Решение № 88 от 28.02.2023, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 88 гр. Кюстендил, 27.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ваня Др. Богоева

Членове:

Евгения Хр. Стамова

Веселина Д. Джонева при участието на секретаря Галина Г. Кирилова като разгледа докладваното от Евгения Хр. Стамова Въззивно гражданско дело № 20221500500297 по описа за 2022 година

Производството е образувано въз основа на въззивна жалба, подадена от Н. Ц. Г. с ЕГН ********** от гр. К., чрез пълномощника адв. Л. А.а, със съдебен адрес: гр. ***** срещу решение №260073/03.02.2021 г. на Районен съд – Кюстендил, постановено по гр.д.№1833 по описа за 2019 г. на същия съд.

По повод на същата жалба е било образувано в.гр.д.№125/2021г. по описа на Кюстендилския окръжен съд.Постановеното от КнОС решение №260150/06.07.2021 г. по в.гр.д. №125/2021 г. обективиращо произнасяне по същия спорен предмет е обезсилено от ВКС с Решение №87/17.06.2022 г. по гр.д. №3814/2021 г. , като делото е върнато на КнОС за ново разглеждане от друг състав и са дадени указания във връзка с разглеждане на делото, а именно за оставяне на исковата молба без движение с оглед отстраняване на противоречие в същата относно конституиране на ответник в процеса.

Съобразявайки дадените от ВКС указания, с определение от 08.09.2022г. съдът е оставил исковата молба без движение, като на ищцата са дадени указания във връзка с констатирана по исковата молба нередовност, а именно:

1 за отстраняване констатирано несъответствие в обстоятелствената част и петитума на исковата молба, като посочи в съответствие с изложеното в мотивите на постановеното от ВКС решение, надлежен ответник – Агенция за социално подпомагане ,визиранаия в обстоятелстваната част, като адресат на изпълнителен лист, субект или Община Кюстендил поради неизпълнение на задължението по изпълнителния лист. Съобщение с вписани указания е връчено на ищеца на 16.09.2022г.

В рамките на определения 1 – седмичен срок по делото е постъпила молба, от адв.Л. А.( адв.А. е пълномощник на ищцата) която като ответниците по иска, сочи в условията на солидарност както Община Кюстендил така и Дирекция „Социално подпомагане“ – Кюстендил, по съображения, че отговорността между тях не може да бъде разграничена.

В подадената въззивна жалба се твърди неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт.Въззивникът сочи следните факти и обстоятелства, обуславящи вземането му, както следва: С решение на Районен съд – Кюстендил по гр.д.№1029/2001г. е бил възстановен на заемана преди уволнение длъжнисто – „възпитател в Дом за възрастни хора с умствена изостаналост – ***“, общ.Кюстендил – подчинена на Кмета на Община Кюстендил от една страна, от друга в състава на Общинска служба за социално подпомагане.Получил изпълнителен лист за дължимо обезщетение в размер на 1551 лева, за времето през което е останал без работа , ведно със законната лихва от 22.06.2001г. до окончателнтото издължаване на сумата и 75 лева, разноски.Заповедта за уволнение била издадена от Директора на Дома за възрастни с умствена изостаналост, в хода на производството след насттъпили организационни щатни, структурни промени негов работодател станал Кмета на Община Кюстендл, който го възстановил на заеманата преди уволнението длъжност, без да му бъде изплатено обезщетение, предвид факта, че длъжник по изпълнителния лист е Община Кюстендил.Въпреки отправените писма с изх.№***., изх.№***, изх.

№***, изх.№*** до Агенция за социално подпомагане, молбите му не били удовлетворени.С оглед разпоредбата на пар.37 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на ЗСП, обнародван в ДВ бр.120/2002г., в сила от 0.01.2003г. – доколкото с посочения законов текст е предвидено, че съществуващите заведения за социални услуги, които са общинска и бюджетна издръжка към момента на влизане на закона в сила, преминават в управление на Кмета на 2 съответната Община, който е и работодател на персонала в тях ищецът счита и предвид факта, че с молба подадена през м.ноември 2018г. е било поискано сумата да му бъде възстановена от Кмета на Община Кюстендил, като искането му останало без удовлетворение , при невъзможност за предприемане на принудителни действия срещу Общината - тъй като не фигурира, като длъжник в изпълнителния лист счита, че Община Кюстендил дължи обезщетение за причинените му вреди.Основание за вземането си намира в разпоредбите на чл.13 ЕКЗПЧОС - –поред която всяко физическо или юридическо лице, има право мирно да се ползва от своите притежания, и чл.1 от Допълнителния протокол от ЕКЗПЧОС, според който всяко физическо или юридическо илце има право мирно да се ползва от своите притежания, не може да бъде лишен освен в интерес на обществото и съгласно условията, предвидени в закона и в общите принципи на международното право.Сочи решение на ЕСПЧ в Страсбург – делото Gavrilov – Bulgaria от 2018г., с което е било присъдено обезщетение, за неимуществени вреди поради неплатено продължителен период от време от Държавата задължения към български гражданине, като размерът на обезщетението е бил определен на 3000 евро.С оглед обстоятелството, че е бил възстановен от Община Кюстендил на работа, доколкото Община Кюстендил е била в известност на предвиденото законово преструктуриране( правоприемство) то именно Община Кюстендил според въззивника следва да му изпрати обезщетене в размер на 6000.00 лв, причинени от незакноно действие или бездействие на същата, ведно със законната лихва ,считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане.

В отговор на въззивната жалба, както и в първоинстанционното производство Община Кюстендил изразява становище за неоснователност на предявени иск.С оглед представеното решение на Районен съд – Кюстендил от 22.03.2002г. по гр.д.№1029/2001г., влязло в сила на 22.01.2009., според което обезщетение в размер на 1150.94 лв. е дължимо от Общинска служба за социално подпомагане – гр.Кюстендил и предвиденото в Закона за социално подпомагане, изменен от 01.01.2003г. , в пар.32 от ПЗР на ЗИД на ЗСП, според която „Създадената с този закон Агенция за социално подпомагане е правоприемник на Националната служба за социално подпомагане и на Общинските служби за социално подпомагане и поема активите и пасивите и м “ , счита, че доколкото някой дължи изпълнение въз основа на 3 издадения изпълнителен лист то това е създадената Агенция за социално подпомагане, която е правоприемник на Национланата служба за социално подпомагане и на Общинските служи за социално подпомагане и поема активите и пасивите им.В потвърждение на тезата си сочи решение №339 от 22.01.2009г. на ВКС по гр.д.№1494/2005г. , ІІ г.о, ГК, според мотивите на което в производството пред касационната инстанция Агенция за социално подпомагане е конституирана, като страна – правоприемник на ОССП – Кюстендил при съобразяване настъпилите промени в закона.Оспорва се материално –правна легитнимация на иска по чл.225, ал.1 КТ и с оглед на това и претенцята за неимуществени вреди, неправилно насочена срещу Община Кюстендил , която не е длъжник по притезанието за дължимо обезщетение.Цитираното в жалбата решение е определено, като ирелевантно, тъй като предмет на спора са претенции към Държавата, произтичащи от нарушения на Самата конвенция за защита правата на човека и основните свободи.Извън горното ответникът счита, че доколкото съществува някакво вземане то същото е погасено поради изтекла давност.С оглед действието на разпоредбите на чл.116 ЗЗД, според които давността се прекъсва – с признаване на вземането от длъжника, предявяване на иск или възражение или на искане за започване на помирително производство, предприамена на действия за принудително изпълнение, без образуване на зипълнително производство и изпращане на призовка за доброволно изпълнение ( т.10 от Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015г. по ТД №2/2013г. на ОСГТК на ВКС) изтъква обстоятелството, че претенция за плащане на Община Кюстендил не е била предявена.Разяснен е и механизма на изпълнение срещу бюджетни учреждения – съгласно чл.519, ал.2 ГПК според която, изпълнителният лист се предявява на финансовия орган на съответното учрлеждение, който следва да изплати съответната парична сума от предвидения за това кредит, по бюджета си.Поради липса на предприети действия, спиращи или прекратяващи погасителната давност от 5 години, претенцията за обезщетение по чл.255, ал.1 КТ е определена, като погасена към настоящия момент.Посочени са и обстоятелствата с които се свързва вземането за непозволено увреждане – от деня на извършване на увреждането, когато деецът е известен( чл.114, ал.3 ЗЗД) при което причинителята на непозволено увреждане се смята в забава и без покана( чл.84, ал.2 ЗЗД).Като начало на 4 периода, с изтичането на който вземането е погасено по давност се сочи датата 04.03.2009г., откогато е първият отказ за заплащане на дълживо обезщетение, т.е от 04.03.02009г.Тъй като исковата молба е подадена през 2019г., според въззивника давността за предявяване на иск по чл.49 вр. с чл.45 ЗЗД е била изтекла.Погасеното по давност право от друга страна според същия е лишено от съдебна защита и принудително изпълнение.В съответствие с изложеното е искане за постановяване на решение, с което обжалвания съдебен акт да бъде потвърден, като правилен и законосъобразен.

С определение от 07.11.2022г. съдът е конституирал, като ответник в процеса и Агенция За социаплон подпомогане, със седалище и адрес на управление **..В писмено становище подадено чрез юк Д.К., упълномощен представител с пълномощно № РД05-0355/23.11.2022г., се прави възражение относно възможността за постановяване на решение при конституирането на Агенцията, като страна в производството във въззивното производство и искане за обезсилавен на първоинстанционния съдебен акт и връщането му на първоинстанционния за произнасяне по надлежния ред.С оглед обстоятелствата, че издадения изпълнителен лист е бил предявен за плащане на Агенция за социално подпомагане четири пъти , от които последният път през 2011г. вземането според ответника е погасено поради изтекла давност, към момента на конституиране на Агенция за социално подпомагане 23.09.2022г..Едновременно с това се твърди бездействие на заинтересованата страна, която не е могла да бъде удовлетворена по реда на чл.256 от АПК.Наред с това се оспорва твърдения в исковата молба характер и интензитет на претърпените вреди, като се твърди, че доколкото е имало някакви неприятни изживявания то те са свързани с конкретните откази за изплащане на обезщетение.Освен това се оспорва възможността за получаване на обезщетение при неизпълнение на парично задължение, като се твърди, че санкцията в този случай се свежда до заплащане на дължимата законна лихва.В съответствие с изложеното е искане за отхвърляне на предявения иск.

Нови доказателства във въззивното производство страните не са ангажирали.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната 5 му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.Приема се, че въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд; (решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г. о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на ІV г. о.; № 764 от 19.01.2011 г. по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г. о.; № 702 от 5.01.2011 г. по гр. д. № 1036/09 г. на ІVг. о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г. на ІV г. о).

В съответствие с установилата се практика по прилагането на процесуалния закон, следва да се отбележи, че по делото липсва спор между страните относно следните осъществили се обстоятелства: