Решение № 356 от 26.06.2024, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 356 гр. Ямбол, 26.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Ст. Георгиев при участието на секретаря Е. Г. А. В. като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело № 20242330101069 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на В. Д. В. от с. С., общ. Т., обл. Я., против “Национална електрическа компания” ЕАД ,с която са предявени обективно съединени искове по чл. 358,чл.344, ал.1, т.1 и т.2 Кодекс на труда /КТ/ за признаване уволнението на ищеца за незаконно и отмяна на заповедта за прекратяване на трудовото му правоотношение и за възстановяване на заеманата от него допреди уволнение му длъжност „ *** “ в поделение : Я., О..

По иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ ищецът твърди да е незаконосъобразно уволнен, тъй като правоотношението му е прекратено на основание чл.325,т.1 КТ без да е изявявал воля или съгласие за прекратяването му на това основание. При тези твърдения претендира за отмяна на уволнението, възстановяване на заеманата преди това длъжност.

Иска се уважаване на исковете и присъждане на разноски за настоящата инстанция.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответника е депозирал отговор на исковата молба. Ответникът твърди уволнението да е законосъобразно, като оспорва исковете като неоснователни.

Иска се отхвърляне на исковете като неоснователни и присъждане на разноски за настоящата инстанция.

В с.з. исковата молба се поддържа от процесуалния представител на ищеца.

Ответникът оспорва иска, чрез процесуален представител.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Страните не спорят, а се установява и от представените по делото трудов договор № ***г., че ищецът е заемал при ответника длъжността „*** в Я. О.- деривация Х.- С.”с място на работа НЕК- ЕАД София, предприятие „Язовири и каскади“, като първоначално е назначен на основание чл.70, ал.1, вр. чл. 68, ал.1, т.2 КТ. С допълнително споразумение към 1 трудово договор *** г. трудовия договор е изменен, считано от 01.12.2001 г. в безсрочен, за 8 часов работен ден.

Със заповед № ***г., която е връчена на ***г. е прекратено трудовото правоотношение на В. Д. В. на основание чл.325, т.1 КТ поради подадено заявление.

Също така страните не спорят, че на 28.02.2024 г. В. Д. В. е подал заявление до Управителя на предприятие язовири и каскади, с което моли да бъде освободен от длъжността работник ***, поради навършване на пенсионна възраст.

Във връзка с постъпилото заявление от НЕК- ЕАД са отговорили на заявителя, че изискванията съгласно чл.68, ал.1-2 КСО за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст през 2024 г. за мъжете били навършени 64г.7м. и осигурителен стаж 39г. 6 м.

Към момента на подаване на заявлението не било изпълнено условието за навършена възраст, поради което трудовия му договор не можел да бъде прекратен на това основание.

Посочения отговор е връчен на ръка на В. Д. В. на *** г.

От страна на ответното дружество е представено заявление подадено на *** г. от В.

Д. В. до изпълнителния Директор на НЕК ЕАД с което на основание чл.325, т.1 КТ е отправил предложение за прекратяване на трудовия договор, сключен между него и НЕКЕАД по взаимно съгласие, считано от *** г.

От страна на работодателя е представено копие от трудовото досие на В. Д. В., като други доказателства страните не са представили.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По иска по чл.344, ал.1 , т.1 КТ.

В тежест на ищеца е да докаже съществувало между страните трудово правоотношение с неопределен срок, което е прекратено.

От своя страна ответникът следва да докаже законосъобразността на прекратяването на трудовото правоотношение на твърдяното от него основание.

Прекратяването е извършено на основание 325, т.1 КТ, като законосъобразността му е обусловена от установяване по делото, че някоя от страните е предложила писмено на другата прекратяване на правоотношението по взаимно съгласие, както и приемане на предложението и уведомяване на предложилата го страна в 7-дневен срок от получаване на предложението.

Ответникът – работодател, който носи тежестта е представил по делото доказателства, че ищеца е подал заявление с искане правоотношението да бъде прекратено по взаимно съгласие, считано от *** г.

С оглед на посоченото съдът приема, че прекратяването на трудовия договор на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ- поради взаимно съгласие е законосъобразно.

Съгласно трайната и последователна практика на Върховния касационен съд на Р .

България уволнението поради взаимно съгласие предполага установяване по несъмнен и категоричен начин, че и двете страни по трудовото правоотношение желаят сключеният между тях трудов договор да прекрати своето действие, считано от определен момент за напред и че всяка от страните следва да изрази волята си ясно, категорично, безусловно и свободно. Фактическият състав на посоченото основание за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.325, т.1 КТ включва и изискването волеизявленията на двете страни за прекратяване на трудовия договор напълно да съвпадат, в това число и по отношение на датата от която договорът се счита прекратен.

В случая всички тези елементи на фактическия състав на уволнението по взаимно съгласие са налице.

На първо място, налице е правновалидна воля изразена ясно и недвусмислено от страна на ищеца В. Д. В., че желае да прекрати трудовото си правоотношение с 2 работодателя си НЕК ЕАД, като волеизявлението е направено с цитираното по-горе в изложението заявление, в която са посочени не само индивидуализиращи молителя признаци като имената на работника, но и заеманата от него длъжност в Предприятието.

Нещо повече, в този документ независимо, че съдържанието му е изписано с печатни букви (машинописен текст), е налице и положен подпис под документа, изхождащ от лицето, посочен за негов автор – ищеца В. Д. В., като изразената от последния воля е в посока именно да се прекрати трудовото му правоотношение по взаимно съгласие. Истинността на документа не е оспорена както и не е оспорен подписа положен под този частен документ нито е открито производство по оспорване на истинността му по реда на чл.193 ГПК от страна на ищеца В. Д. В.. Адресат на предложението на ищеца да се прекрати ТПО е неговият работодател. В хода на производството по делото и след депозиране на копие от процесния документ- заявление, ищеца не е направил изрично и ясно изявление, че той не е автор на документа, че не го е подписал и че не е правил предложение до работодателят си да му бъде прекратено трудовото правоотношение по взаимно съгласие изразено писмено или че е налице порок на волята му да подпише този документ за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие, както и че съдържанието на документа не съответства на волята на работника, която е за запазване на ТПО, а не за неговото прекратяване по взаимно съгласие, инициирано от самия него. В случая е без значение кой е подготвил проекта на документа (предложението за прекратяване на ТПО по взаимно съгласие), като същественото е дали авторът на документа го е подписал свободно и без неправомерно оказано въздействие, като с факта на подписването му волеизявлението в него придобива характеристиките на такова направено несъмнено от лицето положило подписа си под документа посочен за негов издател. Доводи за противоречие между формираната воля на ищеца, че не желае да му бъде прекратено трудовото правоотношение по взаимно съгласие и изразената такава в писмения документ, носещ не говия подпис, няма въведени от последния по делото. Нещо повече, ищеца се позовава на незаконност на уволнението поради товау че е подавал заявление за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.325, т.1 КТ, като същия бил подал такова за освобождаването му поради навършена пенсионна възраст по което било налице произнасяне от страна на работодателя, липса на данни за уведомяването му за становището на работодателя за отправеното предложение за прекратяване на ТПО предвид на което се поддържа, че предложението не е прието и на второ място поради това, че няма постигнато съгласие за прекратяване на ТПО считано от датата посочена в уволнителната заповед - ***г.

За това, че предложението на работника за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие е прието от работодателя, е видно от поставеното писмено становище изразяващо се с отбелязване на „да“- прекратяване на трудовия договор, считано от датата посочена в молбата, както и становище на Х. Ж. с положен подпис в графата „***“ от работодателя върху заявлението му, тоест налице са две насрещни волеизявления на страните по ТПО които напълно си съвпадат, включително и по отношение на определената дата за прекратяване на ТПО.

В настоящия случай по делото липсват доказателства това съгласие, обективирано в заявлението от *** г., да е дадено против волята му. Това е така, защото след подписването на заявлението за прекратяване на ТПО по взаимно съгласие, ищеца е получил срещу подпис заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение (факт който не се оспорва) и изявил съгласие трудовите му книжки да бъдат изпратени по препоръчана поща с обратна разписка на посочен адрес (факт който също не се оспорва от ищеца). В тази връзка нито едно от извършените от ищеца действия не е в противоречие с подаденото от него заявление за прекратяване на трудовия му договор по взаимно съгласие , напротив действията му са последователни и логични. По делото няма твърдения, че в по-късен момент ищеца В. Д. В. е поискал да оттегли това съгласие, което според не го не е давано такова, а обстоятелството, че на *** г. е получил срещу подпис Заповед № *** г. и изразил съгласие по отношение 3 получаване на трудовите си книжки, доказва, че е настъпило съвпадение на насрещните волеизявления за прекратяване на ТПО по взаимно на работника и на работодателя и трудовият договор е прекратен.

Следователно датата за прекратяване на договора в случая е определяема и тя е определена по начин съответстващ на уговорките между работник и работодател съгласно предложението на работника по чл.325, т.1 КТ и приемането му от работодателя довело до пълно съвпадение на насрещните волеизявления на двете страни.

По отношение възраженията на ищеца, чрез пълномощника му следва да се има предвид, че както беше посочено по-горе инициативата за прекратяване на трудовия договор е била на работника и поради това е било необходимо писмено приемане на предложението от работодателя, в какъвто смисъл е и практиката на съдилищата – решение № 406 от 20.12.2012 г. по гр. дело № 537/2012 г. на ІІІ г.о. и др. (решения № 976 от 15.05.2000 г. по гр. д. № 1969/99 г. на ВКС, III г.о.; решение № 15 от 19.01.2007 г. по гр. дело № 1069/2004 г. на ВКС, III г.о.). В писмена форма трябва да е изготвено както предложението /в случая то е о т 12.03.2024 г./, така и приемането му /най-често това е резолюция върху молбата за прекратяване на трудовия договор, подадена от работника или служителя, каквато в случая има/. Това не се отнася, обаче, до второто задължение на страната, приемаща предложеното - да уведоми в 7-мо дневен срок предложителя, че има пълно съвпадение на волеизявленията и че предложението за прекратяване на трудовия договор е прието. Това уведомяване може да се направи както писмено, така и устно или по телефона, факса и чрез използване на други съвременни методи за комуникация. В тази насока законът не съдържа ограничения, стига уведомяването да е своевременно и да е надлежно установено. В тази насока съдът счита, че е осъществено главно и пълно доказване от страна на работодателя на обстоятелството за писмено приемане на предложението на страната ответника и за уведомяване на работника за приемането му в посочения от закона срок, тъй като заповедта за прекратяване на трудовия договор е „връчена“ в 7-дневен срок.

Ето защо съдът приема, че изразената вола на ищеца за прекратяване на ТПО е обективирана в писмено заявление от *** г., като това предложение е своевременно прието от работодателя, на същия ден и освобождаването на В. Д. В. от заеманата длъжонст е извършено от датата посочена в заявлението, а именно от *** г., след съвпадане на двете писмени волеизявления на страните и от него момент, ТПО следва да се счита за прекратено.