Решение № 1685 от 29.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1685 гр. София, 29.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Е. ЛЮБ. ДОНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от Е. ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20251110140906 по описа за 2025 година

Предявени са за разглеждане обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба от „Топлофикация-София” ЕАД против М. Л. О. - за установяване съществуването на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 13764/2025 г. по описа на СРС, 43-ти състав.

В исковата молба ищецът „Топлофикация-София” ЕАД твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника-настоящ ответник и още едно трето за спора лице, за суми за главница и обезщетение за забава за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия и извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в *****************. Заявлението било уважено, но тъй като издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК била връчена на длъжника – настоящ ответник при условията на чл.47, ал.5 ГПК, на ищеца били дадени указания, че може да предяви искове за установяване на вземанията си, което е сторено с предявените в настоящото производство искове.

В исковата молба са изложени твърдения, че през исковия период ответникът е бил клиент на ТЕ по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ, съгласно който всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост /СЕС/, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са 1 клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 ЗЕ на отоплителните тели в имотите си и да заплащат цена за ТЕ. Излага се още, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажбата на топлинна енергия от „Топлофикация София“ АД на клиенти за битови нужди в гр.София. Поддържа, че през процесния период в отношенията между тях са в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София” ЕАД на клиенти за битови нужди в гр.София, одобрени с решение на ДКЕВР от 2016 г. Твърди се още, че съгласно ОУ на дружеството купувачите са длъжни да заплащат дължими суми по ежемесечно издавани фактури за ТЕ в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Поддържа се, че в изпълнение на разпоредбата на чл.139б ЗЕ, собствениците на СЕС, в която се намира и имота на ответника, са сключили договор за извършване на услуга дялово разпределение на топлинна енергия с „Техем сървисис“ ЕООД. Сочи се, че съгласно чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия се начисляват от ищцовото дружество по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период се изготвят изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение, на база отчетено реално потребление.

Твърди се, че за процесния имот били издадени изравнителни сметки за начислена топлинна енергия през исковия период, които не са заплатени. По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищецът моли за уважаване на предявените искове, като бъде признато по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумите, както следва: сумата от 1541,70 лева, представляваща ½ част от сумата от общо 3083,40 лева, представляваща главница за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва, считано от 07.03.2025г. до изплащане на вземането, сумата от 182,10 лева, представляваща ½ част от сумата от общо 364,20 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия, за периода от 15.09.2023г. до 28.02.2025 г., сумата от 24,77 лева, представляваща ½ част от сумата от общо 49,55 лева, представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва, считано от 07.03.2025г. до изплащане на вземането, сумата от 5,39 лева, представляваща ½ част от сумата от общо 10,78 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2022г. до 28.02.2025 г. Претендира и направените в хода на заповедното и исковото производство разноски.

В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор от особения представител на ответника предявените искове се оспорват изцяло. Излагат се доводи за липса на пасивна процесуална легитимация на ответника. Оспорват се изложените в исковата молба твърдения, че ответницата е била потребител на топлинна енергия, като се излага доводи, че по делото не са представени доказателства дали ответницата е 2 приела наследството и дали като наследник отговаря съгласно наследствените си права по закон, както и доказателства за наличието на договорно правоотношение между ищеца и ответницата, по силата на което последната да дължи горепосочените суми.

Поддържа се още, че по делото не се съдържат и доказателства за количеството реално потребление на топлинна енергия за процесния топлоснабден имот, как са формирани сумите за главница и лихви, съответно как е определен периодът, за който се твърди че се дължат. Не ставало ясно и на какво правно основание ищецът претендира заплащане на консумираната топлоенергия, установена по партида за процесния период и по коя по точно партида. Оспорват се представените от ищеца документи като недопустими и неотносими. По подробно изложените в отговора доводи и съображения се иска отхвърляне на исковите претенции.

Третото лице-помагач на страната на ищеца - „Техем сървисис” ЕООД изразява становище, че е изготвяло дяловото разпределение за аб.№ 304323 в съответствие с действащите през процесния период нормативни актове. Представя справки за изготвяното през исковия период разпределение на топлинна енергия за отопление и топла вода.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложено към настоящото производство ч.гр.д.№ 13764/2025 г. по описа на СРС е, че по заявление на „Топлофикация София” ЕАД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът – настоящ ответник да заплати на дружеството – настоящ ищец по ½ част от сумите, както следва: сумата от общо 3083,40 лева, представляваща главница за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва, считано от 07.03.2025г. до изплащане на вземането, сумата от общо 364,20 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия, за периода от 15.09.2023г. до 28.02.2025 г., сумата от общо 49,55 лева, представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва, считано от 07.03.2025г. до изплащане на вземането, сумата от общо 10,78 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2022г. до 28.02.2025 г., сумата от общо 70,16 лева - държавна такса и сумата от общо 50,00 лева - юрисконсултско възнаграждение, както и разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

С разпореждане № 98937 / 23.06.2025 г. по ч.гр.д.№ 13764/2025 г. по описа на СРС, съдът е констатирал, че издадената заповед е влязла в сила по отношение на другия длъжник и.л.и. а на длъжника – настоящ ответник е връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което е указал на заявителя - настоящ ищец, че може да 3 предяви иск за установяване на вземането си. В предоставения му едномесечен срок ищецът е подал исковата молба.

Видно от приложената по делото справка по реда на Наредба №14/2009 г. е, че м. Л. О. и М. Л. О., са едно и също лице.

По делото е приложен договор за продажба на ведомствен недвижим имот по реда на ПМС № 214/03.11.1992 и Наредба № 8/11.03.1993 г. от 11.07.1995 г., от който се установява, че собственик на процесния топлоснабден имот е лицето Е.Д. Д., която видно от приложената по делото молба-декларация е поискала да й бъде открита партида в топлофикационното дружество.

По делото е приложена справка, изготвена по реда на Наредба №14/2009 г., от която се установява, че Е.Д. Д. е починала на 29.12.2018 г. и е оставила двама наследници по закон – син И.Л.И. и дъщеря М. Л. О..

От приложеното по делото писмо от СРС се установява, че в особената книга на съда не е установено да е вписан отказ от наследството на Е.Д. Д..

По делото са представени справка от счетоводната система на ищцовото дружество за издадени фактури през процесния исковия период, издадените общи фактури за исковия период, индивидуални справки за отопление и топла вода, издадени от третото лице-помагач.

По делото е представен договор от 03.06.2020 г., сключен между ищцовото дружество и третото лице-помагач за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия по чл.139в ЗЕ, сключен за срок от три години, с начална дата 01.05.2020 г.

По делото са приложени Общите условия на ищцовото дружество, действали през процесния исков период.

По делото са изслушани заключение на съдебно-техническа и съдебносчетоводна експертизи, които не са оспорени от страните и са приети от съда като обективно и компетентно дадени.

В заключението на съдебно-техническата експертиза вещото лице е посочило, че сградата, в която се намира и процесния топлоснабден имот се топлозахранва от две абонатни станции, чрез два кръга на отоплителната инсталация – горен и долен кръг. Всяка абонатна станция е оборудвана с топломер, който е отчитан по електронен път. Разликата от отчетеното количество ТЕ и приспаднатите технологични разходи, е разпределяна между всички потребители от ЕС за отопление /имот и сградна инсталация/ и БГВ. Вещото лице е констатирало, че в ап.9 радиаторите са демонтирани, но през банята преминава щранг-лира, като и за двата отчетни периода, абонатът не е осигурявал достъп за отчет и проверка на уредите за дялово разпределение. Вещото лице е констатирало още, че извършените измервания в АС, начисления, дялово разпределение и остойностяване на потребената ТЕ за аб.№ 304323, са в съответствие с изискванията на нормативните документи и цени на ТЕ, 4 действащи през процесния период. Ищецът редовно е приспадал ТЕ за технологични разходи /загуби в АС/ от отчетената ежемесечна енергия, а общият топломер е преминал периодичен метрологичен контрол.

По делото е изслушано и прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, в което вещото лице, след проверка в счетоводството на ищцовото дружество е посочило, че размера на неплатените суми за ТЕ по партидата на процесния недвижим имот, са както следва: 3132,95 - главница, в т.ч. сумата от 49,55 лева – за дялово разпределение и сумата от 374,98 лева – обезщетение за забава, в т.ч. сумата от 10,78 лева - обезщетение върху главницата за дялово разпределение.

Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, и по иска за законната лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва възлиза на спорната сума.