Решение № 237 от 13.11.2025, Районен съд - Девня

РЕШЕНИЕ

№ 237 гр. Девня, 13.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА при участието на секретаря ИСКРА ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА Административно наказателно дело № 20253120200172 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба на К. Н. К., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез проц. представител – адв. А. Д. от ВАК против Наказателно постановление № 240253-000256, издадено на 26.06.2024 г. от Началник група в ОДМВР – Варна, РУ - Девня, с което на въззивника за нарушение по чл. 137а ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 183 ал. 4 т. 7 пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание - глоба в размер на 50 лева и за нарушение по чл. 104б т. 2 от ЗДвП, на основание чл. 175а ал. 1 пр. 3 от с.з. са наложени административни наказания – глоба в размер на 3 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

Въззивникът счита обжалваното наказателно постановление за незаконосъобразно и неправилно. Излага доводи за нарушения на материалния закон и процесуалните правила. Изразява становище за незаконосъобразност на съставения му акт поради липса на отразени в него мотиви. Счита, че вмененото му нарушение е недоказано. На тези основания моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

В съдебно заседание въззивникът не се явява лично. Представлява се от своя проц. представител, който поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Административно – наказващия орган, редовно призован не изпраща 1 представител. Представя писмено становище, в което чрез проц. представител оспорва жалбата и моли обжалвания с нея електронен фиш да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.

Претендира юрисконсултско възнаграждение.

ВРП, редовно уведомени не изпращат представител за участие в делото.

Съдът, след преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 08.06.2024 г. след обяд свидетелите И. Ц. И. и А. В. И. – полицеййски служители в РУ – Девня на ОД МВР – Варна работили като автопатрулен екип в района на гр. Суворово, обл. Варна със служебен автомобил, който били на ул. „Шипка“ №6, пред жилищните блокове в посока жп прелеза за гр. Вълчи дол. И двамата свидетели застанали извън автомобила, за да патрулират движещите се автомобили. В около 16:26 часа те чули свистене на гуми и форсиране на двигател от МПС, което не виждали в този момент. Тези звуци идвали от към центъра на града, където имало кръгово кръстовище, а непосредствено след него уширение на пътя, след което започвала ул. „Шипка“. Секунди след като възприели звуците, в полезрението на двамата свидетели се появил л.а. марка „БМВ“, движещ се със същите звуци и поднасяйки задната си част ту наляво, ту надясно в посока на движението си. И двамата възприели движението на автомобила по този начин в момента, в който се намирал на уширението на пътя пред централния площад на града, към което свидетелите имали пряка видимост. Вероятно след като забелязал полицейския автомобил водачът на л.а. „БМВ“ изправил движението си и продължил нормално по ул. „Шипка“ в посока жп прелеза.

Наближавайки полицейския автопатрул автомобила бил спрян за проверка от двамата свидетели, при която се установило, че същият е с рег. № ***, собственост е на И. К. О., ЕГН: ********** от гр. Провадия и се управлява от въззивника К. Н. К., без последния да използва обезопасителен колан. В автомобила до въззивника се возило друго лице, което не било установено в хода на проверката.

За констатираните лично от свидетелите И. И. и А. И. нарушения на водача на автомобила бил съставен АУАН за нарушения по чл. 137А ал. 1 от ЗДвП и по чл. 104Б т. 2 от ЗДвП, който той подписал без възражения. На въпроса защо е управлявал автомобила по този начин въззивникът отговорил, че е правил ремонт на автомобила и е искал да го изпробва.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на показанията на двамата полицейски служители, които са преки очевидци на извършените нарушения и лично са възприели поведението на 2 водача и извършваните от негова страна маневри. Показанията на посочените свидетели се кредитират като последователни, безпротиворечиви и логични.

По делото не е констатирано наличие на предубеденост или необективност у свидетелите - същите не извличат ползи от твърденията си и не се намират в някакви особени отношения с нарушителя, като няма данни изобщо да са го познавали. Поради това за съда не съществуват основания за съмнение в достоверността на техните показания. Двамата полицейски служители непосредствено са възприели действията на въззивника и движението на управлявания от него автомобил и са категорични, че се касае за умишлено извършена маневра.

В хода на съдебното следствие, по искане на защитата като свидетел по делото е разпитан И. Г. Г., който твърди, че именно той е лицето, което е било в автомобила заедно със въззивника при спирането му от полицаите.

Същият заявява, че въззивникът не е извършил действията, описани в АУАН и НП, като си е карал съвсем нормално. Сочи, че пред тях се е движел друг автомобил, сив на цвят, който „въртял гуми и давал газ“, но полицаите спрели автомобила, управляван от въззивника К. и на него съставили АУАН, за нарушение, което не е извършил. Потвърждава, че в момента на управление на автомобила и спирането му от автопатрулния екип водача не е използвал обезопасителен колан, както и че самия той е използвал такъв. Съдът не кредитира показанията на този свидетел, който е приятел на въззивника, което принципно е основание за съмнение в достоверността на неговите показания.

Твърденията му противоречат съществено на заявеното от полицейските служители – възприели лично и непосредствено движението на автомобила.

Противоречат и на заявеното от самия въззивник при проверката – че е правил ремонт на автомобила е искал да го изпробва. Нарушението не е било оспорено първоначално и от страна нанарушителя, доколкото същият е посочил в акта за установяване на административно нарушение, че няма възражения. Не е депозирал такива и пред АНО в срока, който закона му предоставя да стори това. Процесния акт за установяване на административно нарушение е съставен съобразно разпоредбите на ЗДвП и на ЗАНН и съгласно чл. 189 ал. 2 от ЗДвП има доказателствена сила до доказване на противното, а противното не се доказва единствено и само от показанията на заинтересован свидетел по делото, какъвто е свид. Ив. Г..

При така установената по делото фактическа обстановка, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление по отношение законосъобразността, обосноваността и правилността му, съдът прави следните правни изводи:

Относно допустимостта на подадената жалба:

3

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.

Относно компетентността на административно наказващия орган:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 189 ал. 12 от ЗДвП, упълномощен с това правомощие по силата на Заповед рег. №8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на ВР /т. 3.9./.

Относно процесуалната административен акт: законосъобразност на обжалвания

Служебната проверка на въззивния съд констатира, че обжалваното наказателно постановление и акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено не страдат от процесуални нарушения, даващи основание за отмяната му. В АУАН и НП фигурират всички нужни реквизити, които гарантират правото на защита на нарушителя и възможността да разбере за какво нарушение се ангажира административно – наказателната му отговорност. Спазена е процедурата за издаването им, регламентирана в ЗАНН. Несъстоятелни са възраженията за несъответствие на съставения АУАН с процесуалните изисквания поради липса на изложени мотиви, доколкото нормативната уредба не поставя подобно изискване към съдържанието на акта, включително и в цитираната в жалбата норма на чл. 42 ал. 1 т. 4 от ЗАНН.

Относно материално - правната законосъобразност и обоснованост на обжалваното наказателно постановление:

В случая приетото от наказващия орган, че описаното в съставения АУАН поведение на водача на МПС сочи на "използване на пътя за други цели, а не по предназначение" е обосновано. С разпоредбата на чл. 104б т. 2 от ЗДвП на водача на моторно превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Съставът на нарушението изисква водачът да не е използвал пътя, отворен за обществено ползване по предназначение - за превоз на пътници и товари, и не въвежда допълнителни елементи като условие за съставомерността на деянието. Всички останали действия и маневри при управление на МПС следва да бъдат извършвани извън тези пътища и на обособените за тази цел места.

В процесния случай се доказва безспорно от кредитираните от съда доказателства, че водачът на МПС умишлено е „дрифтирал“ автомобила. Това става ясно от възприетите от свидетелите първоначално звуци от свистене на гуми и форсиране на двигател, а непосредствено след това и движението на автомобила по необичаен начин – завъртане на задната му част наляво – надясно, причина за което е именно умишленото довеждане от страна на 4 водача до загуба на сцеплението на задните гуми с пътната настилка.

Понятието „дрифт“, съгласно съдебната практика се определя като техника на шофиране, при която шофьорът преднамерено извежда дадено превозно средство извън контрол, довеждайки го до загуба сцеплението на задните гуми. Затова неоснователни са доводите, че не е доказано наличието на умисъл за извършване на процесното нарушение. Без значение за съставомерността на деянието са конкретните способи, чрез които се постига крайния резултат - дали това става посредством рязко подаване на газ, форсиране на двигателя, боравене със съединителя, дърпане на ръчната спирачка или по друг /Решение № 6397 от 27.10.2023 г. по адм. д. № 7313/2023 г. на Административен съд – София – град/.

Поведението на водача достатъчно ясно описано в АУАН и НП, като дори в същите е вписано, че завъртането на автомобила е било в кръг, а не в полукръг, както се установи по делото, поради което параметрите на административно - наказателното обвинение са предявени на наказаното лице и същото е могло да организира адекватно защитата си дори в по – голям обем от необходимото. Това поведение несъмнено осъществява състава на визираното нарушение, тъй като по никакъв начин не може да се приеме, че същото спада към обичайните цели и предназначение на пътищата, а именно превоз на пътници и товари.

Съдебната практика трайно приема, че извършването на маневри от вида на процесните осъществява състава на нарушение по чл. 104Б т.2 от ЗДвП - становище, което се споделя изцяло и от настоящия състав. /В тази насока Решение № 668 от 16.05.2022 г. на АдмС Варна по к. а. н. д. № 346/2022 г. и мн. др./

В тази връзка, правилен е изводът на наказващия орган, че водачът е допуснал виновно опасно шофиране, посредством умишлено довеждане до загуба на сцепление на задните гуми на автомобила, което не представлява използване на път за обществено ползване в съответствие с основата цел на пътищата – за превоз на хора и товари. Подобно поведение в градовете застрашава живота и здравето на останалите участници в движението, а също така и на случайно преминаващи пешеходци, поради което се характеризира с висока степен на обществена опасност. В този смисъл е и трайната практика на Административен съд – Шумен по сходни казуси, по-конкретно Решение № 30/13.02.2018 г. на ШАС, постановено по к. а. н. д. № 1/2018 г., Решение № 130/18.04.2019 г. на Административен съд – Шумен по к. а. н. д. № 96/2019 г.;

Решение № 72/05.03.2019 г. по к. а. н. д. № 30/2019 г. на АС - Шумен и мн. др.

Поради изложените съображения съдът намира, че като е използвал пътя, отворен за обществено ползване за други цели, а не в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари, въззивникът е 5 осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението, визирано в разпоредбата на чл. 104б т. 2 от ЗДвП. Административнонаказващият орган правилно е ангажирал отговорността на жалбоподателя, като правилно е издирил и приложил и действащата за това нарушение административно - наказателна разпоредба на чл. 175А ал. 1 пр. 3 от ЗДвП, предвиждаща наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок 12 месеца и „глоба“ в размер на 3 000 лева за водач, който oрганизира или участва в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, или ги ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. В тази връзка съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е индивидуализирал наказанието налагайки го в неговия абсолютен размер.