чл.37 ал.1 · Закон за правната помощ

Р Е Ш Е Н И Е гр.

Пазарджик, 02.12.2020 год.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ПАЗАРДЖИШКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, ХІV състав, в публично заседание на 12.11.2020 година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР БИШУРОВ при секретаря Елена Пенова, като разгледа докладваното от районен съдия Бишуров АНД № 994/2020г. по описа на Пазарджишкия районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Д.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.С., ул.

„…“ № .., ет…., представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала К.А.А. против НП № 489466-F510653 от 13.01.2020 година на Началник отдел

„Оперативни дейности” - Пловдив към ЦУ на НАП-София, с което е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв. /три хиляди лева/ на основание чл.185 ал.2 от ЗДДС и за нарушение на чл.7 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ във вр. с чл.118 ал.4, т.1 от ЗДДС.

В жалбата се навеждат доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на обжалваното НП, чиято отмяна се иска.

В съдебно заседание за жалбоподателят се явява процесуален представител, който поддържа жалбата, ангажира доказателства и пледира за отмяна на НП. Иска и присъждане н аразноски.

Въззиваемата страна – АНО, чрез свой процесуален представител оспорва жалбата и излага съображения за нейната неоснователност, като иска обжалваното НП да се потвърди. На свой ред също претендира присъждане на разноски.

Съдът съобрази становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, като прие за установено от фактическа страна следното:

Дружеството жалбоподател е санкционирано след извършена оперативна проверка от служители на НАП /свидетелите Л.М. и Б.С./ на 18.09.2019 год. в 10:20 часа, на търговски обект – вендинг автомат за кафе, находящ се в с. К. М., обл.П., ул.“…“ № ... В хода на проверката било констатирано, че дружеството, в качеството му на задължено лице по чл.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, е допуснало нарушение на същата, т.к. не е монтирало, въвело в експлоатация и регистрирало в компетентната ТД на НАП фискално устройство за ведниг автомати и системи /ФУВАС/ за регистриране на извършваните продажби от датата на започване на дейността на обекта – 01.08.2019г.

Гореописаните обстоятелства били установени, след като от страна на проверяващите, преди тяхната легитимация, била извършена контролна покупка на 1 бр. кафе от автомата, на обща стойност 0.40 лв., заплатени в брой от страна на Л.С.М. – инсп. по приходите. Вендинг машината била в работен режим, но нямала монтирано, въведено в експлоатация и регистрирана в компетентната ТД на НАП ФУВАС.

Извършена била и справка в информационната система на НАП, като било установено, че за дружеството „Д.“ ЕООД нямало данни за регистрирано в НАП ФУВАС за гореописания обект, на което да се отчитат оборотите от извършените продажби.

Проверяващите осъществили телефонен контакт посредством обаждане по телефонния номер изписан на видно място на автомата с представители на дружеството, като не след дълго на мястото на проверката пристигнал св.К.П., който бил с брандиран автомобил и се представил като служител в дружеството.

Същият в присъствието на проверяващите отворил вендинг автомата, при което се установило, че действително във вътрешността му няма монтирано ФУВАС. Пред проверяващите св.К.П. заявил, че въпросният автомат е собственост на дружеството „Д.“ ЕООД, след което им предоставил данните за същото, които били вписани в съставения на място протокол.

Констатациите от проверката първоначално били обективирани в ПИП сер. АА № 0031104 от 18.09.2019 год., към който били прикрепени и събраните доказателства. Този протокол бил подписан от двамата проверяващи, както и от кмета на селото – св.А., която присъствала по време на проверката, а накрая и от св.П., който саморъчно в протокола записал, че автоматът е монтиран на въпросното място и се експлоатира от 01.08.2019 година.

Всичко това съставлявало административно нарушение на чл.7, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ във вр. с чл.118 ал.4, т.1 от ЗДДС и същото водело до неотразяване на приходи.

Въз основа на всичко това против дружеството бил съставен АУАН № F510653 от 27.09.2019г., който бил надлежно предявен и връчен на управителя на дружеството К.А., а последният го подписал и приел без възражения. Въз основа на акта било издадено и обжалваното НП, което било връчено на управителя на дружеството на 24.06.2020г., а жалбата против него била подадена директно в съда на 30.06.2019 година. При това положение съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, т.к. е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на приетите по делото писмени доказателства и изцяло от показанията на свидетелите Л.М., Б.С., М.А., а частично и от тези на свидетелите К.П., Е.С. и И.С..

Още тук е мястото да се посочи, че показанията на свидетелите Е.С. и И.С. не допринасят много за изясняване на релевантните за делото факти, доколкото двамата са съпрузи и са били неформални съдружници с друго лице, което чрез свие дружеството е стопанисвало хранителен магазин, от който е бил захранван с ток вендинг автоматът. От техните показания са установява, че към моментът на проверката въпросният автомат е бил монтиран на процесното място и е бил работещ, но по тези факти спор по делото няма. Установява се още, че автоматът е бил обслужван от св.К.П., както и че той е плащал на стопанисващите хранителния магазин разходите за изразходваната ел. енергия от автомата. Горните двама свидетели обаче не установяват, т.к. очевидно не знаят, кой към инкриминираната дата е бил собственик на процесния вендинг автомат.

Съдът кредитира изцяло събраните писмени доказателства, както и гласни такива посредством показанията на свидетелите Л.М., Б.С. и М.А., т.к. те са непротиворечиви, взаимно допълващи и кореспондиращи с писмените доказателства, основното от които ПИП сер. АА № 0031104 от 18.09.2019 год., като по категоричен начин очертават гореописаната фактическа обстановка.

Съдът не даде пълна вяра на показанията на св.К.П., но за това съображения ще се изложат по-долу.

При така установената фактическа обстановка, жалбата против издаденото НП, разгледана по същество, е неоснователна.

Според настоящия съдебен състав, в хода на административнонаказателното производство по безспорен и категоричен начин се доказа фактът на извършеното нарушение по смисъла на чл.7, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ във вр. с чл.118 ал.4, т.1 от ЗДДС, при което и правилно е ангажирана административнонаказателрната отговорност на дружеството на основание чл.185 ал.2 от ЗДДС.

Първата правна норма императивно предвижда, че: „Лицата по чл. 3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта”.

Втората пък разписва, че: „Министърът на финансите издава наредба, с която се определят условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност”.

Същинското нарушение е по чл.7 ал.1 от цитираната вече наредба и то е привързано към нормата на чл. 118 ал.4, т.1 от ЗДДС, за да се подчертае, че е нарушен подзаконов нормативен акт, издаден въз основа на законов такъв и от компетентен орган – министъра на финансите.

Предвид гореизложеното следва да се отбележи, че правилно е приложен закона и при налагането на санкция по чл.185 ал.2 от ЗДДС. Тази правна норма регламентира: „Извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1”.

В настоящия казус е налице нарушение на нормативен акт – чл.7 ал.1 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ, свързан с прилагането на чл.118 от ЗДДС.

Не се спори по делото, че на посочените в НП дата, час и място категорично е било констатирано, че процесният вендигнг автомат е бил в работен режим, но в него не е имало монтирано и въведено в експлоатация ФУВАС.

Основният спорен въпрос, от който зависи и изхода на делото е дали, към момента на проверката, респ. към момента на започване на дейността на обекта - процесният вендинг автомат, същият е бил собственост на санкционираното дружеството или не.

За съда не остана никакво съмнение, че както към момента на започване на дейността на обекта – 01.08.2019г. /посочен саморъчно от св.П. в изготвения по време на проверката ПИП/, така и към момента на проверката, вендинг автоматът е бил собственост на дружеството „Д.“ ЕООД.

Доказателствена основа за този извод са на първо място показанията на свидетелите М. и С.. Съдът напълно кредитира техните показания, независимо че те са служебно свързани с АНО. В същото време обаче тези двама свидетели нямат никакъв личен мотив да изкривяват фактите от обективната действителност и да приписват на дружеството поведение или деяние, което обективно да не е било извършено. Свидетелите М. и С. бяха категорични, че след като осъществили телефонен контакт чрез обаждане по телефонен номер изписан на автомата, на място пристигнал св.П., който се представил като служител на „Д.“ ЕООД и заявил, че въпросният автомат е собственост на дружеството. Св. С. дори си спомни и че на вендинг автомата, освен изписания телефонен номер е имало и надпис с неименованието на дружеството „Д.“. Последното напълно кореспондира пък с показанията на св.М.А., които съдът също кредитра изцяло, т.к. тя е абсолютно независим от изхода на делото свидетел. Тя също бе категорична, че на автомата е било изписано наименованието „Д.“. Всичко това пък кореспондира с отразеното на стр.2-ра, абз.1-ви от съставения на мястото на проверката протокол, където е записано буквално: „На видно място на вендинг автомата е поставена табела на фирма ДИКАСИ-1“. Няма причина за съмнение в достоверността на отразеното в този протокол, т.к. той е бил подписан освен от проверяващите, но и от кмета на селото, като свидетел на проверката, а и от св.П., афиширал се като служител /шофьор/ в дружеството. При това положение е несъмнено, че ако дружеството не е било собственик, респ. не е стопанисвало процесния автомат, то не е имало никаква причина неговото фирмено наименование да е изписано на същия този автомат. Това всъщност е било направено, именно защото автоматът е бил търговски обект на санкционираното дружество.

В противна насока обаче показания депозира св.К.П., който твърди, че към момента на започване на дейността, респ. към момента на проверката, въпросният автомат е бил негова лична собственост, а не на дружеството. Той пояснява, че е служител в дружеството на заплата и по принцип зарежда с консумативи вендинг автомати, стопанисвани от дружеството. За процесния автомат твърди, че го бил закупил като втора употреба от непознато лице, след което го монтирал в с.Крали Марко и започнал да го експлоатира. Целта му била да види дали автоматът ще реализира достатъчно приходи, а ако е така, то след това да го предложи на работодателя си, който да го закупи от него, а после да му дава бонус към заплатата в размер на 10 % от печалбата на автомата. Твърди, че всичко това се случило, но след проверката, когато той продал автомата на работодателя си, а последният монтирал вече в него фискално устройство. Заявява обаче, че към момента на проверката дружеството не е било собственик, респ. не е имало нищо общо с този автомат.

Съдът не даде вяра на обясненията на св.П. в горния смисъл, т.к. ги намери за необективни, житейски нелогични и несъответни на неговото поведение и изявления по време на проверката. Очевидно е, че служебната свързаност на св.П. със санкционираното дружество го мотивира да депозира показания в услуга на защитната теза на дружеството, изградена пред въззивната инстанция и целяща избягването на административнонаказателна отговорност.