Решение № 374 от 26.11.2021, Районен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 374 гр. Габрово, 26.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Боян Хр. Косев при участието на секретаря Ягода Люб. Лесичарска като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело № 20214210101190 по описа за 2021 година

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.

Образувано е по искова молба на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК 203670940, предявена срещу Р. Й. ХР., ЕГН **********.

Ищецът твърди, че депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за сумата 733.59 лева - главница по договор за паричен заем № 226328 от 05.12.2018 г. с „Креди Йес” ООД, заедно със законната лихва върху главницата, считано от депозиране на заявлението в съда до изплащане на вземането, сумата 100.91 лева – договорна лихва за периода 05.04.2019 г. – 07.10.2019 г., сумата 246.85 лева – обезщетение за забава за периода от 06.04.2019 г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и за направените по делото разноски - държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. По предявеното заявление било образувано ч. гр. дело № 794/2021 г. по описа на ГРС, и била издадена заповед за изпълнение. В срока по чл. 414 ГПК ответникът депозирал възражение срещу заповедта, поради което и в законоустановения едномесечен срок ищецът предявил искова молба за установяване със сила на пресъдено нещо, че е носител на правата на вземания за посочените суми.

Ищецът излага, че на 05.12.2018 г. между „Креди Йес” ООД като кредитор и Р.

Й. ХР. , като кредитополучател е сключен договор за паричен заем № 226328, в съответствие с разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Въз основа на договора кредитополучателят предоставил на ответника потребителски кредит в размер на 1000 лева. От своя страна ответникът поел задължение да погаси предоставения заем на 10 равни месечни погасителни вноски, указани по размер и брой в договора. Излага, че общата стойност на плащанията по кредита е договорена в 1 размер на 1192.13 лв., съответно договорната лихва е в размер на 192.13 лв. Излага, че срокът на договора е изтекъл с падежа на последната погасителна вноска, а именно 07.10.2019 г. като заемополучателят не изпълнил задълженията си по заема. Сочи, че ответникът дължи и съответното обезщетение за забава върху непогасената главница.

Твърди, че на 13.09.2019 г. между „Креди Йес” ООД и „Агенция за събиране на вземания" ООД е подписано Приложение 1 към договор за продажба и прехвърляне на вземания от дата 28.03.2019 г., по силата на който вземането на „ Креди Йес” ООД, произтичащо от договора за заем е прехвърлено на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Излага, че до длъжникът на осн. чл. 99, ал. 3 ЗЗД, е изпратени уведомителни писма за извършената цесия. Счита, че длъжникът следва да се счита за уведомен за извършването на цесията и с връчване на уведомлението приложено към исковата молба. Претендира направените разноски по делото.

В законоустановения срок, предвиден в чл.131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:

От представения договор за паричен заем № 226328 от 05.12.2018 г. подписан от ответника Р. Й. ХР. се установява, че последната е получила от „Креди Йес” ООД сума в размер на 1000 лева, която се задължила да върне заедно с уговорената възнаградителна лихва на 10 месечни погасителни вноски, като първата погасителна вноска е с падеж 05.01.2019 г., а ден, на който се дължат месечните плащания е 5-о число на месеца. Уговорен е лихвен процент – 3.330 %, ГПР – 47.813 %. С подписването на договора заемополучателят декларирал, че е получил сумата по договора /чл. 4, ал. 1 от договора/.

Представено погасителен план и общи условия по договора за заем, подписани от ответника Р. Й. ХР. и служител на кредитора.

Представен е рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 28.03.2019 г. и извлечение от приложение № 1 към него, по силата на което „Креди Йес” ООД е прехвърлило вземането си по процесния договор кредит на ищеца.

Прехвърлянето на вземането по процесния договор за кредит е потвърдено писмено от цедента. Видно от представеното пълномощно, прехвърлителят „Креди Йес” ООД е оправомощил приобретателя – ищец по делото да уведоми длъжниците по цедираните вземания относно настъпилото частно правоприемство.

Видно от приложената обратна разписка, цесионерът по договора и ищец в производството е изпратил до длъжника уведомително писмо, с които му съобщава за извършено прехвърляне на вземания, като по разписка е налице отбелязване, че пратката е непотърсена. Уведомителното писмо е изпратено на посочения от заемополучателя адрес за кореспонденция.

От приложеното за послужване частно гражданско дело № 794 по описа за 2021 г. на РС- Габрово, се установява, че ищецът „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД се снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за процесните суми.

2

По отношение на установителния иск, с правна квалификация чл. 422 ГПК вр.чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал.1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД На първо място, следва да се посочи, че предявените установителни искове са допустими, тъй като в производство по чл.410 ГПК, ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение за процесните суми, поради което разполага с изпълнително основание.

При подадено възражение срещу издадената заповед, заявителят следва да предяви иск за установяване на вземането си в 1-месечен срок от получаване на съобщението с указанията на съда, който срок в случая е спазен.

Основателността на предявен установителен иск при квалификацията на чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД, се обуславя от кумулативното наличие на предпоставките: валидно възникнало между страните правоотношение по договор за заем (потребителски кредит), елемент от съдържанието на което е задължението на кредитополучателя да върне сумата, предмет на договора със съответния процент разходи, настъпила изискуемост на задължението и релевирано от задълженото лице неизпълнение. В тежест на ищеца е да докаже и наличието на сключен договора за цесия, с който е придобил вземането, както и факта на съобщаване на цесията на длъжника.

Неизпълнението на задължението на кредитополучателя по договора е по своето естество отрицателен факт от действителността, поради което същият не стои в доказателствена тежест на ищеца. За установяването му е достатъчно твърдение на последния, а задълженото лице следва да установи положителния факт, който го опровергава, а именно - точно изпълнение на задължението си, за което доказателства в производството не са ангажирани.

С постигане на съгласието между кредитора „Креди Йес” ООД и ищеца, оформено в сключения договор за цесия, са настъпили целените правни последици и носител на вземането, но само по отношение на прехвърлителя, е станало „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК 203670940. За да породи сключеният без участие на длъжника договор за цесия правните си последици и по отношение на него, законът с разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД, изисква прехвърлянето да му бъде съобщено от предишния кредитор.

Следователно, правната последица на съобщаването на цесията на длъжника е в това същият да знае спрямо кой правен субект е задължен от този момент.

Трайно установена е съдебната практика, обективирана и в постановените решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., че установеното в чл. 99, ал. 4 ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т. е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането.

Доколкото прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение между длъжника и първоначалния кредитор, напълно логично е въведеното от законодателя изискване съобщението за прехвърлянето на вземането да бъде извършено именно от първоначалния кредитор - цедента. Само това уведомяване ще създаде достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на стария му кредитор с нов и ще 3 обезпечи точното изпълнение на задълженията му, т.е. изпълнение спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл. 75, ал. 1 ЗЗД. Ето защо, законодателят е предвидил, че правно релевантно за действието на цесията е единствено съобщението до длъжника, извършено от първоначалния кредитор.

Приложеното към исковата молба уведомление за извършената в полза на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД цесия на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, е направено от предишния кредитор – „Креди Йес” ООД, чрез надлежно преупълномощения пълномощник – цесионера „Агенция за събиране на вземания" ЕАД. С решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о., е прието, че по силата на принципа за свободата на договарянето /чл. 9 от ЗЗД/ няма пречка старият кредитор да упълномощи новия кредитор за извършване на уведомлението за цесията. Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД, поради което е прието, че предишният кредитор може да упълномощи новия кредитор да съобщи на длъжника за извършената цесия, като това съобщение поражда предвиденото в чл. 99, ал.4 ЗЗД действие спрямо длъжника. Следователно, в конкретния случай, уведомлението изхожда от първоначалния кредитор „Креди Йес” ООД, каквото е изискването на чл.

99, ал. 3 ЗЗД, съдържа всички данни необходими за индивидуализиране на прехвърленото вземане и на личността на новия кредитор, достигнало е до ответника длъжник с връчване на приложенията към исковата молба и е приобщено като доказателство към делото по предвидения за това процесуален ред. С връчване на уведомлението цесията е породила действие в отношенията между ищеца - нов кредитор и ответника - длъжник, съгласно изричната разпоредба на чл. 99, ал. 4 ЗЗД, т. е. легитимиран кредитор за вземането срещу Р. Й. ХР. произтичащо от договор за паричен заем № 226328 от 05.12.2018 г. е ищецът „Агенция за събиране на вземания" ЕАД. Следва да се отбележи, че длъжникът може да възразява успешно за липсата на уведомяване само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението. След като бъде известен за цесията, длъжникът не може да възразява на претенцията на цесионера за реално изпълнение на основание липсата на уведомяване. /Така определение № 987 от 18.07.2011 г. по гр. д. № 867/2011 г. на ВКС, IV г.о./.

За установяване на валидно правоотношение между страните с типичното за заема за потребление съдържание, следва да бъде доказан правопораждащия го факт – сключен договор. Договорът е винаги двустранна правна сделка и по необходимост включва взаимните, припокриващи се волеизявления на страните по нея. Договорът, по аргумент от разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК е формален, като в зависимост от волята на страните може да е реален или консенсуален (чл. 9 ЗПК). В случая, с подписването на процесния договор за паричен заем № 226328 от 05.12.2018 г. ответникът е изразил воля в предписаната писмена форма, за поемане на правно задължение да върне предоставената му сума, на 10 месечни вноски, с размер на 119.21 лв., включващи съответната договорна лихва, разходи, определени на годишна база. Предаването на сумата не е елемент от фактическия състав на сделката, а съставлява изпълнение на вече възникналото за кредитодателя правно задължение, което сочи, че сключеният договор за потребителски кредит, е консенсуален и пораждането на задължението на 4 потребителя за връщане на сумата чрез внасяне на уговорените погасителни вноски не се обуславя от факта на предаване на предмета му на заемателя.

Следователно, договорът от 05.12.2018 г. е породил валидна облигационна връзка между „Креди Йес” ООД, от една страна и ответника, от друга. Изпълнението на поетото от заемодателя задължение да предостави паричната сума е установено от положения от ответника подпис, с който същият е признал факта на получаване на сумата по договора. Ето защо, в правната сфера на ответника е възникнало задължение за връщане на предоставената му парична сума.