Решение № 19 от 03.04.2025, Районен съд - Раднево

РЕШЕНИЕ

№ 19 гр. Раднево, 03.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Р.П. при участието на секретаря И.Д.С. като разгледа докладваното от Р.П. Административно наказателно дело № 20255520200001 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление №24-1228-004462 от 30.10.2024 г., издадено от началник група в ОД на МВР Стара Загора, сектор Пътна полиция, с което на Я. Б. Б. на основание чл. 178ж, ал.1, предл. първо от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 1000 лв. и е лишен от правото да управлява МПС за срок от три месеца за извършено нарушение на чл. 58, т.3 от ЗДвП; на основание чл.183, ал.4, т.7 пр.1 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 50 лв. за извършено нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. На основание Наредба № Iз-2539/17.12.2012 г. на МВР на жалбоподателя са отнети и 20 контролни точки.

За констатираните нарушения е съставен АУАН №24-4462/08.09.2024г. от В. И. В. – мл. автоконтрольор при ОД на МВР Стара Загора, в присъствието на свидетеля А. Д. Д..

В жалбата си нарушителят твърди, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно, поради наличие на уважителни причини от здравословен характер, които наложили движението му в лентата за принудително спиране на А1 „Тракия“, за което прилага писмени доказателства. Моли обжалваното наказателно постановление да бъде отменено, тъй като описаната в него фактическа обстановка не съответства на 1 обективната истина и едно от изключенията посочени в разпоредбата на чл.58, т.3 ЗДвП е игнорирано от административнонаказващия орган. Алтернативно, ако съдът счете, че няма основания за отмяна на наказателното постановление, моли да се приеме, че е налице маловажен случай, поради липсата на вредни последици и наличието на смегчаващи отговорността обстоятелства – влошено здравословно състояние.

В съдебно заседание, жалбоподателят Я. Б. Б. редовно призован, не се явява, не се представлява.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща представител в съдебно заседание. Към административнонаказателната преписка е представено становище от процесуалния представител на административнонаказващия орган, с което заявява, че счита атакуваното НП за законосъобразно и излага съображения в тази насока. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

С оглед събраните по делото доказателства и представените такива с административнонаказателната преписка, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 08.09.2024 г. В. И. В. – мл. автоконтрольор в ОД на МВР Стара Загора регулирал движението по А1 „Тракия“, км. 213 посока гр. София, в чийто участък имало колона от автомобили, поради настъпило ПТП. Същият забелязал, че жалбоподателят Я. Б. Б. управлявал собствения си лек автомобил *** с рег. №**** като се движел в лентата за принудително спиране без основателна причина и не използвал обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано. Поради тези действия полицейският служител, предприел извършването на проверка и спрял автомобила. При извършване на проверката водачът на автомобила не изтъкнал наличието на здравословен проблем, който да е наложил движението му в тази лента. Единственото обяснение, което получил за причината поради, която нарушителят се движел в аварийната лента било, че бързал. Веднага след констатиране на нарушенията бил съставен АУАН №24-4462/08.09.2024 г. в присъствието на нарушителя и един свидетел за извършено нарушение на чл. 58, т.3 от ЗДвП и за извършено нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП . При съставянето на акта в полето за обяснения/възражения нарушителят отбелязал, че бил спрял в лентата за принудително спиране и не можел да се пристрои в лентата за 2 движение. Въз основа на този АУАН е издадено обжалваното НП № 24-1228004462 от 30.10.2024г., издадено от началник група в ОД на МВР Стара Загора, сектор Пътна полиция, с което на Я. Б. Б. на основание чл. 178ж, ал.1, предл. първо от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 1000 лв. и е лишен от правото да управлява МПС за срок от три месеца за извършено нарушение на чл.58, т.3 от ЗДвП; на основание чл.183,ал.4, т.7 пр.1 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 50 лв. за извършено нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, като на основание Наредба № Iз-2539/17.12.2012 г. на МВР на жалбоподателя са отнети и 20 точки.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства, които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – началник група в ОД на МВР Стара Загора, сектор Пътна полиция Стара Загора при спазване на неговата материална и териториална компетентност.

Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че между съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП има съответствие по отношение на словесното и цифровото описание на нарушението. В АУАН и в НП е посочено в коя лента се е движил нарушителя на автомагистрала "Тракия", както и че не е имал право на това. АУАН и НП съдържат всички законово определени реквизити.

Налице е яснота на административнонаказателното обвинение. Посочено е времето и мястото на извършване на нарушението, управляваният автомобил, посоката на движение, отбелязано е, че отсъства основателна причина. Записано е, че нарушителят се движел в лентата за принудително спиране в района 214 километър от автомагистрала А1 "Тракия" посока гр. София. Поради това съдът не счита, че са допуснати съществени процесуални нарушения в хода на 3 административнонаказателното производство довели до ограничаване правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице. В случая АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и на свидетел на установяване на нарушението.

Настоящия съдебен състав намира за неоснователни доводите на жалбоподателя относно непосочването на основателна причина за движението си в лентата за принудително спиране, тъй като не му била разяснена възможността да направи възражение. АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и връчен лично на него, в полето за възражения, жалбоподателят е записал, че е спрял в лентата за принудително спиране и не може да престрои в лентата за движение, което означава, че същият все пак е бил запознат с възможността да посочи основателна причина за нарушението си, но не го е сторил. В бланката на АУАН изрично е отбелязано правото на нарушителя да направи допълнителни обяснения или възражения в 7-дневен срок, каквито не е направил, нито на място при съставянето на АУАН, нито в дадения за това срок.

В настоящия случай не се установи да е налице някоя от хипотезите, изключващи ангажиране на административнонаказателна отговорност за нарушение на чл. 58, т. 3 от ЗДвП. По делото не се доказа да е имало повреда на пътното превозно средство или здравословни проблеми на водача. Не се доказа да е имало пътници в превозното средство и съответно някой от тях да е имал здравословни проблеми, което и не се твърди от санкционирания.

Ангажираните писмени доказателства в защита на тезата, че на жалбоподателя му е прилошало и поради това се е движил в лентата за принудително спиране, не могат до доведат до категоричен извод, че действително по време на това движение в лентата за принудително спиране водачът е бил в недобро здравословно състояние. От представената по делото Обменна карта от Военно медицинска академия се установява, че на 0 8.09.2024 г. /датата на извършване на нарушението/ жалбоподателят е посетил лечебното заведение, отбелязана е диагноза на основно заболяване – артериална хипертония, а в анамнезата е записано – главоболие. Крайно оскъдната информация съдържаща се в този документ, не може да обоснове категоричен извод, че така посоченото състояние на жалбоподателя е било същото и в часа на извършване на нарушението от същия, доколкото от показанията на актосъставителя се установи, че автомобилът се е движел в лентата за 4 принудително спиране, а не е бил спрял. Обяснението, което дал на полицейския служител било, че бърза, което пък от своя страна съвсем логично кореспондира с факта, че в този момент на участъка от магистралата имало колона от автомобили поради настъпило ПТП. Съдът намира твърденията на жалбоподателя в тази насока за защитна теза с оглед избягване на административнонаказателната отговорност.

Наложеното за така извършеното нарушение наказание е в предвидения в разпоредбата на чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП размер на глобата и срокът на лишаване от право да управлява МПС, като АНО правилно е посочил основанието за налагането му.

Що се отнася до другото нарушение констатирано с АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление, а именно извършено нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В този смисъл доказателствената тежест лежи не върху АНО, а върху жалбоподателя. Той е този, който е длъжен с предвидените от закона средства да докаже, че не е извършил описаното в съставения му АУАН нарушение, а именно че е използвал обезопасителн колан. В настоящото производство не бяха ангажирани доказателства в тази насока, нито в жалбата се съдържат конкретни оплаквания по отношения на това нарушение.

Съгласно чл. 6, ал. 1, т. 6 и 18 от Наредба на МВР № Із-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им (Наредбата), списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение за движение в лентата за принудително спиране по автомагистрала на водача на МПС-то и за неизпълние на задължението за използване на предпазен колан или носене на каска (чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП) се отнемат съответно по 10 контролни точки. Определеният от законодателя размер на контролните точки, които подлежат на отнемане при санкциониране по чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП и чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП не дава право на съда да преценява 5 отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства и доколкото именно по 10 контролни точки, общо 20 за двете нарушения се отнемат на жалбоподателя с процесното НП, последното следва да се потвърди и в тази му част.

По отношение на направеното искане от страна на жалбоподателя за приложение на института на чл. 28 от ЗАНН, съдът счита за неоснователно. В настоящия случай не може да се приеме, че се касае за маловажен случай, тъй като се засягат съществена група обществени отношения, които са свързани с безопасността на транспорта и живота и здравето на всички участници в движението като изрично законодателят в разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП предвижда, че за нарушенията по ЗДвП не се прилагат разпоредбите на чл. 28 и 58 г от Закона за административните нарушения и наказания.

По изложените съображения, съдът намира, че издаденото наказателно постановление е правилно и законосъобразно и следва да го потвърди изцяло.

По разноските:

С оглед изхода на спора, искането на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. Ето защо в полза на ОДВР Стара Загора следва да се присъди сумата от 100, 00 /сто/ лева, представляваща направени във връзка с настоящото съдебно производство разноски за юрисконсултско възнаграждение, предвид фактическата и правна сложност на делото.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдъ т РЕШИ: