Решение № 13 от 17.01.2024, Районен съд - Ботевград
- Съд
- Районен съд - Ботевград
- Дело
- Гражданско дело 1033/2023
- Вид
- Решение № 13
- Подписан
- 17.01.2024
- В сила
- 10.02.2024
- Състав
- Катерина Въткова Ненова
Цитирани разпоредби
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 228 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 57, ал. 1 · Семеен кодекс
- чл. 57, ал. 2 · Семеен кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 13 гр. Ботевград, 17.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, IV-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: К. В. Н. при участието на секретаря М. К. П. като разгледа докладваното от К. В. Н. Гражданско дело № 20231810101033 по описа за 2023 година
С исковата молба от И. П. И. срещу А. С. А. са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 57, ал. 2 СК във вр. с чл. 228 ЗЗД: 1.) за обезщетение за ползването на ½ ид. ч. от бивше семейно жилище за изминалия период от м. юни 2020 г. до м. юни 2023 г. в размер на 5400 лв. (36 месеца x 150 лв.), както и 2.) за обезщетение, равняващо се на месечния наем занпред в размер на 200 лв./мес. за ползването на ½ ид. ч. от същото жилище, считано от датата на депозиране на исковата молба – 16.06.2023 г.
Ищецът сочи, че с ответницата са бивши съпрузи. С решението по бракоразводното им дело е постановено семейното жилище – апартамент № 22, самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***, находящ се в Б., със застроена площ от 62,70 кв. м., да остане за ползване на ответницата и роденото от брака на страните дете П. И. П.. Твърди се, че от влизане в сила на съдебното решение (19.03.2011 г.) между страните е възникнало наемно правоотношение на основание чл.
57, ал. 1 СК, поради което ответницата дължала на ищеца обезщетение за ползване на неговата идеална част в размер на средномесечния пазарен наем. Междувременно през 2018 г. синът на страните навършил пълнолетие и напуснал процесното жилище. В заключение отправя искане да му се присъди обезщетение за ползването на идеалната му част от апартамента за изминалия период от м. юни 2020 г. до м. юни 2023 г. в размер на 5400 лв. (36 месеца × 150 лв.), както и ответницата да бъде осъдена да му заплаща занапред месечен наем в размер на 200 лв. за ползването на неговата идеална част, считано от датата на депозиране на исковата молба – 16.06.2023 г. Претендират се 1 и съдебно – деловодни разноски.
Ответницата е получила препис от исковата молба, като в законоустановения срок не е депозирала отговор.
В откритото съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си, заявява, че поддържа доводите и исканията си. Ответницата не изразява становище в хода по същество.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди относимите доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
Съгл. Удостоверение за сключен граждански брак № */02.06.1991 г., изд. от кметство Ботевград, се установява, че страните са сключили граждански брак на 02.06.1991 г., за което е съставен Акт за граждански брак № 62/02.06.1991 г.
По време на брака на страните, същите са закупили процесния апартамент в режим на семейна имуществена общност, видно от НА № 137/30.05.1997 г., том II, дело № 1000/97 г. по описа на нотариус З.А. с район на действие РС – Ботевград.
Съгл. Удостоверение за данъчна оценка изх. № 7303028879/23.11.2022 г., изд. от Община Ботевград, данъчната оценка на имота възлиза на 7117,70 лв.
С Решение № 64/04.08.2010 г. по гр. д. № 410/2010 г. по описа на РС – Ботевград, потвърдено с Решение № 43/20.01.2011 г. по гр. д. № 880/2010 г. по описа на СОС, влязло в законна сила на 19.03.2011 г., е прекратен чрез развод бракът между страните по делото, като по отношение на семейното жилище е постановено да остане за ползване след развода на ответницата по настоящото дело А. С. И.а и малолетното дете П. И. П..
Свидетелят Й.П.Й. заявява, че познава страните по делото. Знае, че са разведени и семейното жилище е останало за ползване от ответницата А. С. И.а и сина й. От съседи знае, че синът на страните вече не живее в жилището, а последното се обитава само от ответницата. В подобна насока, но значително по – оскъдни са показанията на св. Н. П. З..
Според заключението на вещото лице по СОЕ, което съдът приема като обективно и аргументирано, наемът за ½ ид. ч. от имота за периода от м. юни 2020 г. до м. юни 2023 г. възлиза на 6750 лв. Стойността на пазарния наем на апартамента към датата на изготвяне на експертизата е 443 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл. 57, ал. 2 СК във вр. с чл. 228 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже едновременното наличие на следните материално – правни предпоставки: 1.) процесният имот да е бил в режим на семейна имуществена 2 общност (СИО); 2.) прекратяване на брака, а оттам и на СИО; 3.) свое право на собственост върху съответната идеална част от имота; 4.) ползване на идеалната му част от насрещната страна за процесния периода; 5.) размер на средния месечен наем за съответната идеална част.
По делото е безспорно доказано, че процесният апартамент – бивше семейно жилище, е закупен от страните по време на брака им – след сключването му и преди прекратяването му. Следователно, същият представлява семейна имуществена общност.
Доказано е също, че бракът на страните е прекратен с влязло в сила съдебно решение през 2011 г. С прекратяването на брака, се прекратява и семейната имуществена общност, която се превръща в обикновена делима съсобственост, в която всеки от съпрузите има по ½ ид. ч.
На основание чл. 57, ал. 1 от Семейния кодекс, по силата на съдебното решение, с което се предоставя ползването на семейното жилище, възниква наемно отношение.
В конкретния случай по делото е отделено за безспорно обстоятелството, че ответницата фактически е ползвала процесното жилище за периода от м. юли 2020 г. до м. юли 2023 г. вкл. Отделно от това, от свидетелските показания се установява, а и не се оспорва изрично от ответницата фактът, че същата е ползвала жилището, вкл. идеалната част на бившия си съпруг от влизане в сила на решението за развод, като го ползва и понастоящем.
Предвид обстоятелството, че според заключението на вещото лице по СОЕ размерът на наема за миналия процесен период и текущият размер на наема са по – високи от претендираните, то исковете се явяват основателни, доказани по основание, размер и период и като такива следва да бъдат уважени.
По разноските
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски в исковото производство има ищецът. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 724,00 лв. (седемстотин двадесет и четири лева), представляваща разноски в исковото производство, от които 504 лв. – държавна такса и 220 лв. – депозит за експертиза.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА по иск с правно основание чл. 57, ал. 2 СК във вр. с чл. 228 ЗЗД, А.
С. А. с ЕГН: *, с постоянен адрес: Б., да заплати на И. П. И. с ЕГН: **********, с постоянен адрес: Б., сумата от 5400 лв. (пет хиляди и четиристотин лева), представляваща обезщетение за изминалия период от м. юни 2020 г. до м. юни 2023 г. в 3 размер на месечния наем за ползването на ½ ид. ч. от бивше семейно жилище апартамент № 22, самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***, находящ се в Б., със застроена площ от 62,70 кв. м., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.06.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА по иск с правно основание чл. 57, ал. 2 СК във вр. с чл. 228 ЗЗД, А.
С. А. с ЕГН: *, с постоянен адрес: Б., да заплаща на И. П. И. с ЕГН: **********, с постоянен адрес: Б., сумата от 200 лв. (двеста лева) месечно, представляваща месечен наем за ползването на ½ ид. ч. от бивше семейно жилище - апартамент № 22, самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***, находящ се в Б., със застроена площ от 62,70 кв. м., считано от 16.06.2023 г. до настъпване на обстоятелства, прекратяващи или изменящи правата на страните.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК А. С. А. с ЕГН: *, с постоянен адрес:
Б., да заплати на И. П. И. с ЕГН: **********, с постоянен адрес: Б., сумата от общо 724,00 лв. (седемстотин двадесет и четири лева), представляваща разноски в исковото производство, от които 504 лв. – държавна такса и 220 лв. – депозит за експертиза.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от датата на връчване на преписи на страните!
Преписи от решението да се изпратят на страните!
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________ 4