Решение № 125 от 22.04.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 125 гр. Пловдив, 22.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Радка Д. Чолакова

Членове:

Валентин Д. Бойкинов

Антония К. Роглева при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Валентин Д. Бойкинов Въззивно търговско дело № 20255001000083 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба от въззивника „Б. ****“ООД, подадена чрез процесуалния представител адв. С. Г. срещу Решение № 424/07.11.2024г. по т.д.№ 4/2024г. на Окръжен съд Пловдив, в частта му, с която е отхвърлен искът предявен от „Б. ****“ООД за сумата от 180 000 лева, ведно със законната лихва, формиран от фактура № ***/********г. на стойност 60 000 лева и фактура № ***/********г. на стойност 120 000 лева.

Твърди се във въззивната жалба решението да е неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон.

Излагат се съображения, че неправилно съдът е приел, че са налице сключени три отделни договора за изработка, като се поддържат доводите и съображенията изложени срещу това възражение на ответника в допълнителната искова молба. Вярно е че били издадени три отделни фактури, по които е направено плащане и съответно е започнала изработката на процесната машина, обаче съдът неправилно ценял тези фактури като самостоятелни договори. Независимо от уговорения начин на разделно и поетапно плащане на уговореното възнаграждение, правоотношението и заданието били едно цяло, като машината, макар и да била многокомпонентна, била едно цяло.

Поддържа се и че неправилни били и изводите на съда относно приложението на 1 чл.264, във вр. с чл.265, ал.2 ЗЗД за погасяване на правото на ищеца да иска разваляне на договора поради недостатъци, неправилността на които е обусловена от погрешния правен извод на съда, че правоотношенията са три, а не едно. Ето защо, и при положение, че последният модул, с който изпълнението на договора вече окончателно следва да се счита за финализирано, преклузията на чл.265, ал.2 ЗЗД не следва да се счита че е настъпила.

В тази връзка като съществен порок на решението се сочи и наличието на особено съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в това, че по отношение установяване на фактите относно съдържанието на правоотношението и при формирането на правен извод, че договорите за изработка са три, а не само един, съдът е допуснал и е кредитирал свидетелски показания, които са били недопустими с оглед на съществуващата забрана по чл. 164, ал.1, т.3 ГПК. Дори и показанията на свидетелите на ответника да са били допустими съдът е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила като ги кредитирал изцяло, несъобразявайки тяхната заинтересованост, произтичаща от служебна и родствена връзка с ответника.

Сочи и че е налице необоснованост в изводите на съда, че ищецът не бил упражнил правата си по чл.264 ЗЗД. Този извод на съда не бил верен и не кореспондирал със събраните по делото гласни доказателства- показанията на свидетеля Р., от които ставало ясно, че управителят на ищцовото дружество направил веднага възражения против качеството на изработката. Ето защо и според жалбоподателя не е настъпила преклузията по чл.265, ал.2 ЗЗД, като ищецът своевременно е упражнил правото си на възражение, съответно поканата, с която е развален договора е надлежно връчена и са настъпили последиците от развалянето на договора.

Твърди се и че съдът не е обсъдил и представената с допълнителната искова молба писмена кореспонденция между страните по вайбър и неоспорена от ответника, от която се установявало, че ответникът е знаел за проблемите с машината, опитал се е да набави автоматизирания модул, т.е налице е било надлежно възражение от поръчващия по отношение на качеството на изработката.

Иска се отмяната на решението, в обжалваната отхвърлителна част, с която съдът е отхвърлил иска на „Б. ****“ООД за сумата от 180 000 лева, ведно със законната лихва и вместо него да се постанови друго, с което да се уважи в цялост предявеният иск и да се присъди законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира се и да се присъди в полза на ищеца на всички разноски, сторени от него пред първата и въззивната инстанция.

В срока по Чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на подадената въззивна жалба от въззиваемата страна „К** И.“ООД, с който се оспорва подадената въззивна жалба като неоснователна. Иска се потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната от „Б. ****“ООД отхвърлителна част като правилно в тази му част.

Постъпила е и въззивна жалба от „К** И.“ООД срещу решението на Окръжен съд Пловдив, в частта му, с която е уважен иска за сумата от 12 480 лева, представляваща 2 заплатена цена по сключен договор от 29.10.2020г. за проектиране и изработка на модул за автоматично ориентиране на капачки тип „Т. п.“ за Р. м. 500мл. и 700мл., поради разваляне на договора от страна на възложителя, поради неизпълнение на ответника и който договор е обективиран по фактура № ***/********г. на стойност 12 480 лева, ведно със законната лихва от 03.01.2024г.

Твърди се че решението на съда в обжалваната от ответника част е неправилно и незаконосъобразно по съображенията, които са подробно изложени в обстоятелствената част на въззивната жалба.

Твърди се необоснованост в изводите на съда за това, че е спазена процедурата по връчване на нотариалната покана за разваляне на договора, без съдът да е мотивирал това си заключение. Не е бил обсъдил изобщо твърдяната от ответника „К** И.“ООД нередовност на процедурата по връчване на нотариалната покана на ищеца с изявлението за разваляне на договорите поради пълно неизпълнение, не е обсъдил събраните по делото по инициативата на ответника гласни доказателства от които се установявало, че не е вярно отразеното в нотариалната покана обстоятелство, че на посочения адрес отсъствал офис или канцелария на ответното дружество, както и изобщо не бил обсъдил възражението на ответника за неприложимост на процедурата по чл.50 ГПК във вр. с чл. 47, ал.1 ГПК относно уведомяване за материално правни волеизявление от едната до другата страна по правоотношението.

Твърди се и неправилност в изводите на решаващия съд за това, че са били налице материално правните предпоставки за разваляне на Д. *, касаещ С. а. о. к. „Т. п.“ за Р. м.

500мл. и 700мл, защото не е бил изпълнен договора. Твърди се че при правилен правен извод на съда, че са налице три отделни самостоятелни договора, както и че се касае за съставна вещ, модулите на която са отделни и независими и машината би могла да работи и без системата за автоматично ориентиране на капачките, неправилни били крайните правни изводи на съда, че последният от трите договора за изработка не бил изпълнен, поради това че изпълнителят в договорения срок не е изработил и не е доставил автоматичната система за ориентиране на помпи.

Жалбоподателят счита, че този извод на съда е необоснован, тъй като от събраните по делото доказателства се установявало точно обратното- че модулът е изпълнен, като още в самия отговор на исковата молба ответникът „К** И.“ООД е поканил „Б. ****“ООД да приеме и получи допълнителния модул, а последният не го е сторил. Изложил е съображение, че е налице забава на кредитора, изразяваща се в това, че не е приел предложеното му изпълнение, с което ответникът се е освобождавал от последиците на собствената си забава, от което следвало и че за ищеца не съществувало основание да иска разваляне на договора на посоченото основание.

На следващо място, поддържа се и че ищецът не е доказал и това, че евентуалната забава на ответника да му предаде изработения модул до изтичане на дадения в нотариалната покана 14 дневен срок е съществена с оглед интересите му. Поради това, на основание чл.87, ал.4 ЗЗД жалбоподателят счита, че развалянето на договора не е настъпило, 3 защото неизпълнената част от задължението/ и като относителна стойност и като функционално предназначение и като срок на забавата/ е незначителна с оглед интереса на кредитора.

Излагат се и съображения, че след като „Б. ****“ООД е приел основната машина, изработена по първия и втория договор и в продължение на повече от 1 година преди подаване на исковата молба я е експлоатирал и без допълнителния модул, предмет на д. № *, следвало извод, че същият не е необходима съставна част от поръчаната Р. с. за затваряне на капачки тип „Т. п.“. Забавената част, предмет на д. № *, била незначителна с оглед интереса на ищеца, не само заради относително малката цена на допълнителния модул по Д. *, но и поради факта, че повече от година ищецът е експлоатирал основната машина и без допълнителния модул.

Заявява се и довод, че първоинстанционният съд е извършил и съществено процесуално нарушение като не е допуснал своевременно доказателствено искане за поставяне на допълнителна задача на СТЕ. Твърди се, че с недопускането на това доказателствено искане на ответника му била отнета възможността да докаже, че е имало отделен технически проект за допълнителния модул, както и че намиращият се в производствената база на ответника допълнителен модул тип „вибробункер“ е изработен именно в изпълнение на този технически проект, с което реално се е доказвало изпълнението на д. № *.

Искането към съда е да се отмени първоинстанционното решение в обжалваната от „К** И.“ООД част и да се отхвърли предявения иск и по отношение на искането за заплащане на сумата от 12 480 лева, представляваща заплатена цена по сключен договор от 29.10.2020г. за проектиране и изработка на модул за автоматично ориентиране на капачки тип „Т. п.“ за Р. м. 500мл. и 700мл., поради разваляне на договора от страна на възложителя, поради неизпълнение на ответника и който договор е обективиран по фактура № ***/********г.

В срока по Чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на подадената въззивна жалба от страна на „Б. ****“ООД, с който отговор се оспорва жалбата на „К** И.“ООД като неоснователна. Иска се потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната от „К** И.“ООД осъдителна част, като правилно в тази му част.

Пловдивски апелативен съд, намира, че въззивната жалба като подадена в законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е процесуално допустима. След като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на „Б. ****“ООД срещу „К** И.“ООД за заплащане на сумата от 192 480 с ДДС,представляваща заплатена цена по сключен Договор от 29.10.2020 г. За проектиране и изработка на Р. с. за затваряне на бутилки с течност с капачка тип „Т. п.“ за 500 мл. и 700 мл., по което 4 правоотношение са издадени 3 броя фактури, а именно: Фактура с № ***/********г. на стойност 60 000 лева с ДДС; Фактура с № ***/******** г. на стойност 120 000 лева с ДДС и Фактура с №***/********г. на стойност 12 480 лева с ДДС, и който договор се твърди от ищеца да е развален, поради неизпълнение от страна на ответника.

Твърди се от ищцовата страна, че между дружествата на посочената дата есключен договор за проектиране и изработка, но не е подписван нарочен документ, като са издадени от страна на изпълнителя 3 броя фактури, по които с платежни нареждания от 13.11.2020 година ищецът „Б. - ****“ ООД е заплатил на „К** И.“ пълната стойност на вещта, която следва да бъде изработена. През октомври 2022 год. с транспорт, организиран от ищеца, машината е доставена и приета от възложителя, но след няколко дни е установено, че липсва роторната система за затваряне на бутилки, като е липсвал и модул за ориентиране на тригер помпа. Ищецът твърди, че поради това обстоятелство се генерира ненужен брак, съответно се счита, че липсата на този модул е съществена съставна част от машината, което не позволява правилната и автоматизирана нейна експлоатация. По тази причина ищецът счита, че е налице пълно неизпълнение на договора за изработка, и по този повод с нотариална покана от 24.10.2023 год., връчена на ответника чрез ЧСИ П. чрез залепване на адреса, е развалил сключения договор, поради което и претендира заплащане на връщане на даденото по него, а именно исковата сума, ведно със законната лихва.