Решение № 349 от 20.09.2021, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 349 гр. София , 20.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-A в закрито заседание на двадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Стела Кацарова

Галина Ташева

Мария Малоселска като разгледа докладваното от Галина Ташева Въззивно гражданско дело № 20211100509803 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на ЗД „Е.“ АД, ЕИК **** - длъжник по изпълнително дело № 20218480400480 по описа на ЧСИ Р.А., с рег. № 848 на КЧСИ срещу Постановление за разноски от 21.06.2021 г., с което съдебният изпълнител е оставил без уважение възражението на длъжника за намаляване на размера на приетото адвокатско възнаграждение на взискателя от 480 лева на 200 лева, както и за намаляване на дължимата пропорционална такса по т. 26 от Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ.

В жалбата се поддържа, че приетото адвокатско възнаграждение е прекомерно предвид липсата на фактическа и правна сложност на посоченото изпълнително дело, поради което същото следва да бъде намалено до минималния размер от 200 лева – за образуване на изпълнително дело, предвиден в чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Излага се, че съдебният изпълнител незаконосъобразно е приел размера на адвокатско възнаграждение за минимален по чл. 10, ал. 1 и т. 2 от НМРАВ, поради това, че от страна на взискателя не са извършени каквито и да било други действия в изпълнителното производство, насочени към удовлетворяване на паричното вземане, освен депозиране на молба за образуване, в която е посочено изпълнително действие съгласно изискванията на чл. 426, ал. 2 ГПК. Наред с това се сочи, че задължението е в малък размер и случаят не попада в хипотезата на фактическа и правна сложност. Поддържа се, че дори и да са били налице предпоставките на чл. 10, т. 2 от НМРАВ вр. с чл. 7 от НМРАВ е следвало размерът да се определи, като се прибави 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 - 7 от НМРАВ, тъй като липсва основание да 1 се приеме сбор от минималния размер и по двете точки на тази разпоредба.

Жалбоподателят навежда доводи, че изпълнителното дело не може да бъде образувано без молба от взискателя и без посочване на способ за изпълнение, поради което счита, че искането за налагане на запор на вземане не е самостоятелно действие и не може да се счете за водене на изпълнителното дело, а е задължителен реквизит на молбата, с която се сезира съдебният изпълнител. В жалбата се поддържа, че при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото (а именно на обстоятелството, че изплащането на цялата дължима сума по изпълнителното дело от страна на ЗД „Е.“ АД е осъществено още с първото действие по изпълнителното дело), адвокатският хонорар следва да бъде намален до размера на минимума, предвиден за образуване на изпълнителното дело, без да бъде изчисляван такъв за водене на делото, тъй като на страните изначално е било известно, че извършването на допълнителни или сложни действия по изпълнителното дело няма да бъде необходимо. В тази връзка се твърди, че приетият от съдебния изпълнител адвокатски хонорар в размер на 480 лева за образуване на изпълнителното дело е завишен, с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото, откъдето възниква правото на ЗД „Е.“ АД да иска намаляването му съгласно чл. 78. ал. 5 ГПК до предвидения в Наредба № 1/09.07.2004 г. минимален размер.

На следващо място, жалбоподателят навежда доводи, че дължимата пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ също следва да бъде намалена, поради намаляване на адвокатското възнаграждение, тъй като същата се определя и събира върху общата за събиране сума, която включва и адвокатско възнаграждение на взискателя, което не е отделно вземане за разноски по изпълнителното дело, а е част от общата за събиране сума, а не само върху присъдената сума по изпълнителния лист.

В жалбата се отправя и искане, съдът да вземе предвид, че във връзка с извършена телефонна справка относно размера на дълга, служител на ЧСИ е уведомил, че е наложен и запор на банковите сметки на дружеството още с поканата за доброволно изпълнение, без да е предоставена възможност на длъжника да изпълни доброволно в законоустановения срок.

В тази връзка се сочи, че в случая, дължимите суми са в малък размер /около 1000 лева/, поради което не съответства на предприетото действие - налагане на запор на банковите сметки на застрахователното дружество, които са лесно достъпни и известни, а сумите са лесно събираеми чрез доброволно изпълнение. Сочи се, че дружеството е възразило пред ЧСИ А. на основание чл. 442а ГПК, поради явна несъразмерност на предприетите обезпечителни способи с размера на вземането, но и към момента липсва произнасяне на съдебния изпълнител.

С оглед изложеното, моли съда да намали размера на претендираното адвокатско възнаграждение на взискателя на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК като прекомерно завишено съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото до размера от 200 лева, както и да намали съразмерно и дължимите пропорционални такси по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

Претендира и присъждане на разноски в настоящото производство.

2

Взискателят по изпълнителното дело ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД, чрез пълномощника си адв.

А.С. е депозирал възражение в срока по чл. 436, ал. 3 ГПК срещу частната жалба, в което е изложено становище за неоснователност на същата, поради което моли съда да я остави без уважение, а постановлението за разноски да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. В случай, че съдът приеме, че са налице основания за намаляване на дължимото адвокатско възнаграждение, моли да бъде съобразен включения в него размер на данъка по ЗДДС, поради това, че в § 2а на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения е предвидено, че за адвокати, регистрирани по ДДС, данъкът е част от адвокатското възнаграждение, поради което счита, че към същото следва да се включи и изплатеното от взискателя ДДС.

В изложените мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК, съдебният изпълнител заявява становище за неоснователност на жалбата. Посочва, че в конкретния случай минималният размер на адвокатското възнаграждение следва да е именно в размер на 480 лв. с ДДС за образуване и защита по изпълнителното дело, с оглед на материалния интерес, поради което счита, че не са налице основания за намаляването му.

Софийски градски съд, като прецени събраните доказателства, доводите на страните и изложените от ЧСИ мотиви, намира следното:

Производството по изпълнително дело № 20218480400480 по описа на ЧСИ Р.А., рег.

№ 848 на КЧСИ е образувано по молба от 11.06.2021 г. на взискателя ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД, чрез пълномощника адв. А.С. срещу длъжника ЗД „Е.“ АД, въз основа на изпълнителен лист, издаден на 20.05.2021 г. по гр.д. № 32539/2019 г. по описа на СРС, I I ГО, 81 с-в, с който дружеството е било осъдено да заплати сумата от 441,48 лв. – представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № 470418181854143 и направени ликвидационни разноски в размер на 25,00 лв., ведно със законна лихва върху сумата, считано от датата на исковата молба – 07.06.2019 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 605 лв. – представляваща направени разноски по делото.

В молбата, взискателят е възложил на ЧСИ да образува изпълнително дело, като е направено искане за пристъпване към принудително събиране на вземането, чрез налагане на запор върху банковите сметки на дружеството, както и искане за събиране на разноските по изпълнителното производство за адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. с вкл.

ДДС, съгласно чл. 10, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за което е представен договор за правно обслужване от 10.05.2008 г. и фактура № 1188/08.06.2021 г.

На 11.06.2021 г. до длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, с която е поканен в двуседмичен срок да заплати доброволно задължението по изпълнителното дело, възлизащо в размер на 441,48 лв. – главница, 605,97 лв. – присъдени разноски, 480 лв. – адвокатско възнаграждение, както и такси по изпълнението и разноски 78 лв. + 179,29 лв. – по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Поканата е връчена на длъжника на 15.06.2021 г.

3

На 11.06.2021 г. е изпратено и запорно съобщение с изх. № 4758 до “ОББ” АД до размера на сумите, посочени по-горе.

На 17.06.2021 г. в деловодството на ЧСИ Р.А. е постъпило възражение, с вх. № 3663 от длъжника ЗД „Е.“ АД, с което се претендира да бъде вдигнат наложеният запор на банковите сметки на дружеството на основание чл. 442а, ал. 2 ГПК, поради наличие на явна несъразмерност, както и да бъде намалено адвокатското възнаграждение на взискателя като прекомерно завишено, както и да бъде намален размерът на начислената по т. 26 от ТТРЗЧСИ пропорционална такса.

С Писмо изх. № 230-ОПЗ-210032546/23.06.2021 г., получено в деловодството на ЧСИ А. на 09.07.2021 г., „ОББ“ АД е уведомила съдебният изпълнител, че запорът е наложен и за пълно погасяване на задължението на 23.06.2021 г. е излъчен превод в размер на сумата от 1864,49 лв.

Със съобщение изх. № 5224/28.06.2021 г. ЧСИ Р. А. е вдигнала запора.

С обжалваното Постановление за определяне на разноски от 21.06.2021 г., ЧСИ Р.А. е оставила без уважение възражение с вх. № 3663/17.06.2021 г. на длъжника ЗД „Е.“ АД за намаляване на размера на адвокатското възнаграждение от 480 лв. с вкл. ДДС, както и за намаляване на дължимата такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, за което длъжникът е уведомен със съобщение, получено на 24.06.2021 г.

На 08.07.2021 г. в деловодството на ЧСИ е подадена частна жалба с вх. № 4143 срещу постановлението за разноски от 21.06.2021 г. на ЧСИ А., която е предмет на настоящото дело.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на инстанционен контрол, с оглед разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, поради което съдът намира, че е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

По общите правила за възлагане на разноските, както в исковото съдебно производство, така и в изпълнителното производство, заплатените от ищеца, респ. взискателя такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника, респ. длъжника - чл. 78, ал. 1 ГПК. В случая от длъжника е направено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част.

4

Преценката за правната и фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ, като се вземат предвид извършените процесуални действия и други обстоятелства, определящи правната и фактическа сложност на делото, в който смисъл са указанията, дадени в т. 6 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК.

В конкретния случай се установява, че в рамките на изпълнителното производство освен първоначалната молба, с която е сезиран съдебният изпълнител, пълномощникът на взискателя не е извършил никакви други процесуални действия. Сумата - предмет на принудително събиране действително е събрана след срока за доброволно изпълнение, но събирането й не е в резултат на извършени процесуални действия от пълномощника на взискателя, а в резултат на наложен запор от ЧСИ, който изпълнителен способ е поискан в молбата по чл. 426 от ГПК. Съгласно чл. 426, ал. 2 ГПК, част от задължителното съдържание на молбата за образуване на изпълнителното производство е посочването на изпълнителен способ, предвид което последното не представлява действие по смисъла на чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а е задължителен реквизит.