Решение № 34 от 18.03.2022, Районен съд - Девин

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. Девин, 18.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател:

Елка Ант. Хаджиева при участието на секретаря Радостина Р. Настанлиева като разгледа докладваното от Елка Ант. Хаджиева Гражданско дело № 20215410100396 по описа за 2021 година

И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

Производството е по чл.422, ал.1, във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.410 от ГПК.

Ищецът твърди в исковата си молба, че на 20.10.2008г. в гр. См. е сключен Договор за потребителски кредит, обезпечен с поръчителство № РК0806* от 20.10.2008г. между „Ст. и инв. б.“ АД /С./ с ЕИК: *********, в качеството на Кредитор и Ал. Р. К., с ЕГН **********, в качеството му на Кредитополучател и Ад. Яв. К. - поръчител. Твърди, че по силата на този договор „Ст. и инв. б.” ЕАД /С./ отпуска на кредитолучателя потребителски кредит в размер на 10000 лева, като кредитополучателят се е задължил да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията, уговорени в договора. Твърди, че съгласно чл. 4 (1) главницата по кредита се олихвява с годишна лихва, равна на сбора на Банковия лихвен процент за кредити в национална валута на Банката/БЛП/ плюс надбавка в размер на 7.35%, който към датата на сключване на договора БЛП е в размер на 4.90 % годишно, кредитът се издължава на 120 месечни анюитетни погасителни вноски в съответствие с погасителния план. Крайният срок за погасяване е 20.10.2018г. Твърди, че след усвояване на Кредита, кредитополучателят е погасил част от месечните си вноски, след което е преустановил плащанията си и след преустановяване на плащанията останала главница в размер на 9585.12 лева и съответните лихви. Поради изтичане на крайния срок за издължаване на кредита-20.10.2018г., вземането е станало изцяло изискуемо. Твърди, че междувременно на основание сключен Договор за прехвърляне на парични вземания (цесия) от 28.09.2012г. и приложенията към него между „С.” АД, с ЕИК: ********* и „ЕОС М.” ЕООД, с ЕИК: *********, задължението на Ал. Р. К., с ЕГН **********, произтичащо от Договор за потребителски кредит, обезпечен с поръчителство № РК0806* от 20.10.2008г., е изкупено от „Е. М.” ЕООД. Твърди, че в изпълнение на императивните разпоредби на чл.99 от Закона за задълженията и договорите, Длъжникът е уведомен, че Кредитор спрямо него по отношение гореописаното парично вземане е „Е. М.” ЕООД. Съгласно приложено пълномощно Цесионера - „Е. М.” ЕООД е изрично упълномощен от Цедента - „С.” ЕАД, да извършва уведомяване от името на Цедента. Уведомления за цесия са изпратени на посочения в договора постоянен адрес на ответника и получени от него чрез неговата сестра.

Въпреки това, моли на основание чл.235 ал.З ГПК да приеме, че длъжникът е надлежно уведомен с връчването на Уведомление изходящо от цедента, като приложение към исковата молба като с връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея по делото, ответникът получава уведомлението, изходящо от „С.” ЕАД (стар кредитор) за извършеното прехвърляне на процесните вземания, като става надлежно уведомен за 1 извършената цесия, доколкото има възражения в тази насока. Твърди, че поради непогасяване на дължимите суми „Е. М.” ЕООД пристъпило към принудително събиране на вземанията си по договора, чрез подаване на Заявление до Районен съд гр. Девин за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника за сумата: 5081.11 лв., от които: главница -4000 лева, част от общо дължимата главница в размер на 9585.12 лева и лихва за забава - 1081.11 лева /за претендираната главница/ и е образувано ч. гр. дело № 187/2021 г. по описа на Районен съд гр.Девин, по което е издадена Заповед за парично изпълнение за претендираните суми. Твърди, че срещу заповедта Ал. Р. К., с ЕГН ********** е подал възражение, за което са уведомени със съобщение, надлежно връчено му на 06.10.2021 г., в което възражение се твърди, че ответникът не дължи изпълнение по издадената Заповед за изпълнение. Към настоящия момент погасяване на задължението по Договора не е осъществено, не му е известно и основание, въз основа на което задължението за погасяване да е отпаднало, което поражда правния интерес на ищцовото дружество да предяви иск за установяване на вземането му по Договор за потребителски кредит, обезпечен с поръчителство № РК0806* от 20.10.2008г., за сумите за които е издадена заповед за изпълнение, представляващи част от неизпълнено задължение по горепосочения договор.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че Ал. Р. К., с ЕГН **********, с адрес: с.Б., община Д., ул.Г. В. *, дължи на „Е. М.” ЕООД - гр.С., сумата:

5081.11 лева, от които: 4000 лева – главница, част от общо дължимата главница в размер на 9585.12 лева; 1081.11 лева - лихва за забава /за претендираната главница/ за периода от 15.04.2018г. до 26.05.2021 г., представляващи неизпълнено задължение по Договор за потребителски кредит, обезпечен с поръчителство № РК0806* от 20.10.2008г., ведно със законни лихви за забава върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК в съда-26.05.2021г., до окончателното изплащане на сумата. Претендира да му бъдат присъдени разноските по заповедното и настоящото гражданско дело. В условията на евентуалност, в случай, че съдът не уважи предявеният иск и предвид обстоятелството, че ответникът претендира да му бъдат заплатени разноските за адвокатско възнаграждение, които са направени, прави възражение за прекомерност на същите с оглед на правната и фактическа сложност на делото. С настоящия отговор сезира и моли на основание разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК съдът да присъди минимален размер на разноските, заплатени за адвокатски хонорар, при условие, че ответникът докаже заплащането им /в това отношение т.1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС от 06.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС/, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. В това отношение, на основание чл.236, ал.1, т.7 ГПК, която разпоредба има императивен характер в съдебното решение трябва да бъде посочена и банковата сметка, по която да се преведат присъдените в полза на ищеца/ответника разноски.

В о. с. з. ищеца не изпраща представител. С писмено становище пълномощникът на ищецаадв. Д.П. моли съда да уважи изцяло предявените искове с правно основание чл.422 ГПК, като приеме за установено, че ответникът дължи на доверителя й сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д № 187/2021 г. на PC –Девин. Счита с оглед на всички събрани в хода на делото доказателства, че исковата претенция е доказана по своето основание и размер, като същевременно счита за неоснователни всички възражения на ответника в тази връзка, направени чрез процесуалния му представител. Счита за неоснователни всички твърдения на ответника изложени в отговора на исковата молба, същият оспорва предявените искове като погасени по давност. Твърди, че с Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС в т. 18 е прието, че вземането, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, 2 вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, но и след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. В случая, банката не се е възползвала от това нейно право да обяви кредита за предсрочно изискуем. За да се възползва от него следва да бъде осъществен обективният и субективния елемент на института предсрочна изискуемост.

Безпорно е осъществен „обективният“, а именно преустановяване на плащанията, но банката не се е възползвала от правото си и не е реализирала „субективния“ елемент, какъвто е надлежното уведомяване на длъжника за намерението кредитора да направи кредита предсрочно изискуем. Следователно липсата на упражняване правото на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, води до възможността на новия кредиторцесионер да уведоми длъжника за това обстоятелство. Върху новия кредитор преминават всички права, които старият кредитор е имал по отношение на длъжника във връзка със съществуващото към момента на сключване на цесионната сделка вземане към длъжника, в това число и да обяви кредита за предсрочно изискуем при наличие на предвидените в договора предпоставки за това - практика на ВКС в тази насока, /мотивите на Решение № 139/05.11.2014г. по т.д. № 57/2012г. на ВКС, постановено по реда на чл.290 от ГПК, както и мотивите на т.18 от ТР № 4/2014г. по т. д. № 4/2013 на ОСГТК, касаещи възможностите на кредитора да упражни правото си за обявяване на кредита за предсрочно изискуем/. В качеството си на нов кредитор „Е. М.“ ЕООД не е обявил кредита за предсрочно изискуем, крайният срок на договора е изтекъл, а с този факт настъпва и изискуемостта на цялото останало неплатено задължение. Счита, че изискуемостта на всички вземания по процесния договор е настъпила на уговорения краен падеж-на 20.10.2018г., т.е. към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК вземанията по договора са изискуеми и не са погасени с изтекла петгодишна давност по чл.110 от ЗЗД относно главницата и тригодишна давност по чл.111 б.“в“ от ЗЗД относно лихвите, която давност по правилото на чл.114 ал.1 от ЗЗД започва да тече от деня, в който вземанията стават изискуеми. Срокът на погасителна давност започва да тече именно от датата на уговорения краен падеж, а не от датата на падежите на отделните погасителни вноски по погасителния план, защото константната съдебна практика приема, че уговореното връщане на предоставена в заем /кредит/ сума на погасителни вноски не превръща този договор в такъв за периодични платежи, а представлява уговорка за изпълнение на единното задължение на части /чл.66 от ЗЗД/. В този смисъл приложима за това задължение е 5-годишната давност по чл.110 от ЗЗД относно главницата и 3-годишната давност по чл.111 б.“в“ от ЗЗД относно лихвите /забел. за прилагане на давността по чл.111 б.‘‘в“ от ЗЗД и относно възнаградителната лихва навеждат мотивите към т.1 от ТР № 3/27.03.2019 г. по тълк.д.№ 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС/, която започва да тече не от датата на падежите на отделните погасителни вноски, а от датата на крайния падеж за издължаване на кредита- в случая от 20.10.2018 г. /в тази насока решение № 38/26.03.2019 г. по т.д.№ 1157/2018 г. на II т.о.,ТК на ВКС/. Твърди, че към датата на подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение в PC -Девин, не е изтекъл петгодишния законоустановен давностен срок по отношение на дължимата главница и тригодишният за претендираните лихви. Същият започва да тече от настъпване на изискуемостта на задължението. Счита, че вещото лице подробно е изчислил задължението на ответника, включително и за тригодишен период на лихвите, затова моли съда да приеме за доказана претенцията на ищеца по размер. Счита, че от заключението на приетата ССчЕ е доказано вземане в размер отговарящо на претенцията на ищеца, предвид оспорване размера на дълга. Твърди по отношение на извършената цесия на процесните вземания- Съгласно чл. 99, ал.1 ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. Страните по договора не са ограничили правото на кредитора да прехвърля вземането, нито пък законът или естеството на вземането препятстват подобно действие. От това следва, че договорът за цесия, по силата на който ищецът се легитимира като кредитор, е валиден. Спрямо 3 ответника цесията има действие от деня, в който му е била съобщена, като това следва от нормата на чл. 99, ал.4 ЗЗД. Счита за неоснователно възражението за ненадлежно съобщаване на извършената цесия. Уведомлението е изпратено до посочения в договора адрес и е връчено по реда на чл.46, ал.2 ГПК ( на сестра му). Освен това уведомлението за това е връчено на ответника в хода на настоящото съдебно производство като приложение на исковата молба и съответно е породило правно действие. В този смисъл Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК, според което правно релевантно за действието на цесията е единствено съобщението до длъжника, извършено от цедента (стария кредитор), но не и съобщението, извършено от цесионера (новия кредитор), като доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното производство по предявен иск за прехвърленото вземане не може да бъде игнорирано. Счита предвид гореизложеното, разпределената доказателствена тежест и предвид представените доказателства в хода на процеса, че ищецът доказва в условията на пълно и главно доказване факта на действително сключения Договор за потребителски кредит с ответника, тоест облигационната връзка, факта на сключената цесия и съобщаването й, както и размера на иска, тоест основателността на заведения иск пред настоящата инстанция. Моли да бъдат присъдени разноските по заповедното и по настоящото гражданско дело, за което прилага списък на разноските по чл.80 ГПК.