Решение № 14422 от 18.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14422 гр. София, 18.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. И. като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20231110151120 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „Юробанк България“ АД, с която срещу Т. Х. В., Д. Х. Г. и Д. Х. В., са предявени искове с правно основание чл. 430, ал.

1 и ал. 2 ТЗ, чл. 92 ЗЗД, както и искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 82 ЗЗД за следните суми: сумата 22 187,22 лева, представляваща главница по договор за кредит за рефинансиране и ремонт на недвижим имот HL *** **** от *** **** г.; с у м а т а 3473,03 лева, представляваща възнаградителна лихва, дължима за периода 05.02.2016 г. – 20.03.2021 г.; сумата 24 350,10 лева, мораторна неустойка, дължима за периода 20.12.2014 г. 18.04.2023 г.; сумата 88,15 лева, представляваща такси по кредита, дължими за периода 04.02.2016 г. – 18.04.2023 г.; сумата 359,70 лева – разноски за нотариални такси, дължими за периода 27.05.2020 г. – 18.04.2023 г.; с у м а т а 286,90 лева – заплатени от ищеца вместо кредитополучателите застрахователни премии във връзка с договора за кредит, дължими за периода 18.05.2015 г. – 18.04.2023 г.; като от всеки от ответниците се претендира по 1/3 част от посочените суми.

Ищецът твърди, че между него и Х. Л.а В. /починала на 02.10.2013 г./ и Х. Г. В.

/починал на 07.09.2017 г./, е бил сключен договор за кредит за рефинансиране и ремонт на недвижим имот HL *** **** от *** **** г., с разрешен размер - 45 000 лева и с определен срок за ползване и погасяване – до 20.03.2021 г., като сумата била усвоена на 19.03.2007 г. Твърди се, че договорът е бил изменен и допълнен с 1 допълнително споразумение от 02.08.2011 г. Кредитополучателите Х. Л.а В. и Х. Г. В. били наследени от конституираните в настоящото производство ответници. Ищецът сочи, че плащането по кредита е преустановено на 20.11.2014 г., като забавата е продължила до настъпване на падежа на договора – 20.03.2021 г., или налице било просрочие на 76 вноски. Конкретизира, че сумата в размер на 88,15 лева е начислена съобразно чл. 4, т. 3 от договора, като същата представлява такса за управление на кредита, която се дължи като 0,1 % върху усвоената, но невърната главница по договора; сумата в размер на 359,70 лева представлява задължение за нотариални такси във връзка с подновяване на договорна ипотека /чл. 13, ал. 2 от договора/; сумата от 286,90 лева представлява дължими застрахователни премии, начислени съгласно чл.

13, ал. 2 от договора. Ето защо ищецът моли ответниците да бъдат осъдени да заплатят процесните вземания, съобразно наследствените им квоти.

Ответниците са депозирали в срок отговор на исковата молба със становище за недопустимост и неоснователност на исковете. Твърдят, че кредитополучателите са изпълнявали задълженията си по процесния договор, като въпреки това, ищецът е обявил кредита за предсрочно изискуем, за което Х. Л.а В. и Х. Г. В. са били уведомени с нарочни писмени изявления от банката. Посочват, че във връзка с вземанията по процесния кредит е било образувано заповедно производство по реда на чл. 417, т. 2 ГПК въз основа на извлечение от счетоводни книги, като била издадена и заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 6476/2016 г. по описа на СРС, 127 състав, а видно от поставения върху заповедта печат, „Юробанк България“ АД се снабдило с издадения изпълнителен лист, но изпълнително дело не било образувано. Предвид изложеното, ответниците считат, че исковете са недопустими. По съществото на спора излагат доводи, че кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем през 2016 г. Посочват, че при сключване на договора, определената лихва е била в размер на 1,5 % за първата година и 7,9 % до края на договора, като съгласно чл. 6, ал. 1 от договора, вноската за първата година била в размер на 56,25 лева и 462,38 лева до изтичане срока на договора. Въпреки тези договорености, банката увеличавала едностранно лихвения процент многократно, което водело до надплащане по кредита. Поддържат, че с анекс от 12.04.2007 г., кредитополучателите са извършили предсрочно погасяване за сумата от 390 лева, както и за сумата от 112,50 лева; с анекс от 15.05.2007 г., кредитополучателите са извършили предсрочно погасяване за сумата от 500 лева; с анекс от 17.09.2007 г., кредитополучателите извършили предсрочно погасяване за сумата от 1000 лева.

Считат, че едностранното увеличаване на лихвения процент от страна на банката не е породило действие, тъй като било извършено въз основа на неравноправна клауза, в която насока се развиват подробни съждения. Предвид изложеното, твърдят, че споразумението от 02.08.2011 г. е нищожно, както и че към датата на подписването му, не е било налице просрочие по главница и лихва, а напротив - надплащане.

Обосновават се, че посредством това допълнително споразумение, отложената лихва се натрупвала към главницата и така новообразуваният дълг се олихвявал отново, т.е. стигало се до анатоцизъм, за което по отношение на физически лица била налице императивна забрана. Уточняват в кои случаи банката има право да капитализира лихвите, като се позовават на Наредба № 9 от 19 декември 2002 г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за формиране на провизии за загуби от обезценка. Въвеждат възражение за давност. Молят производството да се прекрати, в случай че исковете подлежат на разглеждане по същество – да бъдат отхвърлени. Претендират разноските по делото.

Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните доказателства, приема следното от фактическа страна:

За безспорни и ненуждаещи се от доказване на основание чл. 153 ГПК с доклада 2 по делото са обявени следните обстоятелствата: че между „Юробанк България“ АД и Х. Л.а В. и Х. Г. В. /и двамата наследодатели на ответниците/ е бил сключен договор за кредит за рефинансиране и ремонт на недвижим имот HL *** **** от *** **** г., по силата на който банката е предоставила на кредитополучателите сума в размер на 45 000 лева.

По делото като доказателство е приет сключеният между наследодателите на ответниците и ищеца на *** **** г. договор за кредит за рефинансиране и ремонт на недвижим имот HL *** ****, по силата на който на Х. В. и Х. В. е предоставена сумата 45 000 лева, от които 30 524 лева за рефинансиране на договор за кредит, сключен между Х. В. и Банка ДСК АД. Съгласно чл. 3, ал. 1 за усвоения кредит през първата година се дължи фиксирана годишна лихва в размер на 1,5 %, а за всяка следваща година се дължи годишна лихва в размер на БЛП за жилищни кредити и надбавка в размер на 0,9 пункта. Към момента на сключването на договора БЛП е бил в размер на 7 %. Съгласно ал. 3 на чл. 3 от договора при просрочие и при предсрочна изискуемост кредитополучателят дължи лихва за забава в размер на сбора от лихвата за редовна главница плюс наказателна надбавка в размер от 10 пункта. Изрично е предвидено, че определянето на БЛП не подлежи на договаряне, а правомощие на банката е да определя размера му. Съгласно чл. 4, т. 3 е предвидено да се дължи годишна такса за управление на кредита в размер на 0,1 % върху размера на непогасената главница. Крайният срок за погасяване на задълженията по кредита е определен на 168 месеца. Договорен е 12 месечен гратисен период за плащане на погасителните вноски по главницата, като е предвидено лихви да се дължат и за този период. В договора е инкорпориран погасителният план – месечни вноски в размер от 56,25 лева за първата година, включващи само лихва и 462,38 лева за всяка следваща година до крайния срок на издължаване, включваща лихва и главница. Падежът на погасителните вноски е определен на 14-то число. Уговорено е да се учреди договорна ипотека в полза кредитора, като всички такси по учредяването, вписването, подновяването и заличаването на ипотеката да са за сметка на кредитополучателя. С договора за кредит е предвидено задължение за кредитополучателите да заплащат застраховка за ипотекираното имущество за целия период на договора, а в случай че застрахователната премия не бъде заплатена, банката превежда същата на застрахователя и с тази сума се увеличава задължението на кредитополучателите по договора за кредит. При непогасяване на която и да е вноска от кредита съгласно чл.

18, ал. 1, както и при неизпълнение на което и да е задължение по договора, банката може да направи кредита изцяло или частично предсрочно изискуем. Съгласно ал. 2 при неиздължаване на три последователни месечни погасителни вноски, целият остатък се превръща в предсрочно и изцяло изискуем, считано от датата на падежа на последната вноска. Изискуемостта настъпва без да е необходимо каквото и да е волеизявление на страните.

По силата на допълнително споразумение към договора за жилищен кредит от 02.08.2011 г. е преддоговорен размерът на дължимата лихва, който да се формира като сбор от действащия БЛП за жилищни кредити в лева и договорна надбавка в размер на 0,4 %, като към момента на сключване на споразумението БЛП е в размер на 10,5 %.

При просрочие и при предсрочна изискуемост кредитополучателят дължи лихва за забава в размер на сбора от лихвата за редовна главница плюс наказателна надбавка в размер от 10 пункта. Месечните вноски е предвидено да се променят от анюитетни месечни на намаляващи месечни вноски съгласно погасителен план, неразделна част от споразумението.

Не се спори, че в нотариален акт № *** ****, рег. № *** **** г. от 14.03.2007 г. в полза на банката е учредена договорна ипотека.

3

Х. Л.а В. е починала на 02.10.2013 г. и е оставила за свои наследници по закон преживял съпруг Х. Г. В. и ответниците (нейни низходящи по права линия).

Х. Г. В. е починал на 07.09.2017 г. и е оставил за свои наследници ответниците.

Служебно изискано за послужване в настоящото производство е ч.гр.д. № 6476/2016 г. по описа на СРС. Същото е било образувано по заявление на „Юробанк България“ АД, ЕИК *** ****, чрез адв. Д. Д., АС „Д. и съдружници“, с което банката е поискала издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417 ГПК срещу Х. В. въз основа на извлечение от счетоводните си книги по договор за кредит за рефинансиране и ремонт на недвижим имот № HL *** ****/*** **** г., сключен с Х. В. и Х. В. за следните суми: 22 886,30 лева – главница по договор за кредит за рефинансиране и ремонт на недвижим имот № L*** ****/*** **** г.; сумата от 4 049,98 лева – договорна лихва за периода 20.09.2014 г. – 04.02.2016 г., сумата от 375,05 лева – такса за периода от 20.03.2012 г. до 04.02.2016 г. Изрично банката чрез процесуалния си представител по това дело се е позовала на настъпила предсрочна изискуемост на вземанията по договора за кредит, поради преустановяване на плащанията на 20.08.2014 г. Посочено е още, че с уведомително писмо, получено от Х. В. чрез Т. В. (дъщеря) кредиторът е уведомил длъжника, че е упражнил правото си да направи вземанията по договора предсрочно изискуеми. Към заявлението е приложено извлечение от счетоводните книги на банката съгласно което разрешеният кредит е бил в размер на 45 000 лева, по същия е била погасена главница в размер на 22 113,70 лева, остатъкът от главницата (в т.ч. и предсрочно изискуема такава) е в размер на 22 886,30 лева, като е непогасена и договорната лихва за периода 20.09.2014 г. до 04.02.2016 г. в размер на сумата 4 049,98 лева.

По заповедното дело са приложени товарителниците относно изпратените за връчване до кредитополучателите уведомителни писма за упражняване на правото на банката съгласно договора за кредит да направи всички вземания по същия предсрочно изискуеми. Писмото до Х. Л.а В. не се установява да е било връчено, още повече към момента на изпращането му тя вече е била починала, а отправяне на изявление за предсрочна изискуемост до нейните наследници не се твърди да е било изпращано. Писменото изявление на банката до Х. В. обаче е връчено на 21.12.2015 г., на който факт ищецът в качеството му на заявител се е позовал вкл. и в производството по ч.гр.д. № 6476/2016 г. по описа на СРС. Следователно и съгласно отправеното от страна на банката изявление с изтичането на предоставения седемдневен срок от 21.12.2015 г. е настъпила предсрочна изискуемост за вземанията за главница, договорна лихва и такси, за които е издадена заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № 6476/2016 г. на СРС – 22 886,30 лева главница, 4049,98 лева – договорна лихва за периода до 04.02.2016 г. и такси в размер на 375,05 лева такси за периода до 04.02.2016 г., както и изпълнителен лист за същите, получен от пълномощник на заявителя на 06.04.2016 г., но само за кредитополучателя Х. В..