Решение № 64 от 23.11.2021, Районен съд - Велинград

РЕШЕНИЕ

№ 64 гр. гр.Велинград, 23.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, V - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: НАТАША ИВ. ДАСКАЛОВА при участието на секретаря ВИОЛЕТА Д. ШАРКОВА като разгледа докладваното от НАТАША ИВ. ДАСКАЛОВА

Административно наказателно дело № 20215210200308 по описа за 2021 година

“П.”ООД, ЕИК 112638885,със седалище и адрес на управление гр.Ракитово,ул.”Панайот Волов”№2,представлявано от Т. Д. П. с ЕГН **********,чрез адв. д-р А.С. и адв. С.С. - САК ,е обжалвало наказателно постановление № 534520-F-540314 от 01.09.2020 година на Директора на Дирекция“Контрол” при Териториална дирекция на НАП Пловдив с молба същото да бъде отменено изцяло, като издадено при неправилно приложение на материалния закон и съществени нарушения на административнопроизводствените правила АУАН не е издаден в тримесечния срок от откриване на нарушението съгл. чл. 34,ал.1 от ЗАНН,като в случая този срок е започнал да тече от момента на подаване на данъчната справка –декларация на 11.10.2019 год.; наложена е имуществена санкция по чл. 180,ал.1 от ЗДДС за осъществяване на състава на чл.

86,ал.1,т.2 и т.3 от ЗДДС във вр. с чл. 25,ал.2 и ал.6 от ЗДДС,но в случая се касае за сложен фактически състав,който не е осъществен и в акта и в наказателното постановление липсва описание на нарушението,тъй като не е посочена датата до която е следвало съотв. документ да бъде включен в дневника за продажбите т.е налице е нарушение на чл. 42,ал.1,т.4 и чл.

57,ал.1,т.5 от ЗАНН; дори и да се приеме,че е извършено нарушение по чл.

1

180,ал.1 от ЗДДС,то имуществената санкция следва да бъде определена на основание чл. 180,ал.3 от ЗДДС в размер на 5% от данъка – данъка е бил начислен преди да изтекат 6 месеца от края на месеца,в който е следвало да бъде начислен т.е считано от края на м. септември 2019 година,а е начислен на 17.03.2020 година.Поискано е присъждане на разноските по делото.

Представителят на ответника оспорва жалбата,като твърди че наказателното постановление е правилно и законосъобразно,поради което следва да бъде потвърдено - спазен е тримесечния срок за съставяне на АУАН,тъй като не може да се приеме,че нарушителя е бил известен преди съставяне на ревизионния акт – съществува само предложение за узнаване на обстоятелството,че дадени фактури не са включени в съотв. дневник за продажбите;нарушението е безспорно доказано и е наложена санкция по чл.

180,ал.1 от ЗДДС,като не следва да се приложи привилегирования състав на чл. 180,ал.3 от НК – данъкът е начислен с ревизионния акт,а не от самото лице. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и възражение за прекомерност на адв. възнаграждение,ако е над 300 лева.

От събраните по делото доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка :

Със Заповед Р-16001319005868-020- 001/04.09.2019г., изменена със Заповеди Р-16001319005868-020- 002/02.12.2019г. и Р-16001319005868-020003/06.12.2019г., е възложена ревизия на “П.”ООД, ЕИК 112638885,със седалище и адрес на управление гр.Ракитово,ул.”Панайот

Волов”№2,представлявано от Т. Д. П. с ЕГН ********** , за установяване на задължения за ДДС за периода 01.11.2015г.-31.07.2019г. и 01.08.2019г.31.10.2019г., като същата е осъществена от служителите на ТД НАП - главен инспектор по приходите В.Д. и инсп. ЦВ. СП. ДЖ.. При проверка на представените от дружеството първични документи и счетоводни регистри са установили, че като регистрирано по ЗДДС лице, дружеството не е начислило ДДС в общ размер на 27 426.85 лв. При сравняването на издадените от проверяваното ООД фактури за данъчен период 01.09.2019г.-30.09.2019г., дневниците за продажби, както и дневниците за покупки, се установило , че са издадени фактури за извършени продажби на стоки, както следва: фактура № ********** от 29.09.2019 г. за продажба на дървен материал с получател „Ди Ес Хоум с данъчна основа 11079.95лв. и ДДС 2215.99лв.; фактура № 2

0000003238 от 09.09.2019 г. за продажба на дървен материал с получател „Ди Ес Хоум, с данъчна основа 11109.85 лв. и ДДС 2221.97 лв.; фактура № 0000003243 от 14.09.2019 г. за продажба на дървен материал с получател „Ди Ес Хоум ,с данъчна основа 11982.20 лв. и ДДС 2396.44 лв.; фактура № 0000003232 от 04.09.2019 г. за продажба на дървен материал с получател „Ди Ес Хоум, с данъчна основа 15884.90 лв. и ДДС 3176.98лв.; фактура № 0000003220 от 01.09.2019 г. за продажба на палети-опаковки, с получател ЕТ“Филипекс“, с данъчна основа 6979 лв. и ДДС 1385.80лв.; фактура № 0000003221 от 01.09.2019 г. за продажба на дървен материал с получател „Ди Ес Хоум, с данъчна основа 10651.90 лв. и ДДС 2130.38лв.; фактура № 0000003223 от 02.09.2019 г. за продажба на дървен материал с получател „Ди Ес Хоум, с данъчна основа 11392.85 лв. и ДДС 2278.57 лв.; фактура № 0000003246 от 03.09.2019 г. за продажба на палети-опаковки с получател „София Мед“АД, с данъчна основа 6290.40 лв. и ДДС1258.08 лв.; фактура № 0000003250 от 06.09.2019 г. за продажба на палети опаковки с получател „София Мед“АД, с данъчна основа 6468.60 лв. и ДДС 1293.72 лв.; фактура № 0000003280 от 06.09.2019 г. за продажба на палети опаковки с получател „София Мед“АД, с данъчна основа 3809.80 лв. и ДДС 761.96 лв.; фактура № 0000003224 от 09.09.2019 г. за продажба на палети опаковки с получател „Евро Геймс Технолоджи“, с данъчна основа 18187.50лв. и ДДС 3637.50лв.; фактура № 0000003234 от 10.09.2019 г. за продажба на палети опаковки с получател „Етем Аутомотив България, с данъчна основа 7958.60лв. и ДДС1591.72 лв.; фактура № 00000032444 от 18.09.2019 г. за продажба на палети опаковки с получател „Етем Аутомотив България“, с данъчна основа 7428.70лв. и ДДС 1485.74 лв.; фактура № 0000003240 от 22.09.2019 г. за продажба на палети опаковки с получател „Елхим Искра“АД, с данъчна основа 7910.00 лв. и ДДС 1582.00лв.; Дължимият ДДС за този период по издадените фактури възлизал на общо 27426.85лв., като е следвало да бъде включен от дружеството в подадената справка декларация и дневника за продажби за данъчен период м.09.2019 година. Дължимият ДДС по посочените по-горе фактури е начислен в хода на извършената ревизия с издаден Ревизионен акт № Р 16001319005868-091-001/17.05.2020 година.

Посочените констатации са отразени в Ревизионен доклад №Р16001319005868-092-001/21.02.2020г.

На жалбоподателя е изпратена на декларирания електронен адрес 3 з а кореспонденция покана с изх. № Р-16001319005868-999-001/20.02.2020г., за явяване за съставяне на АУАН в 7-дневен срок в ТД на НАП Пловдив,офис Пазарджик,която е връчена на 25.02.2020г.На 05.03.2020 г., в отсъствието на представител на жалбоподателя, е съставен акт за установяване на административно нарушение № F540314 срещу „П.“ ООД з а това че в качеството си на задължено лице, не е начислил ДДС в общ размер на 27426.85лв.,изброени са посочените по-горе фактури,както и че дължимия ДДС е начислен в хода на извършена ревизия ,с което е нарушил разпоредбите на чл. 86, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗДДС, във вр. с чл. 25, ал. 2 и ал. 6, т. 1 от ЗДДС. АУА Н е връчен н а представителя на жалбоподателя на 13.03.2020г. от актосъставителката В.Д., която е запознала лицето с неговото съдържание. При връчването на АУАН не са направени възражения и не са постъпили писмени такива в срока по чл. 44, ал. 3 ЗАНН.

Въз основа на посочения АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление № 534520-F-540314/01.09.2020 г. от Х.Х. – директор на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП Пловдив,в което деянието е описано по идентичен начин с описанието в АУАН,посочени са като нарушени същите разпоредби на ЗДДС и на основание чл.180,ал.1 от ЗДДС на дружеството – жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 27426.85 лева, неначисления ДДС.

От показанията на актосъставителката Д. и свид. по акта Д. се установи,че при извършена ревизия на дружеството жалбоподател са установили,че същото не включва издадените данъчни фактури за съотв.месеци в дневника за продажбите и не начислява ДДС в законовоустановения срок – фактурите са включени в дневника за продажбите за следващия месец,а не за месеца,през който са издадени,като за процесния случай фактурите са издадени през м.септември 2019 година и не включени в дневника за продажбите и в справка декларация.Освен това двете свидетелки твърдят,че по фактурите,които са описани в АУАН ДДС не е начислен до приключване на ревизията и са включени като задължение на дружеството в ревизионния доклад.

По делото са приети следните писмени доказателства : Заповед за възлагане на ревизия,ревизионен доклад,покана за съставяне на АУАН,14 бр. копия от фактури,издадени през м.09.2019 год. – посочени по-горе;

4

Аналитичен регистър на дружеството жалбоподател за 2020 год.;Протокол от 04.02.2020 година за преглед на първичните счетоводни документи;

Със Заповед № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020 год.Изп.директор на НАП е упълномощил лицата,които имат право да издават наказателни постановления по 180 от ЗДДС - вкл. и директорите на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП С оглед на горното съдът счита,че ж а л б а т а е частично

ОСНОВАТЕЛНА и следва да бъде у в а ж е н а, като се ИЗМЕНИ наказателно постановление № 534520-F-540314/01.09.2020 г., издадено от Х.Х. – директор на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП Пловдив, с което на “П.”ООД, ЕИК 112638885,със седалище и адрес на управление гр.Ракитово,ул.”Панайот Волов”№2,представлявано от Т. Д. П. с ЕГН **********, е наложена имуществена санкция в размер на 27426.85 лева,на основание чл. 180,ал.1 от ЗДДС ,за нарушение на чл. 86,ал.1,т.1,т.2 и т.3 от ЗДДС,във вр. с чл.25,ал.2 и ал.6,т.1 от ЗДДС,като се намали наложената имуществена санкция на 1371.34 лева,т.е същата се определи в размер на 5 % от неначисления ДДС. Установи се по един безспорен и несъмнен начин,че дружеството – жалбоподател е нарушило посочените разпоредби на ЗДДС,поради което правилно му е прието,че е осъществил състава на административно нарушение по чл. 180,ал.1 от ЗДДС.За да приеме това съдът се съобрази с приетите по делото писмени доказателства,показанията на разпитаните свидетели,на които съдът дава вяра,тъй като същите са последователни,непротиворечиви и са в съответствие с посочените писмени доказателства.Освен това разпитаните свидетели установяват обстоятелства,които са възприели по време на изпълнение на служебните си задължения. По делото не се оспорва обстоятелството, че дружествотожалбоподател е регистрирано по ЗДДС лице, поради което е носител на задължението по чл. 86, ал. 1 от ЗДДС да начисли изискуемия ДДС като: 1. издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред; 2. включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 за този данъчен период; 3. посочи документа по т. 1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период.

При неизпълнение на което и да е от посочените изискванията на закона, данъчно задълженото лице осъществява състав на нарушение по тези текст.

Задължението следва да бъде изпълнено в срока за подаване на отчетните регистри и справката декларация.От приетите по делото доказателства се 5 установява, че за месец септември 2019г., по издадени от дружеството общо четиринадесет фактури за извършени продажби дължимият ДДС не е включен в справката декларация и в дневника за продажби за съответния данъчен период-м. септември 2019г. С доставката на стоките е възникнало данъчно събитие по смисъла на ЗДДС, от която дата е станал изискуем данъкът по ЗДДС за облагаемите доставки и дружеството е следвало да го начисли, по агр. на чл. 25, ал. 6, т. 2 ЗДДС, като го включи в справкатадекларация по ЗДДС и в дневника за продажби,за съотв. данъчен период - в случая м.09.2019 г. Съдът намира, че правилно наказващият орган е преценил, че като не е изпълнило задължението си в законовия срок да отрази в дневника за продажби и справката-декларация процесните 14 броя фактури, а дължимия ДДС е начислен в хода на извършена данъчна ревизия , жалбоподателят „П.“ ООД е извършил административно нарушение по чл.

86, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗДДС, за което обосновано е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Констатираното нарушение е осъществено чрез бездействие - дружеството не е изпълнило задължението си да включи дължимият ДДС за данъчен период от 01.09.2019 г. до 30.09.2019 г., в подадената справка декларация и в дневника за продажбите за м.09.2019 година, а го е начислило по-късно – по време на проведена данъчна ревизия. АНО неправилно е квалифицирал нарушението,като такова по чл. 180,ал.1 от ЗДДС – тъй като не са отчетени от АНО предпоставките за приложение на привилегирования състав по чл. 180 ,ал.3 от ЗДДС – дължимия ДДС е начислен до 6 месеца от края на месеца,в който данъка е следвало да бъде начислен – в случая от края на м. септември 2019 година,а е начислен на 17.03.2020 год. В посочената санкционна норма размера на имуществената санкция е точно определен – 5% от неначисления данък ,поради което съдът прие,че имуществената санкция следва да бъде намалена от 27426.85 лева на 1371.34 лева,като деянието се преквалифицира по привилигирования състав на чл. 180,ал.3 от ЗДДС.Изложеното до тук не води до отмяна на наказателното постановление,тъй като съставомерните факти ,които са въведени като предмет на доказване и за осъществяването на които е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството са доказани по безспорен начин.Съдът не приема доводите на представителя на жалбоподателя,че не би следвало да се приложи привилигирования състав на чл. 180,ал.3 от ЗДДС,тъй като дължимия ДДС е начислен в хода на извършена 6 ревизия. В случая следва да се отбележи,че от писмените и гласни доказателства,събрани в настоящия процес не се установи от кого е осъществено начисляването на дължимия ДДС ,но дори и това да не е станало доброволно,то не би следвало да се лиши санкционираното ЮЛ от възможността да се възползва от привилегията на чл. 180,ал.3 от ЗДДС,след като обективно е начислен данъка в посочения в този законов текст срок.

Разпечатката съдържа 29 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c382e351-e21a-4973-95e8-2350208539d9