Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3396 от 26.06.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 2335/2022
Вид
Решение № 3396
Подписан
26.06.2023
В сила
26.06.2023
Състав
Анелия Маркова, Ваня Николаева Иванова, Георги Стоев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 3396 гр. София, 26.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Ваня Н. Иванова

Георги Стоев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело № 20221100502335 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 20206020 от 01.11.2021 г. по гр. д. № 8593/2021 г. Софийският районен съд е осъдил „Б.В.И.Г.” на основание чл. 411 от КЗ да заплати на „ДЗИ – О.з.” ЕАД сумата 74,80 лева, представляваща непогасена от ответника – застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” част от изплатено от ищеца по застраховка „Автокаско” обезщетение и ликвидационни разноски за застрахователно събитие, настъпило на 11.02.2020 г. в гр. Бургас, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.02.2021 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил иска за разликата над присъдената сума от 74,80 лв. до пълния предявен размер от 473,60 лв. Ищецът е осъден за заплати на ответника разноските съразмерно на отхвърлената част от иска.

Решението е обжалвано от ищеца в отхвърлителната му част като неправилно, необосновано и постановено в противоречие с материалния закон и при съществени процесуални нарушения. В жалбата се излага възражение, че съдът не е съобразил, че регресната претенция касае автомобил, който е отремонтиран при официалния сервиз на марката съгласно договореното в „каско” – полицата, за което са приети неоспорени писмени доказателства. Сочи се, че неправилно съдът е определил размера на обезщетението въз основа на приетото заключение на авто-техническата експертиза, което било необосновано и противоречащо на доказателствата по делото, и неоснователно е 1 отхвърлил направеното искане за повторна експертиза. Излагат се възражения срещу дадената от вещото лице пазарна стойност на щетите - тя била направена измежду „няколко” неизвестни алтернативни доставчика, сред които не е сервизът, извършил съгласно полицата ремонта на процесния автомобил като официален сервиз на марката, прилагащ оригинални части, съответно – без да е установено, че другите неназовани доставчици прилагат ремонт „със същите технически характеристики и качество или пазар на употребявани оригинални части”, т.е. без да е съобразен пазарът изцяло. Иска се решението да бъде отменено в обжалваната му част и постановено друго, с което се уважи изцяло исковата претенция.

С писмения си отговор въззиваемата страна оспорва жалбата. Счита за правилни изводите на съда относно размера на разходите за отстраняване на щетите по процесния автомобил по пазарни цени. Поддържа, че уговорката между застраховател и застрахован ремонтирането на застрахования автомобил да се извърши в официален/оторизиран сервиз и при конкретни допълнителни изисквания към ремонта е ирелевантно за третите лица, и застрахователят не може да претендира от тях суми, надвишаващи средната пазарна цена за отстраняване на вредите. В този случай застрахователят носел риска, че няма да може да противопостави платените при преференциалните условия суми на другите правни субекти.

За да де произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

„ДЗИ - О.з.” ЕАД е предявило срещу „ЗАД Б.В.И.Г. ” АД иск за заплащане на сумата 473,60 лв., представляваща неплатена част от стойността на регресна претенция за платено застрахователно обезщетение по щета № 44010212000941, по имуществена застраховка „Автокасо”, ведно със законната лихва върху тази сума от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че на 11.02.2020 в гр. Бургас е реализирано ПТП между лек автомобил „Рено Сценик” с рег. № ****, управляван от В.М., и лек автомобил „Инфинити” с рег. № ****, управляван от П.З.К.. Твърди се, че виновен за настъпване на ПТП бил водачът на л.а. „Рено Сценик”. В резултат на това ПТП на застрахования при ищеца по застраховка „Автокаско” /с полица № 440219213013874 от 23.08.2019 г./ автомобил „Инфинити” били нанесени материални щети, описани в съставения двустранен констативен протокол от 11.02.2020 г. По уведомление за застрахователно събитие при ищеца била заведена щета № 44010212000941. Съобразно общите условия на застрахователя и договора обезщетяването на вредите било извършено чрез ремонт в сервиз „Витоша Ауто” ЕООД, на който на 19.03.2020 г. по банков път била изплатена стойността на ремонта в размер на 1159,18 лв. Твърди се, че към датата на настъпване на описаното събитие за управлявания от виновния за ПТП водач на л.а. „Рено Сченик” е имало сключена с ответното дружество задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. С изплащане на застрахователното обезщетение ищецът встъпил в правата на застрахования собственик на увреденото имущество срещу ответника – застраховател по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на причинителя на 2 вредата. Ищецът предявил претенцията си срещу ответника за изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 1159,18 лв. и 25 лв. за извършени ликвидационни разходи. Ищецът направил прихващане на насрещно дължими задължения, описани в приложение към уведомление изх. № 92-689/14.04.2020 г., предмет на която била и процесната претенция с одобрения от ответника размер от 710,58 лв. Остатъкът от прихващането в размер на 22024,03 лв. била издължена от ищеца на 14.04.2020 г. по банковата сметка на ответника. В резултат на прихващането била погасена сумата от 710,58 лв. от регресната претенция на ищеца към ответника по процесната щета по застраховка „Автокаско”. Към момента дължима от ответника оставала разликата в размер на 473,60 лв., която сума е предмет на настоящия иск.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва иска по основание и размер.

Излага възражение, че изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение надвишава действително претърпените вреди.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази предмета на обжалване, намира следното от фактическа и правна страна:

Предявен е иск с правно основание чл. 411 от КЗ – регресна претенция на платилия застрахователно обезщетение застраховател по имуществена застраховка „Автокаско” срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на причинителя на вредата за платеното обезщетение на увреденото лице.

Предмет на претенцията на ищеца е сумата 473,60 лв., представляваща сбор от заплатената от него част от застрахователно обезщетение по щета № 44010212000491, /в общ размер от 1159,18 лв./ и ликвидационни разноски в размер на 25 лв.

Съгласно чл. 411, ал. 1 от КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност”, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”.

Предмет на въззивно обжалване е първоинстанционното решение само в отхвърлителната му част по предявени иск, с оглед на което спорът в настоящата инстанция е относно размера на дължимото от ответника застрахователно обезщетение.

Размерът на задължението на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” към встъпилия в правата на застрахования водач по застраховка „Каско” застраховател е в рамките на вредите, които са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП - до размера на платеното от последния обезщетение и разноските, направени за неговото определяне. Така ответникът дължи заплащане на стойността на реалните разходи за възстановяване на щетите, която стойност подлежи на доказване от ищеца по предявения иск по чл. 411, ал. 1 от КЗ. Размерът на обезщетението се съизмерява 3 с размера на действителната стойност на претърпените вреди към момента на настъпване на застрахователното събитие – чл. 386, ал. 2, съответно чл. 499, ал. 2 от КЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 400, ал. 1 КЗ за действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а съгласно ал. 2 на същата разпоредба – за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, без прилагане на обезценка. Така при предявена по съдебен ред претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да определи същото по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на събитието т. е. по пазарната цена, като ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан от минималните размери по методиката към Наредба № 24/2006 г. на КФН.

Според приетото заключение на САТЕ, описаните в опис-заключението щети по застрахования при ищеца лек автомомил „Инфинити” са в причинно-следствена връзка с установения механизъм на настъпване на ПТП. Според заключението стойността за възстановяване на лекия автомобил, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, възлиза на сумата 770,38 лв., а стойността на ликвидационните разноски възлиза на 15 лв. Стойността за възстановяване на лекия автомобил, изчислена по цени на алтернативни доставчици към датата на ПТП, е 741,82 лв. Така определената от вещото лице стойност на ремонта и двата варианта е формирана като сбор от цената на труда на база сервизен човекочас и стойността на материалите. При разпита му в съдебно заседание вещото лице разяснява, че разликата между стойността на издадената от извършилия ремонта доверен сервиз и определената в заключението стойност на възстановяване на щетите е само в цената на сервизния час за труд – по фактурата на доверения сервиз е 50 лв. на час, а по средни пазарни цени е 20 лв. на час.

Настоящият състав намира, че приетото в първоинстанционното производство заключение на САТЕ отразява действителния размер на разходите за възстановяване на щетите по застрахованото при ищеца МПС, настъпили в резултат на ПТП, в размер на 770,38 лв. Това заключение е основано на съпоставка на цените за части, материали и труд при алтернативни сервизи към момента на произшествието. Този начин за изчисляване на размера на щетите - чрез сравнение на независими източници относно цените на подмените части и труд по човекочасове, е приет в практиката като допустим и годен за определяне на реалната възстановителна пазарна стойност на вредите от катастрофирали автомобили.

Видно е от опис -заключението по щетата, че с оглед установените щети по процесния автомобил, необходимите ремонтни дейности за отстраняването им са: боядисване на два детайла /задна броня и спойлер/ и подмяна на десен външен стоп. Стойността на подменения стоп, т.е. на единствената нова /подменена/ част, е в размер на 305,50 лв. съгласно издадената от извършилия ремонта доверен сервиз фактура, каквато стойност е приета за пазарна такава и в заключението на САТЕ. С оглед на това и при положение, други подменени части по автомобила няма, несъстоятелно е възражението на въззивника, че в заключението не е съобразена стойността на оригиналните части. Разлика между 4 фактурата и заключението относно стойността на материалите /боя/ също няма. Очевидно е, че разликата между стойността на ремонта по издадената фактура и приетата от вещото лице се формира от цената на отработените часове труд. Вещото лице е направило заключение за средната пазарна стойност на труда на база различни доставчици към момента на ПТП, която следва да се приеме за меродавна. Без правно значение за определяне на пазарната възстановителна стойност на щетите е въпросът дали превозното средство е било ново, кога е произведено и дали е следвало да бъде отремонтирано в доверен сервиз. Начинът за обезщетяване на вредите от застрахователя по „Каско” /било то по експертна оценка, чрез отремонтиране при доверен или друг избран от увреденото лице сервиз/ е въпрос на вътрешни отношения между застрахователя и застрахования и няма отношение към извода за размера на подлежащите на обезщетяване вреди. На обезщетяване подлежат всички преки и непосредствени вреди по пазарна стойност към момента на увреждането.