Определение № 2659 от 21.09.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2659 гр. София, 20.09.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Дияна Ценева

Членове:

Теодора Гроздева

Милена Даскалова като разгледа докладваното от Милена Даскалова Касационно гражданско дело № 20238002103391 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по касационна жалба на Р. С. М. против въззивно решение № 62 от 29.03.2023 г. по в.гр.д. № 5/2023 г. на Окръжен съд- Силистра, с което е потвърдено решение № 471/03.08.2022г. по гр.д. № 529/2022г. на Районен съд – Силистра, с което е отхвърлен предявеният от Р. С. М. насрещен установителен иск за собственост; уважен е иск по чл.32, ал.2 ЗС и на основание чл. 30, ал.3 ЗС Р. С. М. е осъден да заплаща Ф. С. М. и Н. С. Памукчиева обезщетение за невъзможността им да ползват описаната в решението сграда в размер на по 25 лв. месечно, считано от влизане на решението в сила до настъпване на промяна в обстоятелствата.С касационната жалба е поискано на основание чл. 282, ал.2 ГПК да бъде спряно изпълнението на въззивното решение.

По искането по чл.282, ал.2 ГПК настоящият състав на Върховни касационен съд, намира следното :

Разпоредбата на чл. 282, ал.1 ГПК предвижда възможност Върховният касационен съд да спре изпълнението на невлезли в сила въззивни решения, по които е подадена касационна жалба. Спиране на изпълнението може да бъде постановено само на въззивни решения, подлежащи на принудително изпълнение, а такива, съгласно чл. 404, ал. 1, т. 1 ГПК, са само осъдителните решения на въззивните съдилища.

В случая въззивното решение, с което е отхвърлен установителният иск за собственост не е осъдително по своя характер и съответно не подлежи на принудително изпълнение, предвид на което и искането по чл. 282, ал.2 ГПК се явява неоснователно и следва да се остави без уважение.

Доколкото в касационната жалба е посочено, че се обжалва въззивното решение изцяло и се иска отхвърляне на предявените против касатора 1 претенции, то следва да се прецени дали подлежи на спиране изпълнението на въззивното решение и в останалата му част - по исковете с правно основание чл.32, ал.2 ЗС и чл. 30, ал.3 ЗС.

Според чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела постановени по искове по чл. 32, ал.2 ЗС, предвид на което и не подлежи на спиране въззивното решение в частта му , с която съдът се е произнесъл по иска по чл. 32, ал.2 ЗС.

Въззивният съд е разгледал и искове по чл. 30, ал.3 ЗС. Решението и в тази му част не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, като постановено по искове с цена до 5 000 лв., предвид на което и не може да бъде спряно по реда на чл. 282, ал.2 ГПК2 По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Р. С. М. за спиране изпълнението на въззивно решение № 62 от 29.03.2023 г. по в.гр.д. № 5/2023 г. на Окръжен съд- Силистра.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2