Решение № 271 от 15.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 271 гр. София, 15.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Б, в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Венета Цветкова

Членове:

Валерия Братоева

Атанас Маджев като разгледа докладваното от Валерия Братоева Въззивно гражданско дело № 20261100500047 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба, вх. № 14227/17.12.2025 г. на длъжника по изпълнението „ДИСКОРДИА” ЕАД, ЕИК 117015342 , срещу разпореждане от 04.12.2025 г. по изп. дело № 20257880400790 по описа на ЧСИ М.К., с peг. № 788, с район на действие СГС, с което е оставено без уважение възражението на жалбоподателя да бъдат намалени определените в поканата за доброволно изпълнение разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя Д.Б.Д. до сумата 200 лева.

Жалбоподателят поддържа, че определените след частично уважаване на депозираното възражение разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 850 лева били прекомерни, с оглед ниската правна и фактическа сложност на делото. Процесуалният представител на взискателя не извършил никакви действия в рамките на производството извън подаване на молба за неговото образуване, поради което възнаграждение за процесуално представителство в хода на изпълнително дело по чл. 10, т. 2 Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (НМРАВ) не следвало да се начислява и дължи.

С депозираното на основание чл. 436, ал. 3 ГПК възражение, взискателят Д.Б.Д., чрез упълномощения адвокат Д., оспорва жалбата като счита, че претендираното възнаграждение било съответно на правната и фактическа сложност на делото, тъй като заплащането му било уговорено не само за образуване, но и за процесуално представителство в изпълнителното производство.

В мотивите на ЧСИ, депозирани на основание чл. 436, ал. 3 ГПК, се съдържат бланкетни съображения за неоснователност на жалбата.

1

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени представените доказателства, намира следното:

Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, както и постановлението за разноски. Жалбата се подава чрез съдебния изпълнител в едноседмичен срок от извършването на действието, съответно от деня на съобщението (чл. 436, ал. 1 ГПК).

В разглеждания случай право на жалба е упражнено срещу акт на съдебния изпълнител – разпореждане от 04.12.2025 г., с което се произнесъл по искането на длъжника за намаляване на определените в поканата за доброволно изпълнение разноски за изпълнението, представляващи заплатено от взискателя възнаграждение до размера на сумата 200 лева.

Изложеното сочи, че жалбата, въз основа на която е образувано настоящото производство, има допустим предмет на съдебен контрол - правото на жалба е упражнено срещу разпореждане на съдебния изпълнител, с което възражението на длъжника срещу определените в поканата за доброволно изпълнение разноски, намалени до 850 лева, е оставено без уважение. Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е и основателна.

Изпълнителното производство е образувано срещу „ДИСКОРДИА” ЕАД, ЕИК 117015342, по молба, вх. № 13339/25.11.2025 г. на Д.Б.Д. за събиране вземания по изпълнителен лист, издаден на 10.11.2025 г. по гр. дело № 1627/2024 г. на СРС.

В молбата за образуване на изпълнителното производство, Д.Б.Д. изявила воля да бъде образувано изпълнително дело за принудително събиране на сумите по изпълнителния лист.

В молбата е посочен изпълнителен способ – запор върху вземания на длъжника в конкретна банкова институция. С иницииращата молба е представено пълномощно, което съдържа уговорка за заплащане на възнаграждение на адвокат Д. в размер на 1300 лева за представителство в изпълнителното производство, което е заплатено в брой при извършване на упълномощаването.

До длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, изх. № 10161/25.11.2025 г., в която е включена и сумата 1300 лева – разноски, която длъжникът в рамките на ден след получаване на поканата възразил да е прекомерна с оглед правната и фактическа сложност на спора, като ЧСИ приел, че възражението е частично основателно и намалил приетите разноски до 850 лева и изрично с обжалваното в настоящото производство разпореждане счел възражението за неоснователно за намаляване на разноските до 200 лева.

По изп. дело № 20257880400790 не се установява да са извършвани каквито и да било изпълнителни действия – паричните суми са преведени доброволно от „ДИСКОРДИА” ЕАД, ЕИК 117015342 по сметката на съдебния изпълнител в срок, по-кратък от предвидения за доброволно изпълнение.

Разпореждането от 04.12.2025 г., с което възражението на длъжника в изпълнението е оставено без уважение, е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Съгласно решение № 523 от 19.07.2012 г. по гр. д. № 1496/2010 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС и решение № 82/08.5.2012 г. по гр. д. № 1891/2010 г., длъжникът не отговаря за разноски в изпълнителното производство само в два случая: когато не е дал повод за предявяване на 2 изпълнителния лист, защото е платил дълга си преди това и когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда. Във всички останали случаи, дори когато длъжникът е платил в срока за доброволно изпълнение, той отговаря за разноски в изпълнителното производство. Жалбоподателят принципно не оспорва отговорността си за разноски, а единствено техния размер и то над сумата 200 лева.

В случая не се установява да е представена банкова сметка на Д.Б.Д., но независимо от това „ДИСКОРДИА” ЕАД, ЕИК 117015342 е било страна в производството и е следвало чрез достъпните правни средства да престира в полза на този кредитор независимо и въпреки непосочване на банкова сметка – например чрез пощенски запис, съгласно Наредба № 4 за пощенските съобщения. След като не е предприел нужното за изпълнение на паричното си задължение ще следва да понесе разноските във връзка с провеждането на изпълнителното производство, тъй като плащане преди неговото образуване не е извършено.

Това означава, че възнаграждение за процесуално представителство по смисъла на чл.

10, ал. 1 от НМРАВ в настоящия случай е дължимо, но няма основания за дължимост на възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, тъй като такива действия не се установява да са извършени.

В случая, извън депозирането на молбата за образуване на изпълнителното производство, не се установява от страна на процесуалния представител на Д.Б.Д. да са инициирани и извършени други действия с цел удовлетворяване на паричното вземане, то е погасено от длъжника в срока за доброволно изпълнение. Разпоредбата на чл. 79, ал. 1, т. 3 ГПК предвижда длъжникът да не дължи заплащане на разноските, направени от взискателя за изпълнителни способи, които не са приложени. В случая изпълнителен способ не се установява да е приложен. Това означава, че в полза на взискателя е дължимо възнаграждение само за съдействието във връзка с образуване на изпълнителното производство и затова в тежест на „ДИСКОРДИА” ЕАД, ЕИК 117015342 в разглежданата хипотеза следва да се възложи само адвокатско възнаграждение за защитата, осъществена от един адвокат за образуване на изпълнителното дело въз основа на изпълнителния лист, а тази защита се изразява в подаване на молба с произтичащо от ГПК съдържание, без да изисква особени усилия от упълномощения адвокат.

Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за (един) адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, без да е обвързан от определен минимален размер, с оглед постановеното решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на Съда на Европейския съюз, в което СЕС е констатирал, че установените от Висшия адвокатски съвет минимални размери на адвокатските възнаграждения нарушават установената в член 101, параграф 1 ДФЕС забрана за ограничаване на конкуренцията, като разпоредбите на чл. 36, ал. 2 ЗА вр. Наредба № 1/2004 г. не би могло да се счете, че са приети в изпълнение и насочени към постигането на легитимна цел.

В чл. 10, т. 1 от нищожната НМРАВ минималният размер на възнаграждението за образуване на изпълнително производство е определен да възлиза на 200 лева, който размер не съответства на характера и естеството на извършеното процесуално действие, но тъй като жалбоподателят изрично се позовава на него, в приложение на диспозитивното начало 3 в гражданския процес, което съдът приема, че възнаграждение в размер на 200 лева е адекватното за възмездяване на труда на адвоката да подготви единствено и само молба за иницииране на изпълнителното производство, въз основа на издаден изпълнителен лист.

По тези съображения, длъжникът „ДИСКОРДИА” ЕАД, ЕИК 117015342 е задължено лице за плащане само на сумата 20 0 лева - възнаграждение за защитата на взискателя от адвокат, като възражението за прекомерност на това възнаграждение над посочената сума, е било основателно, а изводът за обратното на ЧСИ – незаконосъобразен.

Предвид изложеното, жалбата на длъжника срещу разпореждане без номер, от 04.12.2025 г., с което ЧСИ е счел, че върху длъжника следва да се възложат разноските, посочени в поканата за доброволно изпълнение до размера от 850 лева, а именно разноските за адвокатско възнаграждение над 200 до 850 лева, е основателна.

С оглед на изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция, в полза на жалбоподателя „ДИСКОРДИА” ЕАД, ЕИК 117015342 трябва да се присъдят сторените разноски в размер на сумата 25 лева (12,78 евро) - заплатена държавна такса, 72 лева (36,81) – такси за администриране на жалбата, събрани от ЧСИ К..

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ разпореждане от 04.12.2025 г. на ЧСИ М.К. по изп. дело № 20257880400790, с което е оставено без уважение възражението на длъжника „ДИСКОРДИА” ЕАД, ЕИК 117015342 за прекомерност на приетите разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя Д.Б.Д. над сумата 200 лева (102,26 евро) и ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА приетите в постановление от 25.11.2025 г. разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя Д.Б.Д. по изп. дело № 20257880400790 на ЧСИ К. до сумата 102,26 евро.

ОСЪЖДА Д.Б.Д., ЕГН **********, да заплати на „ДИСКОРДИА” ЕАД, ЕИК 117015342, на основание чл. 81 вр. 78, ал. 1 ГПК, сумата 49,59 евро – разноски за настоящото производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4