Решение № 22633 от 13.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22633 гр. София, 13.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20241110145096 по описа за 2024 година

Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД.

Производството по делото е образувано по искова молба от К. К. С. против К. Д.

Д., с която е предявен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2 500,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от непозволено увреждане – нанесена телесна повреда от страна на ответника, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 04.08.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба ищецът твърди, че на 04.08.2019 г. в ********, в жилищен комплекс „********“ ответникът без причина му нанесъл удар в областта на ребрата и корема, в резултат на което му причинил травматични увреждания – счупване на 10-то ребро в дясно. Поддържа, че във връзка с инцидента срещу ответника било образувано и водено наказателно производство АНД № 51/2023 г. по описа на СВС, което приключило с влязло в сила решение, с което подсъдимият – настоящ ответник е признат за виновен за това, че по хулигански подбуди причинил на пострадалия – настоящ ищец лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание, без разстройство на здравето. Ищецът поддържа, че след нанасяне на удара изпитал силна болка и загуба на въздух. Незабавно посетил спешния кабинет към ******** „********“, където не са констатирани увреждания на черния дроб и вътрешните органи. На следващия ден, в резултат на силна болка в ребрата, ищецът твърди, че посетил ******** – гр.********, където след направена ренгенография, била установена фрактура на 10-то ребро. Ищецът поддържа, че болката в областта на ребрата продължила да пречи на нормалното му ежедневие в продължение на 3 1 месеца, през което време бил в болничен поради временна неработоспособност.

Твърди, че през първите седмици след инцидента изпитвал трудност при придвижване и при ставане от седнало положение, поради което се наложила до приема обезболяващи медикаменти. Поддържа, че стресът от случилото се му оказал силно влияние – често ставал нощем, стряскал се, не контактувал със семейството си, както и да изпитва страх, докато е на работното си място. Твърди още, че и към датата на подаване на исковата молба в съда, при натоварване и промяна на климата, изпитва болки в областта на травмата. По изложените в исковата молба обстоятелства и доводи ищецът обуславя правния си интерес от предявения иск и моли за неговото уважаване.

Претендира и сторените в хода на производството разноски, включително за адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор, в който изразява становище за допустимост на предявения иск и частична основателност на същия, доколкото са налице предпоставките на чл.300 ГПК. Оспорват се твърдените от ищеца телесни увреждания с доводи, че същите не са настъпили във връзка с инцидента, а претендираното обезщетение е прекомерно. Сочи се, че в мотивите на поставеното в наказателното производство решение, решаващият съдебен състав е приел, че се касае за мекотъканна травма, без увреждания на костни структури, което представлява лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдания, без разстройство на здравето. Ето защо, твърденията на ищеца за фрактура на ребро и контузия на гръден кош били неверни, а приложените болнични листа отразявали неверни обстоятелства и са послужили за неправомерно получаване на суми от НОИ. Претендират се разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

По делото е представено съдебномедицинско удостоверение № 175/2019 г., издадено на 13.08.2019 г. от д-р Р. В. С., на длъжност – началник на Съдебномедицинско отделение при ********, гр.********, в което са отразени констатации при извършения на 13.08.2019 г. от 11:00 часа преглед на ищеца К. К. С. по повод съобщен от последния за удар с юмрук в областта на гърдите. Видно от същото е, че при прегледа не са установени видими травматично увреждания, като е обсъдена представената от лицето медицинска документация – лист за преглед на пациент в спешно отделение от 07.08.2019 г. и амбулаторен лист, издаден на 08.08.2019 г. от травматолог. Съгласно заключението, от представената от освидетелствания медицинската документация , е установено счупване на десето ребро в дясно, като описаното увреждане е в резултат на действието на твърд тъп предмет и е възможно да е получено по начин и време, което съобщава прегредания. Увреждането е причинило на освидетелствания К. С. временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

2

По делото са приложени четири броя болнични листове за временна неработоспособност, от които се установява, че на ищеца е предписан домашноамбулаторен режим на лечение през периода от 23.08.2019 г. до 22.10.2019 г.

По делото е приложено писмо от НОИ във връзка с подаден сигнал от пълномощника на ответника за неправомерно издадени болнични листове на ищеца К.

С., в което е отразено, че процесното събитие не е отразено като трудова злополука, а по цитираните болнични листове е изплатено парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване. От писмото не се установяват данни за констатирани нарушения.

Видно от приложеното по делото решение № 2 от 25.08.2023 г., постановено по АНД № 02236100200051 по описа за 2023 г. на Софийски военен съд, влязло в законна сила на 18.12.2023 г. е, че К. Д. Д. /настоящ ответник/ е признат за виновен в това, че около 21:30 часа, на 04.08.2019 г., в ********, в жилищен комплекс „********“, в близост до бариерата на вход/изход на комплекса, по хулигански подбуди причинил на К. К. С. /настоящ ищец/ лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание, без разстройство на здравето, поради което на основание чл.131, ал.1, т.12, вр.чл.130, ал.2 НК и на основание чл.78а, ал.1 НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено наказание „глоба“ в размер на 1000,00 лева.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля В. П. С.а – живуща на семейна начала с ищеца. В показанията си свидетелката разказва, че на процесната дата, след като К. не се прибрал по обичаното време, му звъннала по телефона, но той не отговорил веднага. След известно време й се обадил и казал, че е бил в ********. Когато се прибрал, ищецът разказал на свидетелката, че станало спречкване и някакъв младеж го ударил в коремната област от дясната страна. Тъй като изпитвал болка, ищецът отишъл в ********, където му направили снимки.

Свидетелката разказва, че на следващия ден двамата с ищеца заедно тръгнали за работа, но по пътя той казал, че много силно го боли и се върнали обратно до спешния център в болницата в гр.********. Разказва още, че през първата седмица след инцидента К. изпотвал силни болки, не можел да става сам и трябвало да има някой около него. Освен физическа болка бил притеснен и шокиран от случилото се. През втората седмица болките продължили, но не толкова силно, вече можел да става сам. В продължение на три месеца ищецът бил в болничен, лежал вкъщи и излизал само, за да посети лекар. Свидетелката разказва още, че и до сега ищецът изпитва болки на същото място при промяна на времето или при вдигане на тежко.

По делото е изслушано и прието заключение на съдебномедицинска експертиза, което не е оспорено от страните и е прието от съда като обективно и компетентно дадено. В заключението вещото лице посочило, че ищецът е получил контузия на гръдния кош и на корема. Касае се за травмиране на меките тъкани с развитие на микрохематоми и прогресиращ посттравматичен оток, довели до болки, затруднени 3 движения на гръдния кош, без нарушаване на процеса на дишане и без категорични данни за счупване на 10-то ребро в дясно по средната аксиларна линия. Не е установено засягане на вътрегръдните и коремните органи. Според вещото лице, този вид травма на гръдния кош и корема, може да се получи при удар на тялото в твърд тъп предмет. Видно от заключението е, че целта на лечението е била да се проследи клинично развитието на травмата, да се намали и острани болковия синдром, да се установи евентуалното наличие на посттравматични усложнения и нарушения в процеса на дишането. Според вещото лице, в острия период, непосредствено след травмата, болките са били много силни, свързани с развитието на посттравматичния отокл и наличието на микрохематоми, които са създали условия за продължително усещане на болка при всяко едно респираторно движение на гръдния кош. Постепенно болковият синдром е намалявал, хематомите са се резорбирали и отокът е изчезнал.

Лечението е проведено в амбулаторни условия, назначени са медикаменти с противовъзпалително и обезболяващо действие, като вещото лице приема, че периода за лечение и възстановяване е продължил 80 дни и отговаря на използваната временна нетрудоспособност. Съгласно заключението, не са налични данни за остатъчни последици при пострадалия в резултат на процесното събитие, които да имат траен и необратим характер.

Изслушано в проведеното на 03.12.2024 г. открито съдебно заседание вещото лице пояснява, че има случаи, при които може да няма костна лезия /счупване в областта на реброто/, но болките да бъдат продължителни и неприятни, тъй като се увреждат хрущялните дъги, които не се виждат на рентген. Под тях се намира плевра, която ако има хематом, може да даде отражение.

Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл.45, ал.1 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които е причинил другиму. Фактическият състав на непозволеното увреждане изисква установяване на противоправно деяние, като пряк и непосредствен резултат от което да са настъпили вреди за пострадалия, като виновността на дееца се предполага до доказване на противното.

Съгласно разпоредбата на чл.300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. В конкретния случай горепосочените обстоятелства са безспорно установени с гореописаното решение № 2/25.08.2023 г., постановено по АНД № 02236100200051 по описа за 2023 г. на Софийски военен съд, влязло в законна сила на 18.12.2023 г., с което настоящия ответник е признат за виновен в извършено престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр.чл.130, ал.2 НК. С оглед предходното съдът е 4 длъжен да приеме, че ответникът е извършител на противоправно деяние – причиняване по хулигански подбуди на лека телесна повреда на ищеца, изразяваща се в болка и страдание, без разстройство на здравето, което деяние е извършено виновно, при условията на пряк умисъл. Предмет на настоящото производство са въпросите за вредата – настъпила ли е, в какъв обем и има ли причинна връзка.

Настоящият съд приема, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установяват и другите два елемента на непозволеното увреждане – настъпването на неимуществени вреди за ищеца, както и наличието на причинноследствена връзка между деянието и настъпилите вреди. В тази насока е приложеното по делото съдебно-медицинско удостоверение, което не е оспорено от ответника и от което се установява, че на 07.08.2019 г. ищецът е посетил спешното отделение при ******** АД в гр.********, като на 08.08.2019 г. е прегледан и от травматолог. В удостоверението е посочено, че са налице рентгенови данни за фрактура на 10-то ребро в дясно. В тази насока е и посочената в издадените 4 броя болнични листове диагноза „Счупване на ребро“.

Следва да се има предвид още, че съдебномедицинското удостоверение, като официален свидетелстващ документ, издаден от съдебен лекар и удостоверяващ здравословното състояние на прегледания, се ползва с материална доказателствена сила. След като доказателствената сила на същото не е оборена от ответника, последното следва да се цени с оглед разпоредбата на чл.179, ал.1 ГПК, тъй като по своята правна същност представлява официален свидетелстващ документ и се ползва с материална доказателствена сила относно фактите и обстоятелствата, удостоверени в него. Съдебномедицинско удостоверение, издадено от съдебен лекар при отделение за съдебна медицина е официален свидетелстващ документ, тъй като материализира изявление на длъжностно лице (извършващият прегледа лекар) в това му качество, в рамките на неговата компетентност и по установения ред и форма. Констатациите от съдебномедицинското удостоверение, чиято доказателствена сила не е оборена, са възпроизведени и в заключението на вещото лице, изготвило съдебномедицинска експертиза по делото, което не е оспорено от страните и съдът кредитира като обективно и компетентно дадено.