Решение № 148 от 18.03.2021, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 148 гр. София , 17.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание на петнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Даниела Дончева

Красимир Маринов

Капка Павлова при участието на секретаря Павлина И. Христова като разгледа докладваното от Даниела Дончева Въззивно търговско дело № 20201001002542 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК във връзка с чл. 613а, ал. 1 от ТЗ.

Образувано е по „ОСТ Трейдинг“ ЕООД /н/ и „Обединена Българска Банка“ АД, подадена против Решение № 260024 от 18.09.2020 г., постановено по т. д. н. № 785/2020 г. на СГС, ТО, VI - 18 –ти състав, с което съдът е отхвърлил като неоснователна молбата на въззивниците по чл. 625 от ТЗ за откриване производството по несъстоятелност на „Лоджистик Транспорт“ ЕООД.

Сторени са оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт.

Изложени са доводи за наличие на състояние на неплатежоспособност като се твърди, че въззиваемата страна бе била в състояние да погаси своите краткосрочни задължения с наличните краткотрайни активи. По отношение на активната си легитимация „ОСТ Трейдинг“ ЕООД /н/ твърди, че се явява кредитор на „Лоджистик Транспорт“ ЕООД поради частична недействителност на т. 4.1 от Договора за цесия от 27.11.20127 г. и оттам липса на валидно прихващане. Твърди, че от съвкупния доказателствен материал можел да се направи обоснования извод за липса на менителнично задължение на „ОСТ Трейдинг“ ЕООД /н/, а единствената цел на последното и „Лоджистик Транспорт“ ЕООД била да се създадат привидни отношения, а именно че задълженията по Договора за цесия са изпълнени. В подкрепа на 1 този извод било и съдържанието на посочения Договор тъй като нямало как цената за прехвърлянето да се плати чрез прихващане преди сключването на Договора. Като неправилен, на следващо място, Банката сочи решаващия извод на СГС, че изпотекарният кредитор няма право върху сумите, получавани от наемателя, респ. пренаемателя тъй като притезанието по чл.

173, ал. 2 от ЗЗД било насочено само към собственика, но не и към трето лице. На последно място, в противоречие със закона бил и изводът на съда, че договорите за наем не били търговски сделки.

Моли се за постановяване на Решение, с което обжалваното такова да бъде отменено, а молбата на въззивниците – уважена.

Редовно уведомено, въззиваемото дружество не е депозирало отговор на така подадената въззивна жалба.

Съдът, като съобрази данните по делото, както и доводите на страните във връзка с обжалвания съдебен акт, намери следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в законовоустановения срок по чл. 259 от ГПК, изхожда от надлежни страни – молители, имащи право и интерес да обжалват, насочена е срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване.

За установено от фактическа страна съдът намери следното:

Производството по т. д. н. № 785/2020 г. на СГС, ТО, VI - 18 –ти състав, е образувано по молба на „ОСТ Трейдинг“ ЕООД /н/ и „Обединена Българска Банка“ АД по реда на чл. 625 от ТЗ, с която страните са поискали откриване производството по несъстоятелност на „Лоджистик Транспорт“ ЕООД поради неплатежоспособност, респ. свръхзадълженост на последното с начална дата 31.12.2018 г. В съвместно подадената молба въззивниците твърдят, че „Лоджистик Транспорт“ ЕООД е в състояние на неплатежоспособност, тъй като има задължения към молителя „ОСТ Трейдинг“ ЕООД /н/ по договор за цесия от 27.11.2017г. по и такива към Банката, произтичащи от разпоредбата на чл. 173, ал.2 от ЗЗД. Молителят „ОСТ Трейдинг“ ЕООД /н/, представляван от синдика В. Г. поддържа, че с нотариален акт № 171/2017г„ т.5, рег.№ 13374, дело № 689 на нотариус В. Г. от 10.11.2017г., дружеството е продало на купувача „Видин ойл“ ООД подробно описаните в последния имоти, включващ поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. ***, ул.***“ № 67, ведно с построената в него сграда - търговски комплекс с шоурум и складове.

Поддържа, че върху имота е била учредена договорна ипотека с нотариален акт №105, т.1, дело №105/2013г. в полза на „ОББ“ АД като обезпечение на задължения по Договор за кредитна линия от 24.06.2013г., а обезпеченото вземане е в размер на 4 099 834,12 лв. и е предявено и прието в производството по несъстоятелност. Твърди, че продажната цена за имота в 2 размер на 1 468 400 лв. без ДДС не му е платена, като вместо да предприеме действия по събирането й, управителят на „ОСТ Трейдинг“ ЕООД сключил на 27.11.2017 г. договор за цесия с ответника „Лоджистик Транспорт“ ЕООД за процесното вземане, с уговорена цена по Договора за цесия е в размер на 146 840 лв., като съгласно Протокол за прихващане от 27.11.2017 г. цената била платена чрез прихващане срещу задължение, произтичащо от запис на заповед, издаден на 15.08.2017г. с падеж 15.09.2017 г. Синдикът твърди, че в търговските книги на „ОСТ Трейдинг“ ЕООД липсвало каквото и да е задължение към ответника за цялата 2017 г. и поради това нямало как да бъде извършено прихващане. Твърди, че по търговските книги все още фигурира като дължимо вземането от купувача на имота - „Видин ойл“ ООД. Твърди се, че на 21.12.2017 г. с Договор за наем с нотариална заверка на подписите, купувачът „Видин ойл“ ООД е предоставил на ответника „Лоджистик Транспорт“ ЕООД за срок от 15 години срещу месечна наемна цена от 5 000 лв. процесните закупени имоти. На 15.10.2018 г. имотите пък са преотдадени от „Лоджистик Транспорт“ ЕООД /н/ на „Лени - стил -2“ ЕООД с наемна цена 3067,75 евро месечно. Твърди се, че и спрямо купувача „Видин ойл“ ЕООД /н/ е открито производство по несъстоятелност по т.д.№1/2018г. на ОС - Видин.

Синдикът твърди, че цената по Договора за цесия 146 840 лв. била още дължима поради нищожност на прихващането поради липса на задължение, а и към датата на извършването дружеството е било вече неплатежоспособно, тъй като обявената дата е 24.06.2017 г. Твърди, че договорът за цесия в частта за цената бил нищожен и поради липса на предмет и на основание. Молителят „Обединена Българска Банка“ АД твърди, че доходите на ответника „Лоджистик Транспорт“ ЕООД по договора за Наем от 15.10.2018 г. му принадлежали съгласно чл. 173, ал.2 от ЗЗД.

По делото не се спори, а и видно от представения Нотариален акт № 171/2017., т.5, рег. №13374, дело № 689 на нотариус В. Е. от 10.11.2017 г., молителят „ОСТ Трейдинг“ ЕООД /н/ е продал на купувача „Видин ойл“ ООД подробно описаните имоти, включително поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. ***, ул.***“ № 67, ведно с построената в него сграда - търговски комплекс с шоурум и складове, за цена в размер на 1 468 400 лв., за която е уговорено, че се дължи по банков път в 15-дневен срок от сключване на нотариалния акт. В т.2 на нотариалния акт молителят „ОСТ Трейдинг“ ЕООД /н/ е декларирал, че върху имота няма права на трети лица, респ. че не са обременени с ипотека, освен известните на страните, а именно посочения по - горе Нотариален акт № 105/24.06.2013 г. по силата на който върху недвижимите имоти е учредена първа по ред ипотека в полза на Банката.

Съгласно представения протокол от ЧСИ Петя Иванова от 11.04.2018г., по описаното изпълнително дело № 20178830402644, образувано по изпълнителен лист в полза на „ОББ“ АД срещу посочените лица, включително молителя „ОСТ Трейдинг“ ЕООД /н/, имотите са описан, като за 3 пазач е назначен собственика „Видин ойл“ ЕООД.

Съгласно представения Договор за наем от 21.12.2017г., вписан в АВ Варна, „Видин ойл“ ЕООД е отдало под наем процесните имот на „Лоджистик Транспорт“ ЕООД /н/ срещу месечна наемна цена в размер на 5000 лв. за срок от 15 години, а с Договор за наем от 15.10.2018 г., също вписан в АВ-Варна, а „Лоджистик Транспорт“ ЕООД, от своя страна, е преотдало под наем част от предоставените му по гореописания договор за наем имоти на „Лени стил 2“ ЕООД за срок от 7 години, считано от подписване на договора и наемна цена в размер на 3067,75 евро.

Съгласно представения и сключен на 27.11.2017 г. Договор за цесия, „ОСТ Трейдинг“ ЕООД /н/ е продало на „Лоджистик Транспорт“ ЕООД вземането за продажната цена на имотите по Договора за продажба, сключен с нотариален акт № 171, том 5, рег.№13734, срещу „Видин ойл“ ЕООД, като уговорената цена по договора за цесия е в размер на 146 840 лв.

Представен е Протокол за прихващане на вземания и задължения от същата дата – 27.11.2017 г., по силата на който дължимата се на „ОСТ Трейдинг“ ЕООД /н/ сума в размер на 146 840 лв. се прихваща със задължението му по запис на заповед от 15.08.2017 г., като в резултат на прихващането вземанията и задълженията между страните са уравнени и финансовите взаимоотношения са напълно уредени. Протоколът, както и Договора за цесия са с нотариална заверка на датата, сторена от нотариус Ц.

С..

Видно от представения с молбата по чл. 625 от ТЗ Протокол за прихващане на вземания от 21.12.2017 г., дължимата от „Лоджистик Транспорт“ ЕООД сума в размер на 900 000 лв., представляваща цена по договор за наем от 21.12.2017г. се прихваща от вземането на дружеството от „Видин ойл“ ЕООД, произтичащо от договора за цесия, като е посочено ,че след прихващането „Видин ойл“ ЕООД продължава да дължи на „Лоджистик Транспорт“ ЕООД сумата от 578 617,70 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намери следното:

Съгласно легалното определение, дадено в разпоредбата на чл. 608 ал. 1 от ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни определен вид задължения, а именно: изискуеми парични задължения по търговска сделка, публични задължения /към държавата или общината/, свързани с търговската му дейност, а от 13.05.06г. - и частни държавни вземания. Свръхзадължеността съгласно чл. 742 от ТЗ от своя страна е състояние, при което цялото имущество на едно търговско дружество е недостатъчно за да покрие задълженията му. Молителят - кредитор следва да установи наличието на вземане срещу ответника - търговско дружество, както 4 и състоянието на неплатежоспособност. Неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията, но съгласно ал. 3 на чл.

608 от ТЗ неплатежоспособност може да е налице и когато длъжникът е платил или е в състояние да плати частично само вземанията на отделни кредитири. Съгласно ал.4 на чл. 608 от ТЗ неплатежоспособност се предполага и ако по изпълнително дело, образувано за изпълнение на влязъл в сила акт на кредитора, подал молбата по чл.625 от ТЗ вземането е останало изцяло или частично неудовлетворено в рамките на шест месеца след получаване на поканата за доброволно изпълнение. В тежест на длъжника е да обори презумпциите на чл. 608 от ТЗ, като това може да стане на базата на анализ на имуществено - финансовото състояние на предприятието му, от което да се изведе възможността да погасява задълженията си.

В доказателствена тежест на кредитора-молител на първо място е да установи, че има неплатено изискуемо вземане срещу ответника, което е от кръга на тези по чл. 608 от ТЗ, а именно парично задължение, породено или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне или последиците от прекратяването й. В рамките на тази първа фаза на производството по несъстоятелност, а именно по молбата по чл. 625 от ТЗ, съдът не се произнася с диспозитив относно наличието на вземане на кредитора -молител, нито относно неговия точен размер, тъй като това не е предмет на спора и не се формира сила на пресъдено нещо относно съществуването или несъществуването на вземането и неговия размер.

Независимо от това, че няма да се формира сила на пресъдено нещо относно вземането на молителя, съдът следва да установи наличието му, тъй като активна материалноправна легитимация на кредитора-молител, независимо от установеното финансово състояние на ответника, е абсолютна предпоставка за извършване анализ на финансовото състояние на насрещната страна. В този смисъл е и трайната и безпротиворечива практика на ВКС, обективирана в Решение № 102 от 08.10.2009 г., постановено по т. д. №60/2009 г. на ВКС, ТК, I TO, Решение № 134 от 08.12.2009 г., постановено по т. д. № 141/2009 г. на ВКС, ТК, I TO, Решение № 118 от 09.08.2013 г., постановено по т. д. № 1042/2012 г. на ВКС, ТК, I TO, Решение № 45 от 10.03.2017 г., постановено по т. д. № 2095/2016 г. на ВКС, ТК, II TO, и др.

Разпечатката съдържа 34 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c38187df-9755-4555-97db-4a8afcdaf93c