Решение № 288 от 21.11.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 288 гр. Варна, 21.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно търговско дело № 20253001000367 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано е по въззивна жалба на М.

М. А., Р. М. З. и К. М. З., всички от гр.Д съответно срещу решение №223/28.05.2025 година и определение №971/02.07.2025 година постановено в производство по чл. 248 ГПК, по търг. дело № 317/2022 година на ВОС.

Решението се обжалва в неговата отхвърлителна част, с която са отхвърлени претенциите на всеки от ищците за горниците над присъдените по 120 000 лева до пълния претендиран размер от по 200000 лева, претендирани като обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, емоционален стрес и негативни психически изживявания, причинени от смъртта на майка им М З., която е настъпила вследствие от ПТП, реализирано на 11.10.2021 г. в Букшан-DN 61, окр.Гюргево, Румъния, по вина на водача на л.а.“Форд Глакси“, с рег.№ХХ ХХХХ ХХ, който към датата на инцидента е бил застрахован при ответника по застраховка ”Гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на извънсъдебна претенция до застрахователя-10.02.2022 година до окончателното изплащане на главницата. Обжалваната част от решението се определя като незаконосъобразна, определеното обезщетение се смята за занижено, заявява се неправилно приложение на материалния зкаон и разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Според въззивниците, недооценени са останали близките отношения между тях и пострадалата, въпреки възрастта на последната; емоционалната връзка помежду им; търпените болки и страдания; промяната в живота на ищците и невъзможността да преживеят загубата на близък родственик. Иска отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на исковете в предявените размери и присъждането на разноски.

С частната жалба се оспорва постановеното в производство по чл.248 ГПК определение, като се твърди, че присъдените допълнителни разноски са недължими, съответно че общият присъден размер от 8632 лева, следва да се раздели между ищците според различния материален интерес въведен от всеки от тях с исковата молба, съответно 1 на отхвърленителното произнасяне. Твърди се, че присъденият размер на адвокатско възнаграждение надвишава правната сложност на спора и съответно следва да бъде намален. Поради това иска отмяна на обжалваното определение и отхвърляне на молбата на застрахователя за изменение на решението в частта на разноските.

Насрещната страна се е възползвала от правото си на отговор и по двете жалби.

Въззивната жалба се смята за неоснователна, определеният размер на обезщетение за съответен на фактите по делото и приложението на чл.52 ЗЗД. Намира решението за правилно, съответно иска отхвърляне на въззивната жалба. По отношение частната жалба също е отправено искане за нейното оставяне без уважение, защото първата инстанция правилно е определила правилно размера на сторените от застрахователя разноски.

Жалбите са подадени в срок, от легитимирани лица, чрез надлежно упълномощени процесуални представители, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването в съответните части съобразно процесуалните качества на жалбоподателите, и са процесуално допустими.

За да се произнесе по спора настоящият състав на съда съобрази следното:

Окръжен съд – Варна е бил сезиран с осъдителни искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, предявени от М. М. А., Р. М. З. и К. М. З. и тримата в качеството им на роднини на М И З. /тяхна майка/, против ЗД „Бул инс” АД за заплащане от застрахователят по застраховка „гражданска отговорност” на обезщетение за настъпили неимуществени вреди – болки и страдания претендирани в размер от по 200 000 лв. за всеки от ищците ведно със законната лихва върху тези суми от датата на уведомяване за настъпилото ПТП – 10.02.2022 година до окончателното им изплащане.

Решението на ОС – Варна, с което осъдителните искове за неимуществени вреди са частично уважени е валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК, както и допустимо. В мотивите към решението се съдържат изводи, основани на преценка на релевантните за спора факти и доказателства в тяхната съвкупност; извършено е и произнасяне по възраженията и доводите на страните, съдържащи се в исковата молба и отговора на същата, както и по тези, които са израз на защитните им тези.

Налице са всички предвидени от закона предпоставки и липса на процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск. Съобразно обстоятелствата, посочени в исковата молба и отправеното до съда искане, спорът е правилно квалифициран.

След преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, в съответствие с правомощията си по чл. 269 ГПК, ВАпС намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Страните не оспорват наличието на валидно застрахователно правоотношение между причинителя на уврежданията и застрахователното дружество по застраховка „гражданска отговорност”, както и настъпването на застрахователно събитие. Осъществена е положителната процесуална предпоставка по чл. 380, ал. 1 КЗ, като ищците са отправили писмен претенция до застрахователя на 07.02.2022 година. В настоящото производство не се спори че починалата М И З. е майка на ищците, както и че същите са с неизвестен баща по документи, обстоятелство, което се установява и от приложеното удостоверение за раждане и родствени връзки по делото. Липсва спор по тяхната легитимация в процеса.

От приложенaта по делото присъда № 9/2024 година от чужд съд /налице официален превод на български език/, постановена по НОХД N 5355/192/2021 година по описа на Съда в град Болинтин Вале /Румъния/, Я Ю Я е признат за виновен в това, че по непредпазливост е причинил смъртта на М З. в резултат от предизвикано от него ПТП на 11.10.2021г. при управление на л.а.“Форд Галакси“ с рег.№ ХХ ХХХХ ХХ в района на гр.Букшан-DN 61, окр.Гюргево, Румъния, без да притежава СУМПС.

Съобразно разпоредбата на чл.300 от ГПК е изключена преценката на доказателства относно факти, чието осъществяване е установено с влязла в сила присъда, поради което 2 съдът намира, че не може да преразглежда въпросите свързани с това дали е извършено дянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Страните не спорят по механизма на настъпилото увреждане, данни за което се намират и в допуснатата пред първата инстанция автотехническа експертиза.

Произшествието е настъпило на 11.10.2021 година, като водача л.а.“Форд Галакси“, с рег.

№ХХХХХХХХХ е навлязъл в лява насрещна част на пътното платно, при което е настъпил удар със срещуположно движещият товарен автомобил. По време на инцидента М З. се е намирала в купето на лекият автомобил като пътник на задна седалка в ляво. Вследствие на сблъсъка за пострадалата са настъпили тежки мозъчни увреждания и пълна черепна фрактура, което е довело до настъпилата смърт. Макар и вещите лица да сочат, че не може да се отговори със сигурност дали пострадалата е пътувала с предпазен колан, то с оглед конкретния механизъм на произшествието не би могло да се разчита на коланната протекция. Според експертите предвид обичайната анатомична подвижност на главата и съобразно динамиката на конкретния инцидент, механични въздействия водещи до тежка черепно-мозъчна травма може да възникнат и с поставен предпазен колан, особено при пътник, заемащ позиция в ляво.

Въведеното с отговора на искова молба, защитно възражение за принос на пострадалата, от страна на застрахователя не се поддържа пред настоящата инстанция.

По въззивната жалбата на ищците М. М. А., Р. М. З. и К. М. З.:

Спорните въпроси за разрешаване от въззивната инстанция се свеждат размера на обезщетението за неимуществени вреди, подлежащо на определяне по правилото на чл.52 ЗЗД. Релевантни факти и обстоятелства за размера на дължимата обезвреда се извличат от събраните гласни доказателства и изслушаната психологична експертиза в процеса.

В този предметен обхват следва да се произнесе и въззивния съд съобразно правилото на чл. 269, изр.2 ГПК.

Съгласно нормата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Поначало, причинените неимуществени вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени или поправени, а само да бъдат възмездени чрез парично обезщетение за доставяне на други блага, което придава на обезщетението характер не на компенсаторно, а на заместващо такова. Тази заместваща облага във всеки конкретен случай е различна, зависеща от характера и степента на конкретното субективно увреждане, поради което причинените вреди следва да бъдат определени по тяхната афектационна стойност.

Понятието „неимуществени вреди“ включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия, съответно неговите наследници, и претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното състояние. Свързвайки понятието за „справедливост“ с преценка на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства (така ППВС № 4/1968 г.), то при настъпила смърт в следствие на произшествие следва да се изследват поведението на преживелия родственик, настъпилите морални болки и страдания, психическите последици върху личността му и в отношенията му с близки и в обществото.

От показанията на разпитания като свидетел Н. Г /живеещ на семейни начала с ищцата К. З./ се установява, че ищците живеели заедно с майка си в гр. Девня. Отношенията между К. З. и нейната майка били любящи, топли и силни, двете поддържали ежедневен контакт. Като разбрала за случилото се, ищцата първоначално отричала настъпването на събитието, като впоследствие осъзнала какво е станало изпаднала в паника и уплах. К. преживяла тежко смъртта на своята майка, като дори искала да сложи край на живота си, състояние което продължило около половин месец. Наблюдавало се поетапно подобрение в емоционалното състояние на ищцата, но тя страдала от безсъние, което изпитва и към 3 сегашния момент.

Показанията на свидетеля С Я, носят информация за състоянието на ищеца Р. З.

/женен за неговата дъщеря/. Според свидетеля, ищецът З. е понесъл тежко вестта за смъртта на майката си. Това събитие, заедно със смъртта на неговия баща - година и половина преди това, влошило напълно емоционалното състояние на ищеца. В период от две седмици след като починала майката на Р. З., той се преместил в дома на свидетеля, понеже се не бил добре и не искал да стои в дома на неговата майка. Отношенията между майка и син били много добри, като смъртта на родителя довела до негативна промяна в поведението на сина, който продължавал да носи тежките спомени от случилото се. Тези впечатление се допълват от разпита на свидетелката А Я, която пояснява, че познава семейството и преживелите деца. Излага непосредствените си впечатление от влошеното състояние, както на Р. З.

/женен за нейната дъщеря/, така и на М. А., която познава. Последната също преживяла тежко събитието, като при всеки спомен и разговор за нейната майка, ищцата изпадала в емоционален срив, като много се натъжавала. Според свидетелката, пострадалата майка, била фигура в семейството, на която всеки от ищците много разчитал. Разказва също как приживе, ищците и техните родители живеели в едно домакинство, като след смъртта първо на техния баща, те много разчитали на подкрепата и обичта на своята майка.