Решение № 179 от 25.06.2026, Районен съд - Димитровград

РЕШЕНИЕ

№ 179 гр. гр. Димитровград, 25.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пепа Д. Жекова при участието на секретаря Валентина Ив. Господинова като разгледа докладваното от Пепа Д. Жекова Гражданско дело № 20265610100107 по описа за 2026 година

Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във връзка с чл. 22 ЗПК за обявяване на недействителен на целия договор за паричен заем 4847857 от 12.07.2023 г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт" АД.

Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във връзка с чл. 22 ЗПК за обявяване на недействителен на договор за предоставяне на гаранция № 4847857 от 12.07.2023 г., сключен с „Файненшъл България" ЕООД.

При условията на евентуалност е предявен иск с правно на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД за обявяване на недействителен на целия договор з а паричен заем заем 4847857 от 12.07.2023 г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт" АД.

При условията на евентуалност е предявен иск с правно на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД за обявяване на недействителен на договор за предоставяне на гаранция № 4847857 от 12.07.2023 г., сключен с „Файненшъл България“ ЕООД.

Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че на 12.07.2023 г. ищцата И. Я. И. е сключила с „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД договор за паричен заем № 1

4847857 от 12.07.2023 г. В договора е посочено, че размерът на заемната сума е 1750,00 лева. В чл. 2, т. 6 от договора за заем е договорена лихва в размер на 35% (тридесет и пет процента). В чл. 2, т. 7 от договора е посочено, че общият размер по заема е 2059,44 лева, а годишният процент на разходите (ГПР) по кредита е в размер на 40.82%. В чл. 3 от договора за заем се казва, че с подлисването на договора заемателят е получил изцяло и в брой заемната сума. Съгласно чл. 4 от договора за заем заемателят е поел като задължение в срок до 3 дни от датата на сключване на договора за заем да предоставн на Заемодателя едно от следните обезпечения: 1) две физически лица поръчители; 2) банкова гаранция или 3) одобрено от Заемодателя дружество поръчител.

На 12.07.2023 г. ищцата И. Я. И. е сключила с „Файненшъл България" ЕООД договор за предоставяне на гаранция № 4847857 от 12.07.2023 г. В договора за гаранция е лосочено, че „Файненшъл България" ЕООД се задължава да издаде гаранция за плащане на задъпженията на доверителката ми към Ответник 1 по договора за заем. В чл. 3, ал. 1 от договора за гаранция се xassa, че потребителят дължи на „Файненшъл България" ЕООД възнаграждение в размер на 1540,56 лева. Посочено е, че вноските са дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по договора за заем с „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД. В чл. 3. ал. 2 от договора за поръчителстио е договорено, че възнаграждението на „Файненшъл България" ЕООД се заплаща по начините, установени в договора за паричен заем, за плащане на задълженията на доверителя ми договора за паричен заем. Съгласно чл. 3, ал.

3 от договора за гаранция Ответник 1 е овластен да приема вместо „Файненшъл България" ЕООД изпълнение на задължението на ищеца за плащане на възнаграждението по договора за гараицпя и всички други вземания на „Файненшъл България" ЕООД.

Съгласно погасителен ллан към кредит 4847857 от 12.07.2023 г.

/Приложение Ns 3/ са уговорени 24 вноски, като са разделени в колини главница, лихва, размер на възнаграждение за предоставяне на гаранция и общ размер на вноска.

Договорът за паричен заем е недействителен, тъй като съдържа нищожни клаузи. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, 2 такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В чл. 11, т. 10 и т. 11 от ЗПК е посочено, че договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа:

10. годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин; 11. условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. В чл. 22 от ЗПК се казва, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

В договора е посочен ГПР в размер на 40.82. Този размер на ГПР е неправилно изчислен и не отразява дейсrвителния размер на ГПР, който надхвърля законоустановения максимум. Клаузата за заплащане на възнаграждение за гарант е нищожна, тъй като единствената функция е да увеличава възнаграждението по заема ни чл. 19, ал. 4 от ЗЗПК и чл. 10a, ал. 2 от ЗПК освен това тя не е включена в ГПР Клаузата за заплащане на възнаграждение за гаррант е неравноправна, а тази за определяне размера на възнаградителната лихва е нищожна поради противоречие с добрите нрави.

Въз основа на тези пороци се следва, че целият договор за заем е нищожен.

Договорът за заем и логоворът за гараниня се намират във взаимовръзка по между си и като система от праоотношения между страните, поради което последиците от недействителността на договора за заем неминуемо рефлектират и по отношение на договора за предоставяне на гаранция поради естеството на правоотношенията.

3

Договорът за заем е нелействителен на основание на чл. 22 вр, с чл. 1. ал. 1, т. 10 и чл. 19. ал. 4 от ЗПК, защото не сочи размр на ГПР и инадвишава 50 %.

Процесният договор за заем е сключен при действието на ЗПК. Ищецът има качеството на потребител сьгл. чл. 9, ал. 3 ЗПК, а кредитодателят е юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейсност.

Отпусната сума е в размер на 1750 лв. Според договора заемът се издължава на 24 бр. вноски, като първата падежна дата е 29.07.2023 г., а падежът на последната вноска е 15.06.2024 г. Посочен е размерът на лихвата — от 35%. В чл. 2, т. 8 от договора за заем е уговорено, че ГПР е в размер на 40,82 процента, като в него се включват разходите по кредита, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В сьщата разпоредба е залегнало и че в ГПР е изvислен по формулата и съгласно изискванията, съдържащи се в чл. 19 от ЗПК и приложение № 1 към него. При изчисление на ГПР са взети предвид следните допускания: договорът ще е валиден за псоочения в него срок, всяка от сrраните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, сьответно няма да бъдат начислени разходи за събиране, лихви за забава и неиустойки. По този начин практика се преповтарят законовите изисквания на чл. 19, ал. 1, 2 и 3 ЗПК без да се внася коикретика относно това кои са другите разходи наред с възнаградителната лихва, които формират ГПР. Според чл. 4 от договора за заем заемът се обезпечава с гарант, предоставено от „Файненшъл България" ЕООД. С одобряването от дружеството заемодател на предоставеното в негова полза поръчителство уговорката за поръчителство не може да се отмени нито от ваемополучателя, нито от лицето, предоставило поръчителство.

Договорът за гаранция е сключен между заемополучателя и „Файненшъл България" ЕООД. Договорът за гаранция е възмезден. Според чл.

19, ал. 4 от ЗЛК /ред. ДВ бр. 35 от 2014 г. в сила от 23.07.2014 г. /, който е бил в сила към момента на сключване на договора а гаранция, гицишният ирицент на рицхиците, кийти ьключьл и закииньтн лихва, не може да бъде по - висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в съответната валута на кредита, определена с ЛМС. Според чл. 19 ЗПК годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за 4 потребителя, настоящи или бъдещи като лихви, други преки или косвени разходи, комисионни и възнаграждения, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В ГПР не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията по кредита.

Стойността на ГПР съответства и онагледява разходите, които потребителят следва да заплати при нормално развитие на правоотношението и точно изпълнение на задълженията от негова страна.

При съвкупният анализ на договора за заем, договора за гаранция и на прилижимите правни разпиредби водн ди извода, че в случан разходите за възнаграждение на гаранта по договора за гаранция с „Файненшъл България" ЕООД следва да бъдат включени в ГПР като разход за потребителя по договора за заем. Това е разход, дължим от потребителя винаги дори при точно изпълнение на задълженията му по договора за заем, наред със сумата за главница.

Също така според чл. 4 от договора за заем предоставянето на обезпечение чрез гарант (поръчител) е задължително условие за отпускане на заема - без него не би било конституирано лравоотношение по отпускане на заем. Двата договора за заем и гаранция са сключени на едма и съща дата, което означава, че реално другите 2 опции за лредоставяне на обезпечение са предварителво изключени. Също така двете дружества Ответник 1 и Ответник 2 са свързани лица помежду си. По този начин тези две дружества извършват професионална дейност,като Ответник 2 обезпечава срещу заллащане като гарант дълга на заемополучтеля, на който Ответник 1 отпуска заем.

Предоставянето на обезпечение чреа поръчителство е задължително условие за отпускане на заема, при неизпълнението на което до сключване на договор за заем не би се стигнanо. Последица от нензпълнението на задължението за предоставяке на подобно обезпечение е лилсата на заемно правоотношение.

Н а последно място, според чл. 3, an. 2 и 3 от договора за гаранция дружеството заемодател има право да получи плащаке, което не е предназначено за него като възнаграждението за гаранта. Или според тази разпоредба на договора за гаранция заемодателят получава плащания от заемателя по един и същи начин както при погасяване на заема с вноски, така и при погасяване на възнаграждението за гаранта с вноски. Предвид тази 5 очевидка финансова обвързаност между заемодател и гарант е очевидно, че Ответник 1 е наясно с точните уговорки относно възнаграждекието за гаранта.

В настоящия случай се касае за услуга, лодобна на възнаграждението, дължимо на посредниците за сключване на договора /което се включва в ГПР според чл. 19, ал. 4 от ЗПК/и на застрахователните премии/, които се включват в ГПР според § 1, т.1. ДР на ЗПК. Макар договорът за заем и договора за гаранция да съставляват отделни договори, то дългът по кредита и по договора за гаранция следва да се разглеждат гьвкупно и са част от общите разходи по кредита за потребителя, които несъмнено са били известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати. Цитира практика на СЕС.

Потребителски кредит, в който не е посочен ГПР, е недействителен според чл. 22 ЗЛК. В случая посоченият в договора за заем ГПР от 40.82 процента не е действителният, т. к. той не включва разходите - възнаграждение за гаранта.

Възнаграждението в полза на гаранта несъмвено представлява разход, свързан с договора за заем и следва да бъде включен в ГПР по кредита.

Отделно от изложеното, от извършена слравка в Търговския регистър се установява, че към датата на сключване на договора едноличен собственик на капитала на „Файненшъл България" ЕООД е ,,Изи Асет Мениджмънт"АД.