Решение № 96 от 09.06.2022, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 96 гр. Разград, 09.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Атанас Д. Христов при участието на секретаря Небенур Р. Хасан като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Гражданско дело № 20213300100320 по описа за 2021 година

Предявен е иск по реда на чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 430 ТЗ, чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 121 от ЗЗД.

Образувано е по предявени от ищеца "ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1421, р-н Лозенец, ул. Д. Хаджикоцев № 52-54, представлявано от В. А. Г., А. Ч. Д. и Н.

Г. С., н ачин на представляване: дружеството се представлява от всеки двама от изпълнителните директори заедно, чрез пълномощника юрисконсулт Б. Д.

Я., обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 430 ал.1 и 2 ТЗ и чл. 86 ЗЗД, срещу: ответника Б. С. Б., с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, с настоящ адрес Белгия, да се приеме за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца, солидарно заедно с „ЕМ - ТРАНС 82" ЕООД, с ЕИК 203111335, следните сумите:

40 348.95 лв. /четиридесет хиляди триста четиридесет и осем лева и 95 стотинки/ - просрочена главница за периода, 05.07.2020г. 28.08.2020г., по Договор за кредит № 1981/19 от 26.09.2019г., 631.42 лв. /шестстотин тридесет и един лева и 42 стотинки/ просрочена такса управление за периода 05.05.2020 г. - 28.08.2020 г., 42 лв. /четиридесет и два лева/ - разноски за връчване на покана за доброволно плащане,

1482.88 лв. /хиляда четиристотин осемдесет и два лева и 88 стотинки/ - просрочена договорна лихва за периода 05.05.2020г. 1 28.08.2020г.,

81.55 лв. /осемдесет и един лева и 55 стотинки/ - просрочена наказателна лихва - за периода 05.08.2020г. - 28.08.2020г., вкл., 56.04 лв. /петдесет и шест лева и 04 стотинки/ - законна лихва за периода 28.08.2020г. - 02.09.2020г. вкл., ведно със законната лихва, считано от 03.09.2020г. до окончателното изплащане на главницата, всички суми - предмет на издадена Заповед № 2896 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 04.09.2020г. по ч.гр.дело № 1342/2020г. по описа на РС – Разград.

Претендират се разноски както в заповедното така и в настоящото исково производство.

В исковата молба се твърди, че на 26 .09.2019 г. е сключен между ищеца, като кредитодател и „ЕМ - ТРАНС 82" ЕООД в качеството му на кредитополучател Договор за кредит № 1981/19, по силата на банката отпуска на търговското дружество кредит в размер на 50 000 лв. с краен срок на издължаване 05.10.2021г. Страна по договора в качеството му на солидарен длъжник е и ответника.

Към месец май 2020г. кредитополучателят и съдлъжникът са спрели да обслужват кредита, поради което банката обявила кредита за предсрочно изискуем, като на 20.08.2020г. на кредитополучателя и солидарния длъжник били връчени покани за доброволно изпълнение, с даден едноседмичен срок за изпълнение и предупреждение, че при незипълнение целия кредит се счита за предсрочно изискуем. Плащане не постъпило, поради което на 28.08.2020г. настъпила предсрочната изискуемост на кредита. За това банката подала заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК, по което е образувано ч. гр. дело № 1342/2020 на РРС и била издадена е заповед за незабавно изпълнение. На 15.09.2020г. между страните е сключено Споразумение за доброволно погасяване на задълженията по Договор за банков кредит №1981/19 от 26.09.2019г., в което солидарно задължените по кредита лица са признали по основание и размер задълженията си по същия.

Задълженията обаче не били погасени.

С оглед разпоредбата на чл. 415, ал.1, т.2 ГПК, предвид връчването на заповедта за изпълнение на длъжника – сега ответник при условията на чл.

47, ал. 5 ГПК и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, обусловено предявяване по реда на чл. 422 ГПК на настоящия иск.

В срока за отговор по 131 ГПК, назначения на ответника особен представител – адвокат Н.К. К. от АК – Разград, депозира отговор на исковата молба. Намира иска за допустим, а по същество – неоснователен и недоказан, поради което моли да бъде отхвърлен. Счита, че при сключването и изпълнението на процесния договор не са спазени принципите на 2 добросъвестността. Счита, че неравноправна клауза представлява погасителния план, в частта с която се определя размера на погасяваната главница пи изпълнение на кредитния договор, както и начина на определяне на ГПР. Излага подробни съображения.

В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, за ишеца на се явява представител. Пълномощникат му Д. И. М. - служител с юридическо образование при ищеца депозира писменна молба, с която моли делото да се разгледа в негово отсъствие. Поддържа иска, излага допълнителни съображения.

В открито съдебно заседание се явява назначения на ответника особен представител – адвокат Н.К. К. от АК – Разград. същият поддържа депозирания отговор на исковата молба и моли за отхвърляне на исковите претенции.

Разградският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и ал. 3 ГПК, вр. чл. 12 ГПК и доводите на страните, намира за установено следното:

Претендираното право произтича от следните обстоятелства: постигане на съглашение между ищеца, в качеството на кредитор и ответника, с което последния е поел задължение да отговаря за връщане на заемна сума, предоставена по договор за кредит, сключен между трето лице и кредиторът; възникване в полза на ищеца – кредитор на вземането за главния дълг.

От приложеното ч. гр. д. № 1342/2020 г., по описа на РС Разград, се установява, че е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 2896 от 04.09.2020г. , срещу длъжника "ЕМ - ТРАНС 82" ЕООД, ЕИК 203111335 – представлявано от управителя – настоящ ответник, както и срещу длъжника - настоящ ответник, да заплатят солидарно на кредитора /ищец в исковия процес/ суми които се претензират с настоящото искова молба.

На същата дата въз основа на издадената заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК на ищеца е издаден изпълнителен лист за горепосочената сума, срещу длъжниците.

Относно горепосочените две ЮЛ /кредитополучател и солидарен длъжник/ заповедта е върчена при условията на чл. 50, ал.4 ГПК и 3 възражения не са депозирани.

До ответника заповедта за изпълнение е връчена при условията на чл.

47, ал. 5 ГПК и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса.

Ето защо, съдът е указал на ищеца, да предяви иск за установяване съществуване на вземането си. В законоустановеният срок ищецът е подал настоящата искова молба по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК.

По делото не се оспорва следната фактическа обстановка:

Въз основа на сключен на 26.09.2019 г. Договор за кредит № 1981/19 ищецът, в качеството на кредитор е предоставил на кредитополучателя "ЕМ ТРАНС 82" ЕООД, ЕИК 203111335 кредит в размер на 50 000 лв. с краен срок на издължаване 05.10.2021г. Страните уговорили фиксирана годишна лихва от 9.5% върху размера на падежиралата и непогасена главница по кредита (т.2.5 от Договора), наказателна лихва при забавено плащане на главницата в размер на договорената редовна лихва, увеличена с надбавка от 10 пункта годишно (т.2.6 от Договора), както и такса управление в размер на 0.3 % месечно от размера на одобрения кредит (т.2.9 от Договора).

При същите договорни условия е поета солидарна отговорност от ответника Б. С. Б.. Съгласно чл. 1.2 от Договора за кредит, всички задължения на Кредитополучателя по Договора за кредит и Общите условия, се считат и за задължения на Съдлъжника и последиците от неизпълнението им са относими в пълния си обем за съдлъжника, дори това да не е изрично посочено в съответната клауза на Договора или на Общите условия. С подписването на Договора Съдлъжникът/всеки от съдлъжниците декларира, че е запознат с Общите условия и че е съгласен същите да се прилагат при уреждане на отношенията между него и Банката във връзка с изпълнението на Договора.

Средствата са отпуснати и кредитът е усвоен ефективно, съгласно направеното от кредитополучателя чрез законния си представител искане за усвояване с вх. № 0109/1909/26.09.2019г. и нареждане за усвояване на средства по кредит от 26.09.2019г., съгласно реда и при условията на раздел IV „Усвояване на кредита" от договора за кредит.

Съгласно чл. 2.13. от Договора, кредитът е следвало да бъде погасяван на 24 (двадесет и четири) равни последователни месечни вноски, включващи лихва и главница, всяка в размер на 2 295.72 лв. (две хиляди 4 двеста деветдесет и пет лева и седемдесет и две стотинки), считано от 05.11.2019г. до 05.10.2021г.

Към месец май 2020г. Кредитополучателят и съдлъжникът са спрели да обслужват кредита.

Съгласно раздел VIII, т.8.1.1. от Общите условие по кредити предоставяни на еднолични търговци и юридически лица от „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, банката има право да едностранно да обяви вземанита си по Договора за изцяло или частично предсрчон изискуем при просрочеие на което и да е изискуемо пърично задължение на кредитополучателя.

На 20.08.2020г. на кредитополучателя и солидарния длъжник били връчени покани за доброволно изпълнение, с даден едноседмичен срок от банката за изпълнение и изрино предупреждение, че при незипълнение, целия кредит се счита за предсрочно изискуем. Задълженията не били платени, поради което на 28.08.2020г. настъпила предсрочната изискуемост на кредита.

Банката подала заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК, по което е образувано ч. гр. дело № 1342/2020 на РРС и била издадена е заповед за незабавно изпълнение и ИЛ.

На 15.09.2020г. между страните е сключено Споразумение за доброволно погасяване на задълженията по Договор за банков кредит №1981/19 от 26.09.2019г., в което солидарно задължените по кредита лица са признали по основание и размер задълженията си по същия.

По делото не се оспорват размерите на претендираните суми, поради и което по изрично искане и на двете страни не бе изготвено заключение на СИЕ.

Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:

Предявения в настоящето производство иск по реда чл. 422 вр. чл.

415, ал. 1 ГПК, има за предмет установяване дължимост на посочените суми в издадената по реда на чл. 417 ГПК заповед за изпълнение на парични задължения. От данните по заповедното производство се установява идентичност на претендираните вземания в двете производства, поради което и с оглед обстоятелството, че искът е предявен в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, 5 същият се явява процесуално допустим.

В производството по чл. 422 от ГПК ищецът следва да докаже факта от който произтича вземането му, а длъжника /ответник/ - възраженията си срещу вземането. Уважаването на иск за реално изпълнение предполага кумулативното наличие на три предпоставки: наличие на облигационно правоотношение, по силата на което да възниква задължение за изпълнение, пълно или частично неосъществяване на дължимия резултат от страна на длъжника и реалното изпълнение на облигационното задължение да е възможно.

За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, срещу ответника, като солидарен длъжник по см. на чл. 121- чл. 123 ЗЗД, ищецът следва да докаже, че договора за встъпване в дълг от който черпи права е валиден. Негова е тежестта да установи и наличието на съгласие между встъпващия и кредитора или длъжника съгласно изискването на чл. 101, изр. 1 от ЗЗД.

В производството по чл. 422 ГПК ответникът по иска следва не само да направи, но и да изчерпи и докаже своите правопогасяващи възражения.

Именно от естеството на тези възражения се извежда и предмета на доказване по иска по чл. 422 ГПК.

В случая се установи, наличие на валидно правоотношение между банката ищец и кредитополучателя, по горицитирания договор за кредит, по който ответникът е солидарен длъжник. Размерите на дължимите суми не се оспорват от ответната страна, поради което не бе изготвено заключение на СИЕ.

По предсрочната изискуемост.