Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1401 от 27.11.2024, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Административно наказателно дело 4165/2024
Вид
Решение № 1401
Подписан
27.11.2024
В сила
13.12.2024
Състав
Валентин Пушевски

Цитирани разпоредби

МОТИВИ към Решение № 1401, постановено на 27.11.2024 г. по НАХД № 4165 по описа на Районен съд – Варна за 2024 г.

Производството по НАХД № 4165 по описа на Районен съд – Варна за 2024 г. е образувано във връзка с депозирано в Районен съд – Варна Постановление от 23.10.2024 г. на Районна прокуратура – Варна, с което на основание разпоредбата на чл. 375 от НПК, е направено предложение обв.

Т.Н.К., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Димитър Станчев“ № 8, ет.

5, ап. № 14 да бъде освободен от наказателна отговорност, като му бъде наложено административно наказание „глоба” по реда на чл. 78а от НК, за това, че на 02.06.2023 г. в град Варна, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Опел Корса“ с рег. № В 6091 РН, нарушил правилата за движение по Закона за движение по пътищата както следва: чл.

40, ал. 1 от ЗДвП: „Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднение за останалите участници в движението." и чл. 40, ал. 2 от ЗДвП - „По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности.“ и по непредпазливост причинил на З.Л.И. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясна лъчева кост в долна трета, обусловило трайно затруднение в движението на десния горен крайник за период от около 3 – 4 месеца – престъпление по чл. 343, ал. 1, буква "б", предл. 2 във вр. с чл.

342, ал. 1 от НК.

В хода на съдебните прения по време на проведеното на 27.11.2024 г. открито съдебно заседание по НАХД № 4165 по описа за 2024 г. на Варненския районен съд, представителят на Варненската районна прокуратура изцяло поддържа възведеното обвинение спрямо обв. К., намирайки, че от събраните в хода на досъдебното производство доказателства изцяло се установява обективната и субективна съставомерност на престъпното деяние. Поради тази причина, представителят на държавното обвинение моли съдът да постанови осъдително спрямо обв. К. решение, като го освободи от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а и сл. от НК, което да бъде индивидуализирано в размер между минималния и средния, предвиден в наказателния закон.

1

В хода на съдебните прения по време на проведеното на 27.11.2024 г. открито съдебно заседание по НАХД № 4165 по описа за 2024 г. на Варненския районен съд, упълномощеният защитник на обв. К. – адв. С.Й. от АК – Разград изцяло се солидаризира с позицията на държавното обвинение за установена по несъмнен и категоричен начин обективна и субективна съставомерност на престъпното деяние, като адв. Й. поставя акцент в своята пледоария върху напредналата възраст на обвиняемия и усложненото му здравословно състояние, които обстоятелства според него следва да мотивират съда да наложи минимално по размер административно наказание.

Самият обв. Т.Н. К. не се явява лично в проведеното открито съдебно заседание по делото, за да изрази своята позиция по повдигнатото му обвинение.

От фактическа страна, съдът приема за установено следното:

Обв. Т.Н.К. бил правоспособен водач на моторно превозно средство, като притежавал свидетелство за правоуправление № 284734219, валидно до 29.10.2030 г.

На 02.06.2023 г., около 14:20 часа, обв. К. се качил в личния си автомобил „Опел Корса“ с рег. № В 6091 РН, който бил паркиран върху тротоар на ул.

„Димитър Станчев“ в гр. Варна срещу жилищна сграда с административен номер № 8.

Превозното средство било разположено напречно на оста на пътното платно, със задна част, насочена към платното за движение и предна част, съответно насочена към жилищната сграда, намираща се на посочения адрес.

Обв. К. привел автомобила в движение на заден ход, възнамерявайки да излезе на платното за движение на ул. „Димитър Станчев“, като същевременно по пътното платно на ул. „Димитър Станчев“ вървяла св.

З.Л.И., която достигнала до задната част на автомобила с рег. № В 6091 РН непосредствено в момента, когато автомобила бил приведен в движение на заден ход.

Управлявания от обв. К. лек автомобил ударил св. И., като съвсем конкретно удара настъпил между задната дясна част на превозното средство, в областта на задна броня и заден капак, и лявата част на тялото на св. И..

Скоростта на превозното средство към момента на удара била в размер 2 на 3, 6 км/ час, като вследствие на самия удар, св. И. загубила равновесие, паднала по очи на пътното платно, като получила счупване на дясната лъчева кост в долна трета.

Обв. К. не усетил удара между управления от него автомобил и тялото на св. И., като продължил движението си на заден ход, като избутал тялото на падналата върху платното за движение св. И..

Пряк очевидец на транспортното произшествие станал св. К.С.Н., който се намирал на ул. „Димитър Станчев“, като св. Н. веднага се приближил до управлявания от обвиняемия автомобил и му казал да преустанови движението си, защото е настъпило ПТП.

Обв. К. незабавно спрял движението на управлявания от него автомобил, слязъл от него и видял пострадалата от удара св. И..

Бил повикан екип на Центъра за спешна медицинска помощ – гр. Варна, който пристигнал на мястото на ПТП след няколко минути и откарал пострадалата св. И. в МБАЛ „Св. Анна – Варна“ АД.

В резултат на настъпилото ПТП, св. З.Л.И. получила средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясна лъчева кост в долна трета, обусловило трайно затруднение в движението на десния горен крайник за период от около 3 – 4 месеца.

По отношение на доказателствата.

Фактическата обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните събрани в хода на наказателното производство доказателства: показанията на свидетелите З.Л.И., К.С.Н., Р.Г.Г.; изготвената в хода на досъдебното производство съдебно – медицинска експертиза № 314 – 2023 г.; изготвената в хода на разследването по досъдебното производство от вещото лице А.В. автотехническа експертиза; справка за съдимост на обв. К., приложена на л. 13 – л. 16 от НАХД № 4165 по описа на Районен съд – Варна за 2024 г.

След преценка и анализ на всички събрани по делото доказателства, съдът категорично намира и приема, че обв. Т.Н.К. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав, предвиден в разпоредбата на чл. 343, ал. 1, буква "б", предл. 2 във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, тъй като безспорно се установи от фактическа страна, че на 02.06.2023 г. в град Варна, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Опел Корса“ с 3 рег. № В 6091 РН, нарушил правилата за движение по Закона за движение по пътищата както следва: чл. 40, ал. 1 от ЗДвП: „Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднение за останалите участници в движението." и чл. 40, ал. 2 от ЗДвП - „По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности.“ и по непредпазливост причинил на З.Л.И. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясна лъчева кост в долна трета, обусловило трайно затруднение в движението на десния горен крайник за период от около 3 – 4 месеца.

За да достигне до този краен правен извод, на първо място, съдът изцяло кредитира показанията на тримата разпитани свидетели – св. И., св. Н. и св. Г..

Показанията на тримата свидетели са подробни, последователни и непротиворечиви, като изцяло и напълно се подкрепят от останалите събрани в хода на производството писмени доказателства, съдебната автотехническа експертиза, заключението на съдебно – медицинската експертиза, както и от самопризнанието на обв. К., който признава, че управляваното от него превозно средство при движение на заден ход е блъснало тялото на св. З.Л.И. на ул. „Димитър Станчев“ в гр. Варна.

Заключението на съдебно – автотехническата експертиза, изготвена в хода на досъдебната фаза на наказателното производство от вещото лице А.В., което съдът изцяло кредитира като обективно и компетентно изготвено, дава една съвсем ясна представа за механизма на случилото се пътно – транспортно произшествие. Вещото лице е категорично, че причината за настъпване на ПТП е поведението на обв. К., който е привел в движение на заден ход автомобила си, докато зад него на тротоара се е намирала пострадалата свидетелка.

От заключението на съдебно – медицинската експертиза, което съдът изцяло кредитира като обективно и компетентно изготвено се установява, че в резултат на настъпилото ПТП на 02.06.2023 г. св. З.Л.И. е получила счупване на дясна лъчева кост в долна трета, обусловило трайно затруднение в движението на десния горен крайник за период от около 3 – 4 месеца.

От приложената на л. 13 – л. 16 от НАХД № 4165 по описа на Районен 4 съд – Варна за 2024 г. актуална справка за съдимост се установява, че към датата на извършване на деянието обв. К. е неосъждан (същият е реабилитиран).

При така установена фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Субектът на престъпното деяние по чл. 343, ал. 1, буква "б", предл. 2 във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК – Т.Н.К. е пълнолетно и напълно вменяемо лице, способно да разбира свойството и значението на постъпките си, да ги ръководи и да ги контролира.

От субективна страна обв. К. е извършил престъпното деяние при форма на вината непредпазливост (небрежност по смисъла на чл. 11, ал. 3, предл. 1 от НК), тъй като същият не е съзнавал общественоопасния характер на деянието, не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици и не е целял тяхното настъпване, но същевременно е била длъжен да предвиди, че нарушавайки правилата за движение и по – конкретно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от Закона за движение по пътищата и чл. 40, ал. 2 от Закона за движение по пътищата ще предизвика съставомерния резултат.

Изпълнителното деяние е извършено чрез действие и се изразява в управлението на моторно превозно средство от обвиняемия в нарушение на разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от Закона за движение по пътищата и чл. 40, ал. 2 от Закона за движение по пътищата

Съдът не констатира наличието на отегчаващи вината обстоятелства към датата на извършване на деянието. Към тази дата, обв. К. не е бил осъждан, който факт обаче за по – голяма прецизност следва да се отбележи, че не може да бъде отчетен като смекчаващо вината обстоятелство, доколкото е съобразен от законодателя при приложението на чл. 78а и сл. от НК.

Като смекчаващи вината обстоятелства, съдът приема изразеното съжаление и проявената критичност от страна на обвиняемия към извършеното от него деяние.

Самата разпоредба на чл. 40, ал. 1 от Закона за движение по пътищата предвижда, че „Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднение за останалите участници в движението.", съответно разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от Закона за движение по пътищата предвижда, че 5

„По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности.“ От събраните по делото доказателства се установи, че около 14:20 часа на 02.06.2023 г. обв. К. е пренебрегнал изпълнението на посочените разпоредби, поради което и със своето поведение е причинил средна телесна повреда на св. И..

Съдът намира, че напълно законосъобразно Варненската районна прокуратура е внесла предложение за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а от НК, тъй като са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки, необходими за приложението на тази норма, а именно – за извършеното от обв. К. престъпление се предвижда наказание „лишаване от свобода” в размер до три години или пробация, деецът не е осъждан за престъпление от общ характер към момента на извършване на престъплението, към момента на извършване на деянието спрямо него не е бил прилаган института на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административна санкция, както и с деянието не са причинени никакви имуществени вреди.