Определение № 3328 от 25.06.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3328 гр. Варна, 25.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диана К. Стоянова

Членове:

Елина Пл. Карагьозова мл.с. Бойко Ал. Мачорски като разгледа докладваното от мл.с. Бойко Ал. Мачорски Въззивно частно гражданско дело № 20263100501222 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 31362/20.04.2026 г. по описа на ВРС, подадена от „ВИВУС.БГ“ ЕООД, ЕИК 202393458, срещу определение № 5679/15.04.2026 г., постановено по ГД № 2150/2025 г. по описа на ВРС, с което е оставена без уважение молба с вх. № 14920/23.02.2026 г., подадена от ответника „ВИВУС.БГ“ ЕООД, с която е направено искане за изменение в частта за разноските на решение № 522/13.02.2026 г., постановено по ГД № 2150/2025 г. по описа на ВРС.

Наведени са оплаквания за неправилност на обжалваното определение.

Процесуалният представител на жалбоподателя излага, че към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие е било недопустимо безплатна правна помощ да бъде оказвана от адвокатски дружества. Посочва, че макар към днешна дата да е извършено изменение в Закона за адвокатурата, предвид обстоятелството, че тези промени нямат обратно действие, следва да бъде прието, че неправилно е присъдено възнаграждение в полза на адвокатско дружество. Поддържа, че след като законът е предоставял възможност само на адвокат да оказва безплатна правна помощ, сключването на договор на основание чл. 38 ЗАдв с адвокатско дружество не обуславя присъждане на възнаграждение на дружеството на това основание. Заявява, че ищцата С. З. е подала срещу „ВИВУС.БГ“ ЕООД и други дружества множество искови претенции с идентичен предмет. В тази връзка развива подробни съображения, квалифициращи действията на насрещната страна като „злоупотреба с право“. Поддържа, че на страната не следва да бъдат присъждани претендираните разноски за адвокатско възнаграждение. В условията на евентуалност моли разноските да бъдат намалени. Посочва, че участието по делото на адвоката, ангажиран от ищеца, се ограничава до действия, изразяващи се в депозиране на искова молба, както и становище по 1 хода на делото. Счита, че посочените обстоятелства са достатъчни, за да бъде прието, че е налице злоупотреба с процесуални права, целяща получаване на средства от съдебни разноски. Излага допълнителни доводи във връзка с фактическата и правната сложност на делото, както и справедливото възнаграждение за оказаните правно съдействие и защита.

Моли да бъде отменено обжалваното определение, както и да бъде изменено решението в частта за разноските, като бъде отменено присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение, предвид наличието на злоупотреба с права, а в условията на евентуалност – да бъде намалено присъденото в полза на адвокатското дружество възнаграждение като несъразмерно и несправедливо завишено, съпоставено с действителната фактическа и правна сложност на спора.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от С. З. чрез процесуален представител, с който оспорва жалбата. Намира обжалваното определение за правилно, като излага аргументи в тази насока. Посочва, че при определяне на дължимото възнаграждение по чл. 38 ЗАдв следва да бъде ползвана като ориентир Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Развива съображения, че подобно на държавната такса, адвокатското възнаграждение следва да бъде определяно съобразно размера на цената на иска. Излага още, че неприсъждането на разноски на потребител би имало възпиращ ефект за защита на правата по съдебен ред. Посочва, че не следва да бъде правен паралел между адвокатите, които оказват безплатно правно съдействие и защита по реда на чл. 38 ЗАдв и тези, вписани в Националния регистър за правна помощ. Развива пространни съображения във връзка с присъждането на разумни и пропорционални разноски за адвокатско възнаграждение с оглед защитата правата на потребителите, както и квалифицираната адвокатска помощ.

Моли да бъде потвърдено обжалваното определение.

По допустимостта на частната жалба:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

По основателността на частната жалба:

Производството по ГД № 2150/2025 г. по описа на ВРС е образувано по искова молба на С. Г. З. срещу „ВИВУС.БГ“ ЕООД, с която е поискано да бъде прогласен за нищожен договор за паричен заем от 27.10.2023 г.

Пред първоинстанционния съд от ищеца е представен договор за правна защита и съдействие от 13.02.2025 г., сключен с еднолично адвокатско дружество „Е. И.“, чийто предмет е процесуално представителство по делото, като е посочено, че защитата се предоставя безплатно на основание чл. 38, ал.

1, т. 2 ЗАдв.

С молба от 19.09.2025 г. процесуалният представител на ищеца е изразил становище по хода и по съществото на делото, като е претендирал и заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. (245.42 евро).

С постановеното решение № 522/13.02.2026 г. съдът е уважил предявения иск, както и е осъдил ответника да заплати разноски за адвокатско 2 възнаграждение в размер на 245.42 евро.

От „ВИВУС.БГ“ ЕООД в срок е подадена молба по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на решението в частта за разноските.

С определение № 5679/15.04.2026 г. е оставена без уважение подадената молба, като именно срещу този акт е депозирана частната жалба, с която е сезиран настоящият съд.

Съдът намира, че подадената частна жалба е неоснователна.

Видно от приетото заключение, изготвено във връзка с назначена ССчЕ, се установява, че процесният кредит е с размер от 900 лв.; сума на лихвата за срока на кредита 30.32 лв.; такса за бързо разглеждане 185.68 лв. и такси за удължаване на договора в общ размер от 1944 лв. Респективно договорът, по отношение на който е предявен установителния иск, е с материален интерес от общо 3060 лв.

Съобразявайки регламентираното в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, която служи единствено за ориентир на съда, адвокатското възнаграждение за дела с подобен материален интерес е в размер на 309.84 евро. От гореизложеното се установява, че присъденото възнаграждение е осезаемо под посочения размер.

Неоснователни са оплакванията, наведени в частната жалба относно възможността за сключване на договор с правно основание чл. 38 ЗАдв с дружество. Разпоредбата на чл. 71, ал. 1 ЗАдв предоставя възможност на страната да сключи договор за правна защита и съдействие и да упълномощи адвокатско дружество, което от своя страна съгласно ал. 2 на чл. 71 ЗАдв има право да преупълномощи един или няколко съдружници за извършване на процесуално представителство по конкретното дело. В този случай адвокатското възнаграждение се дължи на адвокатското дружество, като отношенията между адвокатското дружество и адвоката, осъществил процесуално представителство на клиента, са без значение за присъждането на разноските по делото, включително на адвокатското възнаграждение по реда на чл. 38 ЗАдв.

Настоящият състав намира за неоснователни и оплакванията досежно твърденията за злоупотреба с право, тъй като не са налице данни, от които може да бъде обусловен подобен извод.

По отношение на размера на присъденото възнаграждение съдът намира, че същият е съобразен с действителната правна и фактическа сложност, като отчита обстоятелството, че е оказана компетентна и адекватна съобразно нуждата на страната адвокатска защита. Не е без значение обстоятелството и че присъденото възнаграждение е в размер, който е по – нисък от определения в Наредбата, която съдът ползва за ориентир.

Предвид изложеното по – горе и с оглед съвпадане на изводите на настоящия състав с тези на първоинстанционния съд, обжалваното определение следва да бъде потвърдено, тъй като същото е правилно.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА определение № 5679/15.04.2026 г., постановено по ГД № 2150/2025 г. по описа на ВРС.

Определението не подлежи на обжалване по аргумент от чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4