Определение № 3311 от 02.11.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3311 гр. София, 01.11.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария Иванова

Членове:

Даниела Стоянова

Таня Орешарова като разгледа докладваното от Даниела Стоянова Касационно гражданско дело № 20238002101218 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. А. А., чрез адв. Я. Д., срещу въззивно решение № 1509 от 08.12.2022 г. по в. гр. д. № 1529/2022 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която след частична отмяна на решение № 50 от 10.02.2022 г. по гр. д. № 583/2021 г., поправено с решение № 137 от 13.04.2022 г., на Софийски окръжен съд, А. А. А. е осъден да заплати на „Жо Транс – БГ“ ООД, на основание чл. 203, ал. 2, пр. 2 КТ, във връзка с чл. 45 ЗЗД и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 26 213,11 лева, представляваща имуществени вреди, претърпени от ищеца вследствие на ПТП, настъпило на 19.08.2020г. по вина на ответника, изпълняващ по трудов договор длъжността „шофьор“ в ищцовото дружество и изразяващи се в стойността на повредения и унищожен при катастрофата товарен автомобил микробус „Мерцедес Спринтер“, собственост на ищеца, както и в стойността на заплатените от ищеца такси за транспортиране на ранените при произшествието до болница и на катастрофиралото МПС до паркинг, за четиридневен престой на МПС на него и на свързаните с тези действия, за процесуално представителство на водача на МПС – А. А., пред ПУ в [населено място], за адвокатската му защита и съдействие и за репатриране на катастрофиралото МПС до Република България, ведно със законната лихва върху главницата от 26 213,11 лв., считано от 06.08.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, както и в частта за разноските.

В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането за неговата отмяна.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и поставя следните 1 въпроси: 1/ „За уважаване на иска по чл. 203, ал. 2, предл. 2 КТ необходимо ли е престъплението да е установено по надлежния ред, респ. по делото да е представен официално заверен препис с отбелязване датата на влизането в законна сила на присъда, постановена от наказателен съд?“ – сочи се противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 8 от 01.02.2018 г. по гр. д. № 1111/2017 г. на IV г.о., решение № 9 от 31.01.2018 г. по гр. д. № 1504/2017 г. на IV г.о. и решение № 180 от 12.02.2019 г. по гр. д. № 3502/2017 г. на IV г.о. В условията на евентуалност във връзка с поставения въпрос касаторът поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.; 2/ „При разглеждане на иск по чл. 203, ал. 2, предл. 2 КТ допустимо ли е установяването на престъплението с друг съдебен акт, различен от присъда (определение, разпореждане, заповед и др.)?“ – твърди се противоречие с решение № 8 от 01.02.2018 г. по гр. д. № 1111/2017 г., решение № 9 от 31.01.2018 г. по гр. д. № 1504/2017 г. и решение № 180 от 12.02.2019 г. по гр. д. № 3502/2017 г. – и трите на IV г.о. на ВКС. Жалбоподателят отново поддържа наличието на основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК в условията на евентуалност.;

3/ „В контекста на разпоредбата на чл. 203, ал. 2, предл. 2 КТ постановките на чл. 3, параграф 3 и съображение 13 от Рамково решение 2008/675/ПВР на Съвета от 24 юли 2008 г. и на т. 2 от Решение на Съда (пети състав) от 21 септември 2017 г., Т. Б. (дело C-171/16) допустимо ли е да се прилагат и за зачитане от български граждански съд на друг съдебен акт, различен от присъда (определение, разпореждане, заповед и др.), постановен от съда на друга държава членка в рамките на специално наказателно производство?“ – касаторът поддържа наличието на основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с твърдения, че по така формулирания въпрос няма налична практика на касационна инстанция, поради което същият е от значение за правилното прилагане на закона, както и за развитието на правото;

4/ „Основание ли е за възникване на отговорността по чл. 203, ал. 2, предл. 2 КТ наличието на непредпазливост (небрежност) като форма на вината при извършеното престъпление или при последното е необходимо да е налице умисъл у работника?“ – сочи се противоречие с решение № 870 от 27.02.2011 г. по гр. д. № 137/2010 г. на IV г.о. на ВКС; 5/ „За уважаване на иска по чл. 203, ал. 2, предл. 2 КТ необходимо ли е причинените вреди от престъплението да са съставомерни, респ. предвидени в законовия състав на съответното престъпление?“ – твърди се, че не е налице практика на касационната инстанция, поради което същият е от значение за правилното прилагане на закона, както и за развитие на правото; 6/ „Длъжна ли е въззивната инстанция при разрешаване на правния спор по същество да обсъди защитните тези на страните съобразно оплакванията в жалбата и отговора към нея, като изложи мотиви по всички възражения на страните, и неизпълнението на това задължение представлява ли съществено процесуално нарушение?“ – сочи се противоречие с решение № 60156 от 14.07.2021 г. по гр. д. № 3156/2020 г. на III г.о. на ВКС; 7/ „При предявен иск по чл. 203, ал.

2, предл. 2 КТ, когато претендираните вреди съставляват нанесени щети върху МПС, (вкл. и в резултат на ПТП) собственост на работодателя, техният размер следва ли да се определи съобразно чл. 499, ал. 2 КЗ, респ. Наредба № 49 от 16 октомври 2014 г. за задължителното застраховане по застраховки „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и „Злополука“ на пътниците в средствата за обществен превоз и приетата с нея Методика за уреждане на 2 претенции за обезщетение за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства чрез прилагането им по аналогия?“ – поддържа се наличието на основанието по чл.

280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Ответната страна „Жо Транс – БГ“ ООД не е взела становище по жалбата в срока за отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.

За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд съобрази следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 283 от ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване, и е процесуално допустима.

В обжалваното решение въззивният съд е установил като безспорно между страните, а и установено от приетите по делото писмени доказателства, че между тях са съществували валидни трудови правоотношения по силата на сключен на 27.02.2020 г. трудов договор, въз основа на който ответникът е изпълнявал при ищеца – негов работодател длъжността „шофьор“. Установено е още, че със заповед на работодателя ответникът бил командирован от 17.08.2020 г. до 20.08.2020 г. като водач на микробус „Мерцедес Спринтер“ с рег.

[рег.номер на МПС] до [населено място] и обратно – [населено място]. Констатирано е, че с наказателното определение на Окръжния съд в Унгария, ответникът е признат за виновен за извършено от него престъпление по чл. 235, ал. 1 НК, чл. 13, ал. 1 от НК. Доколкото в определението изрично е посочено, че не подлежи на обжалване, то е влязло в сила на 27.05.2021 г. Като безспорни между страните са установени още настъпването на местопроизшествието и вината на ответника за него.

От приетите по делото писмени доказателства и неоспореното от страните заключение на ССчЕ въззивният състав е установил, че ищецът е направил следните разходи: за транспортиране на ранените до болница и на катастрофиралото МПС до паркинг, за четиридневен престой на МПС на него и свързаните с тези действия такси по издадена фактура № ASSIS - 2020 - 571/28.08.2020 г. от фирма „Асистънс 7/24"“ ООД, [населено място], Република Унгария, на стойност 730 евро, с левова равностойност от 1 427, 76 лева; за процесуално представителство на водача на МПС – А. А., пред ПУ [населено място] от др В. Н. /26.08.2020 г. и извършен банков превод в негова полза на 24.08.2020 г. в размер на 300 евро, с левова равностойност от 586. 75 лева; за адвокатска защита и съдействие на водача на МПС – А. А., от д-р Е. Нийнтрай и извършен банков превод в негова полза на 27.08.2020 г., в размер на 1 500 евро, с левова равностойност 2933, 75 лева; за репатриране на катастрофиралото МПС до Република България на 27.08.2020 г. са издадени два броя командировъчни заповеди от Б. Т. – управител във фирма „Жо транс – БГ“ ООД, с които се командироват Г. Б. и А. Т., с маршрут: от [населено място], Република България до [населено място], Република Унгария и обратно, за период от два дни - 27.08.2020 г. до 28.08.2020 г. и със задача: прибиране на МПС след пътно произшествие. Съгласно заповедите, командированите лица са с право на дневни пари: Г. Б. – 70 EUR на ден, А. Т. – 35 EUR на ден. Изтъкнато е, че съгласно разходен касов № 41387/28.08.2020 г. на Г. Б. са изплатени общо 469, 40 лева за командировката, представляващи левовата равностойност на дневните в размер на 140 EUR /2 дни х 70 EUR/ и 100 EUR за пътни такси, а съгласно 3 разходен касов № 41388/28.08.2020 г., на А. Т. са изплатени общо 136, 91 лв. за командировката, представляващи левовата равностойност на дневните в размер на 70 EUR /2 дни х 35 EUR /. Пари за транспорт - 100 EUR за командировката. Обобщено е, че съгласно заключението на вещото лице, общият размер на разходите, направени от ищеца „Жо транс – БГ“ ООД възлиза на сумата от 5 743, 11 лв.

Въззивната инстанция е намерила още, че от приетото по делото заключение на САТЕ се установява, че пазарната стойност на микробус „Мерцедес Спринтер“ с рег. [рег.номер на МПС] към 19.08.2020 г. възлиза на сумата от 20 650 лв. Установено е, че катастрофиралият автомобил е предаден за скрап и е отписан от активите на дружеството ищец. Констатирано е още, че размерът на вредите в условията на тотална щета на процесния автомобил с приспадане на стойността, получена от предаването на автомобила за скрап е 14 275 лв.

Отбелязано е също, че видно от извършеното върху свидетелство за регистрация част І отбелязване, регистрацията на автомобила е прекратена на 04.01.2021 г.

При тези фактически данни съдът е намерил от правна страна, че е предявен иск по чл. 203, ал. 2, пр. 2 КТ във връзка с чл. 45 от ЗЗД за обезщетяване на вредите, претърпени от ищеца вследствие на ПТП, настъпило на 19.08.2020 г. по вина на ответника, изпълняващ по трудов договор длъжността „шофьор“ в ищцовото предприятие. Приел е, че когато вредата е причинена по небрежност, но деянието съставлява престъпление, то тогава работникът носи пълна имуществена отговорност. Съобразил е, че във втората хипотеза на чл. 203, ал. 2 от КТ, законодателят не е направил изрично разграничение дали се касае за умишлено или непредпазливо престъпление, следователно достатъчно е вредата да е настъпила в резултат на извършено от работника престъпление, без значение вида на вината – умисъл или непредпазливост. В този смисъл въззивният съд се е позовал на решение № 75 от 12.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 733/2012 г., ІV г. о., ГК, в което съставът на ВКС е приел, че когато трудовата злополука е причинена от работника по непредпазливост, но в резултат на извършено от него престъпление, както е и в процесния случай, то отговорността на ответника е в пълен обем – до размера на всичко платено.

Предвид горното за неправилен е приет изводът на първоинстанционния съд, че ответникът може да носи само ограничена имуществена отговорност, тъй като престъплението е извършено по непредпазливост, а причинените материални щети на процесния товарен автомобил, собственост на ищцовото дружество, не са съставомерен елемент от извършеното от ответника непредпазливо престъпление.

Намерено е също така, че видно от приетия по делото и неоспорен от ответника доклад за пътно транспортно произшествие с ранени лица, по отношение на процесния автомобил са констатирани материални щети на приблизителна стойност 1 000 000 унгарски форинта, което в левова равностойност по валутния курс към 19.08.2020 г. възлиза на сумата от 5 591, 44 лв. Посочено е, че в резултат на виновното деяние на ответника са причинени както средни телесни повреди, така и значителни материални щети, но според съдебна практика, в този случай е налице едно престъпление, тъй като съставът на по-тежкото престъпление – причиняване телесни увреди поглъща по-лекото – причиняването на значителни имуществени вреди. Изтъкнато е, че ответникът е признат за виновен именно за 4 причиняване на телесни увреждания с цитираното по-горе наказателно определение.