Решение № 12562 от 25.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12562 гр. София, 25.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАЯ Й. МИХАЙЛОВА при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА като разгледа докладваното от МАЯ Й. МИХАЙЛОВА Гражданско дело № 20231110113645 по описа за 2023 година

Ищецът „С..“ ООД е предявил срещу ответника „Г...“ ЕООД осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3, във вр. чл. 88 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3 120.00 лв., представляваща платено на отпаднало основание възнаграждение по сключения Договор за изготвяне на технически проект за изграждане на фотоволтаична система (ФВС) от 29.09.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 15.03.2023 г., до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.

Ищецът твърди, че на дата 29.09.2021 г. е сключил Договор за изготвяне на технически проект за изграждане на фотоволтаична система с ответника, по силата на който последният се задължил „да извърши необходимите действия по изготвяне на технически проект за фотоволтаична система”, а ищецът - да заплати за тази услуга цена в посочен размер и по схема съгласно т. 7 от Договора. Твърди да е заплатил още същия ден 500 лв., на 14.10.2021 г. още 100 лв., а на 26.11.2021г. – още 2 520 лв. или общо възнаграждение в размер на сумата от 3 120.00 лв. Ответникът обаче изготвил само идеен проект – подготвителен етап, който страдал от редица недостатъци. В отклонение от възложеното ответникът вместо един проект за централа с мощност от 400 kW, изготвил 3 проекта – съответно за 123, 96 и 75 kW. Това 1 възпрепятствало изграждането на фотоволтаичния парк и довело до отказ на ЕРП – Север, което представлявало абсолютно и безусловно неизпълнение на сключения договор. Сочи, че не били спазени и изискванията на ЗУТ за строежи от шеста категория, както и не били спазени сроковете за изпълнение на договора, включително и изготвения идеен проект. Твърди, че дори и подадено на 03.12.2021 г. искане за проучване за присъединяване на ФВЦ не отговаря на зададените технически изисквания. В срок от 6 месеца след предоставяне на необходимата информация е следвало ответникът да върне платените суми, срокът изтекъл на 29.03.2022 г., а плащане не последвало.

Било изпратено писмено Изявление - Покана за разваляне на договор, което било получено на 17.05.2022 г. от служител на Дружеството - Ц.Н.Д., управител на ответника до 16.07.2019 г.

В едномесечния срок по чл. 131 ГПК от ответника „Г...“ ЕООД е постъпил отговор, с който оспорва предявения иск. Оспорва да е налице виновно неизпълнение на договора. Счита, че ищецът без основание е развалил договора – при липса на предпоставки за развалянето му. Заявява, че 6-месечният срок за връщане на сумите не бил уговорен между страните.

Действието на договора било под условие, че трето лице – разпределително дружество – следва да даде положително становище за възможността ФВС да се присъедини към електропреносната мрежа. Поддържа, че в 12-месечния срок за изготвяне на технически проект е изпълнявал точно и добросъвестно задълженията си, като в изпълнение на сключения договор е извършил следните дейности: анализ на енергопотреблението на обекта, обективиран в изготвените от ответника идейни проекти; предпроектно проучване на възможностите за присъединяване, като на ищеца били предоставени редица консултации за възможностите, с оглед заявените от него параметри по договора. изготвени и подадени били идейни проекти от името на ищеца, като след представяне на документ за собственост на процесиите недвижими имоти били предоставени консултации на ищеца относно уреждане на правата му върху недвижимите имоти, обект на изпълнение по договора; изготвени и подадени били идейни проекти от името на собственика на недвижимите имоти П.П.Н., по изрично негово възлагане.

2 водена била комуникация с „Електроразпределение Север“ АД с искане за становище за възможността за присъединяване на бъдещите ФВЦ на ищеца към електропреносната мрежа; заплатени били дължими такси от ищеца към „Електроразпределение Север“ АД.

За платената от ищеца сума от 600 лв. с ДДС била издадена фактура № 0000000207/05.10.2021 г. (дължима сума по чл. 7.1. от договора ). Сочи, че задължението на ищеца по чл. 2.1. – 2.4. от договора – за предоставяне на документи, било изпълнено на много по-късен етап от сключването на договора. За платена от ищеца сума от 1 800 лв. с ДДС била издадена фактура № 0000000212/29.11.2021 г. (дължима сума по чл. 7.2. от договора ). За платената от ищеца сума от 222.24 лв. били издадени три броя фактури: № 1318286830/07.12.2021 г.,

№

1318286832/07.12.2021 г. и

№

1318286833/07.12.2021 г.

Сочи, че от „Електроразпределение Север“ АД били дадени указания на ищеца искането за проучване да бъде подадено от титуляря на вещни права върху имота. Твърди, че за да се изгради една ФВЦ с мощност 400 kW е следвало да се обединят три недвижими имота в общ поземлен имот. Твърди да няма неизпълнение от страна на ответника. Сочи, че за да получи положително становище за присъединяване към оператора на мрежата, следвало да бъде заплатена сумата от 7 848.00 лв. с ДДС, което било доведено до знанието на ищеца на 31.05.2022 г. Последният не бил изпълнил указанията, поради което положително становище не е издадено и действията на ответника били преустановени. Твърди, че е извършил всички свои задължения, които могат да бъдат изпълнени без съдействието на ищеца.

Счита, че ищецът не е развалил действително договора. Претендира разноски.

Съдът, съобразно чл. 235 от ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено следното:

С определение от 26.10.2023 г., в което е обективиран изготвения по делото писмен доклад съдът по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК е приел за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните обстоятелствата, че между страните е сключен договор за изготвяне на технически проект за изграждане на фотоволтаична система от 29.09.2021 г.; в изпълнение на 3 задължения по договора ищецът е заплатил на ответника обща сума в размер на 2 400.00 лв.

По делото са представени - идейни проекти от името на Възложителя „С..“ ООД, ведно с приложения - 3 броя, искания за проучване условията за присъединяване на фотоволтаична електрическа централа към електроразпределителната мрежа от „С..“ ООД- 3 броя, от които се установява, че изпълнителят „Г...“ ЕООД е предприел действия в изпълнение на поетите със сключения договор задължения.

От представените по делото - писмо изх. № 2102007607/06.12.2021г., писмо изх. № **********/06.12.2021г., писмо изх. № 2102007609/06.12.2021г. се установява, че във връзка с подадените искания за проучване условията за присъединяване на фотоволтаична електрическа централа към електроразпределителната мрежа от

„С..“

ООД3 броя,

„Енергоразпределение Север“ АД е уведомило ищеца, че същите следва да бъдат подадени от лицето, притежаващо вещни права върху имота, като бъде представен и идеен проект на бъдещата централа. За изпълнение на така дадените указания „Електроразпределение Север“ АД е указало 33 дни за извършване на необходимите действия, като при неизпълнение процедурата ще бъде прекратена.

В посочения срок разпределителното дружество е направило и уточнения във връзка с дадените предходни указания с писмо изх. № 5986246/05.01.2021г., писмо изх. №5986282/05.01.2021г. и писмо изх.

№5986278/05.01.2021г. от „Енергоразпределение Север“ АД, в които е посочил, че представеният от дружеството „С..“ ООД като наемател Договор за наем не е условие за продължаване на процедурата по издаване на становище за присъединяване на централата.

В указания срок се установява, че от страна на изпълнителя „Г...“ ЕООД са предприети незабавни действия за тяхното изпълнение. На 07.01.2022 г. служителят на „Г...“ ЕООД Ц.Н.Д. е упълномощен от собственика на имотите П.П.Н. и на 17.01.2022 г. от страна на „Г...“ ЕООД са извършени действия по изготвяне и подаване на нови 3 броя искания за проучване условията за присъединяване на фотоволтаична електрическа централа към електроразпределителната мрежа за всеки от имотите.

От представените по делото - писмо изх. №6144175/27.05.2022г. от „ 4

Енергоразпределение Север“ АД, писмо изх. № ЦУ ЕСО-478511/20.05.2022г. от „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, писмо изх. № 6144193/26.05.2022г. от „Енергоразпределение Север“ АД, писмо изх. №ЦУ ЕСО-4789/20.05.2022г. от „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, писмо с изх. №6144626/27.08.2022г. и писмо изх. № ЦУ ЕСО-4600/18.05.2022г. от „Електроенергиен системен оператор“ се установява, че във връзка с подадените искания за присъединяване са дадени изрични указания, че за изпълнение на заявената услуга следва да бъде заплатена цена за проучване в размер на 7 848.00 лева с ДДС, съгласно чл. 102, чл. 103 от Наредба №6/24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, за което са издадени проформа фактурите, като след заплащане на посочената цена, „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД ще пристъпи към разглеждане на искането.

Искането на разпределителното дружество е доведено до знанието на ищцовото дружество от страна на изпълнителя по договора „Г...“ ЕООД , видно от представеното по делото уведомително писмо с изх. №1/31.05.2022 г.

Същите обстоятелства се установяват и от показанията на разпитаните по делото свидетели Ц.Н.Д. и Ц.А.Н., които показания съдът намира за последователни, непротиворечиви и подкрепящи се от събраните по делото писмени доказателства, и кредитира с доверие.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД подлежи на връщане полученото на основание, което е отпаднало с обратна сила. В ППВС № 1/28.05.1979 г. неизчерпателно са изброени хипотези на неоснователно обогатяване, при които намира приложение третия фактически състав по чл.

55, ал. 1 ЗЗД, при който основанието съществува при получаването на престацията, но след това то е отпаднало с обратна сила, напр. при унищожаване на договорите поради пороци на волята, при разваляне на договорите поради неизпълнение (когато то има ретроактивно действие), при настъпване на прекратително условие, когато сделката е сключена при такова условие, и др.

5

В константната практика на ВКС се приема, че само при надлежно упражнено право за разваляне на договора, би могло да се иска реституция на даденото по него.

Ето защо, по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно правоотношение между страните по делото с твърдяното съдържание; престиране в изпълнение на същия в полза на ответника на претендираните за връщане суми предмет на договора; основанието за получаване на престацията е отпаднало впоследствие с обратна сила, обусловено с оглед конкретните твърдения от разваляне на договора. При доказване на горните предпоставки в тежест на ответника е да докаже наличието на основание за задържане на полученото – точно изпълнение на поетите с договора задължения, или алтернативно – връщане на дадената сума по договора.

При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът е неоснователен. Съображенията за това са следните:

В разпоредбата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД са предвидени предпоставките за едностранно преустановяване на двустранен договор при неизпълнение от страна на длъжника, по причина, за която последният отговаря. С изявлението за извънсъдебно разваляне на договора изправната страна упражнява свое потестативно право, като е необходимо изявлението да достигне до неизправния длъжник. При сключен в писмена форма договор, предупреждението, на осн. чл. 87, ал. 1, изр. 2 ЗЗД също следва да се направи писмено. То може да се отправи по пощата, чрез нотариална покана или с исковата молба. Ирелевантно е следователно, дали изявлението за разваляне на договора е направено преди подаване на исковата молба, тъй като е възможно договорът да бъде развален с връчване на препис от исковата молба на ответника, вкл. и в случаите, когато предмет на делото е реституция на даденото при сключване или по време на действие на договора, до настъпване на прекратителното действие на извънсъдебното разваляне на договора. (в този смисъл е константната съдебна практика, обективирана например в Решение № 269 от 22.10.2018 г. на ВКС по к. т. д. № 1980/2017 г., Решение № 76 от 13.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 1037/2016 г., I т. о., ТК и др.).