Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2757 от 24.04.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 2023/2025
Вид
Решение № 2757
Подписан
24.04.2026
В сила
24.04.2026
Състав
Стела Кацарова, Гергана Великова Недева, Боян Георгиев Бояджиев

Цитирани разпоредби

  • чл.202 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 271, ал. 1, изр. 1, предл. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.149 · Закон за енергетиката
  • чл.150 · Закон за енергетиката
  • чл. 150, ал. 3 · Закон за енергетиката
  • чл. 153 · Закон за енергетиката
  • чл.153, ал.1 · Закон за енергетиката
  • § 1, т. 42 · Закон за енергетиката
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 95 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 5, ал.1 · Закон за наследството
  • чл.9, ал.1 · Закон за наследството

РЕШЕНИЕ

№ 2757 гр. София, 24.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Гергана В. Недева

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Бояна Вл. Б. като разгледа докладваното от Гергана В. Недева Въззивно гражданско дело № 20251100502023 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, чрез пълномощника юриск. Ц.Г., срещу решение № 22737/16.12.2024г., постановено по гр.д. № 68153/2023г. по описа на СРС, 75 състав, в частта, с която са отхвърлени частично предявените от дружеството срещу Ц. Б. М., по реда на чл.422, ал.1 от ГПК искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. 149, ал.1, т.6 вр. чл.153, ал.1 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, както следва: за сумата над уважения размер от 189,76 лв. до пълния предявен размер от 1542,11 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 07.03.2020г. до 30.04.2022г. за топлоснабден имот с адрес гр. София, ж.к. ****; за сумата над уважения размер от 3,42 лева до пълния предявен размер от 19, 05 лв., представляваща главница за дялово разпределение, дължима за периода от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 07.03.2023 г. до окончателното плащане; за сумата от 256,19 лева - мораторна лихва върху главницата за ТЕ, дължима за периода от 15.09.2020г. до 21.02.2023г. и за сумата от 3,79 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за ДР, дължима за периода от 10.04.2020г. до 21.02.2023г.

В жалбата се излагат оплаквания, че решението е неправилно и постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Посочва се, че претенциите са насочени към ответницата в качеството й на съсобственик на процесния топлоснабден имот, като собствеността е придобита в една част в резултат на прекратената СИО със смъртта на съпруга В.И., а в останала част като наследник на наследодателя В.И., наред с останалите наследници по закон Е. и Б.И. /деца на наследодателя/. Въззивникът счита, че СРС неправилно е определил квотата на въззиваемата 1

Ц. М. в съсобствеността, поради което и незаконосъобразно е отхвърлил исковете срещу нея за горницата над уважения размер. На следващо място, въззивника счита, че първоинстанционния съд неправилно е приел, че липсват доказателства за изпадането в забава по отношение на дължимите суми за главниците за ТЕ и ДР, поради което е отхвърлил изцяло като неоснователни и претенциите на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД за заплащане на мораторните лихви върху двете главници, за сочените в ИМ периоди на забава.

Поради изложеното моли обжалваното решение да бъде отменено в обжалваните части и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат изцяло уважени.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден писмен отговор от насрещната страна Ц. М., чрез пълномощника адв. К. С., с който жалбата се оспорва и се прави искане за потвърждаване на обжалваното решение. Счита, че СРС правилно е определил, че въззиваемата е титуляр на 3/32 ид.ч. от правото на собственост върху процесния топлоснабден имот, поради което и същата следва да отговаря за задълженията за ТЕ и ДР, начислени през процесния период, до присъдения от първоинстанционния съд, размер.

Правилно и законосъобразно според въззиваемата, СРС е отхвърлил и претенциите за заплащане на мораторни лихви върху двете главници, тъй като по делото нямало доказателства за изпращане, респ. получаване на издадените през процесния период Общи фактури, а ищеца не е спазил определения в собствените му ОУ 45-дневен срок по чл.33, ал.4 за издаването им, поради което ответницата не е изпаднала в забава за посочения период и не дължи претендираните лихви. В отговора на въззивната жалба, въззиваемата потвърждава, че процесния имот е придобит през 1988 г. от В.И. и Е.И., при квоти от ¾ ид.ч. за първия и ¼ ид.ч. за втория, като и двамата съсобственици са били в граждански брак към датата на покупката на имота, съответно с Ц. Б. М. и Ц.Г.И..

Третото лице помагач „ПМУ Инженеринг“ ООД не е изразило становище по жалбата.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материално-правна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – по арг. от т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Постановеното решение е валидно и допустимо.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявени от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Ц.Г.И., Ц. Б. М., Е. В.И. и Б.В.И., установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.149 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, с искане да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответниците му дължат сумите, както следва:

Ц.Г.И. дължи сумите от 555,16 лева - главница, представляваща стойността на потребена топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. - 30.04.2022 год. за топлоснабден имотапартамент №134, находящ се в гр. София, ж.к. ****; сумата от 92,23 лева – мораторна лихва за забава от 15.09.2020 год.-21.02.2023 год.; сумата от 6,68 лева, представляваща такса 2 за услугата дялово разпределение за периода от м.08.2020 год. до м.04.2022 год. и сумата от 1,36 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 10.04.2020 год.-21.02.2023 год., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 07.03.2023 год. /датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК/ до окончателното плащане на сумите;

Ц. Б. М. дължи сумите от 1542,11 лева-главница, представляваща стойността на потребена топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. - 30.04.2022 год. за топлоснабден имотапартамент №134, находящ се в гр. София, ж.к. ****; сумата от 256,19 лева- мораторна лихва за забава върху главницата за ТЕ, дължима за периода от 15.09.2020 год. до 21.02.2023 год.; сумата от 19,05 лева, представляваща такса за услугата дялово разпределение за периода от м.08.2020 год. до м.04.2022 год. и сумата от 3,79 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 10.04.2020 год.до 21.02.2023 год., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 07.03.2023 год. /датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК/ до окончателното плащане на сумите;

Е. В.И. дължи сумите от 431,79 лева-главница, представляваща стойността на потребена топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. - 30.04.2022 год. за топлоснабден имотапартамент №134, находящ се в гр. София, ж.к. ****; сумата от 71,73 лева- мораторна лихва за забава върху главницата за ТЕ, дължима за периода от 15.09.2020 год. до 21.02.2023 год.; сумата от 5,33 лева, представляваща такса за услугата дялово разпределение за периода от м.08.2020 год. до м.04.2022 год. и сумата от 1,06 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 10.04.2020 год.-21.02.2023 год., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 07.03.2023 год. /датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК/ до окончателното плащане на сумите и

Б.В.И. дължи сумите от 431,79 лева-главница, представляваща стойността на потребена топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. - 30.04.2022 год. за посочения по-горе недвижим имот, сумата от 71,73 лева-лихва за забава от 15.09.2020 год.-21.02.2023 год., сумата от 5,33 лева, представляваща такса за услугата дялово разпределение за периода от м.08.2020 год. до м.04.2022 год. и сумата от 1,07 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 10.04.2020 год.-21.02.2023 год., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 07.03.2023 год. /датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК/ до окончателното плащане на сумите.

С обжалваното решение, СРС е прекратил производството по делото срещу ответниците Ц.И., Е. И. и Б.И., като недопустимо, поради липса на правен интерес от воденето му за ищеца, като приел, че по отношение на тях, издадената в хода на ч.гр.д. № 12119/2023 г. по описа на СРС, 75 с-в, заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 27.03.2023 г. е влязла в сила, тъй като длъжника Ц.И. не е подала възражение срещу ЗИ в срока по чл.414 от ГПК, а подадените такива от длъжниците Е. И. и 3

Б.И., са просрочени, т.е. подадени след едномесечния срок от връчване на заповедта. В тази част постановеното от СРС решение № 22737/16.12.2024 г. е влязло в сила, като необжалвано.

В обжалвана част и по изложените от въззивника аргументи, въззивния съд, счита:

Основният спорен въпрос в производството по делото е правилно ли е определена квотата в съсобствеността на топлоснабдения имот по отношение на въззивника Ц. Б. М. и изпаднала ли е същата в забава по отношение на задълженията си за заплащане на дължимите суми за ТЕ и ДР, за посочените от ищеца периоди, респ. дължи ли претендираните мораторни лихви върху двете главници.

Съгласно нормата на чл. 153 ЗЕ - в редакцията, действала до 17.07.2012 г. всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е определено в § 1, т. 42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието "клиент на топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл на понятието "потребител на топлинна енергия". Съгласно новата редакция на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща през исковия период м.05.2015г. - м.04.2018г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

По делото няма спор, че в процесния период от 01.05.2019 г. - 30.04.2022 год., клиент на „Топлофикация София“ ЕАД и потребител на доставяната до топлоснабдения имот – апартамент № 134, находящ се в гр. София, ж.к. **** е бил В.Е.И., починал на 01.01.2023 г.

Не се спори, а се установява от събраните по делото доказателства /удостоверение за наследници, акт за граждански брак от 31.01.1987 г./, че след смъртта си В.И. е наследен от наследниците си по закон – преживяла съпруга Ц. Б. М. /настояща въззиваема/ и децата си Е. В.И. и Б.В.И..

Приет по делото е Договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл.117 от ЗТСУ рег. № 100/01.06.1988 г., от който се установява, че процесния топлоснабден имот е придобит в съсобственост от Е.А.И. /с ¼ ид.ч./ и В.Е.И. /с ¾ ид.ч./. Няма спор между страните, а се признава и изрично от въззиваемата в производството, че и двамата купувачи към датата на сделката за придобиване на собствеността върху процесния топлоснабден имот са били в граждански брак, съответно с Ц.Г.И. и Ц. Б. М. – И..

Установява се по делото /виж удостоверение за наследници от 21.06.2024 г., на л.89 от първоинстанционното производство/, че Е.А.И. е починал на 01.05.2017 г. и е оставил за свои наследници – Ц.Г.И. /преживяла съпруга и В.Е.И. – син.