Присъда № 11 от 02.11.2022, Районен съд - Айтос

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 11 от 02.11.2022г по НОХД № 297/2022г на Районен съд - Айтос

Делото е образувано против подсъдимият В.А.С. – роден на *** год. в град К., обл.

Б., българин български гражданин, постоянен адрес – ***, образование – начално, безработен, неженен, неосъждан, ЕГН ********** за това, че на 12.03.2022 година в ***, в дома си се съвкупил с лице, ненавършило 14-годишна възраст – малолетната З.Д.Р., с ЕГН ********** от *** като в случая деянието не представлява престъпление по чл.152 от НКпрестъпление по чл.151, ал.1 от НК.

Участващият по делото прокурор поддържа обвинението, така както е предявено в обвинителния акт, считайки го за безспорно и категорично доказано от обективна и субективна страна, в съвкупността на съставомерните признаци от вменения престъпен състав и при изцяло потвърдена фактическата обстановка, от събраните непротиворечиви и кореспондиращи си доказателства. Пледира за признаването на подс. С. за виновен, и за налагане на наказание ЛОС в размер на 2 години, което да бъде отложено по реда на чл.66 НК за срок от 4години.

Подсъдимият В.А.С., участва лично в съдебно заседаниe, заедно със служебно назначения му защитник –адв.Р.Н.. И двамата категорично заявяват, че желаят съдебното следствие да протече по реда на гл.27 НПК.

Пострадалата З.Д.Р. не се явява лично в съдебно заседание. Не се явява законният й представител.

Съдът след като взе предвид искането на надлежно ангажирания защитник на подсъдимия на основание чл. 275 от НПК, за разглеждане и провеждане на съдебното следствие по реда на глава ХХVІІ, чл.371, т.2 от НПК намери, същото за своевременно направено, преди започването на съдебното следствие. В случая съдът прецени дали са налице условията за разглеждане на делото по реда на глава ХХVІІ, чл.371, т.1 от НПК, като разпореди предварително изслушване на страните. Подсъдимият В.А.С. призна изцяло фактите, описани в обвинителния акт, като даде съгласие да не се събират доказателства за тези факти. Подсъдимият изрази желание делото да се гледа по реда на съкратеното съдебно следствие. На основание чл.372, ал.1 от НПК съдът разясни на подсъдимият правата му по чл.371 от НПК и го уведоми, че съответните доказателства от досъдебното производство чл.371, т.1 от НПК, ще се ползват при постановяване на присъдата. Преценявайки, че са налице условията за разглеждане на делото по реда на глава ХХVІІ, чл.371, т.1 от НПК, съдът определи да продължи разглеждане на делото с провеждане на съкратено съдебно следствие по глава ХХVІІ, чл.371, т.1 от НПК. След даване ход на съдебното следствие на основание чл. 276, ал. 1 от НПК, се разясни обвинителния акт на подсъдимият, бе осигурена възможност да даде обяснения, отчитайки факта, че те не следва да се отнасят до обвинителния акт и изложените в него обстоятелства, от което право С. се възползва и даде допълнителни обяснения.

Подсъдимият отрича изцяло фактите, така както са описани в обвинителния акт и твърди, че със З. Р. са направили „*** сватба“ и са живели като семейство. Подс.обясни също така, че техните родители са знаели за това и не са се противопоставили. Твърди, че за техния етнос е нормално половото общуване да започне по -рано и че пострадалата Р. не е била девствена, когато са осъществили половия акт.

На основание чл. 283 от НПК бяха прочетени и приобщени към доказателствата по делото писмените материали и документи , намиращи се в ДП № 237-ЗМ-71/2022 г. по описа на РУ– Айтос, които имат характер и значение на доказателства, т.е. съдържат фактически 1 данни свързани с обстоятелствата по делото, допринасящи за тяхното изясняване и са установени при условията и по реда на НПК – протоколи за разпит на свидетели, техническа експертиза, съдебномедицинска експертиза.

След като страните заявиха, че нямат допълнителни искания с оглед всестранното, пълно и обективно изясняване на обстоятелствата по делото, съдът обяви с определение, съдебното следствие за приключено и даде ход на съдебните прения, в хода на които подсъдимия и неговия защитник застъпиха тезата, че деянието, което е осъществил подсъдимия е несъставомерно по основните си признаци на престъпния състав на чл.151, ал.1 НК и поради тази причина подсъдимия следва да бъде оправдан. Адв.Н. акцентира на факта, че подсъдимият е заживял с пострадалата и в хода на това заживяване е осъществил полов акт с Р..

На основание чл. 297 от НПК се даде и последна дума на подсъдимия, от което право той се възползва.

Съдът, след като внимателно обсъди събраните писмени и гласни доказателства по делото, съобразно закона и по вътрешно убеждение, намира за установено следното от фактическа страна:

Свидетелката и пострадала З.Д.Р., ЕГН ********** , е родена на ****г. Р. живеела в ***, в дома на родителите си .

На неустановена точно дата в началото на м.март 2022 година /преди 08.03.2022 година/ подс. В.С. се запознал с Р. чрез социалната мрежа Фейсбук. Към този момент тя не е имала навършени 14 г. Двамата решили да се срещната и да се запознаят лично. На 08.03.2022г подс. намерил автомобил, който да го закара до с.*** и там се срещнал с пострадалата като двамата пили кафе, при което тя не му казала на колко години е. Решили , че много се харесват и искат да направят сватба и да живеят заедно. Уговорили се подс. да дойде пак след няколко дни, когато всичко е подготвено и да отведе пострадалата Р. в с.*** в дома си. На 12.03.2022г подсъдимия намерил кой да го закара до с.*** и предупредил Р., че идва да я отведе, а тя го чакала и се качила доброволно в автомобила.

След като пристигнали в дома на подс. в с.*** последния запознал Р. с родителите си, които много я харесали и решили да „правят сватба“ . СвидР.К. (майка на подс.) им приготвила стая и ги оставила сами, за да осъществят полов акт. След това семейството на подс. завели Р. в гр.**, където й закупили нови дрехи и обувки. Когато се прибрали в дома им в с.*** дошла майката на пострадалата, която я попитала дали иска да се прибере с нея, но Р. отказала. Свид. Д. Р. (майка на пострадалата) се прибрала в дома си в с.*** и се обадила на тел.112 като съобщила, че дъщеря й е била отвлечена. По-късно същата вечер служители на РУ-Айтос отишли в дома на подсъдимия в с.*** и отвели пострадалата в дома на родителите й.

Според заключението на ВЛ-лекар, нарушаването на химена на пострадалата е с „давност повече от 14 дни“.

Горната фактическа обстановка, се установява по несъмнен начин от писмените доказателства, събрани на досъдебното производство, както и от гласните и писмени такива събрани в хода на съдебното следствие: показанията на свидетелите заключенията на ВЛ по назначените техническа и съдебно-медицинска експертизи. Извършвайки анализ на доказателствата, съдът отчете, че свидетелските показания на свид. З. Р.,Р.К., О. О. са обективни, непротиворечиви и изцяло кореспондират помежду си и с останалите писмени доказателства, в този смисъл изцяло ги кредитира. Посочените доказателства, събрани в хода на съдебното следствие са изцяло кореспондиращи, между тях противоречия не се констатираха и по обективната си същност същите се явяват подкрепящи обвинителната теза. Безпротиворечивостта на изброените по-горе доказателства, както тяхната логичност, 2 правдивост и систематизираността им дават основание на съда, да приеме същите за достоверни и ги кредитира изцяло. Въз основа на тях и се формираха фактически и правни изводи относно времето, мястото и изпълнителната форма на деянието и неговият механизъм на извършване. Всички приобщени и обсъдени по делото доказателства изцяло кореспондират с обясненията на подсъдимия С..

Въз основа на описаната фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

При така изяснената фактическа обстановка се налага извода, че от обективна и субективна страна с действията си подсъдимият В.А.С. не е осъществил състава на престъпление по чл.151, ал.1 НК.

Непосредственият обект на престъплението по чл.151, ал.1 НК са не само обществените отношения, които осигуряват половата неприкосновеност и съблюдаването на половия морал, но и тези които защитават правилното духовно и физическо развитие на подрастващите. Винаги, когато имаме осъществен полов контакт с лице ненавършило 14 годишна възраст, макар и с негово съгласие, се застрашава правилното физическо и емоционално развитие на детето /защото жертвата е все още дете/ и поради тази причина законодателят е въздигнал деянието в състав на престъпление. То остава съставомерно без значение от съгласието на малолетния. Съвкуплението уврежда половата неприкосновеност на жертвата в по-висока степен от блудството, т.к. създава опасност от преждевременна бременност, какъвто е и настоящия случай.

Обективната страна на половото сношение с малолетен се характеризират с няколко особености:

Пострадал от престъплението по чл.151 ал.1 от НК с лице, ненавършило 14-годишна възраст. И при съвкуплението с такова лице, както и при блудството, полът на жертвата е без значение, за съставомерността на деянието. Най-често обаче пострадали са малолетни момичета. В този смисъл пострадалата Р. отговаря на изискванията на закона - същата е лице на 12 години /към момента на съвкуплението/. Изпълнителното деяние се осъществява чрез съвкупление, с което и престъплението е довършено. За осъществяването на престъплението е необходимо и съдействащото поведение на жертвата, която е дала съгласие за това /в това се състои и разликата между престъплението по чл.151, ал.1 и чл.152 НК/.

Съвкуплението с малолетен е престъпление с особен субект. Негов извършител може да бъде всяко наказателно отговорно лице, но само от пол, противоположен на пола на жертвата.

От субективна страна е необходим пряк умисъл. Дееца трябва да съзнава, че извършва съвкупление, желае неговото осъществяване, като съзнава и възрастта на пострадалия. Умисълът за съвкупление с малолетен може да се изключи само ако субектът е бил уверен, че жертвата не е навършила четиринадесет години. Това може да се дължи на нейния външен зид – изглежда като полово зрял индивид, на нейното поведение като зрял човек, на изрично въвеждане на дееца в заблуждение, относно възрастта на пострадалия и т.н.

Изложените по-горе обективни и субективни признаци на престъплението по чл.151, ал.1 НК мотивират извода за несъставомерност на извършеното от подсъдимия по цитирания законов текст.

Според показанията на самата пострадала разказва, че двамата с подсъдимия са се разбрали да се „оженят“ и да живеят като семейство , а майка й е знаела и е била съгласна с това. Р. разказва, че се е качила в автомобила , с който дошъл подсъдимия доброволно, както и че двамата заедно по време на пътуването решили да осъществят полов акт като 3 част от „сватбата“. Пострадалата не споменава да е говорила с подсъдимия за възрастта си.

Съгласно посочената по-горе фактология, изложена в Обвинителния акт и несъмнено потвърдена от събраните по делото доказателства, обясненията на подсъдимия, разпита на пострадалата, остава абсолютно неясно защо е възприет умисъл на дееца най-напред за извършване на деяние по чл.151, ал.1 НК, след като самите факти насочват категорично за обективни предпоставки, формулирани в разпоредбата на чл.191, ал.1 и 3 НК. При обмисляне на обективните действия на извършителя, винаги трябва да се ограничи неговият умисъл по отношение на това кои обществени отношения, обект на наказателноправна закрила, той иска или допуска /когато е възможен евентуален умисъл/ да бъдат накърнени.

Заключение за коментираното се извлича от обективното му поведение. В процесния казус е ясно демонстрирано, че С. е желаел да заживее на съпружески начала с Р., за което са знаели неговите родители и майка й, а във връзка със заживяването е реализирано и инкриминираното съвкупление. Индикация за това е, че обстоятелствена част на ОА на практика липсва. Прокурора е преразказал разпита на свид.Д. Р., който не се потвърждава от нито едно приложено по делото доказателство, вкл.от разпита на собствената й дъщеряпострадала. Събраните по делото обективни доказателства в своята съвкупност, водят до единствения и обоснован извод, че подсъдимия не е имал намерение да руши устоите на обществените отношения, обект на закрила на които е половата неприкосновеност на конкретното лице от женски пол. Целта на подсъдимия и пострадалата е да могат да заживеят заедно. Следователно половият акт между двамата не само, че е бил извършен със съгласие на пострадалата, но и е целял именно да постигне последващото им заживяване. От всички доказателства в съвкупност с направените самопризнания става ясно, че целта на подсъдимия не е била да наруши половата неприкосновеност на пострадалата. Целта му не е била просто да се съвкупи с лице ненавършило 14-годишна възраст. Напротив това е физическият резултат от осъществяване на неговата цел, която е да заживее в едно домакинство като съпруг и съпруга с пострадалата. Съжителството на мъж и жена в общо домакинство предполага полагане на грижи един за друг, за общото домакинство, както и полово общуване, а в последствие и полагане на грижи за роденото в резултат на това дете.