Присъда № 159 от 28.10.2024, Районен съд - Сливен

Личните данни в текста са заличени.

МОТИВИ към Присъда № 159 от 28.10.2024 г. по НОХД № 1152/2024 г. на РС-Сливен, изготвени на 30.10.2024 г.

РП - Сливен е внесла обвинителен акт против подсъдимия И.П.А. за извършено престъпление по чл. 209, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК.

Гражданскоправни претенции не са предявени, респективно не са приети за съвместно разглеждане в настоящия наказателен процес.

Производството се движи по реда на глава 27 от НПК.

Съдът, след като изслуша становището на подсъдимия и неговия защитник, и след като установи, че самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, премина към процедура по чл. 371, т. 2 от НПК.

В съдебно заседание представителят на РП-Сливен поддържа обвинението, така както е предявено. Пледира да му бъде наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от една година, което на основание чл. 58а от НК да бъде намалено с една трета, а именно наказание „Лишаване от свобода” за срок от осем месеца, изпълнението на което на осн. чл. 66, ал. 1 от НК да бъде отложено за изпитателен срок от три години.

В съдебно заседание подсъдимият редовно призован се явява лично, признава се за виновен и дава съгласие делото да се разгледа по реда на глава 27 от НПК, в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК, а именно: признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Моли да му бъде условно осъден.

Защитникът на подсъдимия адв. Христова от АК-Сливен не оспорва фактическата обстановка по обвинителния акт и правната квалификация, изразява съгласие делото да се гледа по реда на глава 27 от НПК. Пледира на подсъдимия да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от една година, което на основание чл. 58а от НК да бъде намалено с една трета и да се приложи института на условното осъждане.

Пострадалата Е. С.С. в писмено становище, депозирано по делото заявява, че не желае да бъде конституирана в качеството на граждански ищец.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият А. бил безработен и като такъв активно търсел работа в интернет. Същият имал създаден профил в приложението „Фейсбук“. В началото на месец юли 2024 г. видял във „Фейсбук“ обява, публикувана в профил с имена „Митко Славов“, че се търсели шофьори за района на гр.

Сливен и решил да кандидатства за позицията. В обявата не бил посочен 1 телефонен номер за връзка или адрес, поради което подсъдимият изпратил съобщение на „Митко Славов“ чрез приложението „Месинджър“, в което посочил, че проявява интерес и изписал телефонния си номер. На същия ден, отново чрез приложението „Месинджър“ с него се свързал непознат мъж, с когото провел разговор без включена видеокамера и по този начин подсъдимият не видял мъжа, с когото разговарял. Непознатият мъж се представил като „Митко Славов“, казал, че се обажда във връзка с желанието на подсъдимия за работа и му обяснил, че се касае за вземане и доставка на пратки за бежанци от Украйна в бежански лагери. Обяснил също, че било необходимо шофьорът да има автомобил, с който да посещава различни адреси в гр. Сливен и да събира помощи и пратки за бежанците. В резултат на това подсъдимият А. казал, че има шофьорска книжка и автомобил (управлявал автомобила на брат си - микробус „Форд Транзит“ с peг. № СН 4116 АС). Непознатият мъж, представящ се като „Митко Славов“ и подс. А. се споразумели последният да започне веднага работа с възнаграждение в размер на 500 лв. седмично. Така, още на следващия ден подс. А. получил телефонно обаждане от румънски номер, като мъжки глас му се представил отново като „Митко Славов“, който обяснил, че трябва да бъде посетен адрес в гр. Сливен, кв. „Даме Груев“, бл. 35, откъдето да се вземе пратка за бежанците от Украйна.

Подсъдимият тръгнал с автомобила на брат си към указания адрес, който въвел в навигацията, като през цялото време докато пътувал говорел с лицето, представящо се като „Митко Славов. Пристигайки на адреса, непознатият мъж го упътил да влезе в първия вход и да се качи на първия етаж. Там го чакала възрастна жена, която без да разговаря с него му подала торбичка.

Подсъдимият я взел и си тръгнал. След като се качил в микробуса, отворил торбичката и видял, че в нея имало около 900 лв. Отново провел разговор с „Митко Славов“, който му казал да вземе 500 лв. за себе си, а с останалите да наеме автомобил от фирма „Димар строй“. Подсъдъмият А. веднага се отправил към „Димар строй“, откъдето наел автомобил „Ситроен“, бял на цвят и с него се прибрал вкъщи.

На следващия ден подс. А. отново чрез приложението „Месинджър“ получил нова поръчка от „Митко Славов“, който го изпратил на адрес: гр.

Сливен, бул. „Хаджи Димитър“, бл. 62. Подсъдимият въвел адреса в навигацията и потеглил с взетия под наем автомобил „Ситроен“ като през целия път разговарял с „Митко“ през „Месинджър“, който го напътствал.

Когато подсъдимият пристигнал на адреса, „Митко Славов“ го инструктирал да чака на спирката на булеварда, като му обяснил, че от отсрещния блок ще излезе възрастна жена, която ще му даде знак. Подсъдимият видял как една жена му махала през балкона на отсрещния блок. Той пресякъл булеварда и отишъл под терасата на която се намирала жената, която хвърлила торбичка.

Подсъдимият взел хвърлената торбичка, върнал се в автомобила си, като през цяло време провеждал разговор с „Митко“ през „Месинджър“. Непознатият, представящ се за „Митко Славов“ казал на подс. А. да тръгне по подбалканската магистрала и да спре на първата отбивка. Подсъдимият 2 изпълнил указанията. Щом спрял автомобила на отбивката, отворил торбичката и видял, че в нея имало около 20 000 лв., след което отново се свързал с „Митко“ през „Месинджър“ и му казал колко пари има в торбичката.

Получил инструкции да вземе за себе си 1500 лв., да зареди гориво и да тръгне към гр. Русе. Щом стигнал в града, „Митко“ го упътил да остави парите под крайпътен камък. Подсъдимият се усъмнил в намеренията на работодателя си „Митко“, тъй като му обещал да се видят лично, но това не се случило.

Въпреки това изпълнил нарежданията му, след което се върнал в с. С..

На 16.07.2024 г. „Митко“ отново се свързал с подсъдимия и му обяснил, че трябва да отиде отново на адрес в гр. С., кв. Д.Гр. до бл..... На този адрес живеела пострадалата Е.С.С.. В 14,30 ч. на същия ден тя получила телефонно обаждане на домашния си телефон с абонатен номер ***, регистриран към мобилен оператор „Виваком България“ ЕАД. Входящото обаждане било от номер 40764165205, чийто ползвател не установен по делото. Обаждането било от непознат мъжки глас, който не се представил, а й обяснил, че синът й е причинил катастрофа с починало дете. Непознатият попитал свидетелката дали има мобилен номер в резултат на което тя продиктувала веднага личния си мобилен номер ***, регистриран към мобилен оператор „Виваком България“ ЕАД. Мъжкият глас прекъснал разговора и се обадил от същия чуждестранен номер на мобилния номер на св. Ел.Ст. като отново й обяснил, че синът й е блъснал с автомобила си дете, което е починало, че той е арестуван и трябвало да се плати кръвнина в размер на 15 000 лв., за да бъде освободен. Свидетелката отговорила, че има в себе си само 8000 лв., от които 3000 лв. били на дребни банкноти. Непознатият й казал да събере всички банкноти и че при нея ще отиде човек да ги вземе, а тя трябва да ги хвърли през терасата на апартамента си. Свидетелката Ел.Ст. събрала всички пари, които имала - общо 8100 лв. на купюри от по 50 лв. и 20 лв. Поставила ги в прозрачна найлонова торбичка. През това време подсъдимият бил пристигнал на адреса с автомобила на брат си - микробус „Форд Транзит“ с peг. № СН 4116 АС, застанал от задната страна на блока, до последния вход. Получил указания от „Митко“, който му казал, че на тераса ще излезе възрастна жена, която ще му помаха. Пострадалата излязла на терасата на апартамента, в който живеела, находящ се в гр. С., кв. Д.Гр. № ..,, подсъдимият й махнал с ръка и тя хвърлила торбичката с парите. След я като взел подс. А. се качил в микробуса, отворил торбичката и преброил парите в нея, които били 8100 лв., за което съобщил на „Митко“ като му казал, няма да пътува за гр. Русе, защото вече било късно, след което се прибрал вкъщи. Подсъдимият решил да задържи парите за себе си. На следващия ден „Митко“ звънял няколко пъти, но подсъдимият не му отговарял. Той изхарчил за лични нужди по-голямата част от парите, взети от пострадалата. В хода на досъдебното производство с протокол за доброволно предаване предал на св. Кацаров (мл. разузнавач в РУ - Сливен) сумата от 1000 лв., която му била останала от взетите 8100 лв., която в последствие била върната на пострадалата срещу разписка.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз 3 основа на самопризнанието на подсъдимия и събраните в хода на досъдебното производство писмени и гласни доказателства, взети в тяхната съвкупности и поотделно.

Съдът кредитира събраните в хода на досъдебното производство писмени доказателства, предявени на страните по съответния процесуален ред и неоспорени от тях. Кредитира показанията на свидетелите, разпитани в хода на досъдебното производство. Даде вяра на обясненията на подсъдимия, дадени в хода на досъдебното производство, като на основание чл. 372, ал. 4 от НПК ги приобщи към доказателствата по делото, тъй като подсъдимият призна вината си и изрази съгласие да не се събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 209, ал. 1 от НК който с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага възбуди или поддържа у някого заблуждение и с това причини нему или другиму имотна вреда, се наказва за измама с лишаване от свобода от една до шест години.

Безспорно се установява, че с деянието си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 209, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК.

От обективна страна на 16.07.2024 г. в гр. Сливен, с цел да набави за себе си и за другиго (неустановено по делото лице) имотна облага, в съучастие с неустановено по делото лице, като извършител, поддържал заблуждение у Е.С.С. от гр. Сливен и с това й причинил имотна вреда в размер на 8100 лева.

Подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние „поддържане на заблуждение“ чрез извършените от него конклудентни действия - помахал с ръка на пострадалата, като по този начин е затвърдил неверните й представи, възбудени от друго, неустановено по делото лице, че следва му предаде сумата. Въпреки че подсъдимият не е знаел точно в какво се изразява заблуждението на пострадала Ст., т. к. тя не е въведена в такова от него, то на същия вече му е било известно, че сумата, която тя му е хвърлила през терасата не е била предназначена за украински граждани, настанени в бежански лагер, поради което не е трябвало да я получи. Освен това той е имал възможност да предупреди пострадалата Ст., че е жертва на измама или най-малко да не вземе парите, но въпреки това не го е сторил. Помахвайки с ръка на пострадалата в знак на потвърждение, че трябва да хвърли торбичката, той е затвърдил неверните й представи и я мотивирал да извърши имуществено разпореждане.

Престъплението е извършено при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК- подсъдимият съзнавал обстоятелствата от обективната страна на престъплението, а именно, че с действията си е 4 поддържал у пострадалата Е. Ст. неверни представи относно конкретни обстоятелства. Съзнавал е, че в резултат на действията си у нея би могло да бъде формирано решение за разпореждане с инкриминираната сума и въпреки това е извършил всичко зависещо от него за поддържане на неверните представи, с цел да получи противоправно имотна облага, съответстваща на инкриминираната парична сума.

Противозаконната цел е налице, а именно подсъдимият да набави за себе си или за другиго имотна облага, като в настоящия случай той е целял да предаде сумата, предмет на престъплението на неустановено по делото лице, но в същото време я е задържал за себе си, което по категоричен и недвусмислен начин потвърждава наличието на умисъл и специална цел при извършване на деянието.