Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1989 от 05.06.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 15914/2025
Вид
Решение № 1989
Подписан
05.06.2026
В сила
14.07.2026
Състав
ВАНЯ ГЕОРГИЕВА ТОТОЛАКОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал. 1 изречение II, предложение I · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 228б · Закон за културното наследство
  • чл. 83, ал. 1, т. 1, б. "а" · Закон за културното наследство

РЕШЕНИЕ

№ 1989 гр. София, 05.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА при участието на секретаря ПЕТЪР Й. КОСТАДИНОВ като разгледа докладваното от ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА Административно наказателно дело № 20251110215914 по описа за 2025 година

Производството е разгледано по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания.

1. ДОВОДИ И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ:

Производството е образувано по жалбата на „*****“ ЕООД с ЕИК*********, със седалище и адрес на управление в *************, представлявано от управителката В. В. Б. по силата на чл. 61, ал. 2, т. 1 от Закона за административните нарушения и наказания с пълномощник от адвокат Й. М. П. от Великотърновската адвокатска колегия, срещу Наказателно постановление №26-00-560, издадено на 09. IХ. 2025 година от *** Т. В. Ч. в качеството му на заместник-министър на културата на Република България.

Пълномощникът оспорва от името на жалбопоподателя процесното постановление.

Навежда доводи за неговата неправилност и незаконосъобразно издаване в нарушение на процесуалните правила и материалния закон.

Твърдяното административно нарушение не било ясно описано нито в акта за установяване на административно нарушение, нито в издаденото въз основа на него наказателно постановление. В наказателното постановление не била правилно посочена датата на извършването на нарушението – посочената дата била последен ден от срока, в който жалбоподателят следвало да изпълни задължението си, а не първи ден след изтичането на същия срок.

Оспорено е и извършването на административно нарушение – в наказателното постановление се твърдяло, че жалбоподателят не е преустановил неправомерно поведение, а такова поведение изобщо не било извършвано от жалбоподателя: към момента на 1 съставяне на акта за установяване на административно нарушение проектна документация била вече подадена и така задълженията на жалбоподателя били вече изпълнени.

Случаят бил маловажен по смисъла на чл. 28 от Закона за административните нарушения и наказания.

В допълнителна молба, постъпила в съда на 10. III. 2026 година, както и в представена писмена защита се развиват още съждения, че твърдяното административно нарушение не било правилно квалифицирано от наказващия орган: твърдяло се, че жалбоподателя не е представил проект, а същевременно се описвали недостатъците на представения от жалбоподателя проект.

С допълнителната молба, постъпила в съда на 10. III. 2026 година, е направено искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

Жалбоподателят не участва в открито съдебно заседание нито чрез представител, нито чрез пълномощник.

В единственото проведено по делото открито съдебно заседание въззиваемата страна се представлява от главен юрисконсулт Д. Р. А., която от оспорва жалбата и претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

2. КАТО ПРЕЦЕНИ СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА ПООТДЕЛНО

И В ТЯХНАТА СЪВКУПНОСТ И ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ,

СЪДЪТ ПРИЕ СЛЕДНОТО ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

1. По извършването на административното нарушение, за което е издадено процесното наказателно постановление:

Сграда с идентификационен №****** и административен адрес в **************** е архитектурно-строителен паметник на културата с местно значение. За обстоятелството явстват писмо на Националния институт за недвижимо културно наследство с изходящ №0401-12881 от 06. XI. 2024 година и Приложение към Статия №2 на протокол №13 от 31.

VII. 2002 година на Експертния съвет на Националния институт за паметниците на културата, назначен със заповед №Р-192 от 30. VII. 2002 година, представени по делото.

На 24. VII. 2013 година е издадено представено по делото становище на Министерството на културата на Република България с изходящ №33-НН-367 относно виза за фасадно решение на същата сграда. Според становището възстановяването на фасадната пластика следва да се извърши по детайли и шаблони от оригинала, които да се приложат като проектна документация – втори етап. Въпросната документация следва да включва възстановяване на дограмите в оригиналния им вид. За несъгласуваните промени следва да представи за съгласуване проектна документация.

На 04. IV. 2022 година в град *** В. К. Х. с ЕГН********** и И. Г. Х. с ЕГН********** сключват с дружеството-жалбоподател договор за продажба на недвижим имот, по силата на когото се задължават да му прехвърлят собствеността на процесната сграда срещу цената от 700 000.00 лева, която жалбоподателят се задължава да им заплати.

2

На същата дата Д. К. Р., вписана в регистъра на Нотариалната камара под №*** с район на действие Великотърновски районен съд, съставя за процесния договор представен по делото нотариален акт ***, том І, регистрационен №*** по нотариално дело *** за 2022 година.

На 12. Х. 2022 година Националният институт за недвижимо културно наследство изпраща на жалбоподателя представено по делото писмо с изходящ №4800-944, с което указва необходимостта от допълване на текстовата и графичната част на проектната документация.

На 07. XI. 2022 година дружеството-жалбоподател изпраща на Националния институт за недвижимо културно наследство представено по делото писмо, прието с входящ №4800944, към което прилага допълнителна текстова част към обяснителна записка, допълнителна графична част по част „Архитектура“ и препис от документ за собственост на процесната сграда.

На 24. I. 2023 година Националният институт за недвижимото културно наследство издава представено по делото Становище по чл. 84, ал. ал. 1 и 2 с изходящ №4800-944 (1), с което предлага на Министъра на културата да не съгласува визата за проектиране и проект за текущ ремонт на процесната сграда.

На 08. VI. 2023 година е издадено представено по делото становище на Министерството на културата на Република България с изходящ №СТ-84-40 относно виза за проектиране и инвестиционен проект за обект: текущ ремонт на съществуваща сграда.

Според становището издадената виза за проектиране не съответства на изискванията на чл.

83, ал. 1, т. 1, б. „а“ от Закона за културното наследство. Необходимо е представянето на цветово решение като инвестиционен проект по чл. 84 от същия закон. Поради изложените съображения визата не е съгласувана.

На 14. Х. 2024 година в електронната пощенска кутия на Националния институт за недвижимо културно наследство постъпва представено по делото електронно писмо, с което е подаден сигнал за промяна на вида на защитена сграда, намираща се в гр. *** между площад „***“ и паметника на *** – промяна на цвета на фасадата и на дограмата на прозорците. Сигналът е приет с входящ №94-00-2521.

Във връзка със сигнала на 08. I. 2025 година свидетелката З. Г. П. с ЕГН********** извършва по реда на чл. 192, ал. 1, т. 1 от Закона за културното наследство проверка на място и по документи, за която съставя представен по делото Констативен протокол. При проверката е установен статутът на обекта – единична архитектурно строителна недвижима културна ценност, както и правото на собственост върху него. На място са установени дейности, несъгласувани по реда на чл. 83, ал. 1, т. 1 б. б. „а“ и „в“ от Закона за културното наследство – подмяна на дървена с алуминиева дограма.

На 27. XI. 2024 година Главна дирекция „Инспекторат за опадване на културното наследство“ към Министерството на културата издава представено по делото Разпореждане за прилагане на принудителни административни мерки с входящ №94-003 2521, с което на жалбоподателя са дадени писмени предписания:

Да спре незабавно всички строително-ремонтни дейности на процесната сграда.

В срок от три месеца да подаде до Министъра на културата заявление за съгласуване на визата.

На жалбоподателя са указани и последиците от неизпълнението на предписанията – възможност за търсене на административнонаказателна отговорност по чл. 228б от Закона за културното наследство.

Разпореждането е връчено на жалбоподателя на 26. XI. 2024 година, видно от представена по делото разписка. Ето защо съдът приема, че срокът за изпълнение на предписанията изтича на 26. II. 2025 година.

Жалбоподателят в настоящото производство обжалва Разпореждане за прилагане на принудителни административни мерки с входящ №94-00-2521 пред Великотърновския административен съд. По жалбата е образувано дело №969 по описа на същия съд за 2024 година. На 13. II. 2025 година съдът постановява представено по настоящото дело Решение №497, с което отхвърля жалбата.

На 20. III. 2025 година, близо месец след изтичането на срока, жалбоподателят подава до Директора на Националния институт за недвижимото културно наследство представено по делото заявление. Видно от показанията на свидетелката З. Г. П. с ЕГН**********, до изтичането на дадения с разпореждането срок не са извършвани действия по изпълнение на т. 2 от предписанията, което тя установила след проверка в електронната система на Министерството на културата. Свидетелката установява още, че жалбоподателят не е правил и искания за удължаването на срока. Свидетелката изисква сведения от Националния институт за опазване на паметниците на културата за документите, представени на 20. III.

2025 година от жалбоподателя. Получава отговор, че те отново не отговарят на изискванията на Закона за културното наследство – не е описана смяната на дървената дограма с алуминиева.

Изложената по-горе фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства, изрично споменати по-горе, както и от показанията на разпитаната по делото свидетелка З. Г. П. с ЕГН**********.

Приобщените по делото доказателства са последователни, еднопосочни и безпротиворечиви, като тълкувани в своята пълнота и взаимовръзка, сочат на възприетата от съда фактическа обстановка.

2. По издаването на процесното наказателно постановление:

Административнонаказателното производство против жалбоподателя започва със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение №7 на 28. III. 2025 година от свидетелката З. Г. П. с ЕГН**********, заемаща длъжността инспектор във Великотърновския регионален инспекторат за опазване на културното наследство по силата на Заповед №РД14-455, издадена на 04. VI. 2021 година от Министъра на културата на 4

Република България, в присъствието на две свидетелки.

Актът е надлежно предявен и връчен на пълномощника на жалбоподателя в деня на съставянето.

Въз основа на установеното в акта, на 07. III. 2025 година Заместник-министърът на културата на Република България, компетентно длъжностно лице по силата на Заповед, издадена на 07. III. 2025 година от Министъра на културата под №РД09-182, издава процесното наказателно постановление №26-00-560, в което възпроизвежда изцяло описаната в акта фактическа обстановка и налага на жалбоподателя имуществена санкция в размер на 5 000.00 лева на основание чл. 228б от Закона за културното наследство. В наказателното постановление е посочено, че нарушението е извършено на 26. II. 2025 година.

3. ОТ ПРАВНА СТРАНА СЪДЪТ ПРИЕ, ЧЕ:

1. По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва наказателното постановление и в срока по чл. 59, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания: наказателното постановление е връчено на жалбоподателя най-рано на 11. IХ. 2025 година, а жалбата e подадена чрез административнонаказващия орган на 25. IХ. 2025 година.

Ето защо, подадената жалба се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

2. По основателността на жалбата:

По редовността на акта за установяване на административно нарушение от външна страна

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от териториални и материално компетентни органи, съгласно представените заповеди на Председателя на Комисията за защита на потребителите, и в изпълнение на делегираните им правомощия по закон, в кръга на техните функции и по предвидения в закона ред и форма.

За да се произнесе по въпроса дали актът за установяване на административно нарушение е издаден в срока по чл. 34, ал. 1 изречение II, предложение I от Закона за административните нарушения и наказания, съдът взе предвид, че посочената разпоредба административнонаказателното производство не се образува, ако не е съставен акт в тримесечен срок от откриване на нарушителя. Спазването на сроковете по чл. 34 от Закона за административните нарушения и наказания е условие за провеждането на административнонаказателната политика на държавата, по отношение на субекти, на които се ангажира административно наказателната отговорност. Срокът започва да тече с откриването на нарушителя. Това е моментът, в който необходимите за това материали и/или информация са налични в съответната администрация, защото оттогава фактически и юридически съществува възможност овластеният орган да определи субекта на нарушение, 5 времето и мястото на извършването му, ведно със съществените му признаци от обективна и субективна страна по определен състав. Съдът приема, че посочените условия са били изпълнени извършването на проверка от разпитаната по делото свидетелка – най-рано на 08.