Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 11113 от 07.10.2019, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 13703/2019
Вид
Определение № 11113
Подписан
07.10.2019
В сила
22.10.2019
Състав
МИХАЕЛА СВЕТЛОЗАР БОЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.404, т.1, предл.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс

О П Р

Е Д Е

Л Е Н

И Е

№11113 07.10.2019 г. гр.Пловдив

ПЛОВДИВСКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД, XXI гр. състав, в закрито заседание на 07.10.2019 г. в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 13703/2019 г. по описа на ПРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД против С.А.А., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени искове по чл. 422, вр. с чл. 415 ГПК, за дължимост на суми, за които се твърди да е издадена заповед по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 4472/2019 г. на ПРС.

За преценка допустимостта на исковете е изискано заповедното производство. Издадена е заповед за главница и обезщетение за забава по договор за потребителски кредит от 28.01.2012 г.

Съдът е констатирал редица нередовности на исковата молба, като с разпореждане № 88511/17.09.2019 г. са дадени конкретни указания за отстраняването им.

Постъпила е уточнителна молба, с която същите не са изпълнени. От изложените твърдения и с оглед издадената заповед, съдът намира, че предявените искове са недопустими.

Не е отстранено противоречието относно момента на възникване на правоотношението /датата на сключване на договора – 28.02.2012 г./, както и относно периода на обезщетението за забава.

Отделно става ясно, че сумата от общо 11 944,75 лева не представлява само неплатена главница /както е посочено в зап. пр./, а сбор с начислени такси и застрахователни премии.

Предвид изложеното, съдът приема следното:

За да е допустимо производството по чл. 422 ГПК, е необходимо да има пълно съответствие между страните, основанието, размера и периода на предявените искове и задълженията, за които е издадена заповед за изпълнение, доколкото в исковото производство се установява дължимостта именно на тези вземания, за които е образувано заповедното такова и за които е издадена заповед за изпълнение.

В настоящия случай съответствие липсва. При описаната фактическа обстановка се налага извод за пълно разминаване между основанията на вземането по издадената заповед за изпълнение и тези, въз основа на които се претендира сумата в настоящото производство. За да обоснове дължимостта на сумата ищецът въвежда изцяло нови и различни обстоятелства, които не е посочил в заявлението и които имат съществено значение за възникването и съществуването на спорното право. Конкретизира, че търсените суми са дължими по договор от различна дата, като същевременно главницата представлява и сбор от отделни, различни по характер вземания, а лихвата е с различен период /начална дата/.

Дори в заявлението да са допуснати технически грешки, последиците им следва да се понесат от заинтересованата страна, която не е очертала твърденията и исканията си ясно и недвусмислено, съобразно действителното фактическо положение. Този пропуск не може да бъде саниран в настоящото производство.

Вземанията за главница, такси и застр. премии са различни претенции, с различно основание и размери. Тъй като чистата стойност на кредита се претендира по договор от различна дата, искът в частта за 10 000 лева е недопустим на това основание, а за разликата до пълния размер от 11944,75 лева - и поради факта, че в нея са включени вземания с различно основание, които не са били претендирани в заповедното производство.

Предвид горното, съответствие между заповедното и настоящото производство не е налице

– има съществено разминаване между основанието и размера на претенциите, с тези по издадената заповед по чл. 410 ГПК.

Производството по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415 ГПК е специално и е пряко обвързано със заповедното по чл. 410 и сл. ГПК.

При разминаване в произнасянето на съда по заповедното и исковото производство, би се стигнало до недопустимо разминаване в претенциите /СПН би следвало да се създаде относно всички съществени елементи на правоотношенията – така, както са присъдени със заповедта/.

При предявяване на предвидения от законодателя положителен установителен иск за съществуване на вземането е недопустимо кредиторът ищец да променя материалноправната характеристика на вземането. Ищецът не би могъл да въведе други, различни правопораждащи факти, в сравнение с тези, посочени в заявлението за издаване на заповедта за изпълнение. Посочването на друго основание, от което произтича вземането /в случая – договор от друга дата, вземания с различно основание, размери и период на лихвата/, различно от твърдяното в заявлението, за което е издадена заповед за изпълнение, съставляваща изпълнително основание по смисъла на чл.404, т.1, предл.4 ГПК, обуславя недопустимостта на установителния иск по чл.415, ал.1 ГПК /Решение № 169/04.01.2016 г. по т.д. № 700/2011 г. на ВКС, II т.о; Решение № 43 от 11.03.2013 г. на ВКС по т. д. № 325/2012 г., II т. о., Решение № 171 от 24.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 801/2011 г., IV г. о. и др., пост. по реда на чл. 290 ГПК/.

Ето защо, на основание чл. 130 ГПК, исковата молба следва да бъде върната /в т.см. и за необходимостта от пълен идентитет на вземанията в настоящото и заповедното производство – Решение № 18/16.02.2016 г. по т. д. № 1880/2014 г., I т. о., на ВКС, пост. по реда на чл. 290 ГПК; Определение от 04.04.2017 г. по в.ч.гр.д. № 506/17 г. на ПОС, Определение от

26.06.2015 г. по в.ч.гр.д. № 1331/2015 г. ПОС; Определение № 1855/24.09.2019 г.. по в.ч.гр.д. № 2057/2019 г. на ПОС и др./.

Съгласно т.13 от ТР № 4/18.06.2014г. на ОСГТК, ВКС, издадената заповед за изпълнение ще бъде обезсилена.

Така мотивиран, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ВРЪЩА искова молба вх. № 54439/22.08.2019 г. от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД против С.А.А., ЕГН **********, като недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 13703/2019 г. по описа на ПРС, XXI гр. състав.

ОБЕЗСИЛВА изцяло Заповед по чл. 410 ГПК № 2642/29.03.2019 г. по ч.гр.д. № 4472/2019 г. на ПРС.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд- Пловдив в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

Препис от Определението да се връчи само на ищеца на посочения в ИМ съд. адрес, чрез пълномощника ю. Т.

СЪДИЯ:п

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

МП