Определение № 4148 от 31.01.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 44236/2021
- Вид
- Определение № 4148
- Подписан
- 31.01.2023
- В сила
- 31.01.2023
- Състав
- АНГЕЛИНА КОЛЕВА БОЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 161 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 190, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 9 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 435 · Кодекс за застраховането
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4148 гр. София, 31.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: РАЙОНЕН СЪДИЯ като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело № 20211110144236 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „**********“ ЕООД, чрез адв. Я. Д., срещу „ЗАД „************“ АД, с която са предявени кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 435 КЗ за осъждане на ответника, в качеството му на застраховател по застраховка „Отговорност на превозвача при автомобилен превоз на стоки“, да заплати на ищеца сумата в размер на 10070,29 евро (с равностойност 19695,77 лева), представляваща погасено чрез прихващане от превозвача обезщетение за частична липса на стоки, причинена по време на международен автомобилен превоз по релация от **************** с дата на товарене 29.10.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 475,54 евро (с равностойност 930,08 лева), представляваща мораторна лихва върху претендираната главница за периода от 09.02.2021 г. до датата на подаване на исковата молба в съда.
В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за застраховка „Отговорност на превозвача при автомобилен превоз на стоки“ с полица № 0310-970-202000011, със срок на застрахователното покритие от 06.07.2020 г. до 06.07.2021 г. В срока на действие на застраховката по възлагане на „*****************” ищецът извършил превоз на стоки от ****************, с дата на товарене 29.10.2020 г. в склада на изпращача.
Обект на договора за превоз били 711 кашона с мъжка конфекция и общо тегло на превозвания товар 14030 кг. бруто (12968 кг. нето). Твърди се, че на 29.10.2020 г. водачът на товарната композиция, поради изтичане на нормативно установеното време за шофиране, спрял за престой на място, отредено за почивка, находящо се в близост до магистрален път, осветено, обхождано от полицейски служители, където имало и други паркирани превозни средства. По време на престоя водачът се намирал в кабината на товарния автомобил и не я бил напускал. На 30.10.2020 г., около 00:30 часа служители на каталунската полиция уведомили водача на превозното средство, че при извършен от тях оглед установили 1 срязване на брезента на полуремаркето, като вероятно имало липси по товара. От страна на ищеца били предприети незабавни действия по ангажиране на авариен комисар с цел установяване вида и характера на вредите, а водачът подал жалба в полицията.
Ангажираният авариен комисар извършил оглед на мястото на инцидента, като установил, че от превозното средство били откраднати 39 кашона с дрехи, за което бил съставен протокол № АІ-0614543.I-2/200971. Останалата част от товара била доставена на получателя, като в товарителницата било отбелязано, че били доставени 672 кашона и липсвали 39 кашона от първоначално натоварените стоки. Общата стойност на загубите била в размер на 10070,29 евро. Между страните по превозния договор било проведено рекламационно производство, като дължимото от ищеца обезщетение било погасено чрез прихващане с негови насрещни вземания към „*****************”. За причинените липси по товара на 30.10.2020 г. ищецът уведомил ответника и предявил пред него претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, по която била образувана щета № 0310-9700001-2020. С писмо изх. № 99-9381/14.01.2021 г. застрахователят отказал изплащане на обезщетение по щета. Оспорва постановения отказ като неправилен и необоснован. В тази връзка прави възражение за нищожност на клаузата на чл. 13 от общите условия на застрахователя поради липса на яснота, тъй като от съдържанието не можело да се установи кои места се считат за неохраняеми. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски, включително за адвокатско възнаграждение.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „ЗАД „***************“ АД, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез юрк. Д.Д. Процесуалният представител оспорва изцяло предявените искове като неоснователни. На първо място възразява, че не било налице основание за плащане на застрахователно обезщетение, тъй като между страните към датата на настъпване на събитието не съществувало валидно застрахователно правоотношение. В тази връзка възразява, че по делото не били представени доказателства за платена първа вноска по застрахователната премия от страна на застрахованото лице. Освен това от страна на превозвача не била положена нужната грижа за предпазване на превозвания от него товар от настъпване на застрахователно събитие, поради което допуснал груба небрежност.
Процесното превозното средство било паркирано на неохраняем паркинг, а водачът спял в него. Не били представени трудови договори на лицата, които управлявали процесното превозно средство, в нарушение на чл. 5, ал. 3 от общите условия на застрахователя.
Оспорва извършеното от страна на превозвача прихващане на дължимото обезщетение, тъй като съгласно чл. 18 от общите условия за това се изисквало съгласието на застрахователя.
Оспорва претенцията на ищеца и по размер, като твърди, че същият не бил подкрепен с надлежни доказателства и превишавал действителната стойност на имуществото към момента на неговото увреждане. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.
2
Към настоящия момент няма обстоятелства, които се признават от страните, или права, които не се нуждаят от доказване.
В тежест на ищеца е да докаже:
1. че към момента на настъпване на застрахователното събитие между страните е съществувал валиден договор за застраховка „Отговорност на превозвача при автомобилен превоз на стоки“, сключен по отношение на влекач с регистрационен номер ***********, включително че е заплатил поне първата вноска от дължимата застрахователна премия;
2. настъпване на застрахователното събитие – частична загуба на товара при извършване на международен превоз на стоки (711 кашона с мъжка конфекция) по релация от ****************;
3. обстоятелството, че процесното събитие представлява покрит от застраховката „Отговорност на превозвача при автомобилен превоз на стоки“ застрахователен риск;
4 . вида, характера и размера на вредите по превозвания товар, причинени от процесното застрахователно събитие;
5. предявена в срок рекламация от правоимащия към ищеца – превозвач по чл. 17 и сл. от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR);
6. че е погасил дължимото обезщетение към правоимащия чрез прихващане със свои насрещни вземания;
7. че е спазил всички свои задължения, произтичащи от застрахователния договор и приложимите към същия общи условия;
8. настъпване на изискуемостта на вземането към застрахователя и размера на дължимата за исковия период мораторната лихва;
9. всички факти, на които основава своите искания или възражения.
В тежест на ответника е да докаже, че е заплатил претендираните суми, както и всички факти, на които основава своите искания или възражения, включително наличието на основания за освобождаването му от отговорност за причинената частична липса (изключен риск), както следва: по чл. 5, т. 5 и т. 16 от общите условия към застраховка „Отговорност на превозвача при автомобилен превоз на стоки“ – допусната от превозвача, респ. от водача на МПС – негов служител груба небрежност, тъй като не е положил дължимата грижа за ограничаване на вредите от застрахователното събитие, както и че процесното превозно средство било паркирано на неохраняем паркинг или било оставено без охрана; и по чл. 5, ал. 3 от общите условия – водачът, извършващ превоза, не отговарял на нормативно установените изисквания.
По отношение на направените от ищеца доказателствени искания съдът намира, следва да бъдат приети приложените към исковата молба писмени доказателства, да бъде допуснат до разпит един свидетел при режим на довеждане за установяване на посочените в исковата молба обстоятелства, както и да бъде допусната поисканата съдебно-счетоводна експертиза с поставени в исковата молба задачи. Основателни са исканията на ответника за издаване на 3 съдебно удостоверение, за задължаване на ищеца на основание чл. 190 ГПК да представи трудов договор на водача, управлявал процесното МПС по време на настъпване на застрахователното събитие, и протокол от авариен комисар, както и за допускане на съдебно-оценителна експертиза с поставени в отговора задачи.
Съдът, след като констатира, че предявените искове са редовни и допустими, и след осъществяване на процедурата по чл. 131 ГПК, на основание чл. 140, вр. чл. 146 ГПК, ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА следния ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
ПРЕДМЕТ на делото са кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 435 КЗ за осъждане на ответника, в качеството му на застраховател по застраховка „Отговорност на превозвача при автомобилен превоз на стоки“, да заплати на ищеца сумата в размер на 10070,29 евро (с равностойност 19695,77 лева), представляваща погасено чрез прихващане от превозвача обезщетение за частична липса на стоки, причинена по време на международен автомобилен превоз по релация от **************** с дата на товарене 29.10.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 475,54 евро (с равностойност 930,08 лева), представляваща мораторна лихва върху претендираната главница за периода от 09.02.2021 г. до датата на подаване на исковата молба в съда.
По делото няма обстоятелства, които се признават от страните, и права, които не се нуждаят от доказване.
В ТЕЖЕСТ НА ИЩЕЦА е да докаже:
1. че към момента на настъпване на застрахователното събитие между страните е съществувал валиден договор за застраховка „ Отговорност на превозвача при автомобилен превоз на стоки“, сключен по отношение на влекач с регистрационен номер ***********, включително че е заплатил поне първата вноска от дължимата застрахователна премия;
2. настъпване на застрахователното събитие – частична загуба на товара при извършване на международен превоз на стоки (711 кашона с мъжка конфекция) по релация от ****************;
3. обстоятелството, че процесното събитие представлява покрит от застраховката „Отговорност на превозвача при автомобилен превоз на стоки“ застрахователен риск;
4 . вида, характера и размера на вредите по превозвания товар, причинени от процесното застрахователно събитие;
5. предявена в срок рекламация от правоимащия към ищеца – превозвач по чл. 17 и сл. от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR);
6. че е погасил дължимото обезщетение към правоимащия чрез прихващане със свои 4 насрещни вземания;
7. че е спазил всички свои задължения, произтичащи от застрахователния договор и приложимите към същия общи условия;
8. настъпване на изискуемостта на вземането към застрахователя и размера на дължимата за исковия период мораторната лихва;
9. всички факти, на които основава своите искания или възражения.
В ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИКА е да докаже, че е заплатил претендираните суми, както и всички факти, на които основава своите искания или възражения, включително наличието на основания за освобождаването му от отговорност за причинената частична липса (изключен риск), както следва: по чл. 5, т. 5 и т. 16 от общите условия към застраховка „Отговорност на превозвача при автомобилен превоз на стоки“ – допусната от превозвача, респ. от водача на МПС – негов служител груба небрежност, тъй като не е положил дължимата грижа за ограничаване на вредите от застрахователното събитие, както и че процесното превозно средство било паркирано на неохраняем паркинг или било оставено без охрана; и по чл. 5, ал. 3 от общите условия – водачът, извършващ превоза, не отговарял на нормативно установените изисквания.