Протокол № 1610 от 24.10.2023, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 1610 гр. Пазарджик, 24.10.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цветанка Вълчева при участието на секретаря Стоянка Миладинова

Сложи за разглеждане докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело № 20235220101037 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

Ищецът И. А. Н. не се явява, редовно призован на посочения по делото съдебен адрес. За него се явява адв. Н., редовно упълномощена да го представлява с пълномощно по делото.

Ответницата Й. П. Н. се явява лично и с адв. К., редовно преупълномощен от адв. З. да представлява ответницата по делото с днес представено преупълномощително.

АДВ. Н.: Да се даде ход на делото. Моят доверител е в чужбина.

Представили сме писмени доказателства достатъчно убедителни, от които е видно, че доверителят ми работи в чужбина. Пълномощното което сме представили е изрично.

АДВ. К.: Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че не е налице процесуална пречка по хода на делото, тъй като ищецът не се явява по уважителни причини, а именно, поради отсъствието му от страната и пребиваването му в чужбина, където същият работи, за което по делото са представени писмени доказателства с исковата молба. Освен това същият има упълномощен свой процесуален представител в лицето на адв. Н..

По изложените съображения, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

1

На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване на делото от фактическа страна.

АДВ. Н.: Поддържам подадената искова молба само по отношение на прекратяване на брака между съпрузите, като считам, с оглед на това обстоятелство, че бракът между двамата може да бъде прекратен без да се произнасяте по въпроса за вината.

АДВ. К.: Поддържам подадения писмен отговор в частта му досежно допускане на развод между страните без съдът да се произнася по въпроса за вината. Поддържам го и в частта по отношение на фамилното име на ответницата и тя да носи предбрачното си фамилно име и също по отношение на семейното жилище, което следва да се ползва от ищеца.

ОТВЕТНИЦАТА /лично/: Категорично е решението ми за развод.

Обмислила съм последиците от прекратяването на брака.

НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК СЪДЪТ ПРИСТЪПВА КЪМ

ДОКЛАДВАНЕ НА ДЕЛОТО:

Предявеният иск е за развод с правно основание чл.49 ал.1 от СК.

В подадената искова молба се твърди, че ищецът и ответницата имат сключен граждански брак на 02.01.2013 г., като пет години преди да сключат граждански брак двамата живеели на съпружески начала. От това съжителство имат син И. И. Н., с ЕГН **********, роден на ****** г.

Твърди се, че в началото на тяхната връзка живеели на квартира, но преди раждането на детето на посоченият в исковата молба адрес, апартамент в гр. Пазарджик.

Твърди се, че и двамата работели. Отношенията им обаче били на постоянни приливи и отливи. Ищецът винаги е работил тежка работа, преди да замине за Германия работил като шофьор на бетоновоз. Ответницата не можела, а и не искала да приеме, че доверителят ми се прибира уморен от работа, че има нужда от почивка. Вместо това предявявала нейните си претенции, и когато не се случвали, тя се сърдила. Много пъти преди да се разделят през 2020 г. са се разделяли по различни поводи.

Твърди се, че през 2012 г. след поредната „раздяла“ ищецът заминава да работи в Германия, където живее със сина си и работи и към настоящият момент.

2

Твърди се, че няколко месеца по-късно при него в Германия пристигнали ответницата и синът им И.. През Коледните и Новогодишните празници на 2012-2013 г. цялото семейство било в България и на 02.01.2013 г. сключили граждански брак. Върнали се обратно в Германия, където и ответницата след известен период от време започнала работа за кратко. През повечето време ответницата не е работила. Семейният бюджет е осигуряван от ищеца. Взаимоотношенията между двамата съпрузи не се променяли в положителна посока. Недоразуменията и споровете между тях станали ежедневие. Докато една зимна сутрин на 2020 г. (преди пандемията), ищецът и синът му установили, че ответницата е напуснала семейното жилище, като е събрала всичкият си багаж без никакво обяснение. По-късно разбрали, че ответницата се е прибрала в България. Установила се е и живее в гр.Пазарджик в дома на леля си на ул.“******.

Твърди се, че ищецът и ответницата не поддържат никакви отношения.

С майка си подържа връзка синът им, като се чуват и виждат по съвременните комуникации. През лятната ваканция на 2022 г. синът им И., през времето когато са били в България, дори прекарал една седмица с майка си. Никой и по никакъв начин не го ограничава да общува с ответницата.

Твърди се, че от 2020 г. до настоящият момент съпрузите са във фактическа раздяла.

Сочи се, че гореизложеното довело до убеждението у ищеца, че не желае повече да живее по този начин. Счита, че бракът между двамата е дълбоко и непоправимо разстроен и неговото запазване не е в интерес нито на тях двамата, нито на детето, нито на обществото. Между тях липсва любов, привързаност и топлота.

Искането към съда е да постанови решение, с което да прекрати брака между двамата съпрузи, като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответницата, като с решението съдът предостави родителските права върху малолетното дете И. И. Н., с ЕГН ********** да бъдат упражнявани от бащата И.н А. Н. по постоянното им пребиваване в Република Германия, на адрес в гр. Б., ул. „******“; майката Й. П. Н. да заплаща месечна издръжка за дето: И. И. Н. в размер на 220 лв. на месец, платима по посочена от И. А. И. банкова сметка до 10-то число на месеца, за който се отнасят до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване от датата на 3 постановяване на съдебното решение; майката Й. П. Н. да има право да вижда синът си И. И. Н. всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 9.00 ч.

20.00 ч., както и 15 дни през годината /при допълнително уговорено от двамата време през отпуските/, които не съвпадат с годишния отпуск на бащата, както и през рождените му дни след допълнителна уговорка за часа на посещение. За официалните празнични и почивни дни за Коледните и Новогодишните празници, както и за Великденските празници след допълнителна уговорка, както и през друго време след допълнителна уговорка за часа и мястото на посещение. След прекратяването на брака Й. П.

Н., с ЕГН ********** да носи придобитото по време на брака фамилно име Д.. Ползването на семейното жилище, находящо се в гр.Пазарджик, ул.

„****** да бъде предоставено за ползване на ищеца И. А. Н..

Ищецът счита, че може и желае да сключи споразумение по чл. 51 от СК, като излага такова.

Претендират се сторените по делото разноски.

Към исковата молба са приложени писмени доказателства. Направено е искане за разпит на свидетели.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата, в който не оспорва обстоятелството, че с ищеца са сключили валиден граждански брак в гр. Пазарджик и са съпрузи. Не е спорно и, че от брака си имат родено едно дете И. И. Н., роден на ****** година.

Твърди се, че първоначално отношенията им се развивали нормално, но впоследствие охладнели, загубило се взаимното доверие и уважение помежду им и се стигнало до фактическата им раздяла през 2021г., а не през 2020 година Действително, живеехме цялото семейство в Германия, където детето учело и продължавало да учи и до сега, а те работили. Ответницата напуснала семейното жилище в Германия и се върнала при майка си в България, тъй като взаимоотношенията им с ищеца станали изключително обтегнати и нетърпими. Техните интереси и виждания били много различни и много често между тях възниквали спорове и кавги по различни въпроси.

Твърди се, че от 1 юли 2021 година със съпруга й са във фактическа раздяла. Не поддържат никакви контакти и не са се виждали. Никой от тях не желае да положи усИ. за запазване на брака им.

Твърди се, че отношенията им са дълбоко и непоправимо разстроени.

4

Бракът им съществувал формално и запазването му било безсмислено и обществено неоправдано. В интерес на самите тях е той да бъде прекратен като дълбоко и непоправимо разстроен. Моли се съдът да прекрати брака между съпрузите с развод без да се произнася по въпроса за вината.

Твърди се, че взаимоотношенията й с детето И. са топли като между майка и син. Въпреки, че са разделени и живеят в две различни държави, те поддържали непрекъсната връзка по различен начин, най-често чрез съвременните средства за комуникация, както и когато детето се връщало в България за ваканциите. Ответницата твърди, че познава радостите и проблемите на детето си и участва активно в неговото възпитание и отглеждане. Той споделял с нея всичко свързано с неговото ежедневие и училище. Редовно му изпращала пари за издръжката. Чакали с нетърпение моментите, когато ще се чуят и видят отново, както и моментите, в които ще дойде при нея през ваканцията. Когато напуснала Германия ответницата твърди, че ясно съзнавала, че разстоянието ще ограничи възможността от всекидневното им общуване, но направила този избор в негов интерес, защото счита, че там той получавал и ще получи по-добро образование, както и вече бил създал своя среда от приятели и съученици.

Счита, че е в интерес на детето и моли съдът да постанови решение за съвместно упражняване на родителските права, съобразно разпоредбите на чл. 122 и чл. 123 от Семейния кодекс, като заявява готовност да се премести да живее в Германия. По този начин непосредствените грижи по отглеждане и възпитание на синът им ще се осъществяват от всеки един от нас родителите по един месец, в който той ще упражнява родителските права, като ще живее при съответния родител. Този режим ще се започне да се изпълнява, считано от нейното преместване, като до този момент детето ще живее при баща си.

Ако единият родител отсъства повече от седем дни и поради това детето не може да е при него, той ще пребивават при другия родител. Инцидентните промени на разпределението за местоживеене на детето не променят установените правила и ще бъдат по споразумение между двамата родители.

Официалните празници и инцидентно неучебните дни, ако са с продължителност до два последователни дни, не влияят върху разпределението на местоживеенето в учебно време. На личните празници на детето (рожден ден, имен ден, завършване на училище и др. подобни) - с двамата родители максимално дълго време през съответния ден. По време на 5

Великденските, Коледните и Новогодишните празници - по минимум един ден с всекиго от двамата родители, разпределени по съгласие между тях.

Местоживеенето на детето през ваканциите (неучебно време с продължителност повече от пет последователни дни) се разпределя поравно между двамата родители. За летните ваканции важат правилата за учебно време. Независимо от това, обаче, всеки родител през лятото може да вземе със себе си детето за период до 20 (двадесет) дни при пътуване извън постоянното местоживеене Всеки от родителите има право да вземе детето със себе си на културно или социално събитие (концерт, кино, гости и др.), независимо, че по времето на събитието детето следва да е при другия родител, съгласно правилата за местоживеене през учебно време. За желанието си родителят-инициатор уведомява другия родител поне три дни предварително. Всеки от родителите има право на лични контакти с детето и по времето, в което непосредствените грижи се упражняват от другия родител, след постигната взаимна договореност, като режимът за това ще бъде съобразяван изключително, с оглед нуждите и интересите на детето.

Родителите да поемат задължение да се уведомяват взаимно и да обсъждат всякакви въпроси, свързани с отглеждането на детето, в т.ч. и не само: образование, здравеопазване, имущество, пътувания в страната и чужбина, посещение на извънкласни занимания и други, свързани с неговото развитие и възпитание.

Алтернативно, ако съдът счете, че съвместното упражняване на родителските права не е в негов интерес ответницата не се протИ.поставя на ищеца да се предоставят упражняването на родителските права по отношение на непълнолетия ни син И. И. Н.. Същият да живее на адреса на баща си в гр.