Решение № 76 от 12.04.2021, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 76 гр. Велико Търново , 07.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ И

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на тринадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ

ИСКРА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно търговско дело № 20204001000375 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Със свое Решение № 200/12.08.2020 год. по т. д. № 69/2019 год.

Габровският окръжен съд осъдил ЗД „Бул Инс“ АД – гр. София да заплати на осн. чл. 226 ал. 1 от КЗ (отм.) на М. Й. Г. от гр. Габрово сумата 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на ПТП на 04.05.2015 год. в гр. Габрово, ул.“**********, ведно със законната лихва от 04.05.2015 год. до окончателното изплащане, като отхвърлил иска за разликата над 10 000 лв. до пълния предявен размер от 45 000 лв. като неоснователен и недоказан.

Осъдил ЗД „Бул Инс“ АД да заплати на М. Й. Г. сумата 787.96 лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на същото ПТП по фактура и касов бон № 275/08.05.2015 год. и касов бон от 02.06.2017 год., ведно със законната лихва от 04.05.2015 год. до окончателното изплащане, като отхвърлил иска за разликата над 787.96 лв. до пълния предявен размер от 3 040 лв.

Осъдил ЗД „Бул Инс“ АД да заплати на адв. И.С. възнаграждение по чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА в размер на 853.64 лв. за защита на ищцата, а по см. на ГОС – сумата 510.12 лв. разноски по делото и 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.

Осъдил М. Й. Г. да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД сумата 473.02 лв. разноски по делото.

1

Въззивна жалба против решението в частта, с която искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 10 000 лв. до 45 000 лв., а искът за обезщетение за имуществени вреди е отхвърлен за разликата над 787.96 лв. до 1 575.93 лв., ведно с дължимата законна лихва, е подадена от ищцата М. Й. Г. чрез адв. Ив. С.. Счита решението за неправилно в тази част.

Съдът не е направил коректна преценка на доказателствата и е достигнал до неправилен извод. Неправилно е определил в равни дялове съотношението между вината на водача и пешеходката, като е определил равни дялове на съпричиняването. Неправилно е определил и обезщетението за неимуществени вреди в размер на 20 000 лв., тъй като не е съобразил получените от ищцата увреждания, продължителността на възстановяването и състоянието й към момента. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и вместо това да присъди допълнително обезщетение за неимуществени вреди в размер на 35 000 лв. и разликата до 1 575.93 лв. обезщетение за имуществени вреди. Направено е искане за присъждане на разноски, вкл. и възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА.

Не е постъпил отговор от ответника ЗД „Бул Инс“ АД. Не е заел становище и в съдебно заседание.

Като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, въззивният съд приема следното от фактическа и правна страна:

Решението в обжалваната част е валидно и допустимо, но частично неправилно:

Ищцата М. Й. Г. е предявила искове с правно основание чл. 226 ал. 1 от КЗ (отм.) за осъждане на ответника ЗД „Бул Инс“ АД да й заплати сумата 45 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и сумата 3 040 лв. обезщетение за имуществени вреди, претърпени от нея в резултат на ПТП, настъпило на 04.05.2015 год. в гр. Габрово по вина на водача на лек автомобил „Ситроен Ксара“, с рег. № ЕВ 37 ****, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество, ведно със законната лихва върху двете суми от датата на деликта – 04.05.2015 год., до окончателното изплащане.

Първоинстанционният съд е уважил иска за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв. и иска за имуществени вреди в размер на 787.96 лв., ведно със съответната законна лихва и решението в тези части е влязло в сила (не е било обжалвано от ответника).

С оглед предмета на подадената жалба, спорен по делото е въпросът за размера на обезщетенията за претърпени от ищцата неимуществени вреди над 10 000 лв. до 45 000 лв. и за имуществени вреди над 787.96 лв. до 1 575.92 лв., както и за размера на съпричиняването на вредоносния резултат от страна на ищцата.

Относно размера на неимуществените вреди:

Въззивният съд намира, че в тази част жалбата е частично основателна:

2

От представените по делото писмени доказателства – медицински документи, както и от заключението на изслушаната пред първата инстанция съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р С. Р., се установява, че в резултат на ПТП ищцата е получила счупване на дясната бедрена кост в средната й трета с разместване на фрагментите под ъгъл и скъсяване на дължина. Приета е в МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ АД – гр. Габрово на 04.05.2015 год. и на 07.05.2015 год. е била извършена оперативна интервенция – метална остеосинтеза с бедрен пирон и заключващи винтове. Изписана е на 12.05.2015 год.

До месец август 2015 год. е била на легло, а след това в продължение на една година се е придвижвала с две патерици, а още една година – с една патерица и бастун. Провела е три рехабилитационни курса и всяка година провежда по два санаториални курса с хидротерапия на долните крайници. Травмата на дясно бедро е причинила трайно затруднение движението на десния долен крайник за срок от около 2 години. Към момента има болки в дясната колянна става и не може да спи надясно заради болки в тазобедрената става. Придвижва се без помощни средства, но с изразено накуцване. Има деформация на дясното бедро – навътре в областта на средната долна трета. Има и оперативен белег на дясното бедро.

Увреждането в лявата колянна става, за която в исковата молба са изложени обстоятелства и са приложени писмени доказателства, не е в резултат на ПТП, според заключението на съдебно-медицинската експертиза, поради което то не следва да се съобразява при определяне обема на неимуществените вреди, които подлежат на обезвреда от ответното застрахователно дружество. Същото се отнася и до установената през 2017 год. емболия и тромбоза на артерии на долните крайници.

Ищцата е със 74% трайно намалена работоспособност (ЕР

№1461/04.05.2016 год. на ТЕЛК при МБАЛ „Д-р Т. Венкова“ АД), като водещата диагноза е атеросклероза. Посоченото в решението общо заболяване е лекостепенна двустранна коксартроза; средностепенна двустранна гонартроза; гръдно-поясна спондилоза с радикулерно дразнене; генерализирана остеопороза.

Свидетелката Н. М. Г. – дъщеря на ищцата, се прибрала от чужбина, за да гледа майка си. Грижила се за нея докато била в болницата – около 20 дни, обслужвала я, защото била на подлога. След като я прибрали вкъщи, също била на легло. Придвижвала се с инвалидна количка. Това продължило около една година.

Правили рехабилитация. Първо ползвали проходилка, след това две патерици, след това трикрак бастун и накрая обикновен бастун. Купували лекарства непрекъснато. Зимата не излизала, защото се страхувала да не падне. Установило се, че пиронът, който е поставен в болницата, е зараснал накриво. Кракът й е крив и това й пречи да върви. Същите обстоятелства се установяват и от показанията на свидетеля И. В. М.в – внук на ищцата. Отишъл в болницата веднага след като му се обадили за инцидента. Викала от болки и в двата крака. Със свой приятел я пренасяли до рентгена. Помагал на майка си в обслужването й. В къщи се нуждаела от грижи около 3 месеца. След около 7-8 месеца започнала да се предвижва без помощни средства, да се подпира, да прави крачки. И до сега изпитва болки. Не може да ходи на далеч и ползва личен автомобил. Единият крак 3 е зараснал накриво. Не се е възстановила напълно. Преди била жизнена, излизала сред хората, сега не може да излиза като преди, защото е затруднена с придвижването.

При така установеното от писмените доказателства, заключението на съдебномедицинската експертиза и свидетелските показания, въззивната инстанция намира, че първостепенният съд не е дооценил обема и интензитета на претърпените от ищцата болки и страдания в резултат от получената травма, както и последиците от нея към днешна дата. С особена тежест следва да бъдат отчетени преживените силни болки непосредствено след инцидента, претърпяната операция, периодът от около 3-4 месеца, в който ищцата е била на легло и е следвало да понася неудобствата и притесненията от чужди грижи за обслужването и личната си хигиена, както и общият период от около 2 години, в който движението на десния й крак е било затруднено. От съществено значение е и трудният и продължителен период на раздвижване, особено като се има предвид възрастта на ищцата – над 70 год. Възстановяването й от травмата не е напълно – придвижва се с накуцване, а дясното й бедро е деформирано. Според вещото лице периодични болки в дясното бедро ще има винаги – при физически натоварвания, при промяна в атмосферните условия, с оглед възрастта на ищцата и състоянието на опорно-двигателния апарата. Това води до затруднения в ежедневните дейности по обслужване, личен тоалет, придвижване. Съдът съобразява всичко това и приема, че адекватното обезщетение, което следва да репарира претърпените от ищцата неимуществени вреди в резултат на деликта и в найголяма степен съответства на критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД и на социално-икономическите условия в страната към датата на увреждането, възлиза на 30 000 лв.

Относно имуществените вреди:

Правилно и законосъобразно първостепенният съд е приел, че имуществените вреди, претърпени от ищцата в резултат на деликта, възлизат на 1 575.93 лв., от които 1 440 лв. за закупуване на медицинско изделие реконструктивен пирон, видно от фактура № 8275/08.05.2015 год. и 135.93 лв. за закупуване на лекарства, които са предписани с епикризата след болничния престой. Само тези разходи са пряко свързани с лечението на травмите, получени в резултат на ПТП, а всички останали касаят лечение на други увреждания през друг период и за тях отговорността на застрахователя по чл. 226 от КЗ (отм.) не следва да бъде ангажирана.

Относно съпричиняването:

Въззивната инстанция изцяло споделя извода на първостепенния съд, че с поведението си ищцата е допринесла за настъпване на вредоносния резултат, като размерът на съпричиняването е равен на този на водача на ПТП, т. е. 50% и не са налице основания за неговото намаляване, в каквато насока е искането на жалбоподателката.

На първо място, безспорно е, че ищцата е пресичала пътното платно на място, което не е обозначено с пешеходна пътека. Не е налице хипотезата на чл.

4

113 ал. 2 от ЗДвП, тъй като самата ищца в исковата молба твърди, че е погледнала светофара в дясно, което означава, че пресичането на платното по пешеходна пътека в близост е било възможно.

На следващо място, както е посочило вещото лице инж. Б. Илиев, изготвил заключение по допуснатата пред първата инстанция автотехническата експертиза, произшествието е било предотвратимо и от двамата участници в движението – пешеходката е имала техническа възможност, при предприемане на пресичане на нерегламентирано за това място, да възприеме и следи движението на лекия автомобил, и да пропусне автомобила, а водачът на автомобила е имал техническа възможност да възприеме пешеходката преди и при пресичане на платното за движение, и при своевременно реагиране да спре автомобила преди да достигне траекторията на движение на пешеходката. И за двамата участници в инцидента не е имало обекти, които да ограничават видимостта и да попречат възприемането на другия.

Според въззивния съд няма основания да се приеме различно съотношение на съпричиняването на резултата. Действително, ЗДвП въвежда по-високи изисквания към водачите на превозни средства за осигуряване безопасността на движението по пътищата, но тези изисквания не определят априори по-ниска степента на съпричиняване от страна на пешеходеца, а се съобразяват при съществената за приложението на чл. 51 ал. 2 от ЗЗД преценка за причинната връзка между поведението на пострадалия и противоправното поведение на водача на превозното средство Водачът на лекия автомобил Х. И. С. е предприел завой на ляво от състояние на покой за включване в ул.“Свищовска“ и погледнал на дясно. Видял пресичащата улицата пешеходка едва когато се обърнал и предприел маневрата (свидетелските му показания). Поведението му действително е в нарушение на правилата за движение, но в случая от ляво на движението на автомобила не е имало пешеходна пътека и затова вниманието на водача е било насочено основно надясно за движещи се и приближаващи МПС.