Определение № 549 от 17.05.2024, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 549 гр. Благоевград, 17.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надя Узунова като разгледа докладваното от Надя Узунова Гражданско дело № 20221200100093 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по искова молба на Ж.

П. С. срещу Окръжен съд Кюстендил.

След смъртта на ищцата на мястото й като са ищци са конституирани дъщеря й Р. Б. М. и съпруга й – Б. М. С..

БлОС счита, че производството следва да се прекрати, поради следното:

С разпореждане № 315/22.4.2024 г. съдът е указал на ищците да представят поправена искова молба с препис за ответника, в която да конкретизират като посочат при и с постановяване на акта на Окръжен съдКюстендил /КОС/ за прекратяване на дело 516/2016 г. кои конкретни права на наследодателката им Ж. С. са нарушени, ко ито права да са разписани в конкретна съюзна норма, като посочат и съюзната норма и/или посочат кои конкретни права на наследодателката им Ж. С. са нарушени, които права да са разписани в национална норма, приета в изпълнение на принципи, прогласени в ХОПЕС; да посочат обстоятелствата, с които обосновават причинната връзка от нарушението и вредите, чието обезщетяване претендират, както по отношение на имуществените /в т.ч и по отношение на платената глоба на МВР, и държавните такси/, така и по отношение на неимуществените вреди; да посочат дали актът, постановен от Окръжен съдКюстендил е подлежал на инстанционен контрол /на обжалване/, а в случай, че е подлежал, дали наследодателката им Ж. С. се е възползвала/упражнила/ от възможността за такъв.

Видно от дадените указания, че същите са конкретни и 1 разбираеми, поради което несъстоятелно се твърди от единия ищец – от Р. М., че не може да ги изпълни, тъй като „волята на съда не може да бъде изведена поради абсолютна разбираемост“. Ако не е могла да ги разбере, защото няма юридическото образование, то съдът изрично е указа л на ищците /което означава, че и на Р. М. като такава/ , за възможността да ползват правна помощ, предоставянето на която може да поискат с писмена молба до Благоевградския окръжен съд, съгласно чл. 95 от ГПК.

Яснотата на указанията следва и от обосноваването им в разпореждането с какво конкретно се е съобразил съда, за да бъдат дадени. В разпореждането е посочено, че:

Предходно о пределение на БлОС за прекратяване на производството е отменено частично от Апелативен съд София /отменено е прекратяването спрямо Окръжен съд Кюстендил/, като в мотивите на САС в отменителното му определение под № 1330/18.5.23 г., постановено по в.ч.гр.д.

№ 369/23 г. - е застъпено становище, че исковата молба страда от нередовност, за което е следвало, но не са били давани указания от БлОС.

При съобразяване становището на САС в отменителното определение, исковата молба е приета от БлОС за нередовна, за което е съобразил следното:

Ищцата Ж. С. сочи в исковата молба, че искът предявява на основание извъндоговорната отговорност на държавата за нарушение на правото на ЕС, произтичащо от действие и бездействие на органи, принадлежащи на съдебната система; че Окръжен съд Кюстендил неправомерно е прекратил производството по гр.д.513/2016 г. като неправомерно е изискал от нея като ищца да заплати държавна такса в размер на 3000 лв., поради което е претърпяла вреди в размер на 225 лв., от които 200 лв. глоба, която е следвало да заплати на МВР, заплатена държавна такса в размер на 10 лв., и 15 лв. за обжалване на определението; както е претърпяла и неимуществени вреди в размер на 100 000 лв.; че по процедирания начин е налице отказ от ефективен процес и безпристрастно правосъдие от страна ОС Кюстендил, който е нарушил правото на ефективна съдебна защита с неправомерното прекратяване на производството.

Изричното твърдение на ищцата е за нарушение на норма на общностното право, за каквато сочи, че е чл. 47 Хартата на основните права 2 на Европейски съюз /ХОПЕС/.

В ал. 1 на чл. 47 ХОПЕС е разписано, че всеки, чиито права и свободи, гарантирани от правото на Съюза са били нарушени, има право на ефективни правни средства за защита пред съд в съответствие с предвидените в настоящия член условия; в следващата ал. 2 е постановено, че всеки има право неговото дело да бъде гледано справедлив и публично в разумен срок от независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закона; както и че всеки има възможността да бъде съветван, защитаван и представляван; а в ал. 3 - че на лицата, които не разполагат с достатъчно средства, се предоставя правна помощ, доколкото тази помощ е необходима, за да се осигури реален достъп до правосъдие.

Съдът е съобразил, че:

Правната възможност да се ангажира отговорността на всяка държава членка за вреди от нарушаване на правото на Съюза произтича от чл.

4, § 3 от Договора на Европейския съюз /ДЕС/ .

Съда на Европейския съюз /СЕС/ е приел, че принципът на извъндоговорна отговорност на държавите членки за нарушение на правото на ЕС е присъщ на системата на Договорите, на които се основава Съюзът и той ги задължава да поправят вредите, причинени на частно-правни субекти вследствие на нарушения на общностното право.

Редът за реализиране на тази отговорност се определя от националния правов ред, като това е уредено с чл. 2в от ЗОДОВ.

За ангажирането й в практиката си СЕС извежда следните материални предпоставки: нарушената правна норма от правото на ЕС следва да предоставя права на частно правни субекти; нарушението да е „достатъчно съществено“ или „явно квалифицирано; в причинна връзка от нарушението да са настъпили вреди за частно правния субект /в тази насока е и Р.

4406/20.12.22 г. на ВКС по ч.гр.д. 4239/22 г. – 3 г.о./ В актове на ВКС се посочва, че вредата може да причинена от всеки държавен орган в това число и от национална юрисдикция (съдебен орган), действаща като последна инстанция.

Също така ВКС пояснява, което сочи за съответно на трайно установената практика на СЕС, че когато субекти на нарушението са органи на съдебната власт, то следва да се съобрази дали се касае за решение/акт на юрисдикция, която действа като 3 последна инстанция, т.е. дали актът е подлежал на инстанционен контрол, а в случай, че е подлежал, дали страната се е възползвала/упражнила от възможността за такъв /в тази вр. опр. 293/23.1.24 г. по ч. гр.д 5360/23 4 г.о./.

Прието е от ВКС, че твърдението за нарушение на

Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи /ЕКПЧОС/ само по себе си е извън приложното поле на чл.2в ЗОДОВ, защото ЕС все още не се е присъединил към ЕКПЧОС, поради което ЕКПЧОС не е част от правото на ЕС.

Освен това ЕКПЧОС се прилага субсидиарно доколкото липсва вътрешна правна уредба или норма от вътрешното право е тълкувана и приложена в нарушение на норма от ЕКПЧОС/опр.40/12.1.2023 г. на ВКС по ч.гр.д.4870/22 г.-3 г.о./.

В отменителното си определение,постановено по настоящото дело/ Апелативен съд-София е обосновал извод /аргументацията на който за целите на настоящия акт не се налага да се повторят/, че гражданите могат да се позовават на принципи на ХОПЕС по силата на чл. 52,§ 7 от нея само когато могат да черпят права защитими пред национален съд от друга съюзна норма или национална норма, приета в изпълнение на тези принципи т.н.

„косвена приложимост на прогласените от ХОПЕС принципи; както и че разп. на чл. 52, § 3 от ХОПЕС не е годна директно да предостави защитими пред съд субективни права и изисква друг правен акт, лишена е от директен ефект пред националните съдилища и е негодна да породи директни правни последици; като позоваването на нея е допустимо само за тълкуване и проверка законността на националните правни актове.

С оглед изложеното и предвид липсата на достатъчно яснота и конкретика в обстоятелствената част на исковата молба, по отношение на правнозначимите факти /констатирано и от САС/, съдът е посочил, че я оставя без движение.

Ищцата Р. М. е депозирала молба, с която видно от съдържанието й, повтаря част от съдържанието на исковата молба, поради което очевидно е, че с нея не са изпълнени касаещи редовността й, а ищецът Б. С.- не е представил нищо в изпълнението им.

Ето защо след като в дадения от съда едноседмичен срок, изтичащ на 09.5.2025 г., считано от получаване на разпорежданията на 4

2.5.2024 г., и от двамата ищци, същите не са ги изпълнили, то позиводството следва да се прекрати, за която последица от неизпълнението, същите са били уведомени с връченото им разпореждане.

Водим от изложеното и на чл. 129, ал. 3 във вр. с ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 127, ал.1, т.4 от ГПК,БлОС

ОПРЕДЕЛИ:

Прекратява произоводството по гр.д. № 93/2022г. по описа на Благоевградския окръжен съд, поради неотстраняване на нередовностите на ИМ.

Определението може да се обжалва с частна жалба, в едноседмичен срок от връчването му на страните, пред САС .

Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________ 5