Решение № 396 от 14.12.2023, Районен съд - Лом

РЕШЕНИЕ

№ 396 гр. гр. Лом, 14.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Боряна Ал. А.а при участието на секретаря Росина В. Димитрова като разгледа докладваното от Боряна Ал. А.а Гражданско дело № 20221620101116 по описа за 2022 година

Предявен е положителен установителен иск, с правно основание чл. 422 от ГПК.

В молбата си до съда, ищецът “Банка ДСК” АД, чрез пълномощника си ю.к. Л. Л., излага, че по ч.гр.д. № 212/2018 г. по описа на ЛРС, в негова полза срещу ответника В. С. В., с адрес: гр. Б., е издадена заповед за незабавно изпълнение за следните суми: 961,76лв. - непогасена главница по договор за издаване и обслужване на кредитна карта; договорна лихва за периода от 19.06.2017 г. до 01.02.2018 г. – 129,20 лв.; 2,21 лв. наказателна лихва за периода от 14.01.2018 г. до 01.02.2018 г.; 92,39 лв. - дължими заемни такси, като е присъдена и законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповедта, както и извършените по делото разноски.

В молбата се излагат твърдения, че на 21.12.2016 г. между страните е сключен договор за издаване и обслужване на кредитна карта , по силата на който банката е предоставила на ответника кредитна карта с кредитен лимит от 1000 лева. За предоставения кредит ответникът бил поел ангажимент да погасява кредита с вноски, платими на всяко 20-то число от месеца.

Ответникът е ползвал активно картата , като считано за периода от 22.05.2017 г. до 05.09.2017 г. е усвоил, чрез предоставената му кредитна карта, сума от 961.76 лева. Съгласно уговорките, „ако клиента не погаси изцяло задължението си в размера и срока по чл.31,ал.2, ползването на кредитния лимит се прекратява. Съгласно нормативните изисквания, банката е 1 предприела действия по уведомяване на длъжника за упражняване на правото да обяви кредита за предсрочно изискуем, като с нотариална покана, връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, длъжникът се считал за уведомен. Натрупаните задължения по договора не са погасени. Поради изложеното, с исковата молба моли съда да постанови решение, по силата на което да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите както следва: 961,76. - непогасена главница по договор за издаване и обслужване на кредитна карта ; договорна лихва за периода от 19.06.2017 г. до 1.02.2018 г. – 129,20 лв.; 2, 31 лв. наказателна лихва за периода от 14.01.2018 г. до 1.02.2018 г.; 92, 39 лв. - дължими заемни такси, като е присъдена и законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповедта, както и извършените по делото разноски.

За целта е издадена Заповед № 138 от 02.02.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК по ч.гр. дело № 212/2018 г. по описа на Районен съд - Лом.

В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът, чрез назначения му особен представител, представя писмен отговор, в който изразява становище за допустимост на исковете, но оспорва последните по размер, излагайки правни и фактически доводи и възражения.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа и правна страна следното: По ч.гр.д.

№212/2018 г. по описа на ЛРС, по реда на чл.417 и сл. от ГПК са издадени заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ и изпълнителен лист, в полза на Банка ДСК“ ЕАД срещу длъжника – ответник по настоящето . Заповедта на длъжника е връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.

От представените по делото писмени доказателства /частно заверени преписи от договор за издаване и обслужване на кредитна карта , Общи условия към договора/, се установи, че на 21.12.2016 г. между Банка ДСК“ ЕАД и ответника е сключен договор за издаване и обслужване на кредитна карта, по силата на който на ответника му е предоставено правото да ползва кредит под формата на кредитен лимит, достъпът до който се осъществява посредством кредитна карта, в размер на 1 000.00 лева. Предвидено е задълженията на ответника, възникнали с ползването на кредитния лимит да се погасяват на всяко двадесето число на месеца.

Няма спор, а се установява и от доказателствата по делото, че кредитната карта, посредством която ответникът има право да ползва уговорения кредитен лимит, му е предоставена. Ответникът е декларирал, че са му предоставени необходимата преддоговорна информация по чл.5, ал.2 от ЗПК, Общи условия и всяка друга информация, свързана с ползването на кредитния лимит. Съгласно заключението по извършената по делото съдебно графологическа експертиза, по отношение на което съдът няма основания да 2 се съмнява в правилността и обективността му, се установи, че подписа положен под договора е на ответника по делата. Видно от представените по делото писмени доказателства /нотариална покана и протокол към нотариалната покана/, се установи, че поради забавата на длъжника да погасява на уговорения падеж задълженията си по договора, банката е упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем. Видно от съставения от длъжностното лице, отговорно за връчване на нотариалната покана на ответника, протокол, се установи, че след три посещения на адреса на ответника, същият е търсен на посочения в поканата адрес и не е открит, като по данни на съседи същият се намира в чужбина и липсва информация кога ще се върне в България. Адресът, на който е търсен ответникът съвпада с адреса, посочен от длъжника в договора за кредит. От горепосочения протокол става ясно, че на основание чл. 47 от ГПК, е пристъпено към връчване на съобщението чрез залепяне на уведомление. Длъжностното лице, на 15.09.2017 г. е отразило, че в двуседмичния срок, предвиден за получаване на книжата нито адресата, нито някое друго лице, действащо от името на ответника, са се явили за получаване на уведомлението. Поради този факт, на основание чл.47, ал.5 от ГПК, длъжностното лице е отразило, че поканата е надлежно връчена на ответника. Съгласно действащите към датата на връчване, респ. към датата на констатацията на длъжностното лице, отговорно за връчване на книжата, разпоредби /чл.47 от ГПК/, съобщението, с което банката уведомява ответника, че поради неплащане в срок на задълженията му по процесния договор за кредит, упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, се счита за надлежно връчено на длъжника.

Съгласно т.18 от ТР№4/2013 г. на ОСГТК, в хипотезата на предявен иск по чл.422, ал.1 от ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. В разглеждания казус, безспорно се установи, че длъжникът е преустановил плащанията по договора, като е изпаднал и в забава. Съгласно договореното между страните, правото на ползване на кредита се прекратява и вземането на банката за целия използван кредитен лимит, независимо от начина, по който е формиран, става изискуемо . Сочените последици настъпват автоматично, а ако законът го изисква- след уведомление до клиента /чл.30 и чл.31 от Общите условия към договора/. Ето защо, съдът стига до извода, че в случая са изпълнени договорните и законови изисквания като са настъпили всички предпоставки за предсрочна изискуемост на вземанията по процесния договор, като последната е настъпила и длъжника е имал възможност да получи уведомлението, изпратено от банката- кредитор.

Поради изложеното и с оглед на установените факти, че вземанията са 3 възникнали и изискуеми, се поражда и задължението на ответника да погаси ползваната по договора главница, ведно с уговорената възнаградителна лихва, изчислена към датата, на която цялото вземане на банката е станало предсрочно изискуемо , ведно с предвидените в договора санкционни, с оглед забавата на длъжника, задължения.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят извършените по делото както в исковото, така и в заповедното производство разноски.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В. С. В., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул. “Г..“ № ***, ДЪЛЖИ на “Банка ДСК” АД, гр. София, с ЕИК 121830616, сумата в общ размер на 1185,56 лв. /хиляда сто осемдесет и пет лева и петдесет и шест ст./, от които: 961 ,76 лв./деветстотин шестдесет и един лева и 76 ст./ - непогасена главница по договор за издаване и обслужване на кредитна карта, договорени/дължими/ лихви – 129,20 лв. /сто двадесет и девет лева и 20 ст./ за периода 19.06.2017 г. до 01.02.2018г., наказателна лихва в размер на 2,21 лв. /два лева и 21 ст./ за периода 14.01.2018 – 01.02.2018г.; 92,39 лв. /деветдесет и два лева и 39 ст./- дължими заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.02.2018г. до окончателното изплащане на главното задължение, присъдени по ч.гр.д.

№212/2018 г. по описа на ЛРС.

ОСЪЖДА В. С. В., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ НА “Банка ДСК” АД, с ЕИК 121830616 сумата от 1045,00 лв. /хиляда четиридесет и пет лева/ представляваща направените по исковото производство разноски, от които:

175,00лв.- държавна такса, 200,00 лв. за съдебно-счетоводна експертиза, 520,00лв. за особен представител и 150,00 лв. юрисконсултско възнаграждение, както и сумата 175,00 лв. /сто седемдесет и пет лева/, разноски по заповедното производство, от които: 25,00лв. държавна такса и 150,00лв. юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА В. С. В., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ ПО сметка на Районен съд Лом сумата от 300,00лв. /триста лева/ за графическа експертиза.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред МОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Лом: _______________________ 4