Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 321 от 16.05.2018, Административен съд - Плевен

Съд
Административен съд - Плевен
Дело
Административно дело 1019/2017
Вид
Решение № 321
Подписан
16.05.2018
Състав
НИКОЛАЙ ЯНКОВ ГОСПОДИНОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 172, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.3, ал.2 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.43, ал.4 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража

Р Е Ш Е Н И Е

№ 321 гр. Плевен, 16 май 2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд на гр. Плевен – втори състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Николай

Господинов при секретар Бранимира Монова, изслуша докладваното от съдията Господинов административно дело № 1019/2017 г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ вр. чл.

284, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

Образувано е по искова молба /и уточнителна такава/ от Д.И.Г.,

ЕГН **********, изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора- Белене, I гр., 505 килия, с която е предявен иск против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр. София с цена 30 000 /тридесет хиляди/ лева.

Претендират се неимуществени вреди във връзка с нарушения на чл.3, ал.1 от ЗИНЗС, които се изразяват в липса на достатъчна жилищна площ, лоша храна /некачествена и с недостатъчно калории/, осветление, проветряване, медицинско обслужване, лошо отношение от страна на социалните работници. Правят се оплаквания от лошо качество на питейната вода и във връзка с мястото за разходки. В проведеното съдебно заседание на 16.01.2018г. ищецът е направил уточнение, че претенцията му касае периода от 28.06.2017г. до 04.12.2017г.

По делото е постъпил писмен отговор от процесуалния представител на ответника Галя Георгиева, в който се изразява становище, че на основание чл.154, ал.1 ГПК, вр. чл.144 АПК ищецът следва да докаже, че е налице незаконосъобразен акт, действие или бездействие на администрацията, след като твърди, че в резултат от такива за него са настъпили вреди. Твърди се, че предявеният иск е неоснователен, тъй като не са налице незаконосъобразни действия или бездействия на длъжностни лица от Затвора- Белене, от които да са произтекли вреди за ищеца. Сочи се, че не е налице нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, поради което е неприложима презумпцията на чл.284, ал.5 от ЗИНЗС. В заключение се изразява становище, че искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.

Ищецът - редовно призован за откритото съдебно заседание, се явява лично. Поддържа предявения иск и изразява становище, че претенцията му е доказана, поради което прави искане за присъждане на обезщетение в претендирания с исковата молба размер.

Ответникът – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София, редовно призован за откритото съдебно заседание, се представлява от юрк. У., който излага доводи, че на ищеца е била предоставена достатъчна жилищна площ за периода от 08.06.2017г. до 11.07.2017г., т.к. в този период е пребивавал в приемно отделение,спално помещение № 114, в което в посочения период са пребивавали 8 души, а жилищната площ на същото е 37 кв.м. Оспорва изцяло претенцията за некачествено медицинско обслужване. Твърди, че не са налице каквито и да е било доказателства в тази насока, а лишеният от свобода е постъпил и излязъл от затвора клинично здрав. Процесуалният представител на ответника излага доводи за неоснователност и на претенцията за некачествена питейна вода като твърди, че от представените по делото доказателства и изготвената експертиза не се установява подобно обстоятелство. Оспорва и претенцията по отношение качеството на храната. Твърди, че по делото са събрани доказателства, от които е видно, че храната се приготвя в специален кухненски блок и под надзор на орган, избран от самите лишени от свобода, който упражнява контрол върху качеството на приготвяната храна.

Представителят на

Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че за да е налице основание за реализиране на отговорност от страна на ответника следва да се установи, че е налице незаконосъобразен акт, съответно действие или бездействие на администрацията, в резултат на които да са настъпили съответните вреди. Счита, че от събраните по делото доказателства не се установява причинна връзка между незаконни действия на затворническата администрация и причинени на ищеца вреди, поради което предявеният иск е недоказан и съответно неоснователен. В заключение пледира същият да бъде отхвърлен.

С оглед обстоятелствената част на ИМ и уточнителната такава съдът приема, че е сезиран с иск с правно основание чл. 284 от ЗИНЗС. Ищецът претендира обезщетение в размер на 30 000 лева, за причинени от ответника ГДИН- София неимуществени вреди, произтичащи от поставянето на ищеца в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода през периода от 28.06.2017г. до 04.12.2017г., изразяващи се в липса на достатъчна жилищна площ, не добро осветление, проветряване, медицинско обслужване, лошо отношение от страна на социалните работници, лоша храна /некачествена и с недостатъчно калории/, лошо качество на питейната вода, недостатъчна площ на мястото за разходка и липсата на подходящи условия в него.

Съгласно чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, Държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3. В разпоредбата на чл. 3 от ЗИНЗС е предвидено, че: осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение /ал. 1/; за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност /ал.

2/.

Искът е частично основателен.

От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна:

Ищецът е изтърпявал наказание лишаване от свобода в размер на 6 /шест/ месеца. Постъпил е в Затвора- Белене на 28.06.2017г. и е освободен поради изтърпяване на наказанието на 04.12.2017г.. След постъпването си в затвора е настанен в приемно отделение, килия № 114, за периода от 28.06.2017г. до 11.07.2017г. Тя е с площ 37,5 кв.м. и ищецът е бил настанен в нея заедно с други 8 лица. На 11.07.2017г. е разпределен в 1-ва група, където е бил в килия № 507, която е с площ 22 кв.м. В началото на м. юли 2017г. в горната килия са били настанени 10 л/св, а в началото на м. септември 2017г – 8 л/св. В началото на м. септември ищецът е преместен по своя молба в килия № 505, идентична с килия 507, където с пристигането му, настанените са станали 9 души /видно от справка на л.28 и справка л.40/. От справката се установява, че във всички килии и спални помещения е осигурено достатъчно изкуствено осветление, стандартни прозорци, санитарен възел с течаща вода и мивка с питейна вода. Във връзка с горните данни и за установяване на обстоятелствата, свързани с предоставената жилищна площ на лишения от свобода, както и във връзка с условията в помещенията, където е изтърпял наказанието си, е назначена съдебно-техническа експертиза. От приетото по делото заключение на вещото лице инж. Л. Веселинов, което не е оспорено от страните, е видно, че в периода, в който ищецът е пребивавал в килия № 505, същият е съжителствал с повече от допустимите за спално помещение общо пет човека. В килия 505 е осигурен пряк достъп на дневна светлина чрез два прозореца, които са отваряеми и осигуряват естествено проветрение. В обема на спалното помещение е изграден санитарен възел и осигурен достъп до течаща вода. Спалното помещение е обзаведено с отделни легла за настанените лица, снабдени със спални принадлежности, шкафчета за лични вещи, маса, столове, осветителни тела. Помещението е отопляемо чрез парната централа на затвора. Килия № 505 отговаря на изискванията на Наредба № 7/22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделни видове територии и устройствени зони. Прозорците са с необходимите размери за осигуряване на нормално осветление от дневна светлина.

От приложената на л.41 медицинска справка се установява, че през периода, посочен с ИМ, ищецът е преглеждан, както следва :

На 10.07.2017г. по повод негови оплаквания, при което е поставена диагноза гастроезофагеална рефлуксна болест без езофагит и е назначена терапия със „Сопрал“; на 13.11.2017г. с административни цели /делегация/, при което ищецът не е имал оплаквания. Състоянието му е определено като клинично здрав и е посочено, че може да пътува с общ конвой.

По отношение на питейната вода ответникът е представил протокол от изпитване № ЛУВ-01-0105/04.05.2017г. /л.30 и 31/; протокол за изпитване № ЛУВЗ- 01-0224/29.08.2017г. /32-34/; протокол за изпитване № 5705/06.10.2017г. /л.35/, въз основа на които е назначена съдебна експертиза, която да определи дали изследваната питейна вода е годна за пиене и съществуват ли рискове за здравето на лицата, които я пият. От заключението на в.л. д-р Д.Н. /л.61-63/, неоспорено от страните, е видно, че питейната вода, подавана на Затвора- Белене е безопасна за консумация и не съществува здравен риск при употребата ѝ.

Ответникът е представил и седмично меню за периода 11 юли- 17 юли 2017г. /л.36/, седмично меню за периода 19- 25 септември 2017 /л.37/, справка за изразходени хранителни продукти през първото тримесечие на 2017г., вложени в затворническата кухня / 38-39/, от рекапитулацията на които е видно, че вложените ккал за храна надхвърлят необходимите такива за лишените от свобода.

По искане на ищеца е разпитан свид. Д.Й.Д., който твърди, че е търпял наказанието си в килия № 505 заедно с Г., в която са били общо 9 лишени от свобода. Свидетелят заявява, че килията е обзаведена с грозни вишки и шкафове, мивката и тоалетната в санитарния възел са разбити, от тоалетната има неприятна миризма, подовата настилка е на замазка, в помещението има влага, таванът тече. Твърди, че храната е некачествена и нискокалорична, а водата е пълна с мазут, пясък и варовик.

Прозорецът не е достатъчен, за да осигури необходимата светлина и проветрение в помещението. Свидетелят твърди, че мястото за разходка е с недостатъчен размер, заградено с мрежа, без пейки, тоалетна, вода, няма сянка и същото е кално.

Въз основа нагорните доказателства съдът прави следните изводи :

По отношение претенцията за присъждане на обезщетение, основана на твърдение за липса на достатъчна жилищна площ, съдът намира, че същата е частично основателна. От посочените по- горе доказателства се установява, че през периода 28.06.2017г. до 11.07.2017г. ищецът е пребивавал в приемно отделение- килия № 114, която е с площ 37,5 кв.м. и Г. е бил настанен в нея заедно с други 8 лица. Ето защо съдът счита, че през този период на същия е била осигурена необходимата жилищна площ съобразно разпоредбата на чл.43, ал.4 от ЗИНЗС. Не така стои въпросът за периода от 11.07.2017г. до 04.12.2017г., когато ищецът е пребивавал в килия № 507, която е с площ 22 кв.м. и в килия 505 със същата квадратура. По делото е установено, че в началото на м. юли 2017г. в килия 507 са били настанени 10 л/св, а в началото на м. септември 2017г. – 8 л/св. В началото на м. септември ищецът е преместен по своя молба в килия № 505, идентична с килия 507, където с пристигането му, настанените са станали 9 души. При тези съображения съдът намира, че през по-голямата част от периода на пребиваването си в затвора Белене /с изключение периода от 28.06.2017г. до 11.07.2017г./, ищецът действително е настаняван в килии и спални помещения, които не отговарят на нормативното изискване - минималната жилищна площ в спалните помещения за всеки лишен от свобода да е не по-малко от 4 кв. метра. Изискването е въведено с разпоредбата на чл. 43 ал. 4 на от ЗИНЗС и е в сила от 07.02.2017 г. Към момента на влизане в сила на горната норма ищецът е бил в помещение, съответстващо на нормативно установеното изискване на площ, но считано от 11.07.2017г. същият е преместен в килия 507, която вече не е била в съответствие с горното изискване, на което не отговаря и следващата килия, в която е бил настанен лишения от свобода- № 505. Ето защо за периода от 11.07.2017г. до 04.12.2017г. ответникът е бил нормативно задължен да осигури на лицата, изтърпяващи наказание, такива условия, които не създават предпоставки за увреждане на тяхното физическо и психическо здраве и не унизяват човешкото им достойнство. Ищецът е бил настаняван в килии със спални помещения, в които не е била осигурена достатъчна площ спрямо броя настанени лица. Обстоятелството, че в един от случаите преразпределянето на ищеца в друга килия е било по-негова молба е ирелевантно за правния спор, тъй като при вземане на решение за преместването на лицето ответникът е бил длъжен да се съобрази със законовите изисквания. Изискването на закона не е спазено и това е повлияло негативно върху ищеца, увеличило е стреса и е накърнило достойнството му.