Решение № 184 от 29.06.2026, Окръжен съд - Сливен
- Съд
- Окръжен съд - Сливен
- Дело
- Въззивно гражданско дело 293/2026
- Вид
- Решение № 184
- Подписан
- 29.06.2026
- Състав
- Мартин Цветанов Сандулов, Стефка Тодорова Михайлова Маринова, Мария Янева Блецова Калцова
Други актове по делото
- Протокол № 276 от 24.06.2026 · Мартин Цветанов Сандулов, Стефка Тодорова Михайлова Маринова, Мария Янева Блецова Калцова
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.260 · Граждански процесуален кодекс
- чл.261 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.20, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.84, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.200 · Кодекс на труда
- чл.200, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.201, ал.2 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 184 гр. С., 29.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Мартин Цв. Сандулов
Членове:
Мария Ян. Блецова Калцова
Стефка Т. Михайлова Маринова при участието на секретаря Пенка М. Стоянова като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно гражданско дело № 20262200500293 по описа за 2026 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба против Решение №249/19.03.2026г. по гр.д.
№4356/2025г. на С.ски районен съд, с което е осъдено „ДОРИС“ ООД, гр. С. да заплати на П. И. П., както следва: сумата от 30000лв., равностойни на 15338,76 евро, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, ведно със законната лихва, считано от 03.06.2024г. до окончателното й изплащане и сумата от 2455,40лв., равностойни на 1255,43 евро, представляваща обезщетение за имуществени вреди от трудова злополука, ведно със законната лихва, считано от 03.06.2024г. до окончателното й изплащане. С решението са присъдени разноски на ищеца в размер на 1533,88 евро и ответното дружество е осъдено да заплати съответна държавна в полза на съдебната власт в размер на 663,77 евро.
Решението е обжалвано от ответника в първоинстанционното производство – „ДОРИС“ ООД, гр. С. изцяло.
Във въззивната си жалба, дружеството въззивник чрез пълномощника адв. П. Ш. посочва, че обжалваното изцяло първоинстанционно решение е неправилно, материално незаконосъобразно, необосновано и постановено в противоречие с процесуалния закон. На първо място прави анализ на събраните по делото гласни 1 доказателства и счита, че от тях се установило, че ищецът е имал на разположение за почивка между 10 и 11 часа, като почивката е осъществена в спално помещение с две/три легла и самостоятелна баня/тоалетна. Посочва, че тези обстоятелства не били правилно установени от първоинстанционният съд, който възприел изцяло изложеното в исковата молба, без да обсъди ангажираните от дружеството доказателства за час на пристигане и тръгване на ищеца и продължителността на почивката му между курсовете. Съдът не обсъдил и показанията на свид. й. относно условията, предоставени на ищеца за почивка, а се е доверил единствено на показанията на свид.
Г., която е заинтересована и не е пряк очевидец. Въззивникът посочва, че от графика за работа на ищеца се установило, че през месец май и месец юни 2024 година, ищецът е осъществил само пет курса до У. и е работил в дружеството 82,5 часа за един календарен месец, при норматив за един работен месец между 160 и 184 работни часа, с дневни почивки 226,55 часа и седмични почивки 480,00 часа т.е. неговата натовареност е била далеко под допустимата законова и договорна норма. Позовава се н а Регламент (ЕО) 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета (и измененията му) относно почивките между курсовете при шофьори на пътнически автобуси в ЕС, като посочва, че редовната дневна почивка е минимум 11 часа, а намалената дневна почивка е минимум 9 часа, но до три пъти между две седмични почивки. В случая, ищецът бил почивал поне 9 часа, което било допустимо. Твърди, че ищецът не е имал никаква натовареност, извън обичайната и такава, която да противоречи на нормите, уреждащи работното време и почивките на шофьорите на пътническите автобуси. На следващо място въззивникът излага съображения относно наличието на съпричиняване от страна на ищеца и т.нар. „груба небрежност“. Счита, че по делото било установено, че пряката причина за настъпване на пътно транспортното произшествие на 03.06.2024год. са именно действията на ищеца, които са несъобразени с пътната обстановка и се изразявали в нарушение на задължението му да контролира непрекъснато пътното превозно средство, което управлява (чл.20 ал. 1 от Закона за движение по пътищата). Действията му били в грубо нарушение на правилата за движение по пътищата, които той е знаел по закон и е бил надлежно инструктиран. Действията, изразяващи се в неполагане на достатъчно усилия и старателност да контролира управлявания от него автобус, представлявали „груба небрежност“ по смисъла на закона. Нямало външно въздействие или форсмажор, които да са в причинна връзка с ПТП. Нарушаването на правилата за движение от страна на П. обективно създало изключително висока степен на опасност за живота и здравето, както на водача на автобуса, така и на превозваните пътници. Въззивникът счита, че от субективна страна действията на ищеца при настъпване на процесната трудова злополука са извършени при форма на вина „груба небрежност“ (нарушението на правилата за безопасност на труда е извършено със съзнание за неговата противоправност, като ищецът с оглед и изпълняваната от него функция е бил длъжен 2 и е могъл да предвиди вредоносните последици от нарушението, включително създадената с него опасност за живота и здравето на работниците превозвани от него и неговото собствено). Счита, че съпричиняването от страна на ищеца е в рамките на 7090%, като уврежданията му са резултат изключително и единствено на допуснатата от него груба небрежност при управление на автобуса. Той е бил длъжен да избегне злополуката, ако е бил положил дължимата грижа. На него, като водач на автобус, превозващ пътници, са били поверени дейности, представляващи източник на повишена опасност. Така се увеличава степента на неговото съпричиняване, а тази на работодателя – намалява. С оглед изложеното, въззивното дружество моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение изцяло и да постанови ново, с което да отхвърли изцяло исковите претенции, като неоснователни и недоказани. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от насрещната страна - П. И. П., отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК.
С отговора на въззивната жалба, въззиваемият П. чрез пълномощника си адв. И.
Х. от АК - Г., оспорва въззивната жалба като неоснователна. Намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно, обосновано след извършен съществен анализ на събраните по делото доказателства. Посочва, че от доказателствата се установило, че работодателят не му е осигурил достатъчно време и подходящи условия за пълноценна почивка между двата международни курса. Още при пристигането, което според графика на работодателя било в 17,00 часа, а реално около 18,30 часа, му било разпоредено, че има няколко часа почивка и още същата вечер отново ще управлява автобус от С.б. до к.. Посочва, е поради лошите условия – горещо време, без климатик и много кратък интервал от време, не е успял да си отпочине. Не е имал време и условия за достатъчна пълноценна почивка, през която да възстанови работоспособността си и да се подготви за предстоящата работа, изискваща пълно и продължителна концентрация при шофиране. Посочва, че пътният лист, на който въззивникът се позовава, сер. А, №03469 съдържа невярна информация – има печат за инструктаж с дата 03.06.2025г. В приложението също била поставена дата 03.06.2025г.
– една година след датата, на която е следвало да бъде съставен. Счита, че пътният лист е съставен за нуждите на настоящото производство и съдържащата се в него информация не може да се приеме за достоверна. Намира за неоснователни съображенията за проявена от негова страна груба небрежност. Въззиваемият посочва, че е управлявал автобуса по разпореждане на работодателя и изцяло в негов интерес без да му е направен задължителния инструктаж преди започване на работа. В международните автомобилни превози бил задължителен ежедневния инструктаж.
Работодателят не се е заинтересувал от състоянието му след приключване на предходния курс от к. и не му е правил инструктаж – как да се редуват смените, за какво да бъде внимателен, отпочинал ли си е и т.н. Посочва, че ПТП е поради това, че 3 е изгубил контрол, отвлича вниманието си, невнимание и неследене на пътната обстановка. Липсвали причини като превишена скорост, неправилно изпреварване, наличие на алкохол в кръвта или друга причина, от която да се направи извод за проявена груба небрежност. Реално е налице изгубено внимание, поради умора на водача. Не ставало дума за проявено съзнание и допускане настъпване на произшествието, нито проявена самонадеяност или проява на немарливост. Основната причина била неосигуряване от работодателя на нужните безопасни условия на труд, а именно полагащата се по закон почивка между два международни автобусни курса.
Времето, което имал за почивка било 6-7 часа. Въззиваемият моли съда да потвърди първоинстанционното решение изцяло. Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.
С въззивната жалба и отговора не са направени искания за събиране на доказателства пред въззивната инстанция.
В с.з. дружеството въззивник „Дорис“ ООД, гр. С., редовно призовано, не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от процесуалния му представител по пълномощие адв. П. Ш. от АК - С., който посочва, че поддържа подадената въззивна жалба и моли за уважаването й. Моли съда да отмени изцяло обжалваното първоинстанционно решение и да постанови ново, с което да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В с.з. въззиваемият П. И. П., редовно призован, не се явява. Представлява се от процесуален представител по пълномощие адв. И. Х. от АК - Г., който оспорва въззивната жалба и поддържа подадения отговор. Моли съда да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Излага подробни съображения, аналогични с развитите в отговора на въззивната жалба. Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното изцяло съдебно решение е валидно и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение в рамките на въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно.
Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд 4 фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.
Първоинстанционният съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства, правилно е дефинирал параметрите на спора и е дал съответстващата на твърдените от ищеца накърнени права правна квалификация на предявения иск. Направил е доклад по делото, по който страните не са направили възражения. Осигурил им е пълна и равна възможност за защита в производството.
С.ският районен съд е бил сезиран с предявени при условията на обективно кумулативно съединяване искове, както следва: иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат на трудова злополука от 03.06.2024г., ведно със законната лихва от увреждането до окончателното изплащане на сумата и иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, причинени от трудовата злополука на 03.06.2024г., представляващи пропусната полза – разлика между полученото обезщетение за временна неработоспособност и неполученото трудово възнаграждение за периода 01.07.2024г. – 01.05.2025г., в размер на 2455,40лв.
/с оглед допуснато от съда изменение на исковата претенция на основание чл. 214 от ГПК с протоколно определение от 11.12.2025г./, ведно със законната лихва за забава, считано от увреждането до окончателното изплащане на сумата. Правното основание на предявените искове е чл.200 от КТ.
Съгласно разпоредбата на чл.200, ал.1 от КТ, работодателят отговаря имуществено за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работник или служител, независимо от това дали орган на работодателя или негов работник или служител има вина за настъпването им.
Разпечатката съдържа 31 от 95 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c3847594-42db-4f21-834a-4ce28e1cfc24