Решение № 739 от 30.05.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 739 гр. Плевен, 30.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Силвия Г. Иванова при участието на секретаря НАТАЛИЯ СТ. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от Силвия Г. Иванова Гражданско дело № 20234430105076 по описа за 2023 година на основание закона и данните по делото, за да се произнесе, съобрази следното:

Пред РС-Плевен е постъпила искова молба от „***“ ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.***, ул. „***“ №***, офис ***, представлявано от Б. Е. Ф.-***, чрез адв. М. В. С. от АК-***, против Д. Т. Е., ЕГН **********, от с.***, обл.Плевен ул. „*** №7, с правно основание чл.

203, ал.2 КТ вр. чл. 45, ал.1 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че „***“ *** *** е дружество с предмет на дейност: превоз на пътници и товари в страната и чужбина, международен и вътрешен транспорт, спедиция, търговско представителство и посредничество, търговия на едро и дребно в страната и чужбина, търговия с горива и ГСМ, както и всяка друга дейност, която не е забранена от законодателството на Република България и е бивш работодател на ответника Д. Т. Е., ЕГН: **********, с постоянен адрес: с. ***, общ. Плевен, обл.

Плевен, ул. „*** № 7, който е заемал длъжността „***“. Твърди се, че Д. Е. е нает по трудов договор № ***г. на основание чл. 68, ал. 1, вр. чл. 70 от КТ (с 6-месечен срок на изпитване, уговорен в полза на работодателя) и място на 1 работа: ***, гр. ***, като с Допълнително споразумение № 01/14.02.2022г. е командирован за целия период на договора, съгласно чл. 2, ал. 14 от Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги. Сочи се в исковата молба, че трудовото правоотношение е прекратено със Заповед № 62/03.08.2022г. на основание чл.

71, ал. 1 от КТ, която заповед е получена лично от работника на 04.08.2022г.

Твърди се, че в периода 24.02.2022г. - 04.04.2022г. е отчетена липса на гориво от поверения на ответника Е. *** peг. № *** (собственост на „***“ ***) в размер на 1575,70 литра по следния начин: 1.С разпечатка от тахографа на камиона, който отчита целия 24-часов период на работа, вкл. почивки, престой; разход на гориво; скоростта във всеки един момент; сателитната връзка с камиона и др. и 2. От специални устройства - сензори, монтирани в резервоарите на камионите, собственост на ищеца. Прави се уточнение, че тези сензори се поставят и поддържат от *** фирма „***“ ***, като освен моментен и среден разход, установяват и внезапен спад на горивото в резервоара на камиона. Посочва се, че сензорите са поставени по желание от „***“ *** именно, за да се следи за евентуални злоупотреби с горивото от страна на ***ите. Твърди се, че от предоставените от „***“ *** даннни в табличен вид /от сензора в резервоара на камион с peг. № *** за периода 24.02.2022г. - 04.04.2022г. се установява, че на всяка от посочените дати 24.02.2022г., 26.02.2022г.,

28.02.2022г.,

02.03.2022г.,

08.03.2022г.,

10.03.2022г., 14.03.2022г., 17.03.2022г., 24.03.2022г., 30.03.2022г., 31.03.2022г. и 04.04.2022г. е установена липса на гориво от резервоара на камиона, която липса е преведена като „Разлика“ в таблицата. Сочи се, че първата колона от таблицата показва датата, втората – времеви диапазон, в който камионът е бил в престой, т.е. *** е почивал, третата колона е озаглавена „Резервоар“ - в нея има две стойности - едната е срещу първия час от предходната колона, а другата съответства на втория час. В исковата молба се дава като пример: дата 24.02.2022г. - че в 18.55 часа *** е спрял за почивка, която е продължила 1 час - до 19.58 часа; в 18.55 часа, при спирането, в резервоара на камиона са били налични 844,80 литра гориво, а след престоя на превозното средство, в началния час на потеглянето му - 19.58 часа наличното гориво е спаднало на 561,20 литра, т.е. налице е разлика от 283,60 литра нафта, при условие, че за този един час камионът не се е движил. Ищецът излага доводи, че по същия начин следва да се разчита таблицата и за останалите дати.

2

Ищецът сочи, че за 14.03.2022г. разликата погрешно е сметната в размер на 105 литра, но при изваждане на двете цифри се получава стойност от 115 литра. Сочи, че грешка в пресмятането има и за дата 24.03.2022г. - там разликата, т.е. липсата, е в размер на 143,40 литра, вместо изписаните 134,40 литра. Твърди, че така при пресмятане на колоната „Разлика“ се установява липсата на общо 1575,70 литра нафта. Посочва, че при цена на дизела /за процесния период/ от 1,25 Евро се получава сумата от 1 969,60 евро или 3 852,20 лева - равностойност на липсващото гориво вследствие виновните действия/бездействия на ответника Е., на когото е бил поверен въпросния камион (влекач).

Излагат се съображения, че съгласно утвърдената от работодателя длъжностна характеристика за длъжността „***“, ответникът е бил длъжен да не допуска разхищение на гориво и смазочни материали; да осъществява непрекъснат контрол върху превозното средство, което управлява; да пази поверения му товар, а по време на престой да вземе необходимите мерки за неговото съхраняване; след завръщане от курс да отчете паричните средства и направените разходи за гориво и/или ремонт като представи издадените му фактури. Излагат се доводи, че в Раздел II „Основни отговорности“ в т.2 и 3 са записани: материална отговорност във връзка с опазването на повереното му моторно превозно средство и имущество, както и отчетническа отговорност във връзка с поверените му парични и материални ценности. В тази връзка ищецът излага аргументи, че съгласно длъжностната характеристика, *** изцяло отговаря за поверения му камион, вкл. за евентуални липси на гориво. Излагат се доводи, че *** е длъжен да полага грижи, в това число да не оставя без наблюдение МПС-то, дори когато то е в престой. Ищецът се аргументира, че поради факта, че така установените липси на гориво са винаги по време на престой на МПС-то, се касае за причинена на работодателя вреда в размера на исковата претенция, а именно:

1 969,60 евро или 3 852,20 лева.

Твърди се още, че на 12.05.2022г. работодателят депозирал до ответника Уведомление по чл.193, ал.1 от КТ, във връзка с даването на обяснения относно: 1. Неявяването му на работа в течение на два и повече последователни дни, считано от 05.04.2022г. до 10.04.2022г. и от 21.04.2022г. до датата на уведомлението включително; 2.Относно констатираните липси на гориво в размер на 1742 литра и 3.Неотчетен служебен аванс в размер на 3

613,60 лева. Сочи се, че на 18.05.2022г. Д. Е. се явил в кантората на процесуалния представител на ищеца в гр. *** и дал писмени обяснения по случая, под които процесуалният представител на ищеца се подписал като „приел“ в качеството си на адвокат на „***“ ***. Твърди се, че по т. 1 Д. Е. изложил, че се намира в законоустановен болничен. Твърди се, че по-късно, след като ответникът продължил да не явява на работа и да представя болнични листове на работодателя си, последният прекъснал плащането на осигуровките му. Сочи се, че в резултат на това, ответникът подал жалби до НАП и НОИ, като от двете институции са извършени проверки, обективирани в 2 бр. протоколи, /които ищецът представя като копия към исковата молба/, като уточнява, че в протоколът, издаден от НАП се засяга и въпроса с процесния камион.

Излагат се доводи, че през м. май 2022г. дружеството е подало до РП Плевен сигнал срещу Д. Е. за извършено от него престъпление по чл. 195, ал.

1, т. 2 и 7, вр. чл. 194, ал. 1 от НК, като е образувана преписка по случая.

Ищецът счита, че вредите са причинени от ответника умишлено, в хипотезата на чл. 203, ал. 2, пр. първо от КТ вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, като размерът на отговорността се определя по правилата на чл. 51, ал. 1 от ЗЗД за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

Ищецът сочи, че претендираната с настоящите искове сума от ответника представлява именно обезщетение по чл. 51, ал. 1 от ЗЗД за причинените от него вреди, които са пряка и непосредствена последица от извършеното лично от него увреждане, което с действията и/или бездействията си умишлено е причинил на ищеца в качеството му на негов работодател.

Отправя искане да бъде осъден ответникът Д. Т. Е. с ЕГН: ********** от с. ***, общ. Плевен, обл. Плевен, ул. „*** № 7 ДА ЗАПЛАТИ на ищеца „***“ *** със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „***“ № ***, офис ***, ЕИК: ***, представлявано от ***я Б. Е. Ф., сумата от 3 852,20 лева /три хиляди осемстотин петдесет и два лева и двадесет стотинки/, представляваща равностойността в лева на 1 969,60 Евро, ведно със законната лихва върху главницата от 3 852,20 лева, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, както и всички сторени от ищеца съдебни и деловодни разноски, 4 включително заплатено адвокатско възнаграждение.

Направени са доказателствени искания. Представени са писмени доказателства по опис. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът Д. Е., редовно уведомен, депозирал писмен отговор. не е

Извън срока по чл. 131 ГПК е депозирано писмено становище Вх. № 1867/19.01.2024г., от Д. Е., чрез адв. В. П. от АК-Плевен, с инкорпорирана в него молба за възстановяване срока на отговор на искова молба. Представена е относима медицинска документация, в подкрепа на твърденията за невъзможността на Д. Е. да организира защитата си и да депозира в законоустановения срок отговор на искова молба. Със становището, ответникът Д. Е. е изложил и своите доводи по допустимостта и основателността на исковата претенция, направил е искания и възражения.

Преди депозиране на становището, с Определение № 5810/27.12.2023г.

Съдът обявил доклада си по делото на осн. чл. 140, ал.3 ГПК вр. чл. 146 ГПК, и е насрочил открито съдебно заседание на 29.01.2024г. С Протоколно определение № 199/29.01.2024г. Съдът е отменил на осн. чл. 66, ал.3 ГПК Определение № 5810/27.12.2023г. и е възстановил срока за отговор на искова молба на Д. Е.. В указания срок не е постъпил отговор на искова молба, поради което Съдът приема, че в представеното становище Вх. №

1867/19.01.2024г., от Д. Е., чрез адв. В. П. от АК-Плевен, е инкорпориран отговор на искова молба от Д. Е..

Ответникът счита, че е не*** петитума на исковата молба.

Излага доводи, че искът е допустим, но неоснователен.

Адв. В. П. оспорва твърденията в исковата молба, че ответникът е причинил вреда на ищеца умишлено или в резултат на извършено от него престъпление. Твърди, че с исковата молба не са ангажирани доказателства, че на първо място е причинил вреди, а на следващо място сочи, че не са ангажирани доказателства за умишлено причинени такива. Излага доводи, че установяването на вината при тази нейна форма е в тежест на ищеца – работодател и умисълът на ответника в този случай не се предполага. Излага подробни доводи, че липсват предпоставките на чл.203, ал.2 КТ, поради липса на виновно извършени действия на ответника, при условията на умисъл.

5

Ответникът не оспорва твърдението в исковата молба, че е работил при ищеца като *** с Трудов договор по чл.70 от КТ, както и не оспорва твърденията и доказателствата, представени с исковата молба, че договорът за изпитване е бил прекратен в шестмесечния срок по чл.71 от КТ.

Не оспорва, че в срока на временна трудова неработоспособност ищецът е прекратил трудовото правоотношение на ответника, както и че за четири месеца не е изплатил на ответника осигуровки по НОИ за срок от четири месеца.

Оспорва се твърдението на ищеца, че на ответника е връчена длъжностна характеристика срещу подпис на съответна дата при подписване на трудовия договор по чл. 70 от КТ.

Оспорва се твърдението на ищеца, че на ответника е възложено определено количество гориво, както и същото гориво да е предмет на умишлено причинена вреда.

Адв. В. П. също така сочи, че в исковата молба липсват твърдения, относно мястото, на което умишлено е причинена вредата.

Оспорват се показателите на тахографа на камиона, както и твърденията за специално монтиране на „специални устройства-сензори” и извлечените от тях резултати. Твърди се, че ответникът не е запознат с тези показатели.