Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260418 от 28.10.2021, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Търговско дело 246/2020
Вид
Решение № 260418
Подписан
28.10.2021
В сила
06.10.2023
Състав
РОСИЦА ТОДОРОВА КЮРТОВА

Цитирани разпоредби

Р

Е Ш Е Н И Е

№ 260418 гр.Пловдив, 28.10.2021 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХVІ състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди двадесет и първа година, в състав

СЪДИЯ:

Росица Кюртова секретар: Боряна Костанева, като разгледа докладваното от съдията т.дело №246 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът М.К.М., ЕГН **********,***, чрез пълномощник адв.Л.М., съдебен адрес ***, твърди, че е пострадал при пътно-транспортно произшествие, състояло се на 02.01.2019 г. в гр.Пловдив, на кръстовището на бул.“Цариградско шосе“ и ул.“Лев Толстой“.

Виновен за произшествието е И.И.Ц., който при управление на л.а.Сеат Алтеа с рег.№****е предприел маневра завой на ляво, без да спре и да пропусне насрещно движещ се л.а.Форд Фокус, управляван от В.А.Ч.. Ищецът е пострадал в качеството си на пътник, седящ на задна дясна седалка в лекия автомобил Сеат Алтеа. За последния автомобил е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, валиден до 01.10.2019 г., застраховател по който е ответното дружество. В резултат от произшествието на ищеца са причинени счупвания на дясната подбедрицата. Извършена е била операция на 02.01.2019 г. с цел наместване на фрактурата с вътрешна фиксация, тибия и фибула, при която е поставен специален пирон за тибиална фрактура с цена 1 980 лв., заплатена изцяло от ищеца. Ищецът е претърпял неимуществени вреди – болки и страдания от получените фрактури, както и такива в резултат от лечението и възстановяването на травмите.

Възстановяването е било бавно, трудно и продължително. Ищецът е изпитвал страх и безспокойство от невъзможността да се придвижва самостоятелно, както и от възможността да не може да се обслужва напълно сам за определен период от време и от необходимостта от полагане на грижи за него от страна на близките му. Освен горепосочения разход за операцията, ищецът е заплатил общата сума 108,61 лв. за закупуване на медикаменти по проведеното от него лечение. Твърди се още, че на ответника е изпратена извънсъдебна покана за заплащане на застрахователно обезщетение, която е изцяло неудовлетворена. Въз основа на изложените по-горе обстоятелства, е формулиран петитум ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 70 000 лв. – обезщетение за неимуществени, и сумата 2 088,61 лв. – обезщетение за имуществени вреди в резултат от настъпило на 02.01.2019 г. в гр.Пловдив застрахователно събитие, ведно със законна лихва от датата на деликта до окончателното плащане. Претендират се деловодни разноски.

Ответникът „ЗД

БУЛИНС“АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Джеймс Баучер” №87, ет.2, оспорва исковете. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по отношение л.а.Сеат

Алтеа с рег.****към датата на настъпване на процесното ПТП. Не оспорва и настъпването на последното, както и участниците в него, споменати от ищеца. Оспорва механизма, при който се твърди да е настъпило произшествието, както и твърдението, че същото е причинено от виновно поведение на водача на застрахованото МПС. Поддържа, че произшествието е настъпило в резултат от виновното поведение на водача на л.а.Форд Фокус В.Ч., която се е движела със скорост 83 км/ч, надвишаваща установената за населено място скорост от 50 км/ч. Високата и несъобразена от нея скорост е довела до настъпване на пътния инцидент. Ударът е бил предотвратим, ако последната се е движела със скорост равна или по-ниска от 50 км/ч. От друга страна, поведението на застрахования при ответника водач не е било противоправно, в уверение на което е и обстоятелството, че наказателното производство е прекратено, липсва и административно-наказателно такова. Изтъква се още, че отговорността на лицето, управлявало л.а.Форд не е била застрахована към датата на деликта, поради което отговорността е на Гаранционен фонд на основание чл.519, ал.1, т.1 КЗ. При условията на евентуалност се поддържа, че обезщетението се дължи от ГФ и от ответника при условията на независимо съизвършителство от водачите на двете МПС. Искът за обезщетяване на неимуществени вреди се оспорва и по размер, който според ответника е завишен. По основание и размер се оспорва и искът за обезщетяване на имуществени вреди. По отношение претенцията за законна лихва се възразява, че същата не се дължи от датата на деликта, а според особените правила на КЗ, установено за това. Претендират се деловодни разноски.

В допълнителната искова молба ищецът твърди, че административно-наказателно отношение със съставяне на актове за нарушение и наказателни постановления е взето по отношение застрахования при ответника водач, а така също и по отношение В.Ч., управлявала л.а.Форд Фокус. Поддържа, че е налице независимо съизвършителство от страна на И.Ц. и В.Ч., при което последните отговарят солидарно (всеки в пълен размер спрямо увреденото лице), като застрахованият при ответника водач е нарушил правилата на чл.20, ал.2, чл.37, изречение първо и чл.47 ЗДвП. Във връзка с възраженията на ответника по размера на предявения иск за неимуществени вреди, се допълва, че на ищеца му предстои интервенция по премахване на поставения при първоначалната операция пирон, както и рехабилитация, каквато е проведена и след първата операция. Във връзка с възражението за началния момент на забавата, в допълнителната искова молба ищецът поддържа, че забавата е настъпила на 21.02.2019 г., когато е получена от ответника извънсъдебната претенция, респективно съдът приема, че исковите суми се претендират, ведно със законна лихва от 21.02.2019 г. до окончателното им плащане.

В отговор на допълнителната искова молба ответникът оспорва приложеният от ищеца констативен протокол да установява механизма на произшествието с възражение, че последният не съставлява официален свидетелстващ документ по смисъла на ГПК. Възразява, че отговорността на застрахователя е функция от тази на прекия причинител и за ангажирането й следва да се установят всички предпоставки на деликтната отговорност, в това число вината на причинителя.

Поддържат се възраженията в отговора на исковата молба. Във връзка с иска за обезщетение за забава възразява и, че не е оказано нужното кредиторово съдействие. Моли исковете да се отхвърлят, евентуално – да се определи справедливо по размер обезщетение.

С определение от

21.08.2020 г. като подпомагаща страна на ответника е конституиран Гаранционен фонд, ЕИК *********, гр.София, ул.“Граф Игнатиев“ №2, ет.4. В становище по основателността на исковете третото лице-помагач поддържа, че исковете са основателни, като изтъква, че единствена причина за процесното ПТП е поведението на водача на л.а.Сеат Алтеа, застрахован при ответника. Прави се и възражение за съпричиняване от страна на ищеца в размер 30 %, който като пътник в л.а.Форд Фокус е пътувал без поставен обезопасителен колан в нарушение нормата на чл.137а ЗДвП. Поддържа се и възражение за прекомерност на претендираното обезщетение за неимуществени вреди.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Установява се от приложения по делото Констативен протокол за ПТП №4/02.01.2019 г., че на същата дата е посетено местопроизшествие в гр.Пловдив, на кръстовището между бул.“Цариградско шосе“ и ул.“Лев Толстой“. Като участници в произшествието са констатирани: 1. - л.а.Сеат Алтеа с рег.№****, водач И.И.Ц., и 2. - л.а.Форд Фокус с рег.№****, управляван от В.А.Ч.. Като обстоятелства и причини за ПТП в протокола е посочено: “Участник 1 извършва завиване на ляво и допуска ПТП с движещия се срещу него направо участник №2“. Изброени са в протокола четири пострадали лица, между които ищецът М.К.М..

От приложените по делото епикризи се установява, че ищецът е постъпил в болница в деня на катастрофата 02.01.2019 г. с диагноза „счупване на други части на подбедрицата“ и е изписан на 08.01.2019 г.

Междувременно е извършена операция – открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, тибия и фибула. Препоръчани са контролни прегледи, да се ходи с помощни средства, да не се натоварва, предписано е медикаментозно лечение.

Ищецът е постъпвал още два пъти в болнично заведение във връзка със същата фрактура – от 10 до 13.04.2019 г. и от 23 до 26.07.2020 г., и двата пъти за оперативно отстраняване от костта на имплантирани уреди.

Приложени са по делото фактура от 07.01.2019 г. с получател ищеца и фискален бон към него за закупени комплект солиден, интрамедуларен, заключващ пирон за тибиална фрактура с четири броя заключващи винтове на обща стойност 1 980 лв. Установява се от приложените фактури и касови бонове, че на 14.01.2019 г. и на 07.02.2019 г. ищецът е направил разходи за закупуване на лекарства на обща стойност 108,61 лв.

Признато е за безспорно в отношенията между страните, а това е отразено и в приложения по делото констативен протокол за ПТП с пострадали лица, като е видно и от приложената справка от Гаранционен фонд, че за управлявания от И.Ц. лек автомобил е сключен договор с ответното дружество за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с период на покритие, включващ м.януари 2019 г.

Ответното дружество е сезирано с извънсъдебна претенция от ищеца на 21.02.2019 г., към която е приложен констативен протокол за ПТП с пострадали лица, епикриза и трите броя фактури, описани по-горе (л.12 и л.13). С писмо от 10.03.2020 г. застрахователят е отговорил, че е необходимо представянето на влязъл в сила акт, доказващ виновността на водача, както и други документи. Няма спор между страните, че застрахователно обезщетение не е било определяно и изплащано.

Установява се, че образуваното наказателно производство по повод произшествието е приключило с постановление за прекратяване на Районна прокуратура Пловдив от 17.03.2020 г.

От постановлението е видно, че производството е било водено срещу И.И.Ц. за това, че на 02.10.2019 г. в гр.Пловдив, на кръстовището между бул.“Цариградско шосе“ и ул.“Лев Толстой“ при управление на л.а.Сеат Алтеа с рег.№****, е нарушил правилата за движение по пътищата – чл.20, ал.2, чл.37 и чл.47 ЗДвП, и по непредпазливост и в условията на независимо съпричиняване с В.А.Ч. е причинил на М.М. две средни телесни повреди. Производството е прекратено на основание чл.343, ал.2, т.2 НК – поради изявление на пострадалия.

От приетите по делото справки от ОДМВР Пловдив се установява, че спрямо двамата водачи, участници в процесното произшествие, е взето административнонаказателно отношение – водачът И.Ц. е наказан с глоба в размер 200 лв. за нарушение по чл.20, ал.2 ЗДвП, а водачът В.Ч. е санкционирана с глоби в размер 400 и 200 лв. за нарушения по чл.20, ал.2 ЗДвП и чл.638, ал.3 КЗ. Последното е във връзка с установеното, че за автомобилът, управляван от нея, няма сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Приети са основно и допълнително заключение на автотехническа експертиза, според които най-вероятен е следният механизъм на произшествието – водачът В.Ч. е управлявала л.а.Форд Фокус по третата лента на южното платно за движение на бул.“Цариградско шосе“ в посока запад-изток. В това време водачът И.Ц. е управлявал л.а.Сеат Алтеа по лявата лента на северното платно за движение на същия път в посока изток-запад, като на кръстовището с ул.“Лев Толстой“ е предприел завой на ляво.

Двата автомобила са навлезли едновременно в кръстовището и е настъпил удар в предната лява част на л.а.Форд Фокус и от дясната страна на л.а.Сеат Алтеа. Като причини за произшествието вещото лице посочва предприемането на маневра завой на ляво от водача на л.а.Сеат Алтеа по начин и в момент, когато това не е било безопасно, както и това, че водачът на л.а.Форд Фокус се е движила със скорост 83 км/ч, поради което не е имала възможност да избегне удара (при движение с разрешената за населено място скорост 50 км/ч последната би имала тази възможност). Водачът на л.а.Сеат Алтеа е имал възможност да предотврати произшествието, като преди да извърши маневрата завой на ляво, спре и пропусне насрещно движещия се л.а.Форд Фокус. В допълнителното заключение се отбелязва, че уличното осветление на кръстовището в момента на извършване на оглед от разследващите е работело, при което видимостта на водачите е била на разстояние 75 м. При скорост 83 км/ч това разстояние се изминава за 3,25 сек. Направен е извод, че двамата водачи са имали техническа възможност да се видят, независимо дали л.а.Форд Фокус се е движел със или без включени светлини, като се има предвид, че движението е в градски условия на участък от пътя с включено улично осветление и др.разсеяни околни светлини.