Определение № 270 от 29.01.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 270 гр. Пловдив, 29.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Атанасова Въззивно частно гражданско дело № 20245300503372 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК във вр. с чл.413 ал.2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Агенция за събиране на вземанията" ЕАД, ЕИК 203670940 против разпореждане № 32356 от 18.11.2024 г., постановено по г.гр.д.№ 15370/2024 г. по описа на РС - Пловдив, XXI гр.с-в, с което е отхвърлено заявлението му за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу Р. Д. Н. с ЕГН ********** от гр.

Пловдив, за вземания по договор за потребителски кредит от 07.03.2022 г., сключен между длъжника и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, цедирани на заявителя.

Жалбоподателят поддържа, че обжалваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно и моли същото да се отмени, като се постанови издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК .

В съответствие с разпоредбата на чл. 413, ал.2 ГПК препис от жалбата не е връчен на насрещната страна.

По същество:

С обжалваното разпореждане първоинстанционният съд е приел, че е налице обоснована вероятност за наличие на неравноправни клаузи в договор за потребителски кредит, сключен с потребител.

Доколкото претенциите се основават на договор за потребителски кредит, предоставен от търговец на физическо лице, длъжникът има качеството потребител по смисъла на ЗЗП.

Нормата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК вменява задължение на съда да извърши проверка дали искането на заявителя не е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и проверката за потребителска закрила, т.е. за 1 съответствие на договорите с повелителни норми на закона, в конкретния случай с разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. За да се отхвърли заявлението е достатъчна констатацията за наличие на обоснована вероятност относно неравноправност на клаузи по договора за паричния заем, а такава обоснована вероятност в случая е налице.

Пловдивският окръжен съд в настоящия съдебен състав споделя становището на районния съд за наличието на обоснована вероятност относно неравноправни клаузи в договора за кредит, сключен с потребител.

Видно от документите към заявлението, размерът на отпуснатия кредит е 5000 лв. Към него е отпусната допълнителна сума от 1115,76 лв. за застрахователна премия, като е посочено, че общият размер на кредита е 6115,76 лв. а за целия срок на договора, който е години а, е предвиден годишен лихвен процент от 26,53% и ГПР 29,14 %. Като общо дължима сума по договора е посочена 7946,63 лв. От погасителния план се установява, че главницата по кредита включва както сумата, директно преведена на кредитополучателя, така и сумите за две застраховки. Предвид включването на суми за застрахователни премии в размера на отпуснатия кредит, като същите са с неясен предмет, съдът приема, че е налице обоснована вероятност за наличие на неравноправни клаузи в договор за потребителски кредит.

Застрахователните премии следва да бъдат включени в ГПР, тъй като представляват разход по кредита. Посоченият в договора ГПР не отразява действителните разходи по кредита, т.к. при изчислението му не е взета предвид застрахователната премия, която е включена в главницата. В резултат на неточното посочване на ГПР в договора за кредит потребителят е бил въведен в заблуждение относно действителната му цена.

С оглед изложеното, процесният договор за кредит е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК и потребителят не дължи нищо повече от чистата стойност на кредита – предоставените заемни средства, непогасени на падежа – чл. 23 от ЗПК.

Отделно от това, въпреки дадените му от съда указания, заявителят не е посочил какви са извършените от кредитополучателя плащания по договора и кои вземания са погасени с тях. Ето защо не би могло да се извърши преценка за действително дължимите суми, включително и относно търсената главница.

Налице е още едно и самостоятелно основание за отхвърляне изцяло на заявлението.

В случая, не следва да се присъди чистата стойност на кредита, тъй като от една страна вземането п о чл. 23 от ЗПК е вземане на плоскостта на неоснователното обогатяване, а не на основание договора за кредит и съответно то не е прехвърлено с договора за цесия. Освен това договор за цесия не е представен със заявлението. След като заявителят основава правата си върху процесните вземания на сключен преди образуването на заповедното производство договор за цесия с цедент заемодателят, той е длъжен да 2 установи това си частно правоприемство чрез представянето към заявлението на договора за прехвърляне на вземанията – т. 4г от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК.

Предвид изложеното съдът приема, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение за това вземане правилно е било отхвърлено.

По изложените съображения частната жалба е неоснователна, а обжалваното разпореждане като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 32356 от 18.11.2024 г., постановено по г.гр.д.№ 15370/2024 г. по описа на РС - Пловдив, XXI гр.с-в, с което е отхвърлено заявлението на "Агенция за събиране на взземанията" ЕАД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу Р. Д. Н., гр. Пловдив, за вземания по договор за потребителски кредит от 07.03.2022 г., сключен между длъжника и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, цедирани на заявителя.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3