Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 7656 от 12.11.2019, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 10056/2018
Вид
Решение № 7656
Подписан
12.11.2019
В сила
06.08.2021
Състав
БОГДАНА НИКОЛОВА ЖЕЛЯВСКА

Цитирани разпоредби

  • чл. 38 · Закон за адвокатурата

Р Е Ш Е Н

И Е

София, 12.11.2019 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-ВО

ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д. № 10056/18 г., за да се произнесе взе пред вид:

Предявен е иск от В.Х.К.,

ЕГН **********,***, чрез адв.

П.Б., съд.адрес:*** против „E.R.A.R.“ S.A., регистрирано в ТР Румъния, адрес: Република Румъния, гр. Букурещ, бул.

„**********“ № 10, **********, сграда О23, ет. 4, представлявано от М.Т.- изпълнителен директор, с правно основание чл.

226, ал. 1 от КЗ /отм./, за сумата 150 000 лв., представляваща обезщетение за петърпени неимуществени вреди, претендирана пряко от застрахователя, ведно със законна лихва, считано от датата на увреждането – 19.08.2013 г., до окончателното изплащане и сторените по делото разноски, в т.ч. адвокатски хонорар на основание чл. 38 от ЗА с вкл. ДДС

В исковата молба се твърди, че на 19.08.2013 г., на магистрала „Хемус”, на 2450 м. преди гр. София, М.В., румънски гражданин, като водач на композиция от т.а. „Рено” с peг.№ ****** и ремарке с peг.№ ****, нарушил правилата за движение по пътищата, поради което виновно причинил ПТП с осем участници, за което е издаден Констативен протокол за ПТП № К 737/19.08.2013 г. В процесното ПТП загинал Т.С.- брат на ищцата.

С Присъда по НОХД 1787/2014 г., по описа на СГС, НО, 14 с-в, М.В. е признат за виновен за това, че при управление на товарната композиция по автомагистрала „Хемус” с посока на движение от гр. Благоевград към гр. София, преди разклона за село Я., нарушил правилата за движение по пътищата като по този начин причинил ПТП, с което причинил смъртта на две лица, измежду които братът на ищцата - Т.Х.С., както и средни телесни повреди на 3 други лица.

Ищцата заявява, че между нея и починалия й брат имало установена силна емоционална връзка и особено близка привързаност. Връзката им се основавала на взаимна обич, уважение, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Поради това приела смъртта на брат си много тежко и дори към днешна дата не може да преживее загубата му.

За автомобила, причинил катастрофата, ищцата твърди да е сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност” с ответното дружество.

В тази връзка е предявил настоящия иск срещу ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД с правно основание чл.

226, ал. 1 от КЗ /отм./ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в посочения размер, със законните последици – законната лиnва и сторените разноски .

Ищецът моли да бъдат допуснати и приети приложените писмени доказателства, подробно описани в исковата молба, както и да бъдат изискани такива – от съответните, посочени институции в Република България и Република Италия.

Ангажира устни доказателства и експертизи.

В хода по същество поддържа предявения иск и моли съда да гоуважи изцяло с разноски по списък – адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА.

Претендира разноски по списък, като възразява срещу претендираното адвокатско възнаграждение на ответната страна, поради прекомерност.

Ответникът „Е.Р.З.П.” АД оспорва предявените искове изцяло по основание и размер.

На първо място счита, че предявеният иск е недопустим, тъй като ищцата не попада в обхвата на лицата, посочени в Тълкувателно решение № 1 от 2016 г. на ОСНГТК, доколкото пътнотранспортното произшествие, от което произтичат претенциите й, е настъпило през 2013 г., преди постановяване на решението.

Оспорва наличието на претърпени вреди от събитието от страна на ищцата по делото, съответно да е съществувала приживе духовна връзка между нея и починалия, тъй като пострадалия е бил трайно пребиваващ в Република Германия.

Оспорва предявения иск за претърпени неимуществени вреди и по размер, поради неговата изключителна прекомерност, като счита, че справедливата сума би била не по-висока от 10 000 лв.

С оглед неоснователността на главния иск, оспорва изцяло акцесорния иск за мораторна лихва, като неоснователен.

Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на тази претенция.

Претендира разноски, в това число и юрисконсултско възнаграждение.

В хода по същество моли съда да отхвърли предявения иск.

Заявява също, че отговорността на застрахователя в конкретния случай, съобразно чл. 96 ПЗР на КЗ, е лимитирана до 5 000 лв.

Претендира присъждане на разноски по списък.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от