Акт от 21.08.2009, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

Номер

251

Година

07.12.2006 г.

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен Съд - Кърджали

На

11.07

Година

2006

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Тонка Гогова Балтова

Секретар:

Николина Александрова

Мария Дановска

Кирил Димов

Прокурор: като разгледа докладваното от

Мария Кирилова Дановска

Въззивно гражданско дело номер

20065100500190 по описа за

2006 година

7 и за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение №30 от 23.02.2006г., постановено по гр.д.N 1077/2004г., Кърджалийският районен съд е осъдил Расим Расим Осман от гр.Ардино *** да заплати на "Ливика" ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Ардино, общ.Ардино, представлявано от Юзчан Хазимов Халилов, с ЕГН ********** сумата от 2 450лв., представляваща неизплатено възнаграждение за извършени строително- ремонтни работи по договор за строителство от 10.10.2003г., както и неустойка върху тази сума в размер на 52,13лв. за периода 07.06.2004г. - 05.08.2004г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба - 05.08.2004г. до окончателното и изплащане.

Със същото решение съдът е отхвърлил като неоснователни и недоказани предявените обективно съединени искове от "Ливика" ЕООД против Расим Расим Осман както следва: 1.искът с правно основание чл.92 от ЗЗД за заплащане на договорна неустойка до пълния предявен размер от 491лв., като неоснователен и недоказан; 2.искът с правно основание чл.86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за парично неизпълнение в пълния предявен размер от 467лв.; 3.искът с правно основание чл.266 ал.1 вр.чл.79 от ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 1 200лв., представляваща допълнителни строителни работи по обекта; 4. искът с правно основание чл.266 ал.2 вр.чл.79 от ЗЗД за сумата от 1 960лв., представляваща разлика вследствие повишени цени на вложените строителни материали; 5.искът с правно основание чл.266 ал.1 вр.чл.79 от ЗЗД за сумата от 709лв., представляваща изградена ВиК инсталация до кота "нула"; 6.искът с правно основание чл.82 от ЗЗД и цена 1 000лв., представляваща претърпяна вреда за задържаните кофрÓжни суми.

С решението Расим Расим Осман е осъден да заплати на "Ливика" ЕООД сумата от 344,40лв за държавни такси, адвокатска защита и възнаграждение за вещи лица, съразмерно уважената част от обективно предявените искове, както и "Ливика" ЕООД да заплати Расим Расим Осман със снета самоличност сумата от 141,30лв., представляваща разноски за адвокат и държавна такса съразмерно отхвърлената част от предявените искове.

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбодателят “Ливика”ЕООД-Ардино, който го атакува като неправилно и необосновано в частите, с които са отхвърлени исковите претенции. Сочи подробни съображения. Моли съда да отмени решението в атакуваните му части и да уважи предявените в обективно съединение искове.

Ответникът по жалбата Расим Расим Осман чрез процесуалния си представител, оспорва същата. Моли да се остави в сила решението на първоинстанционния съд. Претендира деловодни разноски.

Окръжният съд, като прецени събраните доказателства и във връзка с подадената жалба и наведените с нея оплаквания, констатира следното:

Жалбата е допустима.Разгледана по същество е неоснователна,поради което следва да се остави в сила решението на районен съд-Кърджали. Съображенията на съда за това са следните:

Пред районен съд - Кърджали е депозирана искова молба от "Ливика" ЕООД, представлявано от Юзчан Хазимов против Расим Расим Осман от гр.Ардино, в която се твърди, че на 10.10.2003г. между тях бил сключен договор за строителство на обект № 10 "Кафе-аперитив" от Общински пазар- сектор Г, общ.Ардино - фаза груб строеж без покривната конструкция, съгласно представените от възложителя одобрени видове СМР: фундаменти, скелетна конструкция и преградни стени на първи и втори етаж. Общата цена на договорените видове СМР била в размер на 27 000лв. с включен ДДС. На няколко пъти ответника извършвал частични и със закъснения плащания по договора, подробно описани в исковата молба. На 08.06.2004г. ищецът изпратил писмо изх.№056 до ответника с което го уведомил, че следва да внесе 2 450лв., но въпреки това, действия за плащане от страна на Расим Осман не били предприети. С нотариална покана вх.№ 2/ 07.07.2004г. ищецът отново поканил ответника да плати сумата, но последният отказал да я получи и не извършил плащане в дадения му 7 дневен срок. Твърди се също, че вследствие неспазването на договорните отношения от страна на ответника, се стигнало до оскъпяване на строежа поради поскъпване на цените на основните строителни материали и закъснение за изпълнение, от което дружеството търпяло щети по организация на строителството и финансови вреди според планираните разходи на фирмата. Тази разлика ищецът изчислявал на сумата от 1 960лв. по приложена справка подкрепена с фактури като доказателства. В хода на строително- ремонтните работи се стигнало до изменение на първоначалния проект и съответно до извършване на допълнителни работи, които възлизали на сумата от 1 200лв., и които също не били заплатени от ответника. Извън договореното между страните, по искане на ответника в обекта била изградена и ВиК инсталация до кота "нула", която възлиза на сумата от 709лв., която също не била заплатена. С исковата си молба ищецът претендира сумата от 1 000лв., представляваща претърпяна вреда от задържаните кофражни платна на строежа на ответника, които довели до забавянето на други СМР, осъществявани от дружеството. На следващо място ищецът претендира договорна неустойка по неизвършени и закъснели плащания на бÓза сключения между страните по делото договор. И на последно място претендира и обезщетение в размер на 350лв. по чл.86 от ЗЗД за всички описани по- горе плащания. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищцовото дружество както следва: 1/ 2 450лв.- разлика между изплатена и договорена сума от 27 000лв.; 2/ 350лв.- неустойки; 3/ 350лв.- обезщетение по чл.86 от ЗЗД; 4/ 1 200лв.- допълнителни работи по обекта; 5/ 1 960лв.- разлика вследствие повишените цени на стр. материали; 6/ 709лв.- изградена ВиК инсталация до кота "нула"; 7/ 1 000лв.- претърпяна вреда за задържаните кофражни форми, или обща сума в размер на 8 019лв., ведно със законната лихва считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. След като исковата молба е била оставена без движение, ищецът е направил уточнение в претенциите си, както следва: по отношение на търсената неустойка в размер на 350лв.- 1/ Неустойка в размер на 40лв. върху неизплатената сума от 2 450лв. за времето от 07.06.2004г. (датата на падежа на последното изискуемо задължение от схемата за разплащания - до датата на подаване на исковата молба; 2/ Неустойка в размер на 130лв.- върху сумата от 4 500лв. по пункт 4 от схемата за разплащания от 28.11.2003г. (падежа на паричното задължение) до 15.04.2004г.; 3/ Неустойка в размер на 130лв. - върху сумата от 4 500лв. за периода от 01.12.2003г. (падежа) до 06.04.2004г. (реалното плащане); 4/ неустойка в размер на 50лв., по пункт 1 за периода от 05.10.2003г. (падежа) до 13.10.2003г. (реалното плащане) в размер на 32лв., по пункт 2 за закъснение от 1 ден от 07.11.2003г. (падежа) до 09.11.2003 (реалното плащане) в размер на 4 лв., и по пункт 3 за периода от 04.11.2003г. (падежа) до 08.11.2003г. (реалното плащане) в размер на 14лв. Ищецът прави уточнение, че претенцията му за обезщетение по чл.86 от ЗЗД съвпада по суми и дата с тази посочена за неустойката.

На основание чл.116 от ГПК е допуснато изменение на иска, като е увеличена цената на иска по т.2 от исковата молба от 350лв. на 491лв. и по т.З от исковата молба- искането за обезщетение по чл.86 от ЗЗД е увеличено от 350лв. на 467лв.

На основание чл.114 от ГПК ищецът е отговорил на поставени му от ответника въпроси, като е обяснил на съда, че начинът и сроковете за плащане били определени съгласно раздел III т. 1 от двустранно подписания договор за строителство № 8 / 10.10.2003г. по одобрената схема на заплащане; всички видове строителни работи били изпълнени от фирмата му, след което довършителните работи бил поети от други изпълнители.

По фактическата обстановка:

На базата на събраните по делото доказателства, безспорно се установява по делото, че между въззиваемия Расим Расим Осман, като възложител, и въззивника "Ливика" ЕООД гр.Ардино, като изпълнител, е бил сключен договор за строителство №8 от 10.10.2003г., съгласно който първият възлага, а вторият приема да изпълни строителство на обект № 10 "Кафе- аперитив" от Общински пазар- сектор Г, община Ардино- фаза груб строеж без покривната конструкция, съгласно представените от ответника одобрени видове СМР, а именно : фундаменти, скелетна конструкция и преградни стени на първи и втори етаж, с обща цена в размер на 27 000лв. с ДДС, като цената се променяла при възникване и възлагане на работи по раздел III т.2 и/ или при промяна на цените при условията на раздел III от този договор. В този раздел в т.1 била уговорена схема на заплащане на цената на договорените видове СМР, без в нея да са фиксирани точни срокове, а според т.2 допълнителните видове работи, се определяли съвместно от страните и се утвърждавали от възложителя- ответник по делото- заедно с изготвен график за тяхното изпълнение. Като стойността на тези работи щяла да се доказва с анализни цени и акт обр.19 при изрично посочени в договора показатели. В т.З на раздел III двете страни се били договорили ответникът да привежда на ищеца договорените суми съгласно схемата за заплащане по т.ІІІ.1 не по- късно от 7 календарни дни след започване или приключване на съответните СМР. А в раздел VI т.2 от договора при просрочване на плащанията на сумите възложителят се задължава да заплати на изпълнителя неустойка в размер на законовата лихва върху неплатената сума.

По делото са назначени съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи, които съдът изцяло кредитира, и които не се оспорват от страните.

От назначената първа съдебно- техническа експертиза, изготвена от вещото лице Румяна Видинска, се установява, че възложените по договор № 8/ 10.10.2003г. СМР са изпълнени. Изпълнена е и претендираната от ищеца "ВиК" инсталация- нулев цикъл. Като освен договорираните СМР са изпълнени и завършени всички видове СМР(строителни, монтажни и инсталационни) и довършителни работи- мазилки, мозайки, настилки, боядисване, окачени тавани.

Видно от допълнителното заключение по назначената съдебно- техническа експертиза от в.л.Видинска, последната не може да установи какъв е обема на строително- монтажните работи изпълнени от ищеца, както и да остойности и изпълнената ВиК инсталация поради недокументиране на обстоятелствата свързани със започване и изпълнение на работите изпълнени от ищеца. В съдебно заседание на 15.12.2005г., вещото лице уточнява, че не може да се установи обема на извършените строителни работи, тъй като освен, че те не са били освидетелствани по време на самото строителство, то така и имало скрити работи, които не можели да се измерят нито количествено, нито качествено. Така било и по отношение на канализационните промени.

Пред тази инстанция е изслушана допълнителна съдебно-техническа експертиза, която не променя установената фактическа обстановка.

По делото са приети 4 броя приходно касови ордери, с които се установява, че ответникът е заплатил на ищеца сумите както следва: на 08.11.2003г-5000евро; на 13.10.2003г.- 2500евро; на 06.04.2004г.- 5000лв.; на 04.06.2004г,- 5000лв.

С нотариална покана връчена при отказ на ответника на датата 12.07.2004г., ищецът е поканил последния в 7-дневен срок от получаването й да му заплати сумата от 2 450лв. по договор за строителство № 8/ 10.10.2003г.

Към доказателственият материал към делото е приобщен и ЗМ-60/ 16.07.2004г., който е ирелевантен за спора, поради което и не следва да бъде обсъждан.

Тази инстанция споделя извода на решаващия съд, че приетите 6 броя данъчни фактури и частен писмен документ за разлика в доставни цени на материали от ищеца, не следва да се обсъждат, тъй като не са представени доказателства, че именно закупените с тях материали от тях са били използвани в строителството по процесния договор между страните.